English

Français

Deutsch
Русский язык

     

   

   

 

 

Р Е Ш Е Н И Е № 393

София, 14 октомври 2010 година

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седeмнадесети септември две хиляди и десета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Лиляна Методиева

          Членове Елена Авдева

                                  Жанина Начева

                                         

при секретар Кр.Павлова

и в присъствието на прокурора Кр.Колова

изслуша докладваното от съдията Е. Авдева

наказателно дело № 340/2010 год.

Производството по делото е образувано на основание чл. 349,ал.1 от НПК по жалбата на гражданската ищца и частен обвинител Цв.И.Й. против решение № 92/10 г. по внохд № 89/2010 г. на Софийския апелативен съд в частта му, с която е намалено наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода.

Сочи се в жалбата , че определената от въззивния съд санкция е явно несправедлива.

Според касатора съдът не е оценил прекалената хуманност и снизходителност на първоинстанционната присъда и допълнително е смекчил наказанието без да държи сметка за поведението на подсъдимия след деянието и наличието на два квалифициращи престъплението признака.

С тези аргументи се иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Защитникът оспорва основателността на жалбата , като се позовава на младостта на подсъдимия.

В съдебното заседание на касационната инстанция повереникът поддържа жалбата, като акцентира върху уязвеното чувство за справедливост на жалбоподателката като майка на пострадалия.

Прокурорът пледира в подкрепа на жалбата.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното :

Пернишкият окръжен съд с присъда № 20 от 18.11.2009 г. по нохд № 341 / 2009 г.признал подсъдимия В.Г.В.за виновен в това , че на 08.03.2009 г. в гр.Перник умишлено умъртвил А.Е.Й. на 15 години по особено мъчителен начин за жертвата и с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116, ал.1, т.6, пр.2 и 3 вр. с чл. 115 и чл. 54 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от осемнадесет години при първоначален строг режим в Софийския централен затвор с приспадане на времето на търпяната от подсъдимия мярка за неотклонение задържане под стража.

Съдът присъдил в полза на гражданските ищци Цв. И. Й. и Е.В.Й.обезщетения от 120 000 лева за понесените от тях неимуществени вреди от престъплението, ведно със законните лихви, такси и разноски.

Софийският апелативен съд, седми въззивен състав , с решение № 92/10 от 18.03.2010 г. по внохд № 89/2010 г. изменил частично първоинстанционната присъда , като намалил срока на наказанието лишаване от свобода , наложено на подсъдимия, от осемнадесет на шестнадесет години и постановил изтърпяването му да стане в затвор от закрит тип.

Коригирана била и гражданскоосъдителната част на присъдата относно обезщетението в полза на Е.В.Й., което съдът намалил от 120 000 лв. на 100 000 лева.

Жалбата на частния обвинител и гражданска ищца срещу така постановения въззивен акт е неоснователна.

Редукцията на обема наказателна принуда само с две години не се е отразила на адекватността му на обществената опасност на деянието и дееца.

Въззивната инстанция е имала основание да приеме за разлика от първостепенния съд, че самопризнанията и разкаянието на подсъдимия не са формални. Те са манифестирани непосредствено след деянието , когато пострадалият А. все още се издирвал от полицията и подсъдимият не е имал статута на обвиняем. Повереникът на жалбоподателката некоректно се позовава на показанията на поемните лица, твърдейки , че пред тях В. отрекъл убийството. Напротив, свидетелите са единодушни ,че тялото на жертвата е открито на посоченото от него място . Подсъдимият признал , че е умъртвил пострадалия, макар обясненията му да били „мъгляви”. Още на следващия ден обаче той най-подробно описал пред разследващия орган механизма на престъплението и продължил да оказва пълно съдействие на досъдебното производство.

Оценката на въззивната инстанция за степента на обществена опасност на подсъдимия отразява и пренебрегнатите от предходния състав изводи от съдебната психолого-психиатрична експертиза, според които при В.В.не се установяват агресивност и жестокост , залегнали в личностовата му структура, а проявените такива по време на деянието са ситуативно обусловени .

Не може да бъде споделено оплакването на повереника на жалбоподателката за пренебрегване на отгегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства до степен на явна несправедливост на наказанието. Напротив, те са намерили място /на л.6/ в обжалваното решение и представляват част от комплексната оценка на всички фактори, обуславящи законосъобразна индивидуализация на наказанието. Подчертаната от повереника и прокурора млада възраст на жертвата и двата квалифициращи признака на престъплението са обсъдени наред със също така младата възраст на подсъдимия и липсата на предходни осъждания.

Обобщено, намаляването на срока, през който подсъдимият В. ще бъде лишен от свобода, до шестнадесет години не е в конфликт със установената обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и не осуетява постигането на целите по чл. 36 от НК. Не е налице явна несправедливост на наказанието по смисъла на чл. 348 , ал.5,т.1 от НПК, поради което настоящият състав не намира основание за удовлетворяване на касационната жалба.

Водим от горното и на основание чл. 354,ал.1 , т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 92/10 г. по внохд № 89/2010 г. на Софийския апелативен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        [подпис]

          ЧЛЕНОВЕ: 1.    [подпис]

                               2.    [подпис]

 

 

 

 

За мнения и технически проблеми използвайте: web_support@vks.bg.