ВКС потвърди оправдателната присъда по делото на Христо Ковачки

 
     
     

   

 

Определение

Разпореждане

Тълкувателно решение

 

Тълкувателно дело 1 ГК
от 04.10.2010 г.

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. София, 2 юни 2010 година

 

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и десета година, в състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Борислав Белазелков

          Членове Марио Първанов

                                  Борис Илиев                                          

при секретаря Райна Пенкова и прокурора

като разгледа докладваното от Борис Илиев

гр.д. № 187/ 2010 г. за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

С определение № 231/22.02.2010 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 241/2010 г. по жалба на И.Г.В. е допуснато до касационно обжалване решение на Русенски окръжен съд № 344/28.10.2009 г. по гр.д. № 668/2009 г. С въззивното решение са отхвърлени предявените от касатора против РИО Русе искове по чл. 344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението на И. В., извършено със заповед на началника на РИО Русе от 02.09.2008 г. и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „директор на СОУ „С.С. К. М.” – гр. Д. м.

Обжалването е допуснато поради наличие на противоречива практика по материалноправния въпрос може ли държавният орган РИО да е работодател на директор на общинско училище. Отговорът на този въпрос следва да бъде даден в контекста на по-общото тълкуване за това, кой се явява работодател и надлежна страна по трудови спорове в случаите, когато трудовият договор е сключен при условията на чл. 61, ал.2 КТ (от горестоящия спрямо работодателя орган). Някои съдилища приемат, че надлежен ответник по искове за отмяна на незаконно уволнение и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност е горестоящият спрямо работодателят орган (решение от 20.12.2007 г. по гр.д. № 644/ 2007 г. на Софийски апелативен съд, определение № 105 от 25.02.2009 г. по ч.гр.д. № 31/ 2008 г. на ВКС, ІV г.о.). При това различно се третира и въпросът дали в случаите, когато искът е предявен срещу ненадлежен ответник, това съставлява нередовност на исковата молба, тъй като правото на иск е упражнено ненадлежно и съдът е длъжен съгласно чл. 101, ал. 1, изр. 2 ГПК да даде на ищеца указания в какво се състои нередовността и как тя може да бъде отстранена - какви мерки следва да бъдат предприети от ищеца за надлежното упражняване на правото на иск, като определи срок за отстраняване на нередовността. Положително е отговорено в цитираното определение по ч.гр.д. № 31/ 2008 г., докато в други съдебни актове (определение № 273 от 05.07.2007 г. по ч.гр.д. № 1200/ 2007 г. на ВКС) се приема, че производството по предявените срещу ненадлежен ответник искове подлежи на прекратяване, без да се изисква даване на указания за надлежното упражняване на правото на иск.

Други съдилища приемат, че не е допустимо спорът относно прекратяване на личния трудов договор да се развие не с участие на работодателя, а при конституиране на горестоящия спрямо него орган (решение № 675 от 29.09.2009 г. на ВКС по гр.д. № 3309/ 2008 г., ІІІ г.о., решение № 782 от 23.10.2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д. № 3738/ 2008 г.). А има и съдебни състави, според които искът по чл. 344, ал.1 КТ може да се предяви алтернативно, по избор на ищеца – или срещу работодателя, или срещу горестоящия орган, като е прието, че няма пречка горестоящият орган да отговаря по искове срещу работодателя (решение № 418 от 25.02.2010 г. по гр.д.№ 89/ 2009 г., ІІІ г.о. на ВКС).

Последните три цитирани решения на ВКС са постановени по реда на чл. 290 от ГПК – за уеднаквяване на практиката на останалите съдилища. Видно е обаче, че с постановяването им практиката не е уеднаквена, а е допуснато ново противоречие, тъй като първите две решения не допускат уважаване на иск срещу горестоящия орган по чл. 61, ал. 2 КТ (а изискват като задължително условие предявяването му срещу работодателя), докато последното решение признава възможността за уважаване на иска независимо от това, срещу кой от субектите е предявен (работодателя или горестоящия орган). Изложеното важи не само за исковете по чл.344 ал.1 т.1 и 2 КТ, но и за този по т.3, доколкото хипотезата на обективно кумулативно съединяване на трите иска е типична и самостоятелното им предявяване е по-скоро изключение. Така съдилищата, които приемат за надлежен ответник по исковете по чл.344 ал.1 т.1 и 2 КТ работодателят считат, че той е надлежен ответник и по иска за заплащане на обезщетение и че горестоящият орган не е надлежен ответник и по този иск. Някои от застъпниците на обратното становище допускат разглеждането и уважаването на иска по чл.344 ал.1 т.3 от КТ и срещу горестоящия орган. Така се създава противоречие в практиката и по въпроса кой е надлежен ответник и по исковете по чл.344 ал.1 т.3 от КТ.

Следователно налице са предпоставките на чл. 292 ГПК. Спорът по настоящето дело не може да бъде разгледан по същество, преди изясняването на въпроса налице ли са предпоставките за издаване на тълкувателно решение и ако да - какво задължително тълкуване ще даде общото събрание. Определението, с което е даден ход на устните състезания пред касационната инстанция, следва да бъде отменено, а производството по делото – спряно при условията на чл. 292 ГПК.

По изложените съображения съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определението си от 13.05.2010 г., с което е даден ход по същество.

СПИРА на основание чл. 292 ГПК производството по гр.д.№ 187/2010 г. на ВКС, ІV г.о.

ПРЕДЛАГА на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд да постанови тълкувателно решение по следните въпроси:

І. Кой е надлежен ответник по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2, изр. 1 КТ – работодателят или горестоящият спрямо работодателя орган;

ІІ. Когато исковете по чл. 344, ал.1 КТ от работник или служител със сключен при условията на чл. 61, ал. 2, изр.1 КТ трудов договор са предявени срещу ненадлежен ответник, длъжен ли е съдът съгласно чл. 101, ал. 1, изр. 2 ГПК да даде на ищеца указания в какво се състои нередовността и как тя може да бъде отстранена, като определи срок за отстраняване на нередовpността;

ІІІ. Неоснователни или недопустими са исковете по чл. 344, ал. 1, КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2, изр. 1 КТ, срещу ненадлежен ответник, съответно на отхвърляне ли подлежат или производството по тях се прекратява.

Препис от определението да се докладва на председателя на Гражданска колегия на Върховния касационен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        [подпис]

          ЧЛЕНОВЕ: 1.    [подпис]

                               2.    [подпис]

начало

 

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

гр. София, 4 октомври 2010 година

Състав на Върховния касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение с определение от 02.06.2010 г. по гр.д. № 187/2010 г. е постановил спиране на производството по делото и е предложил на общото събрание на гражданска колегия на Върховния касационен съд да постанови тълкувателно решение по следните въпроси:

1. Кой е надлежен ответник по исковете по чл.344, ал.1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2, изречение първо КТ – работодателят или горестоящият спрямо работодателя орган;

2. Когато исковете по чл. 344, ал. 1 КТ от работник или служител, със сключен при условията на чл. 61, ал.2, изречение първо КТ трудов договор са предявени срещу ненадлежен ответник, длъжен ли е съдът съгласно чл. 101, ал. 1, изречение втори ГПК да даде на ищеца указания, в какво се състои нередовността и как тя може да бъде отстранена, като определи срок за отстраняване на нередовността;

3. Неоснователни или недопустими са исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2, изречение първо КТ, срещу ненадлежен ответник, съответно на отхвърляне ли подлежат или производството по тях се прекратява.

Предвид изложеното следва да се образува дело, което да бъде възложено на съдия – докладчик, както и да бъде насрочено заседание на общото събрание на гражданска колегия.

С оглед на тези съображения

РАЗПОРЕЖДАМ:

1. Да се образува т.д. № 1/2010 г. по описа на ВКС, гражданска колегия.

2. Определям за докладчик съдия Бойка Ташева.

3. Насрочвам делото за 11.11.2010 г. от 14.30 ч. в 15 зала на ВКС.

4. Да се изпратят копия от посоченото по-горе определение на главния прокурор, министъра на правосъдието, председателя на Висшия адвокатски съвет, директора на Института за правни науки към Българската академия на науките, на ръководителите на катедрите по гражданскоправни науки в юридическите факултети на Софийски университет „Св. Климент Охридски”, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”, на ръководителя на Департамент „Право” на Нов български университет, които могат да изразят становище.

5. Да се изпратят копия от определението и на председателите на апелативните съдилища, окръжните съдилища, Софийски градски съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА

ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД:

                                                      /проф. ЛАЗАР ГРУЕВ/

начало

 

 

 

 

Тълкувателно РЕШЕНИЕ 1 /2010

от 30.03.2012 г.

 

Върховният касационен съд на Република България, общо събрание на гражданска колегия, в съдебни заседания на 30 юни 2011 г. и на 22 март 2012 г. в състав:

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ на Общото събрание на
Гражданска колегия,
ЗАМ. ПРЕДСЕДАТЕЛ на  ВКС

и ПРЕДСЕДАТЕЛ  на
Гражданска колегия:
СИМЕОН ЧАНАЧЕВ

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛИ на

ОТДЕЛЕНИЯ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА

                        ТАНЯ МИТОВА

                        ПЛАМЕН СТОЕВ

                        БОЙКА СТОИЛОВА

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:

 

  1. ЖАНИН СИЛДАРЕВА

22. ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА         

  2. КАПКА ЮСТИНИЯНОВА

23. СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

  3. ЕЛСА ТАШЕВА

24. МАРИО ПЪРВАНОВ

  4. НАДЯ ЗЯПКОВА

25. ЕМИЛ ТОМОВ

  5. ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

26. АЛБЕНА БОНЕВA

  6. БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

27. СВЕТЛА ДИМИТРОВА

  7. СТОИЛ СОТИРОВ

28. БОНКА ДЕЧЕВА

  8. МАРГАРИТА СОКОЛОВА

29. СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

  9. ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

30. ЖИВА ДЕКОВА

10. БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ

31. МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

11. АНИ САРАЛИЕВА

32. КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

12. СВЕТЛА ЦАЧЕВА

33. ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

13. СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ

34. ВАСИЛКА ИЛИЕВА

14. ЛЮБКА БОГДАНОВА

35. ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

15. ВЕСКА РАЙЧЕВА

36. ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

16. КОСТАДИНКА АРСОВА

37. ОЛГА КЕРЕЛСКА

17. ЗЛАТКА РУСЕВА

38. ЗОЯ АТАНАСОВА

18. ДИЯНА ЦЕНЕВA

39. ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ 

19. МАРИЯ ИВАНОВА

40. ВЕСЕЛКА МАРЕВА

20. СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

41. БОРИС ИЛИЕВ

21. ЛИДИЯ РИКЕВСКА

 

 

при участието на секретаря Борислава Лазарова

постави на разглеждане тълкувателно дело № 1 по описа за 2010 г. на ОСГК,

докладвано от съдията БОЙКА СТОИЛОВА

С разпореждане от 04.10.2010 г. на председателя на Върховния касационен съд е образувано тълкувателно дело № 1/2010 г. на Върховния касационен съд, общо събрание на гражданска колегия /ОСГК/, по предложение на състав на Върховния касационен съд /ВКС/, гражданска колегия /ГК/, четвърто гражданско отделение /ІV г.о./, направено на основание чл. 292 ГПК с определение от 02.06.2010 г. по гр.д. № 187/2010 г., производството по което е спряно, за постановяване от ОСГК на тълкувателно решение по следните правни въпроси:

1. Кой е надлежен ответник по исковете по чл.344 ал.1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл.61 ал.2 изречение първо КТ – работодателят или горестоящият спрямо работодателя орган;

2. Когато исковете по чл.344 ал.1 КТ от работник или служител със сключен при условията на чл.61 ал.2 изречение първо КТ трудов договор са предявени срещу ненадлежен ответник, длъжен ли е съдът съгласно чл.101 ал.1 изречение второ ГПК да даде на ищеца указания в какво се състои нередовността и как тя може да бъде отстранена, като определи срок за отстраняване на нередовността;

3. Неоснователни или недопустими са исковете по чл.344 ал.1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл.61 ал.2 изречение първо КТ, срещу ненадлежен ответник, съответно на отхвърляне ли подлежат или производството по тях се прекратява.

За да се произнесе, ОСГК на ВКС съобрази следното:

По първия поставен за тълкуване въпрос в едни съдебни решения се приема, че надлежен ответник по исковете по чл.344 ал.1 КТ е работодателят, в други – че такъв е горестоящият спрямо работодателя орган, в трети – че по исковете по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ надлежен ответник е горестоящият орган, а по исковете по чл.344 ал.1 т.3 КТ – работодателят. Съществува и практика, според която исковете може да се предявяват и алтернативно /по избор на ищеца/ срещу работодателя или срещу горестоящия спрямо него орган.

ОСГК намира за правилно първото становище – надлежен ответник по исковете по чл.344 ал.1 КТ, предявени от лице, чието трудово правоотношение е възникнало при условията на чл.61 ал.2 КТ, е работодателят.

1. По силата на чл.124 ал.1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. За да се осъществи вложената в тази разпоредба цел на исковия процес – разрешаването на граждански спор със сила на пресъдено нещо, той трябва да е проведен с участието на лицата, които са засегнати от спора като противопоставени негови страни – претендиращи или отричащи спорното материално право /освен в предвидените от закон случаи на предявяване пред съд на чужди права от свое име – чл.26 ал.2 от ГПК/. Те са надлежни, процесуално легитимирани страни в процеса - ищец – от чието име се води делото, и ответник – срещу което то се води /чл.26 ал.1 ГПК/. Кои са тези лица следва от заявеното от ищеца в исковата молба спорно право, индивидуализирано и с носителите на правоотношението, от което то произтича.

Разпоредбата на чл.344 ал.1 КТ предвижда субективно право на работника/служителя да оспорва законността на извършеното от работодателя прекратяване на трудовото правоотношение помежду им и да иска признаване на уволнението за незаконно и отмяната му, възстановяването му на работа, присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, както и поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата му книжка или в други документи. Спорът засяга правната сфера на работника и на работодателя като страни по прекратеното правоотношение, което само по себе си обуславя и легитимацията им като страни в процеса. Но тяхната легитимация е предвидена и изрично в закона. Съгласно чл.344 ал.4 КТ споровете относно законността на уволнението са трудови, а такива по легалната дефиниция, съдържаща се в чл.357 КТ, са споровете между работника/служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения. Изключение от това правило в закона не е предвидено, включително и в случаите, при които трудовото правоотношение е възникнало при условията на чл.61 ал.2 КТ.

По правило, установено в чл.61 ал.1 КТ, трудовият договор се сключва между работника/служителя и работодателя, т.е. те са страни по него. Това следва и от предмета и целта на Кодекса на труда, предвидени в чл.1 от същия – да урежда отношенията между работника/служителя и работодателя при предоставяне на работна сила, както и от съдържанието на трудовото правоотношение, предвидено в чл.124 КТ. Определянето на работника/служителя като страна по трудов договор и, респективно, като страна по трудов спор, не води до различия в теорията и съдебната практика. А кой е работодател следва от легалната дефиниция, дадена в пар.1 т.1 ДР на КТ - такъв е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание /предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни, където се полага наемен труд – пар.1 т.3 ДР на КТ/, което самостоятелно наема работници или служители за полагане на наемен труд по трудово правоотношение. В случаите, при които работодател не е физическо лице, а друго от неизчерпателно изброените в посочената разпоредба образувания, трудов договор с него се сключва чрез определено по предвидения в закон или устав ред лице, оправомощено с работодателска власт.

Съгласно чл.61 ал.2 КТ за длъжности, определени в закон или в акт на Министерския съвет, трудовият договор се сключва от по-горестоящия спрямо работодателя орган. Такива са например предвидените в чл.37 от Закона за народната просвета /ЗНП/ случаи на сключване на трудови договори: с директорите на държавни детски градини, училища и обслужващи звена – от министъра на образованието, младежта и науката; с директорите на държавните спортни училища – от министъра на физическото възпитание и спорта; с директорите на детските градини по чл.10 ал.3 ЗНП – от министъра на отбраната; с директорите на общинските училища и обслужващи звена – от началника на регионалния инспекторат по образованието; с директорите на общинските детски градини – от кмета на общината. От министъра на здравеопазването се сключват трудови договори например с директора на регионална здравна инспекция /чл.9 от Закона за здравето /ЗЗ/, с директорите на националните центрове по проблемите на общественото здраве /чл.22 ЗЗ/, с директора на Центъра за спешна медицинска помощ /чл.3 ПУДЦСМП/, с директора на Националния медицински координационен център /чл.7 ПУДНМКЦ/, с директора на Националния онкологичен център /чл.8 ПУДНОЦ/, с директорите на домовете за медико-социални грижи за децата /чл.24 ПУДДМСГД/ и други. От министъра на труда и социалната политика се сключва например трудов договор с директора на Националния институт за помирение и арбитраж /ПУДНИПА/. Систематическото и логическото тълкуване на посочените норми налага изводи, че, първо, длъжностите, трудовият договор за които се сключва при условията на чл.61 ал.2 КТ, са предвидени за заемане при работодатели, характерът на дейността на които ги определя като държавни или общински институции за задоволяване на обществени потребности в различни сфери – на образованието, на здравеопазването, на социалната политика и други, и, второ, че в тези случаи законът овластява /възлага на/ висшестоящият спрямо работодателя /юридическо лице/ едноличен орган на изпълнителната власт по смисъла на чл.19 Закона за администрацията /ЗА/ /а не администрацията, която той ръководи/, на който са предоставени правомощия за упражняване на управление, ръководство, координиране и/или контролиране на такива институции при осъществяване на държавната или общинската политика в съответната сфера, да сключва трудовите договори за длъжности, в чиито трудови функции се включва и представляването на работодателя по трудовите правоотношения с него, т.е. упражняването на работодателска власт. Сключването на трудов договор по този ред, обаче, не води до изключение от правилото по чл.61 ал.1 КТ. По изричната разпоредба на закона – чл.61 ал.2 изречение второ КТ – и в този случай трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност, на което се предоставя работната сила, където се полага наемният труд, т.е. с работодателя. Уреденото по този начин настъпване на правните последици от изрично предвиденото юридическо действие направо в правната сфера на работодателя, а не в тази на висшестоящия му орган, определя последния като негов законен представител по смисъла на чл.36 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ /като негов представителен орган/ при създаването на трудово правоотношение за заемането на определени с нормативен акт ръководни длъжности. Такъв е правният статут на този орган и при прекратяване на трудовото правоотношение за тези длъжности, каквато компетентност му е изрично предоставена в посочените по-горе /неизчерпателно/ случаи и каквато следва по аргумент от чл.192 ал.2 КТ. Този извод следва и от обстоятелството, че субективното право за прекратяване на трудовия договор, предвидено в Глава шестнадесета на КТ, в т.ч. и чрез налагането на дисциплинарно наказание уволнение, принадлежи на работодателя във всички случаи на възникване на правоотношението въз основа на такъв договор, независимо дали той е сключен по реда на чл.61 ал.2 КТ /с оглед липсата на предвидено изключение в този смисъл/. За осъществяване на това право е необходимо волеизявление на оправомощено с работодателска власт лице, но тъй като заемащият длъжност с такава трудова функция не може да го упражни по отношение на себе си, то /волеизявлението/ и в тези случаи е възложено на висшестоящия спрямо работодателя орган. Последиците от него също засягат работодателя, само който поради това е засегнат и от споровете по исковете по чл.344 ал.1 КТ във връзка със законността на уволнението, което го определя като надлежна /процесуално легитимирана/ страна – ответник по тях.

Процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, поради което за наличието й съдът следи служебно. Ако при проверката за това бъде констатирано, че исковете по чл.344 ал.1 КТ са предявени срещу ненадлежен ответник, съдът следва да укаже на ищеца да отстрани в определен срок тази нередовност чрез предприемане на действия за конституиране на надлежен ответник, като при неизпълнение на указанието производството следва да бъде прекратено.

2. По останалите два поставени пред ОСГК въпроси не са налице предвидените в чл.124 ал.1 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/ и в чл.292 от ГПК предпоставки за постановяване на тълкувателно решение. Според ТР № 2/28.ІХ.2011г. по тълк.д. № 2/2010г. на ОСГТК противоречиво разрешавани правни въпроси по смисъла на чл. 292 ГПК ще бъде налице, когато в различни поне два съдебни акта по чл.290 и/или по чл.274 ал.3 ГПК, с които ВКС се произнася като касационна инстанция по правния спор между страните, постановени по реда на ГПК от 2007г., се съдържат различни и взаимно изключващи се разрешения на идентичен правен въпрос, по който е било допуснато касационно обжалване, независимо от това дали този въпрос се обхваща от обективните предели на силата на присъдено нещо. В разглеждания случай в съдебните актове, послужили като основание за направеното от състав на ВКС предложение за издаване на тълкувателно решение, въпросите под номера 2 и 3 на настоящото тълкувателно дело не са били предмет и не са разрешени по посочения начин. Така в решения № 675/29.ІХ.2009г. по гр.д. № 3309/2008г. ІІІ ГО, № 782/23.Х.2009г. по гр.д. № 3738/2008г., № 109/25.ІІ.2010г. по гр.д. № 89/2009г. и в определение № 105/25.ІІ.2009г. по ч.гр.д. № 31/2008г. състави на ВКС са се произнесли по реда съответно на чл.290 и чл.274 ал.3 от ГПК по въпроса „кой е надлежен ответник по исковете по чл.344 ал.1 КТ”, само по който касационното обжалване е било допуснато. А определение № 273/05.VІІ.2007г. по ч.гр.д. № 1200/2007г. на ВКС V ГО и решение от 20.ХІІ.2007г. по гр.д. № 644/2007г. на САС са постановени по реда на отменения ГПК. При това положение предложението за постановяване на тълкувателно решение по посочените два въпроса следва да бъде отклонено.

По изложените съображения ОСГК на ВКС

Р Е Ш И:

1. Надлежен ответник по исковете по чл.344 ал.1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл.61 ал.2 изречение първо КТ, е работодателят, а не горестоящият спрямо него орган.

2. ОТКЛОНЯВА предложението за постановяване на тълкувателно решение по въпросите „2. Когато исковете по чл.344 ал.1 КТ от работник или служител със сключен при условията на чл.61 ал.2 изречение първо КТ трудов договор са предявени срещу ненадлежен ответник, длъжен ли е съдът съгласно чл.101 ал.1 изречение второ ГПК да даде на ищеца указания в какво се състои нередовността и как тя може да бъде отстранена, като определи срок за отстраняване на нередовността” и „3. Неоснователни или недопустими са исковете по чл.344 ал.1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл.61 ал.2 изречение първо КТ, срещу ненадлежен ответник, съответно на отхвърляне ли подлежат или производството по тях се прекратява”.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ на Общото събрание на
Гражданска колегия,
ЗАМ. ПРЕДСЕДАТЕЛ на  ВКС

и ПРЕДСЕДАТЕЛ  на
Гражданска колегия:
СИМЕОН ЧАНАЧЕВ.............................

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛИ на

ОТДЕЛЕНИЯ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА..........................

                        ТАНЯ МИТОВА......................................

                        ПЛАМЕН СТОЕВ...................................

                        БОЙКА СТОИЛОВА..............................

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:

 

  1. ЖАНИН СИЛДАРЕВА...............................

22. ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА..............................         

  2. КАПКА ЮСТИНИЯНОВА.........................

23. СНЕЖАНКА НИКОЛОВА.........................

  3. ЕЛСА ТАШЕВА..........................................

24. МАРИО ПЪРВАНОВ.................................

  4. НАДЯ ЗЯПКОВА........................................

25. ЕМИЛ ТОМОВ...........................................

  5. ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА...........................

26. АЛБЕНА БОНЕВA.....................................

  6. БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА........................

27. СВЕТЛА ДИМИТРОВА............................

  7. СТОИЛ СОТИРОВ.....................................

28. БОНКА ДЕЧЕВА.......................................

  8. МАРГАРИТА СОКОЛОВА........................

29. СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА............................

  9. ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА.................................

30. ЖИВА ДЕКОВА.......................................

10. БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ........................

31. МИМИ ФУРНАДЖИЕВА........................

11. АНИ САРАЛИЕВА.....................................

32. КАМЕЛИЯ МАРИНОВА.........................

12. СВЕТЛА ЦАЧЕВА......................................

33. ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА........................

13. СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ......................................

34. ВАСИЛКА ИЛИЕВА...............................

14. ЛЮБКА БОГДАНОВА...............................

35. ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА............................

15. ВЕСКА РАЙЧЕВА......................................

36. ИЛИЯНА ПАПАЗОВА...........................

16. КОСТАДИНКА АРСОВА...........................

37. ОЛГА КЕРЕЛСКА..................................

17. ЗЛАТКА РУСЕВА......................................

38. ЗОЯ АТАНАСОВА................................

18. ДИЯНА ЦЕНЕВA........................................

39. ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ........................... 

19. МАРИЯ ИВАНОВА....................................

40. ВЕСЕЛКА МАРЕВА..............................

20. СВЕТЛАНА КАЛИНОВА...........................

41. БОРИС ИЛИЕВ.....................................

21. ЛИДИЯ РИКЕВСКА...................................

 

 

начало

 

 

 

 

 

За мнения и технически проблеми използвайте: web_support@vks.bg.