С Решение № 106/19.08.2021 г. по наказателно дело № 292/2021 г., І наказателно отделение, състав на Върховният касационен съд (ВКС) отмени частично присъда от 07.11.2019 г. по в.н.о.х.д. № 1521/2018 г. на Софийския апелативен съд (САС), като върна делото в тази част за ново разглеждане на Софийския апелативен съд. Със същото решение присъдата на САС е частично отменена, частично изменена и частично потвърдена в останалата ѝ част.
Делото е образувано по касационни протест, жалби на защитниците на подсъдимите Венета Павлова и Йоанна Филипова и жалба на частните обвинители срещу въззивната присъда на Софийския апелативен съд, с която частично е отменена и изменена присъдата от 30.04.2018 г. по н.о.х.д. № 2574/2017 г. на Софийския градски съд.
С първоинстанционната присъда Валентин Павлов, Венета Павлова и Йоанна Филипова са признати за виновни и осъдени за извършено престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК (причиняване другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност). На Валентин Павлов е наложено наказание от 3 години „лишаване от свобода“, като изпълнението е отложено за срок от 5 години, лишен е и от право да упражнява професията „стоматолог“ за срок от 5 години. На Венета Павлова е наложено наказание от 3 години „лишаване от свобода“, като изпълнението е отложено за срок от 5 години, лишена е и от право да извършва дейност по управление, ръководство и контрол на лечебни заведения за срок от 5 години. На Йоанна Филипова е наложено наказание от 3 години „лишаване от свобода“, като изпълнението е отложено за срок от 5 години, лишена е от право да упражнява професията „лекар – анестезиолог“ за срок от 5 години.
С въззивната присъда Валентин Павлов е признат за невиновен и е изцяло оправдан по повдигнатото му обвинение. Наложеното на Венета Павлова наказание „лишаване от свобода“ е намалено на 1 година условно и е отменено наказанието „лишаване от права“. Изменена е присъдата на Йоанна Филипова, като е приложен привилегированият състав по чл. 123, ал. 4 от НК (ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия) и е намалено наложеното наказание „лишаване от свобода“ на 1 година условно, отменено е наказанието „лишаване от права“.
Съставът на ВКС посочва, че в частта от въззивната присъда относно оправдаването на Валентин Павлов и частичното такова на Йоанна Филипова въззивният съд е подложил на собствен анализ цялостната доказателствена съвкупност и обстойно го е обективирал в мотивите към атакуваната присъда. В дейността на съда по събирането и оценката на доказателствата в коментираните части от присъдата не се откриват процесуални пороци или неправилно тълкуване на съдържанието им. Не е налице и твърдяната материална незаконосъобразност на проверявания съдебен акт при приложението на привилегирования състав по чл. 123, ал. 4 от НК. Няма спор, че действията на подсъдимата Филипова по овладяване състоянието „малигнена хипертермия“, в което е изпаднало детето – спиране подаването на анестетика; поставянето на лед за охлаждане на детето; поставяне на „урбазон“, „аналгин“, „атропин“, „дексаметазон“ и „адреналин“, включително и транспортирането на пострадалия до съответно медицинско заведение, са били наложителни и единствено възможните към момента, доколкото в ЕО “Дент“ не е бил наличен единствения антидот „Дантролен“, който е следвало да се приложи. В този смисъл поведението на подсъдимата е съставомерно именно по чл. 123, ал. 4 от НК, тъй като е направила всичко зависещо от нея, чрез оказаната помощ, за спасяването на пострадалия, който е бил жив и се нуждаел от бързо транспортиране за медицинска помощ.
Верен е изводът на съда, че реакцията на подсъдимата Филипова по овладяването на състоянието на А. И. е закъсняла, се казва в съдебното решение. Филипова е възприела влошеното състояние на детето едва в момента, в който е чула звуковия сигнал на апарата, следящ жизнените му показатели. Към този момент пострадалото дете е било с фебрилитет – температурата му се е покачила до 39,7 градуса; с тахикардия – сърдечната честота е била от 152 удара в минута; дишането му е било затруднено, съпроводено с повишено отделяне на въглероден диоксид. В качеството си на лекар-специалист по „Анестезиология и интензивно лечение“ тя е нарушила правилата за безопасна анестезия, установени в Медицински стандарт „Анестезия и интензивно лечение“, утвърден с Наредба № 10/04.03.2010 г., издадена от Министъра на здравеопазването (обн. ДВ, бр. 24/26.03.2010г., с последващи изменения и допълнения, последно обн. ДВ, бр. 37/17.05.2016г.). Нормативният акт вменява задължение за лекаря-анестезиолог, прилагащ анестезия, от началото на етапа въвеждане в анестезия на пациента до края на етапа възстановяване от анестезия, да осъществява интензивно наблюдение, проследяване и обективизиране на основните жизненоважни функции на пациента (циркулация, дишане, температурна хомеостаза и др.), както и пряк непрекъснат клиничен контрол (визуален контрол, аускултация, палпация и др.). При това положение изводът на въззивния съд, че не е забелязала своевременно влошеното състояние на детето, както и че реакцията и по овладяване на това състояние е закъсняла, се явява убедително защитен.
Становището на въззивния съд, според което подсъдимата Филипова следва да носи отговорност и за вмененото ѝ бездействие, изразяващо се в това, че не е приложила антидота „Дантролен“ на пострадалото дете, като вместо това е предприела реанимационни мероприятия, включително и такива по транспортирането му в друго лечебно заведение, разполагащо с посочения лекарствен препарат, не се споделя от касационния съд. Освен дължими, вменените като неизпълнени задължения на тази подсъдима следва да бъдат и обективно възможни. Подсъдимата Филипова не е разполагала с обективната възможност да приложи коментирания антидот на А. И., като причините за това са извън нея. Сред тези причини е нормативно установената пречка ЕО “Дент“ ООД като заведение за доболнична помощ да разполага с лекарствения препарат „Дантролен“; липсата на възможност в Република България за предварително установяване на състоянието „малигнена хипертермия“ чрез съответното изследване; липсата на нормативно задължаване на заведенията, в които се провежда анестезия със „Севоран“ да разполагат с антидота „Дантролен“ и не на последно място – липсата на воля от компетентните органи за адекватното разрешаване на тези въпроси, независимо от предприетите още през 2016 г. активни действия от страна на Дружеството на анестезиолозите в РБ в тази насока. Филипова следва да бъде призната за невиновна и оправдана за това, че не е приложила на изпадналия в състояние на „малигнена хипертермия“ А. И., антидота „Дантролен“.
Касационният съд констатира, че в частта от присъдата, в която е потвърден размера на изпитателния срок, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, тъй като не е съобразил разпоредбата на чл. 66, ал. 2 от НК, според която „изпитателния срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години“. Направената от САС редукция на размера на наказанието лишаване от свобода, е изисквала и намаляване размера на определения изпитателен срок, който трябва да бъде определен на четири години, а присъдата – изменена в тази ѝ част.
Според върховните съдии въззивният съдебен акт в частта, в която е потвърдено осъждането на подсъдимата Павлова, е постановен при съществени процесуални нарушения, допуснати при проверката и оценката на доказателствените източници, а така също и при липса на мотиви. Мотивите на инстанционните съдилища, освен сходни, са и оскъдни, до степен на липса на такива. САС се е задоволил да посочи единствено, че вменените като нарушени от подсъдимата Павлова разпоредби са я задължавали да извърши активни действия, в качеството ѝ на ръководител на лечебното заведение, с които да осигури необходимите организационни, материални и кадрови възможности, позволяващи ръководеното от нея заведение, както и лекарите, работещи в него, да се справят с очакваните усложнения на оперативната интервенция и съпровождащата я анестезия, включително чрез осигуряване на лечение на евентуалните усложнения. На изрично отправеното защитно възражение, относно това, че обвинението на подсъдимата Павлова е лишено от конкретика, съдът е отговорил, че „това не е във възможностите на нито един държавен орган или частно лице“. Подобен подход няма как да бъде утвърден от касационния съд, пише в съдебното решение. Той лишава подсъдимата Павлова от правото ѝ на пълноценна защита по вмененото ѝ обвинение. Същевременно, единственото конкретно посочено задължение, което въззивният съд е приел, че тази подсъдима не е изпълнила – това, че не е осигурила специализирано транспортно средство на лечебното заведение, даващо възможност за незабавно транспортиране на пациентите – освен, че излиза извън рамките на обвинителния акт, не дава отговор и на въпроса, по какъв начин евентуалното изпълнение на това задължение се явява в пряка причинно-следствена връзка със съставомерния резултат. Още повече, че ръководеното от подсъдимата Павлова заведение за доболнична помощ е осигурило специализирано транспортно средство за транспортирането на пострадалото дете до УМБАЛСМ „Пирогов“. Отделен е въпросът, че според актуалната нормативна база, наличието на такова средство не е необходимо условие за осъществяване предмета на дейност на лечебното заведение, чийто управител е подсъдимата. Декларативен се явява и изводът на въззивния съд, според който подсъдимата Павлова следва да носи отговорност за това, че не е притежавала информация кое лечебно заведение разполага с андидота „Дантролен“, като САС не е изложил никакви съображения, въз основа на кои точно доказателствени източници е приел, че касаторката няма познание за обсъждания факт. При това положение позицията на въззивния съд, че тя не е знаела това обстоятелство, както и че това ѝ незнание е в причинно-следствена връзка със смъртта на детето, се явява компрометирана. Изложеното обуславя единствено възможният при това положение изход за делото, а именно – отмяна на присъдата в частта, в която е утвърдено осъждането на подсъдимата Павлова и връщането му за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд в тази му част.