С Решение № 380/12.10.2026 г. по наказателно дело № 561/2026 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) изменя решението по в.н.о.х.д. № 359/2025 г. на Апелативен съд – Велико Търново, като намалява наложените на подсъдимите наказания така: на Рашко Рашков – „лишаване от свобода“ за 17 години, на Мишо Мемишев – „лишаване от свобода“ за 9 години, а на Ибрям Сашков – „лишаване от свобода“ за 3 години и 6 месеца. Съдебният състав на ВКС потвърждава решението в останалата част. Решението не подлежи на обжалване.
Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимите срещу решението на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдена присъда на Окръжен съд – Плевен. С нея Рашков, Мемишев и Сашков са признати за виновни за това, че на 04.12.2017 г. в с. Пелишат, обл. Плевен, в съучастие като съизвършители (Мемишев и Сашков били непълнолетни, но могли да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си) отнели чужди движими вещи на обща стойност 532,84 лв. от владението на собственика им Пламен Ц. и грабежът е придружен с убийство. Наложени са им наказанията: на Рашко Рашков – „лишаване от свобода“ за 18 години, на Мишо Мемишев – „лишаване от свобода“ за 10 години, на Ибрям Сашков – „лишаване от свобода“ за 5 години.
Съдебният състав на ВКС приема касационните жалби за частично основателни – само по отношение на размера на наложените наказания.
Неоснователни са доводите на Рашков за допуснати съществени процесуални нарушения. В мотивите се подчертава, че несъгласието на страна в процеса с изводите на експертното заключение не е предпоставка за удовлетворяване на искането ѝ за допускане на повторна експертиза. Двете експертни заключения дават категоричен отговор, че петната и пръските кръв по панталона и якето на подсъдимия произхождат от жертвата. Резултатите от експертизите са ползвани от вещото лице, дало заключение за механизма на получаването на следите от кръвта. Затова доводът, че участието на подсъдимия в деянието се базирало на предположения, е неоснователен. Не е допуснато и нарушение на материалния закон при квалификацията на извършеното от Рашков. Върховните съдии поясняват, че правната характеристика на грабежа като сложно съставно престъпление обосновава съставомерността му при съучастие и тогава, когато някой от извършителите е участвал или само в принудата, или само в отнемането на вещите. Затова е без значение, че Рашко Рашков не е взел някоя от вещите. Той е участвал наред с другите подсъдими в упражняването на принудата (нанесения жесток побой) с цел да бъдат отнети вещи от владението на нападнатия.
По отношение на наказанието на Рашков ВКС посочва, че санкцията е отмерена при превес на отегчаващите обстоятелства – обременено съдебно минало, отношения с пострадалия, от чието доверие се възползвал, лоши характеристични данни. Съобразена е и завишената степен на обществена опасност на посегателството, осъществено от трима души чрез нанесени множество удари в тялото на беззащитния, възрастен и онкоболен човек, спрямо когото е била проявена непремерена и ненужна жестокост. Отчетена е и посткриминалната деятелност на извършителите по укриване на трупа. Според върховните съдии изминалият дълъг период от време от деянието досега (близо 9 години) не е бил съобразен по отношение на този подсъдим, а е следвало. Това налага смекчаване на санкцията с 1 година, което се явява дължима компенсация за нарушеното право на разглеждане на делото в разумен срок, гарантирано от чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
Наказанието на Ибрям Сашков е отмерено от въззивния съд при превес на отегчаващите обстоятелства, за каквито са отчетени степента на обществена опасност на деянието, предварителното обмисляне на нападението, укриването на трупа. За смекчаващи обстоятелства са приети чистото съдебно минало, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина, проявеното критично отношение, младата възраст, работата като социален асистент, показването на мястото, на което изхвърлил частите от отнетия телефон, и изминалият период от време от извършване на престъплението. Касационната инстанция намира основания за намаляване на санкцията на този подсъдим, тъй като критерият за явна справедливост не може да се приеме за удовлетворен, след като наказанието е отмерено в предвидения негов максимален размер, при все че са приети и смекчаващи обстоятелства. За съответно на стореното и годно да реализира целите на специалната и генералната превенция ВКС намира наказанието „лишаване от свобода“ в размер на 3 години и 6 месеца.
Приетите за смекчаващи обстоятелства при отмерването на наказанието на Мишо Мемишев са възрастта, чистото съдебно минало, трудовите навици, дадените обяснения, способстващи за разкриване на обективната истина, и продължителността на процеса. В отегчаващите, освен тези, характеризиращи завишената степен на обществена опасност на деянието, са включени и отличаващите личния принос на този подсъдим. Именно той е бил инициаторът за извършването на грабежа и е първият употребил сила по отношение на пострадалия. При оценка на съотношението между двете групи обстоятелства обаче въззивният съд е придал прекомерна тежест на иначе действително преобладаващите отегчаващи обстоятелства. Санкцията е над предвидения среден размер и в близост до максималния. Съдебният състав на ВКС намира за справедливо ориентирането ѝ към средния размер след намаляването ѝ с 1 година.