С Разпореждане на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) бе образувано Тълкувателно дело № 1/2019 г. пред Общото събрание на Наказателната колегия (ОСНК) на ВКС по следните въпроси:
В какво се изразява разликата във формите на изпълнителното деяние „предложи“ и „даде“ в съставите на престъпленията по чл. 304, ал. 1 от НК и чл. 304а от НК?
Кога е довършен активният подкуп по чл. 304, ал. 1 от НК и чл. 304а от НК „даде дар или каквато и да е облага“ („подкуп“) на длъжностно лице?
Тълкувателното дело е образувано по искане на председателя на ВКС поради противоречива практика на съдилищата по приложението на чл. 304 и чл. 304а от НК в случаите на осъществено изпълнително деяние при формите „предложи“ и ,даде“, когато дарът или облагата (подкупът) не е бил приет от длъжностното лице, за което е бил предназначен. В искането се посочва, че двете норми на НК криминализират предлагането, обещаването и даването на дар или каквато и да е облага (подкуп) на длъжностно лице, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие. За съставомерността на престъпленията по тези текстове е достатъчно деецът да е осъществил поне една от формите на изпълнителното деяние – „предложи“, „обещае“ или „даде“. В постановените съдебни актове по повдигнати обвинения за престъпления по чл. 304. ал. 1 и чл. 304а от НК в случаите, когато дарът или облагата (подкупът) не е бил приет от длъжностното лице, за което е бил предназначен, но му е бил предоставен в негова фактическа власт, съдиите от страната застъпват различни становища по въпросите коя от формите на изпълнително деяние е осъществена – „предложи“, „даде“ или и двете, и кога е довършен активният подкуп по чл. 304, ал. 1 и чл. 304а от НК, ако изпълнителното деяние е осъществено под формата „даде“.
Различното тълкуване е пряко свързано с действащото и към момента постановление на Пленума на ВС № 8/30.ХІ.1981 г. по н. д. № 10/81 г., в което се приема, че за да бъде довършено престъплението подкуп, следва дарът/облагата фактически да бъдат приети/получени от длъжностното лице. Развита е тезата, че подкупът по своята същност е сделка, т. е. необходимо е съгласието и на двете страни както по сключване на сделката, така и по всичките ú елементи. Такова разбиране е застъпвано и в правната доктрина. То е било формирано въз основа на тълкуване на разпоредбата на чл. 304 от НК преди измененията ú от 2000 г., когато съставът на престъплението е предвиждал за осъществяването му единствено формата на изпълнителното деяние „даде“. Актуалните в момента редакции на чл. 304 и чл. 304а от НК (ДВ, бр. 92/2002 г.) регламентират като форми на изпълнителното деяние освен „даде“, още „предложи“ и „обещае“, които логично не са били съобразени при формиране на цитираното становище. Това налага преценка на валидността му съобразно настоящата редакция на обсъжданите състави на престъпления в Наказателния кодекс.
В искането на председателя на ВКС се посочва, че противоречивата съдебна практика може да се обособи в четири основни групи с оглед на начина, по който обвинението е било повдигнато пред съда с обвинителния акт.
При първата група обвинението е повдигнато и поддържано от прокурора за престъпление по чл. 304 или чл. 304а вр. чл. 18 от НК и в постановените от съдилищата осъдителни присъди/потвърдителни решения тази квалификация е била приета. В тази група се разграничават две подгрупи в зависимост от мотивите, поради които съдът е приел посочената квалификация:
съдът приема, че е осъществен довършен опит, тъй като изпълнителното деяние „даване“ на дара или облагата е завършило, но по независещи от дееца причини не са настъпили исканите от него и предвидени в закона общественоопасни последици – длъжностното лице, за което подкупът е бил предназначен, не е приело подкупа;
съдилищата са осъдили подсъдимите за опит предвид повдигнатото обвинение и липсата на изменение на обвинението. В мотивите обаче изрично е отразено, че в обсъжданата хипотеза обстоятелството, че длъжностното лице, за което е бил предназначен подкупът, не го е приело, не се отразява върху довършеността на престъплението, тъй като то е довършено с факта на даването на дара или облагата (подкупа).
Втората основна група съдебни актове са постановени по дела, по които обвинението е било повдигнато и поддържано от прокурора за довършено престъпление по чл. 304 или чл. 304а от НК. В осъдителните присъди/потвърдителни решения на съдилищата тази правна квалификация е приета по съображения, че подкупът е довършен, когато дарът или облагата са предоставени на разположение и във фактическата власт на длъжностното лице, за което са били предназначени, като неговите последващи действия/бездействия по приемането им са без значение.
Третата група съдебни актове обхваща случаи с повдигнато и поддържано от прокурора обвинение за довършено престъпление по чл. 304 или чл. 304а от НК, като съдилищата са преквалифицирали инкриминираното престъпление като такова, приключило в стадия на опита. Мотивите за постановяване на тези съдебни актове са аналогични с отразените по отношение на първата група: осъществен е довършен опит, тъй като изпълнителното деяние „даде“ е завършило, но по независещи от дееца причини не са настъпили исканите от него и предвидени в закона общественоопасни последици – длъжностното лице, за което е бил предназначен подкупът, не го е приело.
Всяка от тези три групи включва и значителен брой съдебни актове, в които не са излагани мотиви по въпроса довършено ли е престъплението по чл. 304 или чл. 304а от НК при форма на изпълнителното деяние „даде“, когато подкупът не е бил приет от длъжностното лице, за което е бил предназначен.
Четвъртата група обхваща съдебни актове, които също могат да бъдат разграничени на две подгрупи:
в първата попадат присъди/решения, постановени при повдигнато и поддържано от прокурора обвинение за престъпления по чл. 304 или чл. 304а от НК, извършено при форма на изпълнителното деяние „предложи“ в хипотезата на предоставен във фактическата власт на длъжностното лице подкуп, който последното не е приело. Тази правна квалификация е била възприета от съда и подсъдимият е бил осъден за „предлагане“ на дар/облага (подкуп);
към втората подгрупа спадат присъди и решения, постановени при повдигнато и поддържано от прокурора обвинение за престъпления по чл. 304 или чл. 304а от НК, извършено при две форми на изпълнителното деяние – „предложи“ и „даде“, независимо че фактическите обстоятелства са сочели единствено на хипотезата на предоставен във фактическата власт на длъжностното лице подкуп, който последното не е приел. И в тези случаи съдът е приел предложената правна квалификация, като подсъдимият е бил осъден съответно за „предлагане“ и „даване“ на дар/облага (подкуп).
Възприетата в четвъртата група съдебни актове правна квалификация също формира противоречива съдебна практика при подвеждане на едни и същи фактически обстоятелства към различни форми на изпълнителното деяние на тези престъпления.