Производството е касационно по протест на прокурора против въззивна присъда № 83/16. ХІІ.2009г. по внохд № 476/2009г. на АС-София с доводи по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК – за нарушение на закона и за нарушения на процесуалните правила. Съображенията, според допълнението на протеста, са за необоснованост на извода, че спрямо пострадалия И. М. не е упражнена принуда „...нито при напускане на заведението „Сливнишки герой” в гр. С., нито при излизане от вратата на ресторанта.”, че ако подсъдимите Й. и А. бъдат признати за виновни по предявеното им обвинение за отвличане, то и деянието на С. по почистване на автомобила е престъпление по чл.294,ал.1 НК. Нарушен е основен принцип по чл.14 НПК – „...изграденото убеждение за недоказаност на обвинението, намерило проявление в постановената оправдателна присъда и(?!) се базира на неправилна оценка и превратен анализ на доказателствата по делото... В резултат на това е допуснато и нарушение на материалния закон.”.

Прокурорът от ВКП поддържа протеста и в писменото си становище навежда доводи за нарушение и на чл.13 НПК – не са взети мерки за разкриване на обективната истина.

Подсъдимите Й. И. Й., П. М. С. и защитата им, а М. А. чрез защитника си писмено, оспорват основателността му и искат въззивната присъда да остане в сила.

След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивния съдебен акт в пределите по чл.347 НПК ВКС в настоящия състав намира протеста за неоснователен, поради което присъдата следва да остане в сила.

С нея е отменена осъдителната присъда № 9/19.ІІ.2009г. по нохд 431/2007г. на ОС-София и е постановена нова, с която подс. Й. И. Й. е признат за невинен и оправдан по обвинението по чл.142,ал.1 НК за това, че на 24.ІІ.2007г., към 00:30ч. в гр. С., Софийска област е отвлякъл И. М. , роден на 22.VІІІ.1977г. в Република Х. с цел противозаконно да го лиши от свобода, а в останалата част – за оправдаване на подсъдимите М. А. и П. М. С. , първоинстанционната оправдателна присъда е потвърдена.

Доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с анализа и преценката на доказателствата по делото са неоснователни. Обстоятелството, че обвинението не се съгласява с възприетите изводи не налага друго.

Няма нарушение на чл.14 НПК – присъдата е резултат на формираното вътрешно убеждение на състава на съда, което е основано на закона и обективното, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства , които имат значение за правилното решаване на делото.

Доказателствата са преценявани поотделно и в съвкупност, като направените фактически изводи не противоречат на правилата на формалната логика и установената последователност и взаимна връзка на отделните обстоятелства. По делото не са установени действия от страна на подсъдимите Й. и А. , с които да са принудили И. М. да извърши нещо против волята му – да излезе от ресторанта или да се качи в джипа на Й.

Между впрочем такива не са посочени и в обвинителния акт – описаното на л.9, че с обграждането на пострадалия от лица от компанията на подсъдимите му е оказан „сериозен психически натиск” да излезе от ресторанта, не може да се възприеме като част от изпълнителното деяние на престъплението отвличане по чл.142,ал.1 НК, ДВ, бр.92/2002г., действалата редакция към момента на деянието, първо защото не се извършва от подсъдимите и второ – със заключителната част – л.15 и л.16 на обвинителния акт това не е част от повдигнатото обвинение.

Няма нарушение и на чл.13 НПК. Този довод не е аргументиран нито в протеста, нито в становището на прокурора в съдебното заседание и писменото му изложение. Не се сочат нарушения на задължението за съда да разкрие обективната истина в рамките на обвинението по обвинителния акт.

Необосноваността не е касационно основание, поради което и тези доводи не подлежат на обсъждане в настоящето производство.

Оправдаването на подсъдимите не противоречи на закона. При приетите за установени факти законът е приложен правилно – след като по делото не са установени някакви действия на подсъдимите, с които да са отвлекли пострадалия И. М. , законосъобразно те са оправдани по обвинението по чл.142,ал.1 НК. И прокуратурата не поддържа, че нанесеният побой в джипа по време на движението му е упражнено насилие спрямо пострадалия, с което да е извършено отвличането.

По тези съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК ВКС, І-во н.о. в настоящия състав

Р Е Ш И:

Оставя в сила въззивна присъда № 83/16. ХІІ.2009г. по внохд № 476/2009г. на АС-София.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        [подпис]

          ЧЛЕНОВЕ: 1.    [подпис]

                               2.    [подпис]