Върховен касационен съд

Уеб браузeрът ви е много стар и сайтът не се изобразява правилно

ПРЕСОФИС

Новини и официални съобщения на ВКС

 

След решение на ВКС бившият кмет на Община Исперих Бейсим Шукри ще изтърпява наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години и 6 месеца

С Решение № 237/2018 г. по наказателно дело № 753/2018 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила определението от 21.06.2018 г. на Апелативен съд – Варна, с което е прекратено производството по в.н.о.х.д. № 164/2018 г. Решението не подлежи на обжалване.

Делото е образувано по частен протест на Апелативна прокуратура – Варна срещу определение от 21.06.2018 г. за прекратяване на производството по в.н.о.х.д. № 164/2018 г. на Апелативен съд – Варна, образувано по протест на Окръжна прокуратура – Разград срещу присъда от 30.06.2015 г. на Окръжен съд – Разград.

Производството по в.н.о.х.д. № 164/2018 г. е трето поред пред Апелативен съд – Варна, след като с решение от 10.05.2018 г. по к.н.д. № 113/2018 г. ВКС отменя въззивна присъда от 26.10.2017 г. по в.н.о.х.д. № 94/2017 г. в частта, с която подсъдимият е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 1 вр. чл. 18, ал. 1 от НК (опит за убийство на длъжностно лице при изпълнение на службата му – шофьор на охранително звено при „Северноцентрално държавно предприятие“ Габрово), както и в частта относно приложението на чл. 23, ал. 1 от НК, и връща делото за ново разглеждане в отменителната му част от друг състав на въззивния съд. В останалата ú част, с която подсъдимият е признат за виновен да е употребил заплашване с цел да принуди орган на власт – ловни надзиратели и шофьор, да пропуснат нещо по служба – да осуети задължението им по залавянето му като нарушител и бракониер (престъпление по чл. 269, ал. 1 от НК) присъдата е оставена в сила. Наложено му е наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години и 6 месеца.

С атакуваното пред ВКС определение по в.н.о.х.д. № 164/2018 г. Апелативен съд – Варна прекратява производството, като приема, че не е сезиран със съответен протест за осъждане на подсъдимия по обвинението за опит за убийство на длъжностно лице.

Тричленният състав на ВКС приема частния протест за неоснователен. В мотивите се посочва, че Апелативен съд – Варна, изпълнявайки указанията в отменителното касационно решение, правилно е приел, че протестът на Разградската окръжна прокуратура не е годен да инициира въззивно производство за проверка на присъдата в частта, свързана с оправдаването на подсъдимия по обвинението за опит за убийство на длъжностно лице при изпълнение на службата му. Правомощието на въззивната инстанция да осъди оправдан подсъдим по повдигнатото му обвинение е обвързано с определени предпоставки – то може да се реализира само при наличие на съответен протест от прокурора или жалба на частния обвинител. Както в правната теория, така и в съдебната практика понятието „съответен протест“ се тълкува като протест, в който е направено еднозначно искане за влошаване положението на подсъдимия.

Апелативният съд внимателно е анализирал съдържанието на подадения въззивен протест. В диспозитивната му част прокурорът е формулирал две искания: за постановяване на нова присъда с осъждане на подсъдимия по първоначалното му обвинение по чл. 269, ал. 1 от НК, включително и за деянието по обвинението по чл. 116, ал. 1 от НК, като се наложи наказание „лишаване от свобода“ към средния размер; за изменение на присъдата, като се приложи закон за престъплението по чл. 270, ал. 1 от НК и за деянието по обвинението по чл. 116, ал. 1 от НК и се увеличи наказанието за него.

Върховните съдии напълно споделят заключението на втората инстанция, че в депозирания въззивен протест не са изложени доводи и не е направено ясно и недвусмислено искане за осъждане на подсъдимия по чл. 116, ал. 1 от НК. Неясната, неточна и юридически непрецизна аргументация на протеста, която се признава и от прокурора, изготвил частния протест, е наложила въззивният съд да го тълкува в неговата цялост, за да установи волята на представителя на обвинението. Сам по себе си, този факт е достатъчен за извода, че въззивният съд не е бил сезиран със „съответен протест“, в който е изложено недвусмислено искане за утежняване положението на подсъдимия. Поради това съдът не е в състояние да изпълни правомощието си по чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК и да осъди подсъдимия Шукри по чл. 116, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 18, ал. 1 от НК. Той не може да удовлетвори и претенцията в протеста по отношение осъждането по чл. 269, ал. 1 от НК, защото в тази част присъдата е оставена в сила с решението на ВКС, категорични са върховните съдии.

СЪДЕБНА ПРАКТИКА
Тълкувателни дела Дела с изключителна значимост и интерес Дела за организирана престъпност Дела за корупционни престъпления Регистър на делата срещу журналисти и медии Регистър на делата за трафик на хора Уведомления за разследване на главния прокурор или на негов заместник Регистър на отводите Искания до Kонституционния съд Преюдициални запитвания Формуляри
ЗА СЪДА
Състав и структура Нормативна уредба Декларации ЗПКОНПИ Документи ЗДОИ Документи ЗЗЛД История на ВКС Анализи и доклади Конкурси Профил на купувача Учебни и почивни бази Ведомствени жилища
СЪДЕБНА ПАЛАТА
Обща информация История и архитектура