Върховен касационен съд

Уеб браузeрът ви е много стар и сайтът не се изобразява правилно

ПРЕСОФИС

Новини и официални съобщения на ВКС

 

ВКС постанови решение по делото срещу д-р Валентин Павлов – стоматолог в Дентален център „ЕО Дент“ ООД, д-р Венета Павлова – управител на центъра, и д-р Йоанна Филипова – анестезиолог в денталния център, за причинена по непредпазливост смърт през 2016 г. на 14-годишно момче при дентално лечение под обща анестезия

С Решение № 106/19.08.2021 г. по наказателно дело № 292/2021 г., І наказателно отделение, състав на Върховният касационен съд (ВКС) отмени частично присъда от 07.11.2019 г. по в.н.о.х.д. № 1521/2018 г. на Софийския апелативен съд (САС), като върна делото в тази част за ново разглеждане на Софийския апелативен съд. Със същото решение присъдата на САС е частично отменена, частично изменена и частично потвърдена в останалата ѝ част.

Делото е образувано по касационни протест, жалби на защитниците на подсъдимите Венета Павлова и Йоанна Филипова и жалба на частните обвинители срещу въззивната присъда на Софийския апелативен съд, с която частично е отменена и изменена присъдата от 30.04.2018 г. по н.о.х.д. № 2574/2017 г. на Софийския градски съд.

С първоинстанционната присъда Валентин Павлов, Венета Павлова и Йоанна Филипова са признати за виновни и осъдени за извършено престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК (причиняване другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност). На Валентин Павлов е наложено наказание от 3 години „лишаване от свобода“, като изпълнението е отложено за срок от 5 години, лишен е и от право да упражнява професията „стоматолог“ за срок от 5 години. На Венета Павлова е наложено наказание от 3 години „лишаване от свобода“, като изпълнението е отложено за срок от 5 години, лишена е и от право да извършва дейност по управление, ръководство и контрол на лечебни заведения за срок от 5 години. На Йоанна Филипова е наложено наказание от 3 години „лишаване от свобода“, като изпълнението е отложено за срок от 5 години, лишена е от право да упражнява професията „лекар – анестезиолог“ за срок от 5 години.

С въззивната присъда Валентин Павлов е признат за невиновен и е изцяло оправдан по повдигнатото му обвинение. Наложеното на Венета Павлова наказание „лишаване от свобода“ е намалено на 1 година условно и е отменено наказанието „лишаване от права“. Изменена е присъдата на Йоанна Филипова, като е приложен привилегированият състав по чл. 123, ал. 4 от НК (ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия) и е намалено наложеното наказание „лишаване от свобода“ на 1 година условно, отменено е наказанието „лишаване от права“.

Съставът на ВКС посочва, че в частта от въззивната присъда относно оправдаването на Валентин Павлов и частичното такова на Йоанна Филипова въззивният съд е подложил на собствен анализ цялостната доказателствена съвкупност и обстойно го е обективирал в мотивите към атакуваната присъда. В дейността на съда по събирането и оценката на доказателствата в коментираните части от присъдата не се откриват процесуални пороци или неправилно тълкуване на съдържанието им. Не е налице и твърдяната материална незаконосъобразност на проверявания съдебен акт при приложението на привилегирования състав по чл. 123, ал. 4 от НК. Няма спор, че действията на подсъдимата Филипова по овладяване състоянието „малигнена хипертермия“, в което е изпаднало детето – спиране подаването на анестетика; поставянето на лед за охлаждане на детето; поставяне на „урбазон“, „аналгин“, „атропин“, „дексаметазон“ и „адреналин“, включително и транспортирането на пострадалия до съответно медицинско заведение, са били наложителни и единствено възможните към момента, доколкото в ЕО “Дент“ не е бил наличен единствения антидот „Дантролен“, който е следвало да се приложи. В този смисъл поведението на подсъдимата е съставомерно именно по чл. 123, ал. 4 от НК, тъй като е направила всичко зависещо от нея, чрез оказаната помощ, за спасяването на пострадалия, който е бил жив и се нуждаел от бързо транспортиране за медицинска помощ.

Верен е изводът на съда, че реакцията на подсъдимата Филипова по овладяването на състоянието на А. И. е закъсняла, се казва в съдебното решение. Филипова е възприела влошеното състояние на детето едва в момента, в който е чула звуковия сигнал на апарата, следящ жизнените му показатели. Към този момент пострадалото дете е било с фебрилитет – температурата му се е покачила до 39,7 градуса; с тахикардия – сърдечната честота е била от 152 удара в минута; дишането му е било затруднено, съпроводено с повишено отделяне на въглероден диоксид. В качеството си на лекар-специалист по „Анестезиология и интензивно лечение“ тя е нарушила правилата за безопасна анестезия, установени в Медицински стандарт „Анестезия и интензивно лечение“, утвърден с Наредба № 10/04.03.2010 г., издадена от Министъра на здравеопазването (обн. ДВ, бр. 24/26.03.2010г., с последващи изменения и допълнения, последно обн. ДВ, бр. 37/17.05.2016г.). Нормативният акт вменява задължение за лекаря-анестезиолог, прилагащ анестезия, от началото на етапа въвеждане в анестезия на пациента до края на етапа възстановяване от анестезия, да осъществява интензивно наблюдение, проследяване и обективизиране на основните жизненоважни функции на пациента (циркулация, дишане, температурна хомеостаза и др.), както и пряк непрекъснат клиничен контрол (визуален контрол, аускултация, палпация и др.). При това положение изводът на въззивния съд, че не е забелязала своевременно влошеното състояние на детето, както и че реакцията и по овладяване на това състояние е закъсняла, се явява убедително защитен.

Становището на въззивния съд, според което подсъдимата Филипова следва да носи отговорност и за вмененото ѝ бездействие, изразяващо се в това, че не е приложила антидота „Дантролен“ на пострадалото дете, като вместо това е предприела реанимационни мероприятия, включително и такива по транспортирането му в друго лечебно заведение, разполагащо с посочения лекарствен препарат, не се споделя от касационния съд. Освен дължими, вменените като неизпълнени задължения на тази подсъдима следва да бъдат и обективно възможни. Подсъдимата Филипова не е разполагала с обективната възможност да приложи коментирания антидот на А. И., като причините за това са извън нея. Сред тези причини е нормативно установената пречка ЕО “Дент“ ООД като заведение за доболнична помощ да разполага с лекарствения препарат „Дантролен“; липсата на възможност в Република България за предварително установяване на състоянието „малигнена хипертермия“ чрез съответното изследване; липсата на нормативно задължаване на заведенията, в които се провежда анестезия със „Севоран“ да разполагат с антидота „Дантролен“ и не на последно място – липсата на воля от компетентните органи за адекватното разрешаване на тези въпроси, независимо от предприетите още през 2016 г. активни действия от страна на Дружеството на анестезиолозите в РБ в тази насока. Филипова следва да бъде призната за невиновна и оправдана за това, че не е приложила на изпадналия в състояние на „малигнена хипертермия“ А. И., антидота „Дантролен“.

Касационният съд констатира, че в частта от присъдата, в която е потвърден размера на изпитателния срок, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, тъй като не е съобразил разпоредбата на чл. 66, ал. 2 от НК, според която „изпитателния срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години“. Направената от САС редукция на размера на наказанието лишаване от свобода, е изисквала и намаляване размера на определения изпитателен срок, който трябва да бъде определен на четири години, а присъдата – изменена в тази ѝ част.

Според върховните съдии въззивният съдебен акт в частта, в която е потвърдено осъждането на подсъдимата Павлова, е постановен при съществени процесуални нарушения, допуснати при проверката и оценката на доказателствените източници, а така също и при липса на мотиви. Мотивите на инстанционните съдилища, освен сходни, са и оскъдни, до степен на липса на такива. САС се е задоволил да посочи единствено, че вменените като нарушени от подсъдимата Павлова разпоредби са я задължавали да извърши активни действия, в качеството ѝ на ръководител на лечебното заведение, с които да осигури необходимите организационни, материални и кадрови възможности, позволяващи ръководеното от нея заведение, както и лекарите, работещи в него, да се справят с очакваните усложнения на оперативната интервенция и съпровождащата я анестезия, включително чрез осигуряване на лечение на евентуалните усложнения. На изрично отправеното защитно възражение, относно това, че обвинението на подсъдимата Павлова е лишено от конкретика, съдът е отговорил, че „това не е във възможностите на нито един държавен орган или частно лице“. Подобен подход няма как да бъде утвърден от касационния съд, пише в съдебното решение. Той лишава подсъдимата Павлова от правото ѝ на пълноценна защита по вмененото ѝ обвинение. Същевременно, единственото конкретно посочено задължение, което въззивният съд е приел, че тази подсъдима не е изпълнила – това, че не е осигурила специализирано транспортно средство на лечебното заведение, даващо възможност за незабавно транспортиране на пациентите – освен, че излиза извън рамките на обвинителния акт, не дава отговор и на въпроса, по какъв начин евентуалното изпълнение на това задължение се явява в пряка причинно-следствена връзка със съставомерния резултат. Още повече, че ръководеното от подсъдимата Павлова заведение за доболнична помощ е осигурило специализирано транспортно средство за транспортирането на пострадалото дете до УМБАЛСМ „Пирогов“. Отделен е въпросът, че според актуалната нормативна база, наличието на такова средство не е необходимо условие за осъществяване предмета на дейност на лечебното заведение, чийто управител е подсъдимата. Декларативен се явява и изводът на въззивния съд, според който подсъдимата Павлова следва да носи отговорност за това, че не е притежавала информация кое лечебно заведение разполага с андидота „Дантролен“, като САС не е изложил никакви съображения, въз основа на кои точно доказателствени източници е приел, че касаторката няма познание за обсъждания факт. При това положение позицията на въззивния съд, че тя не е знаела това обстоятелство, както и че това ѝ незнание е в причинно-следствена връзка със смъртта на детето, се явява компрометирана. Изложеното обуславя единствено възможният при това положение изход за делото, а именно – отмяна на присъдата в частта, в която е утвърдено осъждането на подсъдимата Павлова и връщането му за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд в тази му част.

СЪДЕБНА ПРАКТИКА
Тълкувателни дела Дела с изключителна значимост и интерес Дела за организирана престъпност Дела за корупционни престъпления Регистър на делата срещу журналисти и медии Регистър на делата за трафик на хора Уведомления за разследване на главния прокурор или на негов заместник Регистър на отводите Искания до Kонституционния съд Преюдициални запитвания Формуляри
ЗА СЪДА
Състав и структура Нормативна уредба Декларации ЗПКОНПИ Документи ЗДОИ Документи ЗЗЛД История на ВКС Анализи и доклади Конкурси Профил на купувача Учебни и почивни бази Ведомствени жилища
СЪДЕБНА ПАЛАТА
Обща информация История и архитектура