Решение по делото "Опицвет"  

РЕШЕНИЕ N450
София, 04 декември 2008 година

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и осма година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Саша Раданова

           Членове Вероника Имова  

                                    Борислав Ангелов

при секретар Иванка Илиева
и с участието на прокурора
Явор Гебов
изслуша докладваното от съдията
Борислав Ангелов

наказателно дело № 388/2008 год.

Производството е образувано попротест на прокурор от Софийска апелативна прокуратура и по жалбите наподсъдимите К. Б. М. и В. Т. В. против решение № 22 от 04.04.2008 год. по внохд№ 42/06 год. на Софийски апелативен съд.

Протеста се отнася до наложенитена подсъдимите наказания лишаване от свобода, които се третират като явнонесправедливи. Наказанието определено на подсъдимия В е занижено, защото не саизпълнени указанията на ВКС за неговото увеличаване. За да намали наказанията,въззивният съд е отчел със значителна относителна тежест, дългият период койтое изминал от осъществяване на деянието до настоящия момент. Според протестатова не е смекчаващо отговорността обстоятелство, защото делото е с фактическаи правна сложност и дългият период на разглеждане не е по вина компетентнитедържавни власти, а поради преминаване на делото през съдебните инстанции пожалби на подсъдимите и протести на прокурора. Счита се, че наложените наподсъдимите наказания от въззивната инстанция очевидно не съответстват натяхната обществена опасност и тази на деянията. Наложеното с предходна присъданаказание на М. , не е изиграло възпитателна роля. Прави се искане за отмяна нарешението и връщане на делото за ново разглеждане, за да бъдат увеличенинаказанията.

В жалбата на подсъдимия М сапосочени всички основания по чл.348 ал.1, т.т.1-3 НПК. Твърди се, че след катое прието от въззивния съд, че присъдата е влязла в сила в наказателноосъдителната и част, не може да се приложи санкционната част на правната норма.Междувременно законодателно е променен фактическият състав на чл.354а, ал.1 и 2НК и не може да бъде приложен в този му вид, в който е съществувал по време наизвършване на деянията. Към приложимият закон е липсвала специалната цел„разпространение”, което е различно от „предназначени за продажба, или другоотчуждаване”. След като въззивната инстанция е приела, че няма процесуалнавъзможност да обсъжда и ревизира присъдата е променила правната квалификация,по същество е нарушела закона. Допуснатото процесуално нарушение се изразява внедопустимо разкъсване единството на наказателно-правната норми, състоящи се отхипотеза, диспозиция и санкция. След като апелативният съд не се е произнесълпо въпроса за вината, е нарушено правото на защита на подсъдимия М води донезаконосъобразност на съдебния акт. Наложеното наказание е явно несправедливо,защото не съответства на обществената опасност на деянието и дееца. Налице самногобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, както и изключително,поради дългият период на наказателното производство, не по вина на подсъдимия.Защитата в съдебно заседание поддържа жалбата, като намира, че неговиятподзащитен не е участвал в изпълнителното деяние и следва да бъде оправдан.

Жалбата на подсъдимия В е също напосочените в чл.348 ал.1, т.1-3 НПК основания. Но по същество в нея за изложенисъображения единствено за явна несправедливост на наказанието без приложениетона чл.66 ал.1 НК. Изразява се съгласие с констатациите на въззивния съд заниската степен на обществена опасност на подсъдимия, съобразявайки неговаталичност, недоброто здравословно състояние, трудовата и семейна ангажираност.Според жалбата обаче, не е отчетено, че здравословното му състояние еоснование, да не изтърпява ефективно присъда „лишаване от свобода”. Събрани саданни, че по време на инкриминираното деяние е бил заплашван. През дългиятпериод на наказателното производство /11 години/ не е имал противообщественипрояви и е работил за да издържа семейството си и деца-студенти. С това едоказал своето отношение към обществото и законите в страната, което показва,че преследваните цели на наказанието са постигнати. При тези обстоятелства, сесчита ефективната присъда за несправедлива и самоцелна. В съдебно заседавашезащитата поддържа жалбата.

Прокурорът поддържа протеста поизложени в него съображения, а жалбите намира за неоснователни.

Върховният касационен съд, за дасе произнесе взе предвид следното:

С присъда № 2 от 07.02.2000 год.по нохд № 268/99 год., Софийски окръжен съд е признал подсъдимия К. Б. М. завиновен в това, че в периода от лятото на 1997 год. до средата на м.декември1997 год. в гр. С. и с. О., Софийска област, като извършител, в съучастие сподсъдимия В. Т. В.-извършител умишлено го е подбудил и подпомогнал, безнадлежно разрешение да изготви наркотично вещество амфетамин-база-666.26 кг.,на обща стойност 30 640 809.82 лв., в стадия на опита, предназначенза продажба или друго отчуждаване, като веществото е в големи размери, порадикоето и на основание чл.345а, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.20 ал.3 и 4 и чл.54 НКе осъден на седем години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000.00лв., при първоначален „строг” режим.

На основание чл.68 ал.1 НК епостановено подсъдимият М да изтърпи и отложеното наказание от една годиналишаване от свобода по присъда, постановена по нохд № 1732/95 на СРС.

Със същата присъда е признат завиновен и подсъдимият В. Т. В. в това, че в периода 10.12.1997 год.до12.12.1997 год. в землището на с. О., обл. Софийска, като извършител всъучастие с подсъдимия К, последният като подбудител и помагач, е изготвил безнадлежно разрешение и за периода 12.12.1997 год.-18.12.1997 год. в землището нас. О. е държал без надлежно разрешение наркотично вещество амфетамин-база114.74 кг. На стойност 9 247 331.45 лв., предназначен за продажба идруго отчуждаване, в големи размери, поради което и на основание чл.354а ал.2, вр.с ал.1, вр. с чл.20 ал.2 и чл.54 НК е осъден на шест години лишаване от свободаи глоба в размер на 2 000.00 лв.

Признат е за виновен и в това, чеза периода 16.12.1997 год.до 18.12.1997 год.в землището на с. О., катоизвършител, в съучастие с подсъдимия К, като подбудител и помагач, се е опиталбез надлежно разрешение да изготви наркотично вещество амфетамин-база 333.13кг., на стойност 15 320 404.91 лв., предназначен за продажба илидруго отчуждаване, в големи размери и деянието не е довършено, поради което ина основание л.354а, ал.2, вр.с ал.1, вр. с чл.18 ал.1, вр. с чл.20 ал.2 ичл.54 НК е осъден на пет години лишаване от свобода и глоба в размер на2 000.00 лв.

По правилата на съвкупността еопределено да изтърпи наказание от шест години лишаване от свобода, като наоснование чл.23 ал.3 НК е присъединена и глобата в размер на 2 000.00 лв.

Съдът е зачел предварителнотозадържане на подсъдимите, произнесъл се е по веществените доказателства иразноските по делото.

С протестираното и обжалванорешение присъдата е изменена, като наложеното наказание на подсъдимият Клишаване от свобода е намалено на пет години, а глобата е увеличена на10 000.00 лв. Изменено е и наказанието на подсъдимият В, като е намаленона три години, а глобата е увеличена на 5 000.00 лв. В останалата частприсъдата е влязла в сила.

Върховният касационен съд катообсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите начл.347 ал.1 НПК намира, че протеста и жалбите на подсъдимите са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Атакуваното въззивно решение етрето по ред, след възобновяване на делото и отмяна от ВКС. С решение № 1* от13.01.2006 год. по н.д. № 340/2005 год. на ВКС, ІІ н.о.е отменено въззивнорешение № 395/2002 год., на Софийски апелативен съд, само в частта за определенитена подсъдимите К. Б. М. и В. Т. В. наказания лишаване от свобода и глоба, запоследния и за двете деяния, приложението на чл.55 ал.1, т.1 и ал.2 НК задвамата и приложението на чл.66 ал.1 и чл.23, ал.1 и 3 НК, за подс. В. Срешението си ВКС е приел, че деянията и авторството на подсъдимите са доказани,чрез способите за събиране и проверка на доказателствата и закона е приложенправилно спрямо установените факти. Това предопределя и рамките на проверката ипроизнасяне в настоящето касационно производство. Затова доводите на защитатаза неучастие на подсъдимия К в изпълнителното деяние и оправдаване попредявеното обвинение не може да бъде обсъждано и намери отговор, както е приели въззивният съд. Произнасянето отново по въпросите за фактите и правото, коетовключва авторството на деянията, виновното поведение на подсъдимите и тяхнатаправна квалификация, би означавало настоящият състав, разглеждащ делото по редана касацията, по недопустим начин да проверява законосъобразността на решение надруг равен по степен състав на касационната инстанция. В мотивите на решениетосъдът е изложил подробни и убедителни съображения /на л.6, абз.посл. и л.7,абз.1/, за да бъдат отхвърли като несъстоятелни възраженията на защитата наподсъдимите свързани с това, че обективните признаци, визирани в състава напрестъплението по чл.354а ал.2, вр. с ал.1 НК в редакцията действаща къммомента на извършване на деянието и тези в действащият по благоприятен за тяхзакон /ДВ.бр.75/2006 год./не се покриват. Те се споделят от касационния състави не се налага да бъдат повтаряни.

По протеста на прокурора:

Неоснователно е възражението впротеста, че наказанието на подсъдимия В е занижено, защото не са изпълнениуказанията в отменителното решение на ВКС за неговото увеличаване, прихипотезата на чл.357 ал.3, т.1 НПК /отм./. Съображенията на касационния съставза допуснати нарушения при индивидуализацията на наказанието не могат да иматзадължителен характера за съда по същество /вж. и р. №562/02 г., Б.10/02г./Затова при новото разглеждане на делото от съда по същество, може да невъзприеме оценките и указанията на касационния състав за увеличаване нанаказанието. Противното би означавало въпросът за наказанието да е предрешен,което нарушава конституционното право на защита и на справедлив процес. Приопределяне на наказанията за отделните деяния на подсъдимите в мотивите нарешението са спазени принципите за тяхната законоустановеност. Оценъчнатадейност на съда за фактическите обстоятелства от значение за правилната индивидуализацияна наказанията е протекла при съобразяване с принципите за целесъобразност,справедливост и хуманност при отмерване на конкретното определено по размер иначин на изтърпяване наказание. Правилно е прието като изключително смекчаващоотговорността обстоятелство-продължителният период на наказателнотопроизводство, довело до смекчаване на наказателно-правното положение наподсъдимите. Независимо, че продължилият срок на разглеждане на делото от 11години не може са бъде предписан във вина на компетентните органи, порадидвижение на делото по инстанционните съдилища и по реда на възобновяването, тоза продължителността на процедурата не са допринесли и подсъдимите, нообективно този срок е удължен далече извън критериите за разумност по чл.6 т.1ЕКПЧ, които обосновават правото на обвиняемото лице делото му да бъдеразгледано в разумен срок. Затова наложените наказания на подсъдимите М. и В.за отделните престъпления и това по съвкупност на подсъдимия В не са явнонесправедливи по смисъла на чл.348 ал.5, т.1 НПК, което да води до отмяна нарешението и връщане на делото за ново разглеждане.

По жалбите на подсъдимите М. и В.

Поради изложеното жалбите следвада бъдат разгледани само в аспекта на справедливостта на наложените наказание иотказа на съда на приложи условното осъждане по отношение на подсъдимия В.Въззивната инстанция обстойно е обсъдила /на л.8-11 от решението/ и взелапредвид и правилно оценила всички налични отегчаващи и смекчаващи отговорносттаобстоятелства поотделно за всеки от подсъдимите, включително и изложените вжалбите, които имат отношение към индивидуализацията на наказанията. Изводитеот тях са правилни и съответстват на изискванията на чл.54 и чл.56 НК. Припроверката не се установи, да е налице явна несправедливост на наложените наподсъдимите наказания. Няма предпоставки за индивидуализиране на наказаният впо ниски размери. Това би снижило общо предупредителното и възпитателновъздействие на наказателната репресия и ще направи наказанията недостатъчноефикасни. Правилото за смекчаване на наказателната им отговорност е сторено отсъда, в рамките на предвиденото в закона. За приложението на чл.55 ал.1, т.1НК, както е приел и въззивният съд наличието на многобройни и изключителниобстоятелства не представляват сами за себе си основание за слизане подминимума на наказанието предвидено в закона. В случая са налице съпътстващиотегчаващи обстоятелства, които не дават основание за да се приеме, че инай-лекото предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко. По размеропределените наказания не са очевидно несъответни на обстоятелствата по чл.348ал.5, т.1 НПК и като такива са справедливи.

С основание е отказано иприложението на чл.66 ал.1 НК по отношение на подсъдимия В независимо, чеформално материалноправните предпоставки са били налице. Като споделя в тазинасока всички констатации на въззивният съд, Върховният съд също намира, че васпектите на чл.348 ал.5, т.1 НПК отлагането на изтърпяването очевидно ни бисъответствало на релевантните обстоятелства по чл.36 и 54 НК. Искането нажалбоподателя би била основателна, с оглед влошеното здравословно състояние идругите обстоятелства изложени в жалбата, ако наказанието имаше единствена целположително въздействие върху извършителя на престъплението. Вярно е, че законадава преимуществено значение на тази цел, но нейното постигане не може даомаловажи и пренебрегне възпитателното и предупредително въздействие, коетонаказанието трябва да окаже върху другите членове на обществото /вж. и р. №227/2003 г., Б. бр.9/2004 г./. Това се отнася особено за тежките престъпления инай-вече за онези от тях, за които законът предвижда минимално наказание тригодини лишаване от свобода, което е максималното допускащо условно осъждане.Такива съображения очевидно са ръководили и въззивният съд, като е поставенакцент върху генералната превенция и взети предвид: предмета на престъплението,като количество и стойност, високият процент на активно действащият компонент,завишената степен на обществена опасност на тази престъпна дейност, нейноторазпространение в страната и свързаност с разрушаване на здравето и промяна наличността. По вид, размер и начин на изтърпяване наказанията на дваматажалбоподатели способстват за постигане целите на наказанието.

Поради липса на други доводи ивъзражения, които да бъдат обсъждани и намерят отговор, решението като правилнои законосъобразно следва да остане в сила, а протеста и жалбите катонеоснователни без уважение.

По тези съображения и наоснование чл.354 ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, в състав на ІІІ н.о.,

 

 

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА  решение № 22 от 04.04.2008 год., постановено по внохд № 42 по описа за 2006 год. на Софийски апелативен съд.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        [подпис]

          ЧЛЕНОВЕ: 1.    [подпис]

                                2.    [подпис]

Решение Nr.399