Публикуваната на сайта на прокуратурата „позиция“ по повод постановените съдебни разпореждания от зам.-председателя на Върховния касационен съд (ВКС) и председателя на Второ наказателно отделение на ВКС по съдържание е непремерена и засяга престижа на съдебната власт.
С нея недопустимо се оспорва суверенното правомощие на съдиите от Наказателната колегия на Върховния касационен съд независимо да изпълняват конституционната си задача.
Съгласно Конституцията на Република България Върховният касационен съд е висша съдебна инстанция. На този съдебен орган е възложено разглеждането и решаването на определен вид дела, включително и производствата по възобновяване на наказателни дела. Компетентността му да преценява основанията за допустимост, респективно основателност, на подадено искане за възобновяване е неоспорима. Няма демократична държава, в която представител на прокуратурата да си позволява публично да оспорва изключителното правомощие на съдиите от Върховния касационен съд да решават делата си въз основа на собствен тълкувателен анализ.
Стигматизирането на съдии за правните им изводи по конкретни дела – в случая за това, че не са споделили тълкуването на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет по отношение на действието на разпоредбата на чл. 173, ал. 15 от ЗСВ – далеч надхвърля границите на допустимата критика, като поражда само негативна нагласа към съда, подкопава авторитета му и реално накърнява неговата независимост.
„Позицията“ съдържа опасни внушения за неясни политически обвързаности на „ръководството на ВКС“ и негово нелегитимно участие при решаване на делата.
Във Върховния касационен съд не се практикуват командно-административни методи на въздействие върху вътрешното съдийско убеждение, основано на закона и доказателствата по съответното дело. Съдиите са свободни хора, напълно политически неутрални, с отлична правна квалификация и високи нравствени качества, с устойчиво осъзнаване на съдийската си независимост. Мотивите на постановените разпореждания, предизвикали гнева на високопоставени представители на прокуратурата, достатъчно ясно разкриват присъщите за съдебните актове обективност, конкретен анализ, обоснованост на направените изводи. Внушението, че членовете на Общото събрание на Наказателната колегия се поддават на влияние и могат безкритично под натиск да приспособяват правните си изводи към определен удобен за някого резултат, тенденциозно ги злепоставя.
Съдиите във Върховния касационен съд не са изпълнители на чужда воля. От тях не трябва да се очаква да нарушават служебните си задължения, за да оправдаят нечии очаквания.
В правовата държава е немислимо висши представители на прокуратурата да насъскват обществото срещу съда. Неморално е констатираното от съдиите нарушение на закона (чл. 173, ал. 15 от ЗСВ) да се противопоставя на правата на гражданите, пострадали от престъпления. Интересите на правосъдието няма как да бъдат защитени чрез мултиплициране на едно закононарушение, нито чрез игнорирането му. Тогава самата идея за законност би загубила смисъл.
Върховенството на закона е ценност от основно значение, необходима за доверието на гражданите в публичните институции. Съдът не може да изпълнява социалното си предназначение, ако държавните институции не зачитат неговите актове или насаждат недоверие към интегритета на съдиите, или опитват да всеят разделение между съдиите. Когато обективността на съдийската дейност безпочвено се поставя под съмнение, преследваният резултат е да се дискредитира независимостта на съда. А обругаването тъкмо на Върховната съдебна инстанция е ясен знак за мащабен натиск върху всички съдии. Именно такива цели са нелегитимни и в разрез с принципа на върховенството на правото. Опитите за постигането им трябва да срещнат решителна съпротива, защото декларираната ни съпричастност към европейските демократични ценности не е демагогия.
ГАЛИНА ЗАХАРОВА –
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД