С определение от 19.11.2025 г. по ч.н.д. № 1032/2025 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) изпраща н.о.х.д. № 7463/2025 г. на Софийския градски съд (СГС) за разглеждане от Варненския окръжен съд. Определението не подлежи на обжалване.
Производството пред Върховния касационен съд е образувано след разпореждане от 18.11.2025 г. по н.о.х.д. № 7463/2025 г. на СГС, с което е прекратено съдебното производство и делото е изпратено на ВКС с искане за промяна на местна подсъдност.
Делото пред СГС е образувано по обвинителен акт срещу Благомир К. и други подсъдими с обвинение за участие в престъпен сговор, опит за принуда, пасивен подкуп, извършен в съучастие и при условията на продължавано престъпление, и опит за принуда, извършен в съучастие. В обвинителния акт е отразено, че престъплението по чл. 321, ал. 6 от НК (участие в престъпен сговор) е извършено от Благомир К., Йордан К., Николай С., Ивайло М. и лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 2 от Закона за противодействие на корупцията: народен представител, сговорили се да вършат в страната престъпления по чл. 304б и чл. 143 от НК, в периода от месец юли 2024 г. до края на месец май 2025 г. в гр. Варна и в гр. София. Към обвинителния акт е приложено постановление от 10.11.2025 г. на прокурор, с което са отделени материалите срещу лицето, заемащо публична длъжност, чиято наказателна отговорност да бъде реализирана в самостоятелно наказателно производство.
Съдията докладчик от СГС е изразил становище, че не е налице специална подсъдност. Според него е вярно, че сред лицата, сговорили се да вършат престъпления по чл. 304б и чл. 143 от НК, фигурира и лице с особено качество: народен представител, но доколкото не е известно кое е това лице и същото не е привлечено към наказателна отговорност, то за съда е невъзможно да прецени наличието на особеното качество, което да обуслови специалната компетентност по смисъла на чл. 35, ал. 4 от НПК.
Съдебният състав на ВКС също приема, че в случая не е налице специална компетентност. Законът е предвидил, че за престъпления, извършени от лица с имунитет, компетентен да разгледа делото е СГС, но необходима предпоставка за приложение на чл. 35, ал. 4 от НПК е повдигнато обвинение на конкретно лице, за чиято самоличност да са събрани сигурни данни, даващи възможност да се направи преценка за неговия статут, а именно: дали това лице разполага с имунитет срещу наказателно преследване. Когато лицето, за което се твърди, че е с имунитет, не е известно, както е в случая, липсва правна сигурност по въпроса за неговия имунитет, поради което включването на такова лице сред известните участници в определено престъпление не би могло да обуслови специалната компетентност по смисъла на чл. 35, ал. 4 от НПК. От друга страна, процесуална предпоставка за водене на наказателно производство срещу лице с имунитет е изпълнение на процедурата по сваляне на имунитета и пристъпване към привличане към наказателна отговорност на съответното лице, за което следва предварително да е установено, че разполага с имунитет. „Процесуалният закон обаче не е предвидил възможност да бъде привлечено към наказателна отговорност неизвестно лице, тъй като по отношение на такова лице не би могла да се изпълни процедурата по повдигане на обвинение и разпит на обвиняем. Такова лице не би могло да упражни правото си на защита, гарантирано от НПК. Ето защо, включването на неизвестно лице, за което е налице единствено твърдение, че разполага с имунитет, което твърдение не може да бъде проверено по съответния процесуален ред, не е достатъчно, за да обуслови наличието на специална подсъдност по чл. 35, ал. 4 от НПК“, категорични са върховните съдии. Те допълват, че освен това съгласно приложеното по делото постановление на прокурора материалите, касаещи лицето с имунитет, са отделени в друго наказателно производство. В посочената хипотеза не може да се приеме, че е налице специална компетентност по чл. 35, ал. 4 от НПК, която да е валидна по отношение на останалите съучастници, имайки предвид, че престъпната деятелност на лицето, за което се твърди, че е с имунитет, подлежи на изясняване не в същото, а в друго, отделно наказателно производство.
Според съдебния състав на ВКС съдията докладчик е извел верния извод, че съгласно обстоятелствената част на обвинителния акт престъплението по чл. 321, ал. 6 от НК е започнало на територията на гр. Варна и е довършено в гр. София, което обуславя приложение на чл. 36, ал. 2 от НПК. В посочената хипотеза делото е подсъдно съгласно общата подсъдност на Софийския градски съд, каквото становище е изразил и докладчикът. При запознаване с приложението към обвинителния акт, включващо лицата за призоваване, съдията докладчик е констатирал, че петимата обвиняеми живеят в гр. Варна, а 25 от общо 28 свидетели са с адреси в гр. Варна. Изложеното е мотивирало докладчика да сезира ВКС с искане за промяна на местната подсъдност и изпращане на делото по подсъдност на Варненския окръжен съд.
Касационната инстанция намира, че искането е основателно и следва да бъде уважено. В чл. 43, т. 1 от НПК е предвидено, че ВКС може да реши делото да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд, когато много обвиняеми или свидетели живеят в района на другия съд. В случая всички обвиняеми и голямата част от свидетелите живеят в района на Варненския окръжен съд. Затова с оглед процесуална икономия и осигуряване бързина на процеса, делото следва да бъде разгледано от Окръжен съд – Варна.