С Решение № 528/08.12.2025 г. по наказателно дело № 900/2025 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила въззивното решение от 05.05.2025 г. по в.н.о.х.д. № 402/2024 г. на Софийския апелативен съд (САС). Решението е окончателно.
Делото е образувано по протест срещу решението на САС, с което е потвърдена присъдата по н.о.х.д. № 4469/2019 г. на Софийския градски съд (Специализиран наказателен съд – закрит). С нея подсъдимите са признати за невиновни по следните обвинения: Боян Петров – за ръководство на организирана престъпна група (ОПГ), укриване на данъчни задължения в особено големи размери при условията на продължавано престъпление и като помагач, пране на пари в особено големи размери при условията на продължавано престъпление; Радостина Спасова – за ръководство на ОПГ, укриване на данъчни задължения в особено големи размери при условията на продължавано престъпление и като помагач; Димитър Митев, Петя Манолова, Татяна Мънкова, Росен Николов и Станислав Начев – за участие в ОПГ; Айлин Джелилова, Мая Благова и Иво Иванов – за участие в ОПГ, укриване на данъчни задължения в особено големи размери при условията на продължавано престъпление и като помагачи, а Димитър Фролошки – за укриване на данъчни задължения в особено големи размери при условията на продължавано престъпление и като съизвършител.
При извършената касационна проверка ВКС не намира да е допуснато нарушение с отказа на въззивния съд да уважи направеното искане за назначаване на „допълнителна“ съдебно-счетоводна експертиза. „Принципно не всеки отказ на съда да удовлетвори доказателствените искания на страните съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. Такова би било налице само ако са останали неизяснени обстоятелства, включени в предмета на доказване“, поясняват върховните съдии. Те допълват, че в хода на въззивното следствие по почин на съда е назначена нова счетоводна експертиза, като в приетото по делото заключение вещите лица, след като са изследвали цялата налична документация за инкриминирания период, включително и по отношение на получените вътрешнообщности доставки от множество различни фирми от Словения, Полша и Австрия, и то не само от „Искраемеко“, са достигнали до категоричния извод, че няма извършени нарушения при водене на счетоводството на „Фродексим“ ООД, процесните доставки са реално изпълнени и не се установява избягване на дължими данъчни задължения. Затова твърдението, че обвинението е лишено от правото да защити тезата си не намира опора в материалите по делото. В мотивите на ВКС се отбелязва още, че по делото е събран и проверен достатъчен обем от доказателства, а свидетелски показания не установяват нито отсъствието на реални търговски сделки, каквито безспорно в случая е установено, че са налични, нито гласните доказателства могат да заместят онези счетоводни документи, които задължително съпътстват осъществените доставки.
Според съдебния състав на ВКС неоснователно се поддържа в протеста, че са допуснати пороци в аналитичната дейност на САС, тъй като не били подробно обсъдени веществените доказателствени средства от приложените специални разузнавателни средства (СРС). Въззивният състав е обърнал специално внимание не само относно допустимостта на приложените СРС спрямо подсъдимите, доколкото става въпрос за разговори между адвокати, адвокатски сътрудници и техните клиенти, но най-вече относно приетото отсъствие на конкретна информация, от която да се направи извод в подкрепа на обвинителната теза.
Касационната инстанция обобщава, че апелативният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на атакувания съдебен акт. Аналитичната дейност е осъществена при спазване на процесуалните правила, като доказателствените източници, свързани с предмета на доказване, са обсъдени детайлно както поотделно, така и в своята съвкупност, а приетите за установени фактически положения са изведени от процесуално валидни доказателства и доказателствени средства. След като подробно е аргументирала защо не приема изложените във въззивния протест оплаквания срещу оправдателната присъда, контролираната инстанция с основание изцяло е възприела правния извод, че по делото не са събрани достатъчно годни както в количествено отношение, така и като интензитет доказателства, въз основа на които да се приеме, че подсъдимите са осъществили вменените им във вина престъпления. Формулираното като липса на мотиви несъгласие на държавното обвинение с въззивното решение не намира обективна опора, поради което протестът се явява неоснователен и атакуваният съдебен акт следва да се остави в сила.