С Решение № 79/23.02.2023 г. по наказателно дело № 109/2023 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя присъдата по в.н.о.х.д. № 4256/2022 г. на Софийския градски съд (СГС) и връща делото за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване.
Делото пред ВКС е образувано по касационен протест. С присъда по н.о.х.д. № 4696/2021 г. на Софийския районен съд Александър Б. е признат за виновен в това, че извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като хвърлил паве към полицейския кордон по време на протестите на 02.09.2020 г. на площад „Независимост“ между сградите на Министерския съвет и на бившия Партиен дом (хулиганство). Наложени са му наказанията „обществено порицание“ и „пробация“ с мерките „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 2 г. и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 2 г. Оправдан е по обвинението деянието да се отличава с изключителна дързост. С присъдата на СГС е отменена първоинстанционната, като подсъдимият е оправдан изцяло.
Съдебният състав на ВКС приема протеста за основателен поради допуснати пропуски в оценъчната дейност от страна на СГС, представляващи по своята същност липса на мотиви, което определя и наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, водещо до отмяна на постановената въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда за отстраняване на констатираните нарушения на процесуалните правила.
За да оправдае подсъдимия, СГС е приел, че липсват безспорни доказателства, че приложените и изследвани по делото видеозаписи отразяват събития, състояли се именно на инкриминираните в обвинителния акт дата и място, че именно подсъдимият е лицето, обективирано на тези видеозаписи, които биха могли и да са подбрани кадри, както и че подсъдимият хвърля предмет, неустановен категорично по вид. В основата на своите изводи за липса на доказателствена обезпеченост на обвинението СГС е поставил единствено заключението на назначената от първия съд повторна експертиза. Самите експерти сочат, че в изследваните от тях записи не се наблюдават индикации за камера, дата и час. Обектът на тяхното изследване е диск, съдържащ два файла, който е предоставен от МВР-СДВР. В съпровождащото оптичния носител писмо изрично е посочено, че той се състои от видеозаписи от камери за видеонаблюдение, находящи се в района пред площад „Народно събрание – 2“ за времето от 11.45 ч. до 12.15 ч. на дата 02.09.2020 г. Тричленният състав на ВКС подчертава, че тази информация в писмото, изготвено от длъжностно лице при изпълнение на функциите му (чиято истинност не е опровергана), допълнително се подкрепя от показанията на полицейски служители, на бащата на подсъдимия, както и от обясненията на самия подсъдим. От тях напълно непротиворечиво се установява, че изследваните записи касаят именно описаните в обвинителния акт факти, свързани с време и място на твърдяното деяние, както и че подсъдимият се е намирал на площад „Независимост“ именно на 02.09.2020 г. по обяд, наблюдаван до оттеглянето му към метростанция „Сердика“, когато е бил и задържан. Според върховните съдии, за да приеме, че не се установява безспорно време и местоизвършване на деянието, контролираният съд е подходил избирателно, фокусирайки се върху констатацията на вещите лица за липса в записите на дата и час, но не е разгледал останалите доказателствени източници, изобилстващи от еднопосочна информация в тази насока. С този свой своеобразен отказ съдът се е лишил от възможност пълноценно да мотивира своя краен акт.
Селективен е подходът на съда и по отношение обективираното в експертизата, на която единствено е отделено внимание, а и по некоректен начин е представена в мотивите позицията на експертите относно визията на изследвания от тях субект и неговите действия. В своето заключение вещите лица са категорични, че в изображенията на заснетото лице и в снимки по предоставен доброволно от подсъдимия сравнителен материал е заснето едно и също лице. Според върховните съдии, ако наличното в този доказателствен способ бе разгледано от съда в контекста на съдържимото в показанията на полицейските служители – свидетели по делото, които са възприели изпратено им изображение на лице, хвърлящо паве по полицейски кордон като част от възприет от тях и видеоклип, както и издирването и непрестанното му наблюдение до задържането му – улеснено от разпознаваемостта му – ярка на цвят горна част на облеклото и висок ръст, той не би декларирал, че е налице съмнение относно идентификация на самоличността му.
Напълно обяснимата невъзможност на вещите лица да се ангажират с позиция относно теглото на предмета, изхождаща от ролята им на специалисти, изследващи видеозапис, а не налична у тях вещ, е фаворизирана от контролирания съд, без да се обърне внимание на кадрите с общ план от процесното събитие и настилката, на която се намират протестиращите и подсъдимият. Отделен е въпросът, че неяснотата в теглото на съответния обект не може априори да игнорира вида му при наличие на други характерни белези – например цвят, обем и форма. В заключението на експертизата вещите лица, изследвайки обективно представения им видеозапис, включително разположението на полицейския кордон и всички действия на подсъдимия, са категорични, че държаният от него обект е паве/павета. Според върховните съдии превратността в тълкуването от съдебния състав на иначе недвусмислената позиция на вещите лица, че ръката, държаща този предмет, е именно на подсъдимия и всички налични на записа кадри сочат на негов замах, респективно създаване на движение по хвърляне на предмета, води и до порок в правно-аналитичната дейност на второстепенния съд.