Р Е Ш Е Н И Е № 268

гр. София,  31 май 2012 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

   

 

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на седми май две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
                    ЧЛЕНОВЕ: 1.
ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА 
                                          2.
КАПКА КОСТОВА

 

при участието на секретаря Аврора Караджова

и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова

изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова

дело № 706 по описа за 2012 година.

 

Постъпила е касационна жалба от гражданския ищец В. С. против решение № 134 от 03.02.2012 г., постановено по внчхд № 5674/11 г. на Софийския градски съд, като се възразява, че е налице основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Пред ВКС жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Повереникът на последния – адв. П. П., поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата - П. Ч., редовно призован, не се явява, а процесуалния му представител – адв. В. А., изразява становище за неоснователност на жалбата.

Прокурорът при Върховната касационна прокуратура намира, че е налице претендираното от жалбоподателя касационно основание.

За да се произнесе, ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното:

С присъда по нчхд № 6932/09 г. Районният съд-гр.София осъдил подсъдимия П. М. Ч., както следва:

1. За деяние, извършено на 07.01.2009 г., осъдил подсъдимия П. М. Ч. на основание чл.148, ал.2, във връзка с ал.1, т.2, чл.147, ал.1 и чл.54, ал.1 НК на глоба в размер на 5000 лева и обществено порицание, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата по местоживеене на осъдения от районен инспектор при РУП на СДВР, като е оправдан частично по предявеното му обвинение за разгласяване на позорни обстоятелства за В. Н. С.;

2. Подсъдимият е оправдан изцяло по обвинението по чл.148, ал.1, т.2, във връзка с чл.146, ал.1 НК;

3. На основание чл.45 ЗЗД подсъдимият е осъден да заплати на С. сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 07.01.2009 г. до окончателното изплащане на сумата, като предявеният граждански иск до пълния му размер от 20 000 лв. е отхвърлен като неоснователен;

4. На основание чл.189, ал.3 НПК е ангажирана отговорността на подсъдимия за направените по делото разноски в размер на 256 лева, съразмерно на обвиненията, по които е признат за виновен и 5 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист;

5. Подсъдимият е осъден да заплати по сметка на СРС сумата от 40 лева държавна такса върху уважената част от гражданския иск и 5 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

С посоченото по-горе решение по внчхд № 5674/11 г., образувано по жалба на подс.Ч., СГС на основание чл.334, т.4, във връзка с чл.24, ал.1, т.3 НПК и чл.81, ал.3, във връзка с чл.80, ал.1, т.5 НК отменил присъдата на СРС и прекратил наказателното производство.

Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение установи:

Жалбата е основателна.

Касационната инстанция следва да упражни правомощията си по чл.354, ал.3, т.2 НПК, тъй като е налице основанието по чл.348, ал.1, т.2, във връзка с ал.3, т.2 НПК.

ВКС е имал повод да вземе отношение по това, че съществено нарушение на процесуалните правила е не само пълната липса на мотиви, но и на такава част от тях, която се отнася до основните въпроси, на които трябва да се даде отговор с присъдата. Безспорно е, че основен в този смисъл е въпросът „да се уважи ли гражданският иск и в какъв размер” – чл.301, ал.1, т.10 НПК.

От изложеното по-горе добре е видно, че първоинстанционният съдебен акт има две части – наказателна и гражданска, а тъкмо това не личи от мотивите на атакуваното въззивно решение. В тях въобще липсват съображения, поради които СГС е отменил присъдата в гражданската й част, както и такива по допустимостта и основателността на гражданската претенция. Нещо повече, очевидно е, че производството в гражданската му част е висящо. На практика, въззивното решение няма мотиви относно гражданската част и поради това подлежи на съответна отмяна безусловно.

Водим от горното на основание чл.354, ал.3, т.2, във връзка с чл.355, ал.1, т.т.1 и 3 НПК, ВКС, първо наказателно отделение

 

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 134 от 03.02.2012 г. по внчхд № 5674/11 г. на Софийския градски съд в частта му, с която е отменена присъдата на Районния съд – гр. София, постановена по нчхд № 6932/09 г., в частите й, с които е ангажирана отговорността на П. М. Ч. на основание чл.45 ЗЗД, чл.189, ал.3 НПК и за държавни такси, И ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане в очертаната част от стадия на съдебното заседание.

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:     [подпис]

                  ЧЛЕНОВЕ: 1.    [подпис]

                                       2.    [подпис]

 

 

 

 

 

 

За мнения и технически проблеми използвайте: web_support@vks.bg.