С Решение № 155/12.11.2019 г. по наказателно дело № 579/2019 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) изменя решението по в.н.о.х.д. № 243/2018 г. на Апелативен съд – Бургас, като намалява срока на наложеното на подсъдимия Иван Иванов наказание „лишаване от свобода“ от 8 на 6 години. Оставя в сила решението в останалата му част. Решението е окончателно.
Във ВКС е получено уведомление от прокурор за предприети действия по изпълнение на наложеното от съда наказание.
Делото е образувано по жалба на подсъдимия срещу решението на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдена присъда по н.о.х.д. № 255/2018 г. на Окръжен съд – Бургас. С нея Иван Иванов е признат за виновен в извършването на престъпления по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 2 и т. 6, пр. 2 вр. чл. 115 вр. чл. 63, ал. 1, т. 1 НК (убийство на малолетно лице и по особено мъчителен начин), за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 години. Признат е за невиновен в това, че убийството е извършено с особена жестокост. Иванов е осъден да заплати на майката на убитото момиче, конституирана като граждански ищец, сумата от 150 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Съдебният състав на ВКС не приема твърденията, че първоинстанционната присъда е постановена от незаконен съдебен състав поради нарушение на нормата на чл. 390, ал. 2 от НПК, според която при дела срещу непълнолетни съдебните заседатели трябва да бъдат учители или възпитатели. Върховните съдии споделят становището на въззивния съд, че действително само един от тримата съдебни заседатели има качеството учител и възпитател, но така допуснатото процесуално нарушение не е съществено, защото високият образователен ценз позволява и на другите двама да се справят със спецификите при разглеждане на делото и определяне на наказанието, произтичащи от непълнолетието на Иванов. Правото му да получи отношение, съобразено с възрастта му, степента на образование и социална зрялост, е гарантирано и чрез участието на педагози, психолози и социални работници в съдебното заседание.
Според ВКС не се констатира и съществено процесуално нарушение, изразяващо се в лишаване на подсъдимия от правото да получи по-леко наказание след провеждане на съкратено съдебно следствие. В разпоредително заседание защитникът му е заявил, че не желае провеждане на такова следствие. Подсъдимият категорично е отказал съкратена процедура, родителите му – също. Социалният работник от Отдел „Закрила на детето“ не е възразил. „В тази процесуална ситуация решението на съда да разгледа делото по общия ред е било единственото законосъобразно, а всяка проява на настоятелност от негова страна би граничила с нарушение на презумпцията за невиновност“, категорични са съдиите.
Съдебният състав на ВКС намира за неоснователно твърдението за съществени процесуални нарушения, свързани с изготвените по делото съдебно-психиатрични и психологични експертизи, чиито изводи „не се споделят от защитата“. Съдилищата е следвало да решат дали с оглед младата възраст – 15 г., или поради психични проблеми подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Този въпрос е получил категоричен и детайлно обоснован отговор, след като са положени всички дължими процесуални усилия за изясняването му, пишат върховните съдии. Назначената в хода на досъдебното производство експертиза е установила, че въпреки леката умствена изостаналост, Иванов е бил в състояние на вменяемост и е годен да участва в наказателното производство.
Възраженията срещу позоваването на показанията на свидетеля Кирязов (началник на криминален сектор в ОД на МВР – Бургас) за установяване вината на подсъдимия са основателни и се споделят напълно от съдебния състав на ВКС. Свидетелят и негов колега посетили дома на Иванов. Около 02.00 – 03.00 ч. го събудили, за да му зададат въпроси. Нито майка му, нито друг член на семейството са присъствали на този разговор, въпреки че били в жилището. В началото, без да признава за убийството, подсъдимият споменал името на жертвата. Тъй като то не било оповестено публично, полицейските служители го заподозрели и провели обстоен разпит. Според ВКС така придобитата и възпроизведена в свидетелските показания на свидетеля Кирязов информация не може да бъде ползвана при постановяване на присъдата. Тя е добита в нарушение на чл. 6, §§ 1 и 3 от ЕКЗПЧОС и на директиви на ЕС относно: правото на информация в наказателното производство; правото на достъп до адвокат; укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност; процесуалните гаранции за децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателното производство. Независимо че първоначално Иванов е потърсен като свидетел, от момента, в който негова реплика е дала основание да бъде заподозрян, разпитът е следвало да бъде преустановен, категорични са върховните съдии. Подсъдимият не е бил предварително уведомен за правата си, разпитът е проведен в отсъствието на адвокат и на родител, не е поискано становище от психолог или психиатър. Според ВКС инкорпорирането в доказателствения материал на обяснения, снети в нарушение на установения ред, чрез преразказването им от полицейски служител, представлява заобикаляне на закона и не следва да бъде толерирано. В случая игнорирането на по-голямата част от информацията, съобщена от свидетеля Кирязов, не налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, тъй като и без нея фактическата обстановка остава безспорно изяснена и непроменена.
Според тричленния състав на ВКС възражението срещу размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“ е основателно. И двете съдебни инстанции са приложили незаконосъобразен алгоритъм за установяване на границите, в които следва да определят срока на лишаване от свобода. Първата е преценила, че справедливото наказание е „доживотен затвор без замяна“, втората я е коригирала, като е приела, че такова би бил доживотният затвор, но и двете са достигнали до извода, че законовата редукция следва да се извърши по реда на чл. 63, ал. 1, т. 1 от НК (според тази норма за непълнолетните предвидените в особената част на НК наказания „доживотен затвор без замяна“ и „доживотен затвор“ се заменят с лишаване от свобода от 3 до 10 години). В решението на ВКС пише: „Предходните инстанции са преценили като справедливо наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 8 години, определено при лек превес на отегчаващи вината обстоятелства, като са съобразили, че е с година и половина над средния размер. Всъщност наложеното наказание го превишава с почти три години, поради което следва да бъде намалено. С изменение на въззивното решение и редуциране на срока на лишаването от свобода от 8 на 6 години ще бъде постигнато едновременно точно приложение на материалния закон и справедливост на наказанието.“
Върховните съдии не споделят тезата, че присъденото обезщетение от 150 000 лв. надвишава необходимото за справедливо обезщетение на майката за претърпени неимуществени вреди от загубата на 11-годишното ú дете.