С Решение № 542/10.12.2025 г. по наказателно дело № 602/2025 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) изменя решението по в.н.о.х.д. № 262/2024 г. на Софийския апелативен съд в частта относно нарушените правила за движение при управлението на моторно превозно средство, като преквалифицира допуснатото нарушение от Кристиан Зафиров от такова по чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП в такова по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Съдът изменя решението в частта относно наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“, като намалява размера му от 6 на 4 години, както и относно лишаването от право да управлява МПС, като намалява размера му от 9 на 7 години. Оставя в сила решението в останалата му част.
Делото е образувано по касационни жалби на Кристиан Зафиров и защитника му срещу решението на Софийския апелативен съд (САС), с което е потвърдена първоинстанционната присъда на Софийския градски съд. С нея подсъдимият е признат за виновен в това, че на 18.06.2018 г. в с. Железница при управление на МПС нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил смъртта на Божидар Б. и средна телесна повреда на Владимир М. Наложени са му наказанията „лишаване от свобода“ за 6 години и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 9 години.
Според касационната инстанция атакуваното решението не е постановено при неяснота на доказателствата. Съдът е разполагал с достатъчно данни за психичното състояние на Кристиан Зафиров, включително с доказателства, че при предходно експертно изследване, извършено във връзка с друго дело, е бил определен като невменяем. В мотивите е отделено достатъчно внимание на анализа на психичното състояние на подсъдимия, като са изложени аргументи защо оценката за вменяемост, направена от първата инстанция, следва да бъде споделена.
Въззивният съд не може да бъде упрекнат, че произволно е възприел една от възможните причини за произшествието, без да обсъди и отхвърли останалите варианти. Назначил е допълнителни експертизи, като след повече от 6 години експерти отново са извършили оглед на автомобила на подсъдимия. Констатирали са спукване на предна лява гума и счупен шарнирен болт. Апелативният съд е отчел възможността гумата да е спукана преди удара и не я е отхвърлил. Преценката му, че причина за произшествието са субективните действия на водача, е базирана не на невъзможността гумата да е била спукана предварително, а на това, че при адекватно управление за Зафиров е било обективно възможно да задържи праволинейната траектория на автомобила и със спукана гума. Изложени са надлежни съображения и относно счупването на шарнирния болт. Възможността то да се е случило преди удара и да е довело до отклонение на автомобила е отхвърлена обосновано с аргумента, че разкачването би предизвикало задиране, от което биха останали следи по асфалта и по носача, а такива липсват.
В жалбите се изтъква обстоятелството, че нарушението на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП не е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат и следователно неправилно е определено като съставомерно. Въззивният съд е възприел обратната позиция и ВКС се солидаризира с нея. Отговорността на водача за определено нарушение на правилата за движение следва да се ангажира, когато наред с другите комплексно действащи фактори то е било необходимо условие за настъпване на автопроизшествието, поясняват върховните съдии. С други думи, поставя се въпросът дали резултатът би настъпил и без да е нарушено ограничението на скоростта. Апелативният съд е мотивирал отрицателен отговор, базиран на възприетите експертни заключения. Ударът би бил предотвратим, ако Зафиров беше управлявал със скорост от 50 км/ч, независимо че е навлязъл в лентата за насрещно движение, където е реализирано съприкосновението между двата автомобила.
Относно размера на наказанието в мотивите на ВКС пише, че САС законосъобразно е приел за отегчаващо обстоятелство наличието на две отделни нарушения на правилата за движение, които са в причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат. Отегчаващо обстоятелство представлява и фактът, че на Владимир М. са причинени три увреждания, като всяко от тях е с характеристиките на средна телесна повреда. Извън посочените белези, свързани с обществената опасност на деянието, надлежно са обсъдени и данните за личността на извършителя. За смекчаващи обстоятелства са приети чистото съдебно минало и относително младата му възраст. Психическите му проблеми са изрично отбелязани и от извода за превес на смекчаващи обстоятелства е видно, че са адекватно оценени и им е придадена значителна относителна тежест. Въззивният съд е пропуснал да отчете продължаващите физически страдания на подсъдимия, резултат от получените при произшествието увреждания, които също са в подкрепа на искането за смекчаване на санкционните последици по хуманни съображения.
Като спорен се откроява въпросът дали миналите административни нарушения следва да се ценят като отегчаващи обстоятелства, както е сторил САС, или следва да се игнорират поради значителната им давност и „настъпила квазиреабилитация“. Данните очертават подсъдимия като изключително недисциплиниран водач в миналото, който обаче след 2013 г. е демонстрирал сериозна положителна промяна в поведението си на пътя и към датата на деянието е допускал нарушения, които могат да бъдат определени по-скоро като инцидентни, отколкото системни. „Налага се изводът, че това обстоятелство следва да бъде ценено като отрицателно, но със значително по-ниска относителна тежест от тази, която му е придал въззивният съд“, пише в решението на ВКС. В него се посочва също, че САС е отказал да възмезди подсъдимия за продължителността на наказателното производство срещу него. От датата на деянието до постановяване на окончателното решение са изминали 7 години и 5 месеца. „Обективно тази продължителност е прекомерна. По делото има само един подсъдим, обвинението срещу него е само едно. Процесуалното му поведение е било коректно. Забавянето не произтича от особената фактическа или правна сложност, а е провокирано от двукратното разглеждане на делото от въззивна и касационна инстанция, както и от необходимостта да бъдат изготвени допълнителни експертизи за изследване на обстоятелства, които изначално са част от предмета на доказване. Намаляването на наказанията се налага и за да бъдат преодолени последиците от нарушеното право на решаване на делото в разумен срок“, поясняват върховните съдии.
Съвкупната оценка на факторите, които следва да бъдат съобразени при индивидуализацията на наказанието както според броя и вида им, така и според относителната им тежест, дава основание на ВКС да приеме, че за да изпълни критериите за справедливост, санкцията следва да бъде смекчена, като срокът на наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ бъде намален от 6 на 4 години, а на лишаването от правоуправление от 9 на 7 години.