С Решение № 128/15.11.2022 г. по наказателно дело № 476/2022 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решението по в.н.о.х.д. № 20215000600504/2021 г. на Апелативен съд – Пловдив. Решението не подлежи на обжалване.
Делото е образувано по протест срещу въззивното решение, с което е потвърдена присъдата по н.о.х.д. № 382/2020 г. на Окръжен съд – Хасково по отношение на подсъдимите Вахид Х. и Мохаммадали П. С нея Вахид Х. е признат за невинен по обвинението, че на 27.09.2018 г. през ГКПП „Капитан Андреево“ с товарен автомобил без надлежно разрешително е пренесъл през границата на страната от Република Турция в Република България хероин с общо нетно тегло 332,810 кг на обща стойност 29 952 900 лв., като предметът на контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък. Мохаммдали П. е признат за невинен по обвинението, че на 28.09.2018 г. през ГКПП „Капитан Андреево“ с товарен автомобил без надлежно разрешително е пренесъл през границата от Република Турция в Република България хероин с общо нетно тегло 355 кг на обща стойност 31 951 800 лв., като предметът на контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък.
В касационния протест е заявено основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК – нарушение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание пред ВКС не поддържа протеста. Посочва, че въззивната инстанция е спазила процесуалните норми, направените анализ и оценка на доказателства са в съответствие с изискванията на НПК и не е допуснато нарушение на процесуалните правила при формиране на вътрешното убеждение по фактите.
Тричленният състав на ВКС приема касационния протест за неоснователен. По възраженията за несъбрани доказателства от страна и на двете инстанции върховните съдии подчертават, че обвинителната рамка е изцяло в прерогативите на държавното обвинение и обвинителният акт е окончателният израз на обвинителната теза. Всички доказателства, които я формират, следва да бъдат изложени там.
В мотивите се посочва, че извършеният анализ на доказателствената съвкупност е съответен на изискванията на закона – не е пропуснато нито едно обстоятелство от относимите към предмета на доказване, следвана е изцяло правната и житейска логика и възприемането на обвинението за недоказано по несъмнен и убедителен начин е напълно законосъобразно. Твърденията за изопачено/в разрез с правилата на формалната логика и превратно тълкуване на доказателствата от страна на държавното обвинение и в двете предходни инстанции не се възприемат от касационния състав, те са напълно голословни и лишени от съдържание. „Всяко едно възражение от протеста, включително и от настоящия, е обсъдено внимателно и с основание е определено като носител на произволно твърдение, а не на почиващи на солидни доказателства съждения“, категорични са върховните съдии.
При липсата на допуснато каквото и да било съществено нарушение на процесуалните правила и което да е довело до ограничаване правото на защита на касатора, касационният състав отсъжда, че материалният закон е приложен правилно. Правилно съдилищата са заключили, че наличните обвинителни предположения не са достатъчни, за да изградят безусловен извод за наличието на субективна страна и при двамата подсъдими, предвид на което материалният закон не е нарушен. По тези причини касационната инстанция се съгласява напълно с изводите на въззивния съд, че обвинението не е доказано по несъмнен начин и в съзвучие с този извод намира, че атакуваното решение следва да се потвърди изцяло, респективно протестът да се остави без уважение като неоснователен.