Върховен касационен съд

Уеб браузeрът ви е много стар и сайтът не се изобразява правилно

ПРЕСОФИС

Новини и официални съобщения на ВКС

 

ВКС отмени частично присъдата на АСНС по делото за „Мини – Бобов дол“ срещу Румен О. и Пламен Е. и върна делото на САС за ново разглеждане

С Решение № 92/12.09.2022 г. по наказателно дело № 100/2022 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя въззивната присъда на Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС) по в.н.о.х.д. № 515/2020 г. в следните части: в наказателно-осъдителната част, в която Румен О. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 219, ал. 4 вр. ал. 3 вр. ал. 2 от НК, а Пламен Е. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 219, ал. 4 вр. ал. 3 вр. ал. 1 от НК, и в гражданската част, с която предявените искове са отхвърлени за разликата над 15 977 063,10 лв. до пълните претендирани размери от 24 455 475,80 лв. за Румен О. и 29 151 145,18 лв. за Пламен Е. Съдебният състав на ВКС връща делото в посочените части за ново разглеждане на Софийския апелативен съд от друг състав, от стадия на съдебното заседание. Оставя в сила присъдата в останалата ѝ част. Решението не подлежи на обжалване.

Делото е образувано по протест и жалби на Румен О., Пламен Е. и гражданския ищец „Мини – Бобов дол“ ЕАД (в несъстоятелност) срещу въззивната присъда на АСНС, с която Румен О. е признат за виновен в това, че в периода 09.06.2006 – 18.07.2007 г. в качеството си на министър на икономиката и енергетиката, упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала на „Мини – Бобов дол“, умишлено не упражнил достатъчен контрол върху работата на изпълнителния директор Пламен Е., на когото било възложено управлението, разпореждането и отчитането на обществено имущество във връзка със сключването и изпълнението на договор за отдаване под наем на „Ораново“ ЕООД на активи на „Мини – Бобов дол“ и от това са последвали значителни щети (2 659 040,60 лв.), а деянието представлява особено тежък случай. Наложени са му наказанията „лишаване от свобода“ за срок от 2 г., отложено за 4 г., „лишаване от право да заема държавна длъжност в органите на държавна власт“ за срок от 3 г. и „лишаване от право да упражнява дейност, свързана с пазене и управление на чуждо имущество“ за срок от 3 г. Пламен Е. е признат за виновен в това, че в периода 09.06.2006 – 18.03.2009 г. умишлено не положил достатъчно грижи за управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество, като подписал договор за отдаване под наем на активи на „Мини – Бобов дол“ на „Ораново“, не предприел действия за изпълнение на задълженията на наемателя и от това са настъпили значителни щети (2 681 733,30 лв.), а деянието представлява особено тежък случай. Наложени са му наказанията „лишаване от свобода“ за срок от 2 г., отложено за 4 г., „лишаване от право да заема ръководна длъжност в държавно предприятие, кооперация и обществена организация“ за срок от 3 г. и „лишаване от право да упражнява дейност, свързана с пазене и управление на чуждо имущество“ за срок от 3 г. Анна Я. е оправдана по обвинението за умишлена безстопанственост в качеството ѝ на заместник-министър на икономиката и енергетиката. Отхвърлени са предявените граждански искове.

Тричленният състав на ВКС приема жалбите на подсъдимите за основателни, макар и не по всички изложени съображения. Въззивният съд е допуснал груби нарушения на принципни начала, установени в императивни разпоредби. В обобщен вид тези нарушения могат да бъдат групирани по следния начин: 1) такива, ограничили правото на защита на подсъдимите, и 2) нарушения, обосноваващи незаконосъобразно проведена доказателствена и аналитична дейност. Към първата група се отнасят следните нарушения: АСНС се е произнесъл извън рамките, поставени в обвинителния акт; допуснал е противоречие между диспозитива и мотивите към присъдата; поставил е подсъдимите в ситуация едва от въззивната присъда да разберат какво точно престъпление са извършили. Относими към втората група са следните нарушения: в мотивите не е направена цялостна проверка и оценка на доказателствените източници, изясняващи инкриминираното поведение на подсъдимите и причинната връзка с престъпния резултат; въззивният съд е изградил изводите си по фактите върху негодни източници, а така също и само върху част от доказателствата по делото; не е изложил съображения защо едни доказателства са предпочетени пред други, които им противоречат. В мотивите не е даден отговор на съществени въпроси от значение за правилното решаване на делото, като наред с това не са изложени съображения по редица изрични възражения на защитниците на подсъдимите относно липсата на обективна съставомерност на вменените им деяния. В съдебния акт се съзират вътрешнологически противоречия, които като краен резултат водят до невъзможност да се разбере действителната воля на съда по отношение на значими обстоятелства, релевантни за обективната и субективна съставомерност на действията на подсъдимите. Според върховните съдии констатираните нарушения в съдържанието на проверяваната присъда накърняват правото на жалбоподателите да разберат ясно и недвусмислено съображенията на въззивната инстанция, въз основа на които са осъдени, а освен това – рефлектират отрицателно и върху възможността на касационния съд безпрепятствено да установи действителната воля на въззивния съд и да проконтролира правилността на вътрешното му убеждение.

Базово за тезата на обвинението е твърдението, че по повод сключения договор за наем дружеството е претърпяло щети, които са резултат от умишлената безстопанственост, реализирана от Румен О., Анна Я. и Пламен Е. Стойността на инкриминираните щети е формирана от държавното обвинение като общ сбор между сумите, включващи неплатения дължим наем и неплатените режийни разходи, изчислени за инкриминираните периоди. „Обективният прочит на обвинителния акт установява на първо място, че тези суми са посочени само и единствено в диспозитивите на обвинителния инструмент и на второ – че в обстоятелствената част на последния липсват констатации за начина на формирането им. Нещо повече, суми в такъв размер изобщо не фигурират в посочената част от прокурорския акт“, пишат върховните съдии. Според тях, след като е приел внесения обвинителен акт за годен сезиращ документ, въззивният съд е следвало, преценявайки диспозитивите на същия в неделимата им логическа връзка с изложените твърдения в обстоятелствената му част, да изложи ясни мотиви защо счита, че обвинението е достатъчно точно формулирано и защо според него не само липсата на конкретика, но и противоречието в двете части на прокурорския акт по отношение на съставомерния признак „значителни щети“, няма измерение на съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на подсъдимите, в частност правото им да бъдат информирани ясно, точно и недвусмислено за наказателното обвинение срещу тях.

Основателни са и оплакванията за това, че становището на съда относно размера на щетите, причинени в резултат на приетото за престъпно поведение на подсъдимите не е заявено по понятен начин. В конкретния случай проверяваният съд, освен че не е защитил убедително и аргументирано убеждението си за наличие на коментирания съставомерен признак, е обосновал размера му върху източници, които не са събрани по реда на НПК – съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена по т. д. № 46/2010 г. на ОС – Кюстендил.

Според върховните съдии осъдителните правни изводи на проверявания съд са оскъдни до степен на липса на такива, което е съпоставимо с липса на мотиви и съставлява съществено процесуално нарушение. По отношение на подсъдимите Пламен Е. и Румен О. в атакуваната присъда е възпроизведено съдържанието на вменените им като неизпълнени или нарушени права и задължения, без да им е направен анализ в контекста на изискването за установяване на пряка причинна връзка между тяхното нарушаване/неизпълнение и съставомерния резултат. По отношение на Пламен Е. липсва дори разграничение дали отговорността му е ангажирана на плоскостта на това дали е нарушил или не е изпълнил вменените му изисквания.

СЪДЕБНА ПРАКТИКА
Тълкувателни дела Дела с изключителна значимост и интерес Дела за организирана престъпност Дела за корупционни престъпления Регистър на делата срещу журналисти и медии Регистър на делата за трафик на хора Уведомления за разследване на главния прокурор или на негов заместник Регистър на отводите Искания до Kонституционния съд Преюдициални запитвания Формуляри Национално бюро за правна помощ
ЗА СЪДА
Състав и структура Нормативна уредба Декларации ЗПКОНПИ Документи ЗДОИ Документи ЗЗЛД История на ВКС Анализи и доклади Конкурси Профил на купувача Учебни и почивни бази Ведомствени жилища
СЪДЕБНА ПАЛАТА
Обща информация История и архитектура