Върховен касационен съд

Уеб браузeрът ви е много стар и сайтът не се изобразява правилно

ПРЕСОФИС

Новини и официални съобщения на ВКС

 

ВКС върна на АС – Пловдив за ново разглеждане делото срещу Иванка Р., обвинена в подготвяне на убийство на шестима души

С решение № 244/15.01.2019 г. по наказателно дело № 1139/2018 г. (срещу Иванка Р., обвинена в подготвяне на убийство на шестима души, сред които и брат ú) тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя решение № 189/26.06.2018 г. по в.н.о.х.д. № 619/2017 г. на Апелативен съд – Пловдив (АСПл) и връща делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на съдебно заседание. Решението е окончателно.

Делото е образувано по касационната жалба на подсъдимата срещу въззивното решение на Апелативен съд – Пловдив.

С присъда по н.о.х.д. № 577/2017 г. на Окръжен съд – Пловдив Иванка Р. е призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 142, ал. 5 от НК за това, че през 2016 г. е подбуждала служител под прикритие да отвлече брат ú, както и за шест отделни престъпления по чл. 117, ал. 2 от НК за това, че през същия период умишлено е склонявала служителя под прикритие да умъртви брат ú, двете му деца, двама от внуците му и зет му. Всички престъпления са извършени от подсъдимата с користна цел – премахвайки брат си и неговите наследници, тя да получи наследството на починалия си баща, който живял и работил в САЩ. На подсъдимата е определено едно общо най-тежко наказание от 2 г. „лишаване от свобода“, което на основание чл. 24 от НК е увеличено с 1 година. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от 5 г.

С въззивното решение АСПл изменя присъдата, като отменя приложението на чл. 66, ал. 1 от НК и определя първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното наказание в размер на 3 г. „лишаване от свобода“. В останалата част присъдата е потвърдена.

Тричленният състав на ВКС намира жалбата на подсъдимата за основателна, макар и не по всички съображения, изложени в нея. „Независимо от проведеното въззивно съдебно следствие, с цел изясняване на важни обстоятелства за правилното решаване на делото, предприетите от апелативния съд мерки не са били достатъчни за разкриване на обективната истина, с което е допуснато нарушение на чл. 13 и чл. 14 от НПК. За да възприеме фактическата обстановка, описана в мотивите към първоинстанционната присъда, апелативният съд се е позовал на показанията на служителя под прикритие“, пишат върховните съдии и правят извод за „безкритично отношение към това доказателствено средство при отсъствие на задълбочена проверка доколко тези показания се намират в корелация с другите доказателства и доказателствени средства“.

Неяснота предизвиква и употребеният от служителя под прикритие израз „да дръпна брат ú и да го накарам да подпише пълномощно“, доколкото не позволява еднозначен извод дали подсъдимата е искала от него да отвлече брат ú или само го е мотивирала да принуди нейния брат да я упълномощи. Според върховните съдии е било необходимо да се изясни дали Иванка Р. ясно и недвусмислено е заявила волята си за отвличане на брат ú или служителят под прикритие е достигнал до извод, че такива са намеренията ú въз основа на подадената му с оглед подготовката му оперативна информация.

В мотивите на решението се отбелязва, че извън вниманието на въззивната инстанция е останал още един довод на защитата. Без коментар е бил отминат фактът, че единствен наследник по завещанието на бащата на подсъдимата е Н. Б., а освен Иванка Р. и брат ú наследник на починалия по закон е и другата сестра – А. Р., а именно върху това обстоятелство са се фокусирали подсъдимата и защитникът ú, за да обосноват тезата си, че не е съществувала логична и житейски оправдана причина Иванка Р. да предприема действия за физическото ликвидиране на брат си и неговите низходящи.

Тричленният състав на ВКС сочи още, че съществен елемент от защитната позиция на подсъдимата е било твърдението за търсен от нея легален начин да оспори волята на нейния баща единствен наследник и разпоредител с имуществото му след неговата смърт да бъде лицето Н. Б. За установяване на това обстоятелство защитникът е направил искане да бъде допуснат в качеството на свидетел адвокатът, към когото подсъдимата твърди, че се обърнала за правен съвет и съдействие. По повод оставянето на това искане без уважение от първостепенния съд върховните съдии пишат в мотивите си, че „адвокатската тайна се простира върху съдържанието и насоката на дадената консултация, но не и върху самия факт, че едно лице се е обърнало към адвокат за правен съвет и съдействие“. Именно в такъв смисъл е било и доказателственото искане на защитата, поради което първата инстанция неоснователно е отказала да допусне разпит на адвоката в качеството му на свидетел. По този начин, освен че е накърнил правото на подсъдимата да представи доказателства в подкрепа на твърденията си, съдът сам се е лишил от възможността да провери тяхната достоверност. Този пропуск не е бил съзрян и отстранен от въззивната инстанция въпреки задълженията ú да провери изцяло правилността на присъдата и да прояви процесуална активност за изясняване на правно значимите обстоятелства.

СЪДЕБНА ПРАКТИКА
Тълкувателни дела Дела с изключителна значимост и интерес Дела за организирана престъпност Дела за корупционни престъпления Регистър на делата срещу журналисти и медии Регистър на делата за трафик на хора Уведомления за разследване на главния прокурор или на негов заместник Регистър на отводите Искания до Kонституционния съд Преюдициални запитвания Формуляри Национално бюро за правна помощ
ЗА СЪДА
Състав и структура Нормативна уредба Декларации ЗПКОНПИ Документи ЗДОИ Документи ЗЗЛД История на ВКС Анализи и доклади Конкурси Профил на купувача Учебни и почивни бази Ведомствени жилища
СЪДЕБНА ПАЛАТА
Обща информация История и архитектура