16.09.2022 г., 9.00 ч., зала № 24 – наказателно дело № 472/2022 г. (срещу Симеон Д. и Костадин С. за опит за грабеж през 2017 г. на таксиметров шофьор в с. Дражево, придружен със средна телесна повреда), ІІ наказателно отделение, докладчик: Надежда Трифонова
Делото е образувано дело по касационни жалби на подсъдимите Симеон Д. и Костадин С. и на частния обвинител срещу решението по в.н.о.х.д. № 41/2021 г. на Апелативен съд – Бургас, с което е изменена присъдата по н.о.х.д. № 24/2019 г. на Окръжен съд – Ямбол. Делото е за втори път пред касационната инстанция след решение от 01.03.2021 г. по н. д. № 394/2020 г. на ВКС.
С първоинстанционната присъда подсъдимите са признати за виновни в това, че на 11.12.2017 г. в с. Дражево, обл. Ямбол, действайки в съучастие като съизвършители, са направили опит да отнемат чужди движими вещи – сумата от 52 лв., от владението на таксиметровия шофьор Апостол В., употребили са сила и заплашване, деянието е придружено с опит за убийството на пострадалия и не е довършено по независещи от подсъдимите причини. Костадин С., макар и непълнолетен, е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 6 години, а на Симеон Д. – 16 години.
С решението по в.н.о.х.д. № 41/2021 г. на Апелативен съд – Бургас присъдата е изменена, като деянието е преквалифицирано в опит за грабеж, придружен със средна телесна повреда. Намалени са наложените на подсъдимите наказания на 8 години „лишаване от свобода“ за Симеон Д. и на 2 години и 4 месеца „лишаване от свобода“ за Костадин С. Присъдата е потвърдена в останалата ѝ част.
В жалбата на Костадин С. се посочват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК, като се иска изменение на обжалваното решение и прилагане на чл. 66 от НК – условно осъждане, както и отмяна на решението в частта за разноските.
В жалбата на Симеон Д. се сочат всички касационни основания, като се иска при условията на алтернативност изменение на решението и преквалифициране на деянието в по-леко наказуемо престъпление (опит за грабеж) или връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд, или намаляване на размера на наказанието.
С касационната жалба на частния обвинител се заявяват всички касационни основания и се иска прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление, изразяващо се в потвърждаване на квалификацията на деянието, дадена от първата инстанция, и увеличаване на размера на наказанието на единия подсъдим.
16.09.2022 г., 9.30 ч., зала № 22 – наказателно дело № 476/2022 г. (срещу Вахид Х. и Мохаммадали П. за контрабанда на хероин в особено големи размери през ГКПП „Капитан Андреево“) – І наказателно отделение, докладчик: Спас Иванчев
Делото е образувано по протест срещу решението по в.н.о.х.д. № 504/2021 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдена присъдата по н.о.х.д. № 382/2020 г. на Окръжен съд – Хасково по отношение на подсъдимите Вахид Х. и Мохаммадали П., които са чужди граждани.
С първоинстанционната присъда Вахид Х. е признат за невинен по обвинението, че на 27.09.2018 г. през ГКПП „Капитан Андреево“ с товарен автомобил без надлежно разрешително е пренесъл през границата на страната от Република Турция в Република България високорисково наркотично вещество – хероин с общо нетно тегло 332,810 кг на обща стойност 29 952 900 лв., като предметът на контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък. Мохаммдали П. е признат за невинен по обвинението, че на 28.09.2018 г. през ГКПП „Капитан Андреево“ с товарен автомобил без надлежно разрешително е пренесъл през границата от Република Турция в Република България високорисково наркотично вещество – хероин с общо нетно тегло 355 кг на обща стойност 31 951 800 лв., като предметът на контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък.
В касационния протест е заявено основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК – нарушение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила, с искане за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния или въззивния съд.
19.09.2022 г., 10.00 ч., зала № 22 – наказателно дело № 290/2022 г. (срещу участници във въоръжена организирана престъпна група, създадена с користна цел и с цел да се вършат грабежи, заплахи, изнудване, разпространение на наркотични вещества, телесни повреди), І наказателно отделение, докладчик: Румен Петров
Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимите Теодор В., Александър К., Стефан Г., Ивайло С., Андрей Н., Стефан Б., Анатолий Я., Сокол Д. и Тихомир Г. срещу присъдата от 22.06.2020 г. на АСНС по в.н.о.х.д. № 43/2017 г.
Производството пред Специализирания наказателен съд – н.о.х.д. № 1306/2013 г., е образувано по обвинителен акт срещу тринадесет лица – Стефан Б., Ивайло С., Милен А., Стефан Г., Тихомир Г., Александър К., Андрей Н., Сокол Д., Иво Д., Георги Г., Теодор В., Томи Т. и Анатолий Я., обвинени за участие във въоръжена ОПГ, създадена с користна цел и с цел да се вършат грабежи, заплахи, изнудване, разпространение на наркотични вещества, телесни повреди.
С присъда от 01.04.2016 г. повечето от подсъдимите са признати за виновни, като са им наложени различни по размер наказания „лишаване от свобода“ и „глоба“. Иво Д., Георги Г. и Томи Т. са оправдани по всички обвинения срещу тях. Анатолий Я. е признат за невиновен и оправдан по обвинението за участие в ОПГ, но е признат за виновен и осъден за разпространяване на наркотични вещества.
По в.н.о.х.д. № 43/2017 г. на АСНС е постановена атакуваната сега пред ВКС нова присъда, с която за едно от престъпленията (квалифицирана лека телесна повреда) наказателното производство е прекратено поради изтекла давност и са променени размерите на наказанията „лишаване от свобода“ и „глоба“ на част от подсъдимите. Сокол Д. е оправдан по едно от двете обвинения срещу него за квалифициран грабеж и по обвинението за закана, Теодор В. е оправдан по обвинението за участие в ОПГ, Милен А. е оправдан по обвинението за участие в ОПГ, което за този подсъдим е единствено обвинение. В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена.
26.09.2022 г., 9.30 ч., зала № 24 – наказателно дело № 555/2022 г. (срещу Тайфи М. за разпространение през 2015 г. в гр. Якоруда на ракия, съдържаща метилов алкохол, като е причинена смъртта на четири лица и телесни повреди на осем лица), ІІ наказателно отделение, докладчик: Петя Колева
Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимия Тайфи М. и на поверениците на частните обвинители и граждански ищци срещу въззивното решение по в.н.о.х.д. № 1389/2020 г. на Софийския апелативен съд (САС).
С присъда по н.о.х.д. № 88/2018 г. на Окръжен съд – Благоевград Тайфи М. е признат за виновен за това, че в периода 20 – 28.12.2015 г. в гр. Якоруда при условията на продължавано престъпление турил в обръщение спиртни питиета, предназначени за общо ползване, в които са попаднали опасни за здравето вещества – метилов алкохол, като от деянията са последвали смъртта на четири лица, средни телесни повреди на пет лица и леки телесни повреди на три лица (престъпление по чл. 351, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 350, ал. 3, пр. 1 и 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК), поради което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 години.
С решението на САС присъдата е изменена в частта относно наказанието, което е намалено на 4 години и 6 месеца „лишаване от свобода“, а в останалата част е потвърдена.
В касационните жалби на подсъдимия и неговия защитник се сочат всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК – допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, както и явна несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане за оправдаване на подсъдимия или отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане.
С касационните жалби на частните обвинители и граждански ищци се релевира касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Прави се искане за изменение на въззивното решение и увеличаване на размера на наложеното на подсъдимия наказание и уважаване изцяло на предявените граждански претенции.
26.09.2022 г., 9.30 ч., зала № 22 – наказателно дело № 617/2022 г. (срещу Бисер М. за закана с убийство през 2018 г. в гр. Русе), І наказателно отделение, докладчик: Христина Михова
Делото е образувано по касационна жалба и допълнение към нея от Бисер М. срещу въззивната присъда от 18.03.2022 г. по в.н.о.х.д. № 295/2021 г. на Окръжен съд – Разград, с която е частично отменена присъдата по н.о.х.д. № 302/2020 г. на Районен съд – Русе.
Касационното производство е второ поред.
С първоинстанционната присъда Бисер М. е признат за невиновен по обвинението за закана с убийство на Ертан К. и на Еркин С. на 01.11.2018 г. в гр. Русе пред денонощен магазин. Признат е за невинен и по обвинението за хулиганство, отличаващо се с изключителен цинизъм и дързост, извършено при условията на опасен рецидив. На основание чл. 1, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от Указа за борба с дребното хулиганство му е наложено административно наказание – задържане за срок от 15 денонощия в структурно звено на ОДМВР.
С въззивна присъда от 14.05.2021 г. на Окръжен съд – Разград частично е отменена първоинстанционната и е постановена нова, с която подсъдимият е признат за виновен по повдигнатите му обвинения за закана с убийство, като му е определено едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца. В останалата част присъдата е потвърдена.
С решението на ВКС по наказателно дело № 615/2021 г. присъдата на Окръжен съд – Разград е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав.
При новото разглеждане на делото с присъда от 18.03.2022 г. по в.н.о.х.д. № 295/2021 г. на Окръжен съд – Разград е отменена първоинстанционната в частта, с която подсъдимият е признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения за закани с убийство към Ертан К. и Еркин С. Признат е за виновен по тези обвинения и му е определено едно общо наказание „лишаване от свобода“ в размер на 6 месеца. Постановено е Бисер М. да изтърпи отделно неизтърпяната част от наказанието, наложено му по друго дело на Районен съд – Русе в размер на 1 година, 1 месец и 18 дни.
С касационната жалба са заявени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова справедлива и оправдателна присъда.
28.09.2022 г., 9.00 ч., зала № 24 – наказателно дело № 474/2022 г. (срещу Събин Д. за блудство и изнасилване на доведената му дъщеря, ненавършила 14 години), ІІ наказателно отделение, докладчик: Биляна Чочева
Делото е образувано по касационна жалба на подсъдимия Събин Д. срещу решението от 24.03.2022 г. по в.н.о.х.д. № 393/2021 г. на Апелативен съд – Варна.
С присъда на Окръжен съд – Разград подсъдимият е признат за виновен в извършването на две престъпления: съвкупление с лице от женски пол, което не е навършило 14 години, чрез употреба на сила и заплашване, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 15 години; извършване на действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14 години, чрез употреба на сила или заплашване, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 години. Определено е едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ в размер на 15 години. Подсъдимият е осъден да заплати 50 000 лв. на гражданския ищец за претърпените неимуществени вреди.
С решението на Апелативен съд – Варна присъдата е изменена, като подсъдимият е признат за невиновен и оправдан за част от инкриминирания период, а по отношение на присъденото обезщетение е прието, че сумата от 31 800 лв. е за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди в резултат на изнасилването, а сумата от 18 200 лв. – за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди в резултат на блудството.
С касационната жалба се заявяват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК – нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения, като се иска при условията на алтернативност оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.
28.09.2022 г., 9.00 ч., зала № 22 – наказателно дело № 528/2022 г. (срещу Виктор В. по обвинение, че е застрелял баща си с ловна пушка през 2018 г. в с. Добревци, общ. Ябланица), І наказателно отделение, докладчик: Елена Каракашева
Делото е образувано по жалба на подсъдимия Виктор В. срещу решението от 03.05.2022 г. по в.н.о.х.д. № 373/2020 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдена присъдата по н.о.х.д. № 352/2019 г. на Окръжен съд – Ловеч. С нея подсъдимият е признат за виновен в това, че на 25.02.2018 г. в с. Добревци, общ. Ябланица, в жилищна сграда – къща, чрез произвеждане на изстрел с ловна пушка умишлено умъртвил баща си. Наложено му е наказание „лишаване от свобода“ за срок от 15 години.
С касационната жалба са заявени основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Иска се алтернативно отмяна на съдебния акт и оправдаване на подсъдимия, отмяна на акта и връщане на делото за ново разглеждане или изменение на решението, като се отчете наличието на афект и се приложи чл. 55 от НК.
30.09.2022 г., 9.00 ч., зала № 24 – наказателно дело № 535/2022 г. (срещу Елизабет М. и Дмитрий А. за пране на пари), ІІ наказателно отделение, докладчик: Милена Панева
Делото е образувано по протест срещу присъдата от 29.03.2022 г. по в.н.о.х.д. № 420/2020 г. на Софийския апелативен съд. С нея е отменена осъдителната част на присъдата по н.о.х.д. № С-155/2011 г. на Софийския градски съд, с която подсъдимите Елизабет М. и Дмитрий А. са признати за виновни по повдигнатите им обвинения, като вместо това са признати от САС за невиновни.
Касационното производство е второ поред. В предходното производство през ВКС (наказателно дело № 776/2019 г.) делото е върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане поради наличие на съществени процесуални нарушения, освен в частта, с която е потвърдено оправдаването на Елизабет М. по обвинението по чл. 251, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
С първоинстанционната присъда Елизабет М. е призната за виновна за извършени престъпления по чл. 253, ал. 7 вр. ал. 5 вр. ал. 3, т. 2 и т. 3 вр. ал. 2 от НК (длъжностно лице, в кръга на службата му, получило повече от два пъти имущество – пари в особено големи размери – 1 590 378 418,08 лева, за които знаело, че е придобито чрез престъпление, което не попада под наказателна юрисдикция на Република България), по чл. 250 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК (превеждане на суми извън страната по банков път, използвайки неистински, преправен документ или документ с невярно съдържание) и по чл. 251, ал.1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК (неизпълнение на задължение за деклариране на парични средства, пренасяни през границата на страната, която е външна граница на Европейския съюз, и стойността на предмета на престъплението е в особено големи размери). С присъдата Дмитрий А. е признат за виновен за извършени престъпления по чл. 253, ал. 7 вр. ал. 5 вр. ал. 3, т. 2 и т. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 от НК (извършване на финансова операция или сделка с имущество или прикриване на произхода, местонахождението, движението или действителните права върху имуществото – пари в особено големи размери – 1 590 378 418,08 лева, за което извършителят знае или предполага, че е придобито чрез престъпление и което не попада под наказателна юрисдикция на Република България), по чл. 250 вр. чл. 20, ал. 4 вр. чл. 26, ал. 1 от НК (превеждане на суми извън страната по банков път, използвайки неистински, преправен документ или документ с невярно съдържание, в качеството на помагач). На подсъдимите е наложено общо най-тежко наказание – по 10 години „лишаване от свобода“ за всеки от двамата, към което е присъединено наказанието „глоба“ в размер от по 698 982 056,01 лв. за всеки, както и наказанието по чл. 37, т. 6 и т. 7 от НК – лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност и лишаване от право за упражняване на определена професия, за всеки поотделно.
С атакуваната сега пред ВКС присъда по в.н.о.х.д. № 420/2020 г. на Софийския апелативен съд подсъдимите са признати за невиновни.
В касационния протест са заявени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК – нарушение на закона и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, като се иска отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.