Наказателен кодекс

Обн., ДВ, бр. 26 от 2.04.1968 г., в сила от 1.05.1968 г., попр., бр. 29 от 12.04.1968 г., изм., бр. 92 от 28.11.1969 г., изм. и доп., бр. 26 от 30.03.1973 г., доп., бр. 27 от 3.04.1973 г., изм., бр. 89 от 15.11.1974 г., в сила от 1.03.1975 г., изм. и доп., бр. 95 от 12.12.1975 г., изм., бр. 3 от 11.01.1977 г., доп., бр. 54 от 11.07.1978 г., бр. 89 от 9.11.1979 г., изм. и доп., бр. 28 от 9.04.1982 г., в сила от 1.07.1982 г., попр., бр. 31 от 20.04.1982 г., доп., бр. 44 от 5.06.1984 г., изм. и доп., бр. 41 от 28.05.1985 г., доп., бр. 79 от 11.10.1985 г., попр., бр. 80 от 15.10.1985 г., изм. и доп., бр. 89 от 18.11.1986 г., попр., бр. 90 от 21.11.1986 г., изм., бр. 37 от 16.05.1989 г., в сила от 16.05.1989 г., бр. 91 от 24.11.1989 г., в сила от 24.11.1989 г., бр. 99 от 22.12.1989 г., в сила от 22.12.1989 г., доп., бр. 10 от 2.02.1990 г., изм., бр. 31 от 17.04.1990 г., изм. и доп., бр. 81 от 9.10.1990 г., в сила от 9.10.1990 г., бр. 1 от 4.01.1991 г., бр. 86 от 18.10.1991 г., попр., бр. 90 от 1.11.1991 г., изм., бр. 105 от 19.12.1991 г., доп., бр. 54 от 3.07.1992 г., в сила от 3.07.1992 г., изм. и доп., бр. 10 от 5.02.1993 г., бр. 50 от 1.06.1995 г.; Решение № 19 от 12.10.1995 г. на Конституционния съд на РБ - бр. 97 от 3.11.1995 г.; доп., бр. 102 от 21.11.1995 г., в сила от 21.01.1996 г., изм. и доп., бр. 107 от 17.12.1996 г., бр. 62 от 5.08.1997 г., изм., бр. 85 от 26.09.1997 г.; Решение № 19 от 21.11.1997 г. на Конституционния съд на РБ - бр. 120 от 16.12.1997 г.; доп., бр. 83 от 21.07.1998 г., изм. и доп., бр. 85 от 24.07.1998 г., доп., бр. 132 от 10.11.1998 г., в сила от 1.01.1999 г., изм., бр. 133 от 11.11.1998 г., изм. и доп., бр. 153 от 23.12.1998 г., бр. 7 от 26.01.1999 г., изм., бр. 51 от 4.06.1999 г., бр. 81 от 14.09.1999 г., в сила от 15.12.1999 г., изм. и доп., бр. 21 от 17.03.2000 г., бр. 51 от 23.06.2000 г.; Решение № 14 от 23.11.2000 г. на Конституционния съд на РБ - бр. 98 от 1.12.2000 г.; доп., бр. 41 от 24.04.2001 г., изм., бр. 101 от 23.11.2001 г., бр. 45 от 30.04.2002 г., изм. и доп., бр. 92 от 27.09.2002 г., бр. 26 от 30.03.2004 г., бр. 103 от 23.11.2004 г., в сила от 1.01.2005 г., бр. 24 от 22.03.2005 г., бр. 43 от 20.05.2005 г., в сила от 1.09.2005 г., изм., бр. 76 от 20.09.2005 г., в сила от 1.01.2007 г., изм. и доп., бр. 86 от 28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006 г., бр. 88 от 4.11.2005 г., изм., бр. 59 от 21.07.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., изм. и доп., бр. 75 от 12.09.2006 г., в сила от 13.10.2006 г., бр. 102 от 19.12.2006 г., бр. 38 от 11.05.2007 г., бр. 57 от 13.07.2007 г., в сила от 13.07.2007 г., изм., бр. 64 от 7.08.2007 г., доп., бр. 85 от 23.10.2007 г., в сила от 23.10.2007 г., изм., бр. 89 от 6.11.2007 г., доп., бр. 94 от 16.11.2007 г., изм. и доп., бр. 19 от 22.02.2008 г., изм., бр. 67 от 29.07.2008 г., бр. 102 от 28.11.2008 г., бр. 12 от 13.02.2009 г., в сила от 1.01.2010 г. (*) - изм., бр. 32 от 28.04.2009 г., доп., бр. 23 от 27.03.2009 г., в сила от 1.11.2009 г., изм. и доп., бр. 27 от 10.04.2009 г., доп., бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 1.10.2009 г., г. изм., бр. 80 от 9.10.2009 г., бр. 93 от 24.11.2009 г., в сила от 25.12.2009 г., бр. 102 от 22.12.2009 г., в сила от 22.12.2009 г., изм. и доп., бр. 26 от 6.04.2010 г., доп., бр. 32 от 27.04.2010 г., в сила от 28.05.2010 г., изм. и доп., бр. 33 от 26.04.2011 г., в сила от 27.05.2011 г., бр. 60 от 5.08.2011 г.

* Бел. ред. - Промените с § 88 от Допълнителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс от ДВ, бр. 92 от 27.09.2002 г. влизат в сила от 1.01.2005 г.

* Забележка: За размера на глобите преди изменението и допълнението на НК (ДВ, бр. 92 от 27.09.2002 г.) виж редакцията от бр. 45 от 30.04.2002 г. чрез бутона "История на документ" или командата "История" от меню "4. Документи".

(*) (Бел. ред. - относно влизането в сила на измененията на Наказателния кодекс с ДВ, бр. 12 от 13.02.2009 г., виж Параграф единствен от Закона за допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДВ, бр. 32 от 2009 г.)

Чл. 1. (1) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.) Наказателният кодекс има за задача да защитава от престъпни посегателства личността
и правата на гражданите и цялостния установен в страната правов ред.

(2) За осъществяване на тази задача Наказателният кодекс определя кои общественоопасни деяния са престъпления и какви наказания се налагат за тях и установява случаите, когато вместо наказание могат да бъдат наложени мерки за обществено въздействие и възпитание.

Раздел II
Предели на действие на Наказателния кодекс

Чл. 2. (1) За всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му.

(2) Ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, който е най-благоприятен за дееца.

Чл. 3. (1) Наказателният кодекс се прилага за всички престъпления, извършени на територията на Република България.

(2) Въпросът за отговорността на чужденци, които се ползуват с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Република България, се решава съобразно с приетите от нея норми на международното право.

Чл. 4. (1) Наказателният кодекс се прилага към българските граждани и за извършените от тях престъпления в чужбина.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г.) Гражданин на Република България не може да бъде предаден на друга държава или на международен съд за целите на наказателно преследване, освен ако това е предвидено в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България.

Чл. 5. Наказателният кодекс се прилага и към чужденци, извършили в чужбина престъпления от общ характер, с които се засягат интересите на Република България или на български гражданин.

Чл. 6. (1) Наказателният кодекс се прилага и по отношение на чужденци, извършили в чужбина престъпление против мира и човечеството, с което се засягат интересите на друга държава или чужди граждани.

(2) Наказателният кодекс се прилага и за други престъпления, извършени от чужденци в чужбина, когато това е предвидено в международно съглашение, в което участвува Република България.

Чл. 7. В случаите на чл. 4 и 5 предварителното задържане и изтърпяното наказание в чужбина се приспадат. Когато двете наказания са разнородни, изтърпяното в чужбина наказание се взема предвид при определяне на наказанието от съда.

Чл. 8. (1) (Предишен текст на чл. 8 - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Присъдата на чужд съд за престъпление, за което се прилага българският Наказателен кодекс, се взема предвид в случаите, установени с международно съглашение, в което участвува Република България.

(2) (Нова - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Влязла в сила присъда, постановена в друга държава - членка на Европейския съюз, за деяние, което съставлява престъпление по българския Наказателен кодекс, се взема предвид във всяко наказателно производство, което се провежда срещу същото лице в Република България.

Чл. 9. (1) Престъпление е това общественоопасно деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо.

(2) Не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.

Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Общественоопасно е деянието, което застрашава или уврежда личността, правата на гражданите, собствеността, установения с Конституцията правов ред в Република България или други интереси, защитени от правото.

Чл. 11. (1) Общественоопасното деяние е извършено виновно, когато е умишлено или непредпазливо.

(2) Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици.

(3) Деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати.

(4) Непредпазливите деяния са наказуеми само в предвидените от закона случаи.

(5) Когато законът квалифицира деянието като по-тежко престъпление поради настъпването на допълнителни общественоопасни последици, ако не се изисква умисъл за тези последици, деецът отговаря за по-тежкото престъпление, когато по отношение на тях е действувал непредпазливо.

Чл. 12. (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.

(2) Превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно не съответствува на характера и опасността на нападението.

(3) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм., бр. 120 от 1997 г., бр. 75 от 2006 г.) Няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 3, бр. 62 от 1997 г.) Деецът не се наказва, когато извърши деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако това се дължи на уплаха или смущение.

Чл. 12а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Не е общественоопасно причиняването на вреди на лице, извършило престъпление при неговото задържане за предаване на органите на властта и предотвратяване на възможността за извършване на друго престъпление, ако няма друг начин за неговото задържане и ако при това задържане не е допуснато превишаване на необходимите и законосъобразни мерки.

(2) Необходимите мерки за задържане на лице, извършило престъпление, се превишават тогава, когато има явно несъответствие между характера и степента на обществената опасност на извършеното от задържаното лице престъпление и обстоятелствата по задържането, както и когато на лицето без необходимост се причинява явно прекомерна вреда. В тези случаи наказателна отговорност се носи само в случаите на умишлено причиняване на вредата.

Чл. 12б. (Нов - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Не е общественоопасно деянието, извършено от лице, което е действало като служител под прикритие в рамките на определените му правомощия по закон.

Чл. 13. (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост - за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените.

(2) Няма крайна необходимост, когато самото отбягване от опасността съставлява престъпление.

Чл. 13а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено при оправдан стопански риск - за да се постигне съществен общественополезен резултат или да се избягнат значителни вреди, ако то не противоречи на изрична забрана, установена с нормативен акт, отговаря на съвременните научно-технически постижения и опит, не поставя в опасност живота и здравето на другиго и деецът е направил всичко, зависещо от него, за предотвратяване на настъпилите вредни последици.

(2) При решаване на въпроса, дали рискът е оправдан, се взема предвид и съотношението между очаквания положителен резултат и възможните отрицателни последици, както и вероятността за тяхното настъпване.

Чл. 14. (1) Незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла относно това престъпление.

(2) Тази разпоредба се отнася и за непредпазливите деяния, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост.

Чл. 15. Не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици (случайно деяние).

Чл. 16. Не е виновно извършено деянието, което е осъществено в изпълнение на неправомерна служебна заповед, дадена по установения ред, ако тя не налага очевидно за дееца престъпление.

Чл. 17. (1) Приготовление е подготвянето на средства, намирането на съучастници и изобщо създаването на условия за извършване на намисленото престъпление, преди да е почнало неговото изпълнение.

(2) Приготовлението е наказуемо само в предвидените от закона случаи.

(3) Деецът не се наказва, когато по собствена подбуда се е отказал да извърши престъплението.

Чл. 18. (1) Опитът е започнатото изпълнение на умишлено престъпление, при което изпълнителното деяние не е довършено или макар и да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици на това престъпление.

(2) При опит деецът се наказва с наказанието, предвидено за довършеното престъпление, като се взема предвид степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено.

(3) При опит деецът не се наказва, когато по собствена подбуда:

а) се е отказал да довърши изпълнението на престъплението или

б) е предотвратил настъпването на престъпните последици.

Чл. 19. В случаите на чл. 17, ал. 3, и 18, ал. 3 , ако деянието, в което са се изразили приготовлението или опитът, съдържа признаците на друго престъпление, деецът отговаря за това престъпление.

Чл. 20. (1) Съучастници в извършването на умишлено престъпление са извършителите, подбудителите и помагачите.

(2) Извършител е този, който участвува в самото изпълнение на престъплението.

(3) Подбудител е този, който умишлено е склонил другиго да извърши престъплението.

(4) Помагач е този, който умишлено е улеснил извършването на престъплението чрез съвети, разяснения, обещание да се даде помощ след деянието, отстраняване на спънки, набавяне на средства или по друг начин.
Чл. 21. (1) Всички съучастници се наказват с наказанието, предвидено за извършеното престъпление, като се вземат предвид характерът и степента на тяхното участие.

(2) Подбудителят и помагачът отговарят само за онова, за което умишлено са подбудили или подпомогнали извършителя.

(3) Когато поради определено лично свойство или отношение на дееца законът възвежда извършеното деяние в престъпление, за това престъпление отговарят и подбудителят, и помагачът, за които тези обстоятелства не са налице.

(4) Особените обстоятелства, поради които законът изключва, намалява или увеличава наказанието за някого от съучастниците, не се вземат предвид за останалите съучастници, по отношение на които тези обстоятелства не са налице.
Чл. 22. (1) Подбудителят и помагачът не се наказват, ако по собствена подбуда се откажат от по-нататъшно участие и попречат да се извърши деянието или предотвратят настъпването на престъпните последици.

(2) В тези случаи се прилага съответно разпоредбата на чл. 19 .

Чл. 23. (1) Ако с едно деяние са извършени няколко престъпления или ако едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът, след като определи наказание за всяко престъпление отделно, налага най-тежкото от тях.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 1.01.2005 г. , по отношение на наказанието пробация - изм., бр. 26 от 2004 г., в сила от 1.01.2004 г., бр. 103 от 2004 г.) Наложените наказания обществено порицание и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6, 7 и 9 се присъединяват към определеното най-тежко наказание. Ако е постановено лишаване от еднакви права, налага се онова от тях, което е за най-дълъг срок.

(3) Когато наказанията са различни по вид и някое от тях е глоба или конфискация, съдът може да го присъедини изцяло или отчасти към най-тежкото наказание.

Чл. 24. Когато наложените наказания са от един и същ вид, съдът може да увеличи определеното общо най-тежко наказание най-много с една втора, но така увеличеното наказание не може да надминава сбора от отделните наказания, нито максималния размер, предвиден за съответния вид наказание.

Чл. 25. (1) Разпоредбите на чл. 23 и 24 се прилагат и когато лицето е осъдено с отделни присъди.

(2) В тези случаи, ако наказанието по някоя от присъдите е изтърпяно изцяло или отчасти, то се приспада, ако е от вида на определеното за изтърпяване общо наказание.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г.) Изтърпяното наказание пробация се приспада изцяло от лишаването от свобода и обратно, като два дни пробация се зачитат за един ден лишаване от свобода.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато по една или повече от присъдите лицето е било освободено от изтърпяване на наложеното наказание по реда на чл. 64, ал. 1 или на чл. 66 , въпросът за изпълнението на общото наказание се решава при неговото определяне.

Чл. 26. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., доп., бр. 10 от 1993 г., изм., бр. 50 от 1995 г., бр. 62 от 1997 г., бр. 92 от 2002 г.) (1) Разпоредбите на чл. 23 - 25 не се прилагат в случаите на продължавано престъпление - когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

(2) При продължаваното престъпление деецът се наказва съобразно включените в него деяния, взети в тяхната съвкупност, и с причинения от тях общ престъпен резултат.

(3) Когато отделните деяния осъществяват различни състави, продължаваното престъпление се наказва по по-тежкия от тях, като се вземат предвид значението на деянията, извършени при квалифициращи обстоятелства, и на самите квалифициращи обстоятелства за цялостната престъпна дейност.

(4) Когато квалифициращите обстоятелства не се отразяват значително върху тежестта на цялостната престъпна дейност, последната се подвежда по по-лекия състав, като квалифициращите обстоятелства се вземат предвид при определяне на наказанието.

(5) Когато някои от деянията са довършени, а други представляват опит и довършените деяния не се отразяват значително върху характера на цялостната престъпна дейност, на дееца се налага наказание като за опит.

(6) Разпоредбите на този член не се прилагат по отношение на престъпление против личността на различни граждани и за престъпления, извършени след внасянето на обвинителния акт за тях в съда, както и за престъпления, извършени преди внасянето на обвинителния акт, но невключени в него.

Чл. 27. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато едно лице извърши престъпление, след като е осъдено с влязла в сила присъда на лишаване от свобода, но преди да е изтърпяло това наказание, съдът присъединява към неизтърпяната част изцяло или отчасти наказанието по втората присъда, ако то е лишаване от свобода. Определеното общо наказание не може да бъде по-малко от наказанието по втората присъда.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Наказанието по втората присъда се присъединява изцяло, ако е лишаване от свобода повече от пет години или ако е наложено за престъпление, извършено повторно или представляващо опасен рецидив.

(3) Когато лицето е извършило престъпление след изтърпяване наказанието по предишната присъда, наложеното наказание за това престъпление се изтърпява изцяло.

Чл. 28. (1) Предвиденото в особената част на този кодекс наказание за престъпление, извършено повторно, се налага, ако деецът е извършил престъпление, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление.

(2) Тази разпоредба се прилага и когато се касае за еднакви по вид престъпления против обществената и личната собственост.

Чл. 29. (1) Предвидените в особената част на този кодекс по-тежки наказания за престъпления, представляващи опасен рецидив, се налагат, когато деецът:

а) (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) извърши престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 ;

б) (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) извърши престъплението, след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 ;

(2) При прилагане разпоредбите на предходната алинея не се вземат предвид престъпленията, извършени от дееца като непълнолетен.

(3) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Когато за дадено престъпление са предвидени едновременно състави за повторно извършване и за опасен рецидив и деянието осъществява признаците на двата състава, прилага се разпоредбата за опасния рецидив.

Чл. 30. (1) Правилата на чл. 28 и 29 не се прилагат, ако са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишните присъди. Реабилитацията в този срок не изключва тяхното прилагане.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) При условно осъждане и при условно предсрочно освобождаване срокът по ал. 1 започва да тече от деня, в който е изтекъл изпитателният срок.

Чл. 31. (1) Наказателноотговорно е пълнолетното лице - навършило 18-годишна възраст, което в състояние на вменяемост извърши престъпление.

(2) Непълнолетно лице - навършило 14 години, но ненавършило 18 години - е наказателноотговорно, ако е могло да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) Непълнолетните, на които деянието не може да се вмени във вина, се настаняват по решение на съда във възпитателно училище-интернат или в друго подходящо заведение, ако това се налага от обстоятелствата на случая.

(4) По отношение на наказателната отговорност на непълнолетните се прилагат особените правила, предвидени в този кодекс.

Чл. 32. (1) Не е наказателноотговорно малолетното лице - ненавършило 14-годишна възраст.

(2) По отношение на малолетните лица, извършили общественоопасни деяния, могат да бъдат приложени съответни възпитателни мерки.

Чл. 33. (1) Не е наказателноотговорно лицето, което действува в състояние на невменяемост - когато поради умствена недоразвитост или продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието не е могло да разбира свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Не се налага наказание на лице, което е извършило престъпление, когато до произнасяне на присъдата изпадне в разстройство на съзнанието, вследствие на което не може да разбира свойството или значението на своите постъпки или да ги ръководи. Такова лице подлежи на наказание, ако оздравее.

Чл. 34. По отношение на лицата, указани в предходния член, в предвидените в този кодекс случаи могат да бъдат приложени съответни принудителни медицински мерки.

Чл. 35. (1) Наказателната отговорност е лична.

(2) Наказание може да се наложи само на лице, извършило предвидено в закона престъпление.

(3) Наказанието е съответно на престъплението.

(4) Наказание за престъпление се налага само от установените съдилища.

Чл. 36. (1) Наказанието се налага с цел: 1. да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави, 2. да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления и 3. да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

(2) Наказанието не може да има за цел причиняване на физическо страдание или унижаване на човешкото достойнство.

(3) (Нова - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) В Република България няма смъртно наказание.

1а. (предишна т. 1 - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) лишаване от свобода;

2. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 1.01.2005 г. - изм., бр. 26 от 2004 г., в сила от 1.01.2004 г.) пробация;

2а. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 92 от 2002 г., отм., бр. 103 от 2004 г.);

6. лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност;

7. лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност;

9. лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия;

(2) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) За най-тежките престъпления, които заплашват основите на републиката, както и за други особено опасни умишлени престъпления като временна и изключителна мярка се предвижда доживотен затвор без замяна.

Чл. 38. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 153 от 1998 г.) (1) Наказанието доживотен затвор без замяна, предвидено в особената част за даден вид престъпление, се налага само ако конкретно извършеното престъпление е изключително тежко и посочените в чл. 36 цели не могат да бъдат постигнати чрез по-леко наказание.

(2) Наказанието доживотен затвор без замяна не може да се наложи на лице, което по време на извършване на престъплението не е навършило двадесет години, а по отношение на военнослужещите, както и във военно време - осемнадесет години. Наказанието доживотен затвор без замяна не може да се наложи и на жена, която се е намирала в състояние на бременност по време на извършване на престъплението или на постановяване на присъдата.

Чл. 38а. (Нов - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) Доживотен затвор е принудително изолиране на осъдения до края на живота му в места за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

(2) Доживотен затвор се налага, когато извършеното престъпление е изключително тежко.

(3) Доживотният затвор може да бъде заменен с наказание лишаване от свобода за срок от тридесет години, ако осъденият е изтърпял не по-малко от двадесет години.

(4) По време на изтърпяване на наказанието доживотен затвор не се зачитат работни дни.

(5) Изтърпяното наказание доживотен затвор се зачита за лишаване от свобода.

Чл. 39. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г.) Лишаването от свобода може да бъде от три месеца до двадесет години.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., бр. 28 от 1982 г., отм., предишна ал. 3, изм., бр. 89 от 1986 г., доп., бр. 50 от 1995 г., изм., бр. 153 от 1998 г.) По изключение наказанието лишаване от свобода може да бъде за срок до тридесет години при замяна на доживотен затвор, при множество престъпления по чл. 24 и 27, ал. 1 , както и за някои особено тежки умишлени престъпления в случаите, специално указани в особената част на този кодекс.

Чл. 40. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 75 от 2006 г.) Наказанието лишаване от свобода се изтърпява в затворите и поправителните домове, както и в затворническите общежития към тях.

(3) По отношение на младите пълнолетни се полагат особени грижи.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г.) По отношение на осъдени с тежка психопатия или страдащи от разстройство на съзнанието, което не изключва вменяемостта, както и по отношение на осъдени лица, които са зависими от наркотични вещества, се полагат съответни медицински грижи.

Чл. 41. (1) Изтърпяване на наказанието лишаване от свобода се съпровожда с подходящ, съответно заплатен общественополезен труд, чрез който се цели превъзпитанието на осъдените, както и създаването и повишаването на тяхната професионална квалификация.

(2) Наред с това се прилагат и други мерки за възпитание и образование.

(3) Положеният труд се зачита за намаляване срока на наказанието, като два работни дни се считат за три дни лишаване от свобода.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 89 от 1986 г.) Когато осъденото лице при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода системно се отклонява от общественополезен труд, извърши умишлено престъпление или тежки нарушения на установения ред и с това покаже, че не се поправя, съдът може да отмени изцяло или отчасти зачитането на работните дни от последните две години преди извършване на последното нарушение.

(5) (Отм., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Редът и начинът за изпълнение на наказанието лишаване от свобода, включително и особените грижи по ал. 3 на чл. 40 , заплащането на труда на осъдените, както и настаняването им на работа след тяхното освобождаване се уреждат със закон.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1974 г., предишна ал. 7, бр. 89 от 1986 г.) Първоначалният режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода се определя от съда съобразно разпоредбите на този кодекс и специалния закон.

Чл. 42. (1) Във военно време военният съд може да отложи до края на военните действия изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода, като изпрати осъдения в действуващата армия. Отлагането на изпълнението може да се отмени, ако осъденият извърши ново престъпление.

(2) По предложение на началника съдът може напълно или отчасти да освободи осъдения, изпратен в действуващата армия по реда на ал. 1, от изтърпяване на наложеното наказание, ако се прояви като добър защитник на родината.

(3) Съдът може и без предложение на началника да освободи напълно или отчасти от изтърпяване на наложеното наказание уволнения от действуващата армия поради инвалидност.

Чл. 42а. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 1.01.2005 г. - изм., бр. 26 от 2004 г., в сила от 1.01.2004 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г.) Пробацията е съвкупност от мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода, които се налагат заедно или поотделно.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г.) Пробационните мерки са:

1. задължителна регистрация по настоящ адрес;

2. задължителни периодични срещи с пробационен служител;

4. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г.) включване в курсове за професионална квалификация, програми за обществено въздействие;

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г.) Пробационните мерки са с продължителност:

1. от 6 месеца до три години - за мерките по ал. 2, т. 1 - 4;

2. от три месеца до две години - за поправителния труд;

3. от 100 до 320 часа годишно за не повече от три поредни години - за безвъзмездния труд в полза на обществото.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г.) Мерките по ал. 2, т. 1 и 2 се налагат задължително на всички осъдени на пробация, а мерките по ал. 2, т. 5 и 6 не се налагат на непълнолетни лица, ненавършили 16-годишна възраст.

(5) Пробацията се изпълнява по ред, определен със закон.

Чл. 42б. (Нов - ДВ, бр. 103 от 2004 г.) (1) Пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ адрес е явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице.

(2) Пробационната мярка задължителни периодични срещи с пробационен служител се провежда в пробационната служба, на чиято територия е настоящият адрес на осъдения. По изключение те може да се проведат на друго подходящо място, определено от пробационния служител, ако важни причини налагат това. Срещите са планирани или извънредни по искане на пробационния служител или осъдения.

(3) Пробационната мярка ограничения в свободното придвижване е налагане на една или няколко от следните забрани за:

1. посещаване на точно определени в присъдата места, райони и заведения;

2. напускане на населеното място за повече от 24 часа без разрешение от пробационния служител или прокурора;

3. напускане на жилището, което обитава, за определен период от денонощието.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г.) Пробационната мярка включване в курсове за професионална квалификация, програми за обществено въздействие е насочена към трудова интеграция или изграждане на социални навици и умения за законосъобразно поведение на осъдения.

(5) Пробационната мярка безвъзмезден труд е труд, който се полага в полза на обществото без ограничаване на свободата на осъдения.

Чл. 43. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. и доп., бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от 1997 г., бр. 92 от 2002 г., бр. 26 от 2004 г., бр. 103 от 2004 г.) (1) Пробационната мярка поправителен труд се изпълнява по местоработата на осъдения и включва удръжки върху възнаграждението му от 10 до 25 на сто в полза на държавата. Времето, през което се изтърпява мярката, не се зачита за трудов стаж.

(2) Когато осъденият остане без работа, съдът заменя остатъка от поправителния труд с безвъзмезден труд в полза на обществото, като за един ден от остатъка се определя един час безвъзмезден труд. В този случай срокът на безвъзмездния труд може да бъде и под минимума по чл. 42а, ал. 3, т. 3 .

(3) Разпоредбата на ал. 2 се прилага и когато осъденият напусне местоработата, където изтърпява наказанието, и в едномесечен срок не уведоми пробационния служител за новата си месторабота.

(4) Времето, през което не се внасят удръжките по ал. 1, не се зачита за изпълнение на пробационната мярка поправителен труд.

Чл. 43а. (Нов - ДВ, бр. 103 от 2004 г.) Ако осъденият без основателна причина не изпълнява наложената пробационна мярка, по предложение на съответния пробационен съвет съдът може да:

2. замени изцяло или отчасти пробацията с лишаване от свобода; в тези случаи срокът на лишаването от свобода може да бъде и под минимума по чл. 39, ал. 1 .

Чл. 44. (1) Конфискацията е принудително и безвъзмездно отчуждаване в полза на държавата на принадлежащото на виновния имущество или на част от него, на определени имущества на виновния или на части от такива имущества.

Чл. 45. (1) Конфискация не се постановява, ако виновният не притежава налично имущество, което може да бъде предмет на това наказание.

(2) Не подлежат на конфискация необходимите на осъдения и на неговото семейство вещи за лично и домашно употребление, предметите, необходими за упражняване на занятието му, посочени в списък, приет от Министерския съвет, както и средствата за издръжка на семейството му за една година.

Чл. 46. При конфискация държавата отговаря до размера на стойността на конфискуваното имущество за възстановяване на вредите, причинени с престъплението, и след това и за задълженията на осъдения, възникнали до възбуждането на наказателното преследване, когато останалото негово налично имущество не е достатъчно за възстановяване на вредите и за изплащане на задълженията.

Чл. 47. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 92 от 2002 г.) Глобата се съобразява с имотното състояние, с доходите и семейните задължения на дееца, като при определяне на нейния размер се прилагат и разпоредбите на глава пета. Тя не може да бъде по-малка от 100 лева.

(2) Глобата се събира от имуществото, останало от осъдения, и след неговата смърт, ако присъдата е влязла в сила преди това.

(3) Вещите, които не подлежат на конфискация, не могат да се продават за принудително събиране на глобата.

Чл. 48. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., отм., бр. 92 от 2002 г., в сила от 1.01.2005 г. - изм., бр. 26 от 2004 г., в сила от 1.01.2004 г.).

Чл. 49. (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 1.01.2005 г., по отношение на наказанието пробация - изм., бр. 26 от 2004 г., в сила от 1.01.2004 г.) Наказанията лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 , когато се налагат самостоятелно или с друго наказание, несвързано с лишаване от свобода, се постановяват за определен срок до три години в пределите, установени в особената част на този кодекс.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 54 от 1978 г.) Когато лишаването от такова право се налага заедно с лишаване от свобода, неговият срок може да надминава срока на последното най-много с три години, освен ако в особената част на този кодекс е предвидено друго.

(3) Срокът започва да тече от влизането на присъдата в сила, но осъденият не може да се ползува от правата, от които е лишен, преди да е изтърпял наказанието лишаване от свобода.

(4) Срокът на лишаването от права се намалява с толкова време, с колкото е намален срокът на лишаването от свобода поради помилване, работа или приспадане на предварителното задържане.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Осъденият на доживотен затвор без замяна се лишава от указаните в присъдата права завинаги.

Чл. 50. (1) Наказанията лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност и лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност се налагат в предвидените от закона случаи, ако заемането на съответната длъжност или упражняването на съответната професия или дейност е несъвместимо с характера на извършеното престъпление.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., отм., бр. 92 от 2002 г., в сила от 1.01.2005 г. - изм., бр. 26 от 2004 г., в сила от 1.01.2004 г.).

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Наказанията лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия и лишаване от военно звание могат да бъдат наложени само при осъждане за тежки престъпления.

Чл. 51. След изтичане на срока осъденият може отново да упражнява правата, от които е бил лишен с присъдата. Това не се отнася до правата по чл. 37, ал. 1, точки 9 и 10 , които могат да бъдат придобити отново само по установения за това ред.

Чл. 52. Наказанието обществено порицание се състои в публично порицаване на виновния, което се обявява пред съответния колектив, чрез печата или по друг подходящ начин съобразно с указаното в присъдата.

Чл. 53. (1) Независимо от наказателната отговорност отнемат се в полза на държавата:

а) вещите, които принадлежат на виновния и са били предназначени или са послужили за извършване на умишлено престъпление;

б) вещите, които принадлежат на виновния и са били предмет на умишлено престъпление - в случаите, изрично предвидени в особената част на този кодекс.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Отнемат се в полза на държавата и:

а) вещите, предмет или средство на престъплението, притежаването на които е забранено, и

б) придобитото чрез престъплението, ако не подлежи на връщане или възстановяване. Когато придобитото липсва или е отчуждено, присъжда се неговата равностойност.

Чл. 54. (1) Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид:

степента на обществената опасност на деянието и дееца,

подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

(2) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание.

Чл. 55. (1) При изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко, съдът:

1. определя наказанието под най-ниския предел;

а) (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) доживотния затвор - с лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години;

б) (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от 1997 г., изм. и доп., бр. 92 от 2002 г., в сила от 1.01.2005 г., по отношение на наказанието пробация - изм., бр. 26 от 2004 г., в сила от 1.01.2004 г., бр. 103 от 2004 г., в сила от 1.01.2005 г.) лишаването от свобода, когато не е предвиден най-ниският предел - с пробация, а за непълнолетните - с пробация или обществено порицание;

в) (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от 1997 г., бр. 92 от 2002 г., бр. 103 от 2004 г.) пробацията - с глоба от сто до петстотин лева.

(2) В случаите на точка 1 на предходната алинея, когато наказанието е глоба, съдът може да слезе под най-ниския предел най-много с една втора.

(3) В тези случаи съдът може да не наложи по-лекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

Чл. 56. Не са смекчаващи и отегчаващи обстоятелства тези, които са взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление.

Чл. 57. (1) Когато в особената част на този кодекс е предвидена възможност за извършеното престъпление да бъде наложено едно измежду две или повече наказания, съдът определя най-подходящото по вид и размер наказание, като се ръководи от правилата на предходните членове.

(2) Когато в особената част на този кодекс е предвидена възможност за дадено престъпление да бъдат наложени едновременно две или повече наказания, съдът, като се ръководи от правилата на предходните членове, определя размера на всяко едно от тях така, че те в своята съвкупност да отговарят на целите, посочени в чл. 36 .

Чл. 58. Съдът може да приложи разпоредбите на чл. 55 и в следните случаи:

а) при опит - поради недовършеността на престъплението, като съобрази и обстоятелствата по чл. 18, ал. 2

б) при помагачество - когато степента на участие на дееца в престъплението е малка.

Чл. 59. (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 1.01.2005 г., по отношение на наказанието пробация - изм., бр. 26 от 2004 г., в сила от 1.01.2004 г., бр. 103 от 2004 г.) Времето, през което спрямо осъдения е била взета мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест, се приспада при изпълнение на наказанието лишаване от свобода или пробация. Когато наложеното наказание е пробация, един ден задържане под стража или домашен арест се зачитат за два дни.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Разпоредбата на предходната алинея се прилага и когато осъденият е бил задържан по обвинение за друго престъпление, по което производството е било прекратено или е завършило с оправдателна присъда, ако по отношение на деянията би могла да се приложи разпоредбата на чл. 23, ал. 1 .

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 103 от 2004 г.) При изпълнение на наказанието лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 се приспада времето, през което за същото деяние осъденият е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява тези права.

Глава шеста
ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ЗА НЕПЪЛНОЛЕТНИТЕ

Чл. 60. Наказанието на непълнолетните се налага с цел преди всичко да бъдат те превъзпитани и подготвени за общественополезен труд.

Чл. 61. (1) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., бр. 75 от 2006 г.) По отношение на непълнолетен, извършил поради увлечение или лекомислие престъпление, което не представлява голяма обществена опасност, прокурорът може да реши да не се образува или да прекрати образуваното досъдебно производство, а съдът да реши да не бъде предаван за съдене или да не бъде осъден, ако спрямо него могат да се приложат успешно възпитателни мерки по Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните .

(2) В тези случаи съдът може сам да наложи възпитателна мярка, като уведоми за това местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните или й изпрати преписката за налагане на такава мярка.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., бр. 107 от 1996 г., бр. 26 от 2004 г., бр. 75 от 2006 г.) Когато прокурорът реши да не се образува досъдебно производство или да прекрати образуваното досъдебно производство, той изпраща преписката на комисията за налагане на възпитателна мярка.

Чл. 62. На непълнолетните могат да бъдат наложени само следните наказания:

1а. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 1.01.2005 г. - изм., бр. 26 от 2004 г., в сила от 1.01.2004 г., бр. 103 от 2004 г.) пробация;

3. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г.) лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност по чл. 37, ал. 1, т. 7 .

Чл. 63. (1) За непълнолетните предвидените в особената част на този кодекс наказания се заменят:

1. (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм., бр. 153 от 1998 г.) доживотният затвор без замяна и доживотният затвор - с лишаване от свобода от три до десет години;

2. лишаването от свобода за повече от десет години - с лишаване от свобода до пет години;

3. лишаването от свобода за повече от пет години - с лишаване от свобода до три години;

4. лишаването от свобода до пет години включително - с лишаване от свобода до две години, но не повече от предвиденото от закона;

5. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 1.01.2005 г. - изм., бр. 26 от 2004 г., в сила от 1.01.2004 г., бр. 103 от 2004 г., бр. 75 от 2006 г.) глобата - с обществено порицание;

6. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 1.01.2005 г. - изм., бр. 26 от 2004 г., в сила от 1.01.2004 г.) пробацията за ненавършилите 16-годишна възраст непълнолетни - с обществено порицание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) На непълнолетните, навършили шестнадесетгодишна възраст, предвидените в особената част на този кодекс наказания се заменят:

1. (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм., бр. 153 от 1998 г.) доживотният затвор без замяна, доживотният затвор и лишаването от свобода за повече от петнадесет години - с лишаване от свобода от пет до дванадесет години;

2. лишаването от свобода за повече от десет години - с лишаване от свобода от две до осем години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В пределите по предходните алинеи съдът определя наказанието съобразно с правилата на глава пета.

Чл. 64. (1) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) Когато определеното наказание е лишаване от свобода по-малко от една година и неговото изпълнение не е отложено по чл. 66 , непълнолетният се освобождава от изтърпяването му и съдът го настанява във възпитателно училище-интернат или му налага друга възпитателна мярка, предвидена в Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните .

(2) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) По предложение на прокурора или на съответната местна комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните съдът може и след постановяване на присъдата да замени настаняването във възпитателно училище-интернат с друга възпитателна мярка.

(3) Правилото на ал. 1 не се прилага: а) когато непълнолетният е извършил престъпление по време на изтърпяване наказанието лишаване от свобода и б) когато е осъден, след като е навършил пълнолетие.

(4) Правилото на ал. 1 не се прилага и в случаите на повторно осъждане, ако съдът намери, че за поправянето и превъзпитанието на дееца се налага той да изтърпи наказанието лишаване от свобода и когато: а) неговият срок не е по-малък от шест месеца или б) ако деецът вече е изтърпял наказание лишаване от свобода.

Чл. 65. (1) Непълнолетните до навършване на пълнолетие изтърпяват наказанието лишаване от свобода в поправителен дом.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г.) След навършване на пълнолетие те се преместват в затвор или в затворническо общежитие. За довършване на тяхното образование или квалификация по предложение на педагогическия съвет с разрешение на прокурора те могат да бъдат оставени в поправителния дом до навършване на двадесет години.

Глава седма
ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАЛОЖЕНО НАКАЗАНИЕ
Раздел I
Условно осъждане

Чл. 66. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., попр., бр. 31 от 1982 г., изм., бр. 92 от 2002 г., в сила от 1.01.2005 г. - изм., бр. 26 от 2004 г., в сила от 1.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 1.01.2005 г. - изм., бр. 26 от 2004 г., в сила от 1.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 1.01.2005 г. - изм., бр. 26 от 2004 г., в сила от 1.01.2004 г.).

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., доп., бр. 75 от 2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува.

Чл. 67. (1) Когато отложи изпълнението на наказанието, съдът може да възложи на съответната обществена организация или трудов колектив с тяхно съгласие полагането на възпитателни грижи спрямо осъдения през изпитателния срок.

(2) Когато липсва такова съгласие или когато съдът намери това за необходимо, той възлага на определено лице възпитателните грижи за условно осъдения. Ако условно осъденият има местоживеенето си в друго населено място, това лице се определя от съответния районен съд.

(3) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 1.01.2005 г. - изм., бр. 26 от 2004 г., в сила от 1.01.2004 г.) Когато отложеното наказание лишаване от свобода е не по-малко от шест месеца, съдът може да постанови пробация през изпитателния срок.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., отм., предишна ал. 3, бр. 92 от 2002 г., в сила от 1.01.2005 г. - изм., бр. 26 от 2004 г., в сила от 1.01.2004 г.) Когато отложи изпълнението на наказанието по отношение на непълнолетен, съдът уведомява съответната местна комисия, която организира полагането на възпитателните грижи.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., предишна ал. 4, бр. 28 от 1982 г.) Общият контрол относно възпитателните грижи и поведението на условно осъдените се осъществява от районния съд по местоживеенето им.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Редът и начинът за прилагане разпоредбите на предходните алинеи се уреждат със закон.

Чл. 68. (1) Ако до изтичане на определения от съда изпитателен срок осъденият извърши друго умишлено престъпление от общ характер, за което, макар и след този срок, му бъде наложено наказание лишаване от свобода, той изтърпява и отложеното наказание.

(2) Ако при условията на ал. 1 осъденият извърши непредпазливо престъпление, съдът може да постанови отложеното наказание да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 92 от 2002 г., в сила от 1.01.2005 г. - изм., бр. 26 от 2004 г., в сила от 1.01.2004 г., бр. 103 от 2004 г.) Ако условно осъденият не изпълнява без основателна причина някоя от определените му по реда на чл. 67, ал. 3 пробационни мерки, съдът може по предложение на пробационния съвет да я замени с друга или да постанови да изтърпи изцяло или отчасти отложеното наказание лишаване от свобода.

(4) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2006 г.) Ако условно осъденият без основателна причина прекъсне лечението, съдът постановява да изтърпи изцяло отложеното наказание лишаване от свобода.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 4, бр. 75 от 2006 г.) Извън случаите по предходните алинеи отложеното наказание не се изтърпява.

Чл. 69. (1) По отношение на лице, осъдено условно за престъпление, което то е извършило като непълнолетно, изпитателният срок е от една до три години.

(2) По отношение на такова лице в случаите на ал. 1 на предходния член съдът може да постанови то да бъде освободено отчасти или изцяло от изтърпяване на наказанието, чието изпълнение е било отложено.

Чл. 69а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 103 от 2004 г., бр. 75 от 2006 г.) В случаите по чл. 68, ал. 2, 3 и 5 и чл. 69, ал. 2 , ако осъденият в изпитателния срок извърши ново престъпление от общ характер, за което му е наложено наказание лишаване от свобода, или продължава да не изпълнява без основателна причина някоя от определените му по реда на чл. 67, ал. 3 пробационни мерки, той изтърпява останалата част от наказанието.

Чл. 70. (1) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., доп., бр. 103 от 2004 г.) Съдът може да постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода или пробация по отношение на осъден, който с примерно поведение и честно отношение към труда е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически не по-малко от половината от наложеното наказание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и по отношение на лица, осъдени за престъпление, представляващо опасен рецидив, ако е изтърпяно фактически не по-малко от две трети от наложеното наказание и неизтърпяната част от наказанието не е повече от три години.

(3) Условно предсрочно освобождаване не се допуска повторно, освен ако деецът е бил реабилитиран за престъплението, по отношение на което е било приложено условно предсрочно освобождаване.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 1.01.2005 г. - бр. 26 от 2004 г.) Условното предсрочно освобождаване засяга и срока на наказанията лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 .

(5) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 1.01.2005 г. - изм., бр. 26 от 2004 г., в сила от 1.01.2004 г.) При условно предсрочно освобождаване съдът може да освободи осъдения от изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 или 7 .

(6) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 92 от 2002 г., в сила от 1.01.2005 г. - изм., бр. 26 от 2004 г., в сила от 1.01.2004 г., доп., бр. 103 от 2004 г.) При условното предсрочно освобождаване за осъдения се установява изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието, но не по-малко от шест месеца, за което време съдът може да постанови пробация, като взема предвид доклад от пробационния служител.

(7) (Доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 1.01.2005 г. - изм., бр. 26 от 2004 г., в сила от 1.01.2004 г.) Освободеният предсрочно изтърпява отделно и неизтърпяната част от наказанието, ако в изпитателния срок извърши ново умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода или не изпълнява постановената пробация. Ако в този срок предсрочно освободеният извърши непредпазливо престъпление, съдът може да постанови отложеното наказание да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти.

(8) (Попр. - ДВ, бр. 29 от 1968 г.) В случаите на предходната алинея осъденият изтърпява изцяло наказанието, от което е бил освободен по ал. 5 на този член.

(9) Срокът за реабилитация по чл. 86 при условното предсрочно освобождаване започва да тече от момента на изтичане на изпитателния срок.

Чл. 71. (1) Съдът може предсрочно да освободи осъдения на лишаване от свобода непълнолетен, ако се е поправил, след като е изтърпял фактически не по-малко от една трета от наложеното му наказание.

(2) По отношение на лице, осъдено за престъпление, което то е извършило като непълнолетно, след навършване на пълнолетието относно действието на предсрочното освобождаване се прилагат разпоредбите на чл. 70 .

Чл. 72. (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 1.01.2005 г. - изм., бр. 26 от 2004 г., в сила от 1.01.2004 г.).

Чл. 73. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г.) По отношение на предсрочно освободените съдът възлага организирането на надзора и възпитателните грижи за тях през изпитателния срок на съответната комисия, а за непълнолетните - на съответната местна комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

(2) Когато това е необходимо, съдът възлага надзора и възпитателните грижи на определена обществена организация с нейно съгласие или на определено лице, като уведомява за това наблюдателната или местната комисия.

(3) Общият контрол и ръководството относно възпитателните грижи и поведението на предсрочно освободените се осъществява от районния съд по местоживеенето им.

(4) Редът и начинът за прилагане разпоредбите на предходните алинеи се уреждат със закон.

Чл. 74. (Доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г.) Президентът може чрез помилване да опрости изцяло или отчасти наложеното наказание, а смъртното наказание, доживотния затвор без замяна и доживотния затвор - да опрости или замени.

Глава осма
ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ
Раздел I
(Отм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.)
Условно освобождаване от наказателна отговорност с предаване на обществено поръчителство

Чл. 75. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., отм., бр. 62 от 1997 г.).

Чл. 76. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., отм., бр. 62 от 1997 г.).

Раздел II
(Отм. - ДВ, бр. 105 от 1991 г.)
Освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на мерки за обществено въздействие от другарския съд

Раздел III
Освобождаване от наказателна отговорност на
непълнолетни с прилагане на възпитателни мерки

Чл. 78. В случаите, посочени в чл. 61 , непълнолетният може да бъде освободен от наказателна отговорност, като се приложи съответна възпитателна мярка.

Раздел IV
(Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.)
Освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание

Чл. 78а. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от 1997 г., бр. 21 от 2000 г., бр. 75 от 2006 г.) Пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се налага наказание от петстотин до пет хиляди лева, когато са налице едновременно следните условия:

а) (изм. - ДВ, бр. 86 от 2005 г.) за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо;

б) деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел;

в) причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени.

(4) Съдът, който налага глобата по ал. 1, може да наложи и административно наказание лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност за срок до три години, ако лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление.

(5) Когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба.

(6) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2005 г., изм., бр. 75 от 2006 г.) Алинеи 1 - 5 не се прилагат, ако причиненото увреждане е тежка телесна повреда или смърт, или деецът е бил в пияно състояние, както и при множество престъпления.

Раздел V
(Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., отм., бр. 62 от 1997 г.)
Определяне вида на освобождаване от наказателна отговорност

Глава девета
ПОГАСЯВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНОТО
ПРЕСЛЕДВАНЕ И НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ

Чл. 79. (1) Наказателното преследване и изпълнението на наказанието се изключват:

2. когато е изтекла предвидената от закона давност;

(2) Не се изключват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието по отношение на престъпление против мира и човечеството.

Чл. 80. (1) Наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на:

1. (изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., бр. 153 от 1998 г.) двадесет години за деяния, наказуеми с доживотен затвор без замяна, доживотен затвор, и 35 години за убийство на две или повече лица;

2. петнадесет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от десет години;

3. десет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от три години;

4. (изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) пет години за деяние, наказуемо с лишаване от свобода повече от една година, и

(2) Давностните срокове по предходната алинея за престъпления, извършени от непълнолетни, се определят, след като се съобрази заменяването на наказанията по чл. 63 .

(3) Давността за преследване започва от довършването на престъплението, при опит и приготовление - от деня, когато е извършено последното действие, а за престъпленията, които траят непрекъснато, както и за продължаваните престъпления - от прекратяването им.

Чл. 81. (1) Давността спира, когато започването или продължаването на наказателното преследване зависи от разрешаването на някой предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт.

(2) Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.

(3) Независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член.

Чл. 82. (1) Наложеното наказание не се изпълнява, когато са изтекли:

1. (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) двадесет години, ако наказанието е доживотен затвор без замяна или доживотен затвор;

2. петнадесет години, ако наказанието е лишаване от свобода повече от десет години;

3. десет години, ако наказанието е лишаване от свобода от три до десет години;

4. пет години, ако наказанието е лишаване от свобода по-малко от три години, и

(2) Давността за изпълнение на наказанието започва да тече от деня, когато присъдата е влязла в сила, а по отношение на наказанието, чието изпълнение е било отложено съгласно чл. 66 - от влизане в сила на присъдата или определението по чл. 68 .

(3) Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо осъдения за изпълнение на присъдата. След свършване на действието, с което се прекъсва давността, започва да тече нова давност.

(4) Независимо от спирането или прекъсването на давността наказанието не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в алинея 1.

(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й е образувано изпълнително производство.

Чл. 83. Амнистията заличава престъпния характер на определен вид извършени деяния или освобождава от наказателна отговорност и от последиците на осъждането за определени престъпления.

Чл. 84. (1) За престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия, наказателното преследване не се възбужда, макар давността да не е изтекла, ако не се подаде тъжба в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият узнае, че престъплението е извършено.

(2) Ако пострадалият умре, преди да е изтекъл тоя срок, тъжбата може да се подаде от неговите наследници до изтичането му.

(3) За тези престъпления наказанието не се изпълнява, ако тъжителят е поискал това, преди да започне неговото изпълнение.

Чл. 85. (1) Реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон или указ е установено противното.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага по отношение на осъдените за престъпления против мира и човечеството.

Чл. 86. (1) Реабилитацията настъпва по право в следните случаи:

1. когато лицето е осъдено условно, ако в изпитателния срок не е извършило друго престъпление, поради което следва да изтърпи отложеното наказание;

2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 1.01.2005 г. - изм., бр. 26 от 2004 г., в сила от 1.01.2004 г., бр. 103 от 2004 г.) когато е осъдено на лишаване от свобода до три години или на пробация, ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намаленото с работа или помилване наказание не е извършено друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание;

3. когато е осъдено заедно или поотделно на глоба, обществено порицание или лишаване от права, ако в течение на една година от изпълнение на наказанието не е извършило друго престъпление от общ характер, и

4. когато е осъдено като непълнолетно, ако в течение на две години от изтърпяване на наказанието не е извършило друго престъпление от общ характер, за което му е наложено наказание лишаване от свобода.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Реабилитацията по право не настъпва за престъпление, извършено от пълнолетно лице, което е било веднъж реабилитирано.

Чл. 87. (1) Вън от случаите по предходния член всеки осъден може да бъде реабилитиран от съда, който е издал присъдата като първа инстанция, ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание:

2. ако при умишлено престъпление е възстановил причинените вреди.

(2) Съдът може да реабилитира осъдения и без да е възстановил причинените вреди, ако има за това уважителни причини.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 1.01.2005 г. - изм., бр. 26 от 2004 г., в сила от 1.01.2004 г., бр. 103 от 2004 г.) Когато наред с наказанието лишаване от свобода е наложено и наказание лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 , или пробация, за да се постанови реабилитация, трябва да е изтекъл срокът на това наказание. Когато е наложена глоба, тя трябва да е изплатена.

Чл. 88. Реабилитация може да се иска и от наследниците на осъдения след неговата смърт, ако той е имал право на това.

Чл. 88а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато от изтърпяването на наказанието е изтекъл срок, равен на този по чл. 82, ал. 1 и осъденият не е извършил ново умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода, осъждането и последиците му се заличават независимо от предвиденото в друг закон или указ.

(2) Когато наложеното наказание лишаване от свобода е повече от една година и лицето не е освободено от изтърпяването му на основание чл. 66 , срокът по ал. 1 не може да бъде по-малък от десет години.

(3) При условно осъждане и условно предсрочно освобождаване срокът по ал. 1 започва да тече от деня, в който е изтекъл изпитателният срок.

(4) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато лицето е извършило две или повече престъпления, за които не е реабилитирано, осъждането и последиците му се заличават след изтичане на предвидените в предходните алинеи срокове за всички осъждания.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Разпоредбите на предходните алинеи не се прилагат по отношение на осъдените за тежки престъпления против републиката и за престъпления против мира и човечеството.

Чл. 89. По отношение на лице, извършило общественоопасно деяние в състояние на невменяемост или изпаднало в такова състояние преди постановяване на присъдата или през време на изтърпяване на наказанието, съдът може да постанови:

а) предаване на близките, ако поемат задължение за лекуването му под наблюдение на психо-неврологически диспансер;

б) принудително лекуване в обикновено психо-неврологическо заведение;

в) принудително лекуване в специална психиатрическа болница или в специално отделение в обикновено психо-неврологическо заведение.

Чл. 90. (1) Принудителното лекуване в обикновено психо-неврологическо заведение може да бъде постановено от съда по отношение на душевно болен, който с оглед на неговото психическо състояние и на характера на извършеното общественоопасно деяние се нуждае от болнични грижи и лекуване по принудителен ред.

(2) Принудителното лекуване в специална психиатрическа болница или в специално отделение може да бъде постановено от съда по отношение на душевно болен, който с оглед на своето психическо състояние и на характера на извършеното общественоопасно деяние се явява особено опасен за обществото или за своите близки. В тези случаи лицето се държи под усилен надзор, изключващ възможността то да извърши ново общественоопасно деяние.

Чл. 91. (1) Прекратяването и изменяването на постановената принудителна медицинска мярка става от съда, когато това се налага от настъпила промяна в състоянието на болния или от нуждите на неговото лекуване.

(2) Във всички случаи след изтичане на шестмесечен срок от настаняването в лечебното заведение съдът се произнася за прекратяване, продължаване или заменяване на принудителното лечение.

Чл. 92. (1) Когато престъплението е извършено от лице, което страда от алкохолизъм или от друга наркомания, съдът може наред с наказанието да постанови и принудително лекуване.

(2) Когато е наложено наказание без лишаване от свобода, принудителното лекуване се извършва в медицински заведения със специален лечебен и трудов режим.

(3) Принудителното лекуване на осъдените на лишаване от свобода се провежда през време на изпълнение на наказанието. Срокът за принудителното лекуване се приспада от срока на лишаването от свобода.

(4) Когато това е необходимо, съдът може да постанови лекуването да продължи и след освобождаването на осъдения от мястото за лишаване от свобода - в медицинските заведения, указани в алинея втора.

(5) Принудителното лекуване се прекратява от съда, когато неговото продължаване не е повече необходимо.

Чл. 93. Указаните по-долу думи и изрази са употребени в този кодекс в следния смисъл:

1. "Длъжностно лице" е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно:

а) служба в държавно учреждение, с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение;

б) (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., доп., бр. 62 от 1997 г., бр. 43 от 2005 г.) ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец, както и на частен нотариус и помощник-нотариус, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител;

2. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Орган на власт" са органите на държавна власт, органите на държавно управление, органите на съдебната власт, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции;

3. "Представител на обществеността" е лице, посочено от обществена организация да упражнява въз основа на закона или на друг нормативен акт определена функция;

4. (Доп. - ДВ, бр. 51 от 2000 г.) "Обществени имущества" са имуществата на държавата, на общините, на кооперациите, на обществените организации и на другите юридически лица, в които те участвуват;

5. "Официален документ" е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция;

6. "Неистински документ" е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило;

7. (Доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм., бр. 153 от 1998 г.) "Тежко престъпление" е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна;

8. "Особено тежък случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца;

9. "Маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид;

10. "Ближни" са съпрузите, възходящите, низходящите (включително осиновени, доведени и заварени), братята, сестрите и техните съпрузи, роднините по съребрена линия до IV степен;

11. "Военно време" е времето от обявяването на война или от фактическото започване на военни действия до обявяване на тяхното прекратяване;

12. (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Престъплението е извършено "от две или повече лица", когато в самото изпълнение са участвували най-малко две лица;

13. (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) С международна защита се ползуват лицата, за които е предвидена такава защита в международен договор, по който Република България е страна;

14. (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм., бр. 21 от 2000 г.) "Данъци в големи размери" са тези, които надхвърлят три хиляди лева, а "данъци в особено големи размери" са тези, които надхвърлят дванадесет хиляди лева;

15. (Нова - ДВ, бр. 7 от 1999 г.) "Чуждо длъжностно лице" е това, което изпълнява:

б) функции, възложени от чужда държава, включително от чуждо държавно предприятие или организация;

в) (доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) служба или поръчение, възложени от международна организация, както и служба в международно парламентарно събрание или международен съд;

17. (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., доп., бр. 92 от 2002 г., отм., бр. 75 от 2006 г.);

18. (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., доп., бр. 92 от 2002 г., отм., бр. 75 от 2006 г.);

20. (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Организирана престъпна група" е структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага. Сдружението е структурирано и без наличие на формално разпределение на функциите между участниците, продължителност на участието или развита структура;

21. (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм., бр. 38 от 2007 г.) "Компютърна система" е всяко отделно устройство или съвкупност от взаимосвързани или сходни устройства, което в изпълнение на определена програма осигурява или един от елементите на което осигурява автоматична обработка на данни;

22. (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм., бр. 38 от 2007 г.) "Компютърни данни" е всяко представяне на факти, информация или понятия във форма, поддаваща се на автоматична обработка, включително компютърни програми;

23. (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Доставчик на компютърно-информационни услуги" е всяко юридическо или физическо лице, което предлага възможността за комуникация чрез компютърна система или което обработва или съхранява компютърни данни за тази комуникационна услуга или за нейните ползватели;

24. (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм., бр. 75 от 2006 г.) "Платежен инструмент" е веществено средство, което позволява самостоятелно или във връзка с друго средство да се прехвърлят пари или парични стойности;

25. (Нова - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) "Компютърна мрежа" е съвкупност от свързани помежду си компютърни системи или съоръжения, която дава възможност за обмен на компютърни данни;

26. (Нова - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) "Компютърна програма" е поредица от машинни инструкции, които са в състояние да приведат компютърна система да осъществява определени функции;

27. (Нова - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) "Компютърен вирус" е компютърна програма, която се разпространява автоматично и против волята или без знанието на ползващите компютърните системи лица и е предназначена за привеждане на компютърни системи или компютърни мрежи в нежелани от ползващите ги състояния или в осъществяване на нежелани резултати;

28. (Нова - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) "Порнографски материал" е неприличен, неприемлив или несъвместим с обществения морал материал, който изобразява открито сексуално поведение. За такова се приема поведение, което изразява реални или симулирани полови сношения между лица от същия или различен пол, содомия, мастурбация, сексуален садизъм или мазохизъм, или похотливо показване на половите органи на лице.

Чл. 94. Разпоредбите на общата част на този кодекс се прилагат и за престъпления, предвидени в други закони.

Чл. 95. (Доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм., бр. 153 от 1998 г.) Който, с цел да бъде съборена, подровена или отслабена властта в републиката, участвува в извършването на опит за преврат за насилствено завземане на властта в центъра или по места, или в бунт, или във въоръжено въстание, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.

Чл. 96. (1) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 1985 г., бр. 50 от 1995 г., изм., бр. 153 от 1998 г.) Който с цел да подрови или отслаби властта в републиката или да й създаде затруднения, лиши от живот държавен или обществен деятел, се наказва с лишаване от свобода двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.

(2) Който със същата цел причини тежка телесна повреда на такова лице, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 41 от 1985 г., доп., бр. 50 от 1995 г., изм., бр. 153 от 1998 г.) Който с целта по ал. 1 чрез палеж, взрив, наводнение или друго общоопасно деяние причини смърт на едно или повече лица, се наказва с лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, с доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

Чл. 97. (Доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм., бр. 153 от 1998 г.) Който с посочената в предходния член цел извърши общоопасно престъпление по чл. 349 или 350 , се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.

Чл. 97а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) (1) Който с целта по чл. 96 задържи някого като заложник, чието освобождаване поставя в зависимост от изпълнението на определено условие от страна на държавата, на държавна или обществена организация или на трето лице, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.

(2) Когато в случаите по предходната алинея деецът заплашва, че ако поставеното от него условие не бъде изпълнено, ще причини смърт или тежка или средна телесна повреда на задържания, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Чл. 98. (1) Който подбужда чужда държава или обществена група в чужбина към война или друго враждебно действие против републиката, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който извърши действие с цел да предизвика война или друго враждебно действие против републиката.

Чл. 99. (1) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм., бр. 153 от 1998 г.) Който лиши от живот представител на чужда държава с цел да предизвика война или международни усложнения срещу републиката, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.

(2) За тежка телесна повреда на такова лице със същата цел наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Чл. 100. (1) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм., бр. 153 от 1998 г.) Български гражданин, който във време на обявена или започната война, постъпи доброволно в редовете на неприятелска войска или въоръжена група или участвува във враждебно действие против републиката, или под каквато и да е форма премине на страната на неприятеля, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.

(2) Същото наказание се налага и на български гражданин, който по какъвто и да е начин подпомага чужда държава или обществена група в чужбина при провеждане на военни или други враждебни действия против републиката.

Чл. 101. (1) Български гражданин, който напусне страната или откаже да се върне в страната с цел да се постави в услуга на чужда държава или на чужда организация, за да й служи във вреда на републиката, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.

(2) Ако деянието е извършено от военнослужещ, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Чл. 102. (1) Който с цел да намали отбранителната способност на републиката предизвика бунт или неподчинение в българската войска или бягство от нея, или със същата цел разстрои подготовката или снабдяването й, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм., бр. 153 от 1998 г.) Ако от деянието са настъпили тежки последици или ако то е извършено във военно време, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.
Чл. 103. (Доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г.) Който, изпълнявайки държавна служба или поръчение пред чуждо правителство или международна организация, умишлено ги води във вреда на републиката, се наказва с лишаване от свобода от десет до петнадесет години, както и с лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 9.

Чл. 104. (1) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм., бр. 153 от 1998 г., бр. 26 от 2004 г.) Който издаде или събира с цел да издаде на чужда държава или на чужда организация информация, представляваща държавна тайна, се наказва за шпионство с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.

(2) Ако деецът доброволно разкрие пред органите на властта извършеното престъпление, наказва се при смекчаващи обстоятелства.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., бр. 99 от 1989 г., бр. 26 от 2004 г.) Информацията, представляваща държавна тайна, се определя със закон.

Чл. 105. (1) Който се постави в услуга на чужда държава или на чужда организация, за да й служи като шпионин, ако не е извършил деяние по предходния член, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) Деецът не се наказва, ако доброволно се разкрие пред органите на властта.

Чл. 106. (Доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм., бр. 153 от 1998 г.) Който с цел да отслаби властта или да й създаде затруднения унищожи или повреди обществени сгради, строежи, инсталации, съоръжения, транспортни или съобщителни средства или друго значително обществено имущество, се наказва за диверсия с лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.

Чл. 107. Който с цел да отслаби властта или да й създаде затруднения разстройва или подравя промишлеността, транспорта, селското стопанство, паричната и кредитната система, други стопански отрасли или отделни стопански предприятия, като използува държавни учреждения, стопански предприятия или обществени организации, като възпрепятствува тяхната дейност, или като не изпълнява възложените му важни стопански задачи, се наказва за вредителство с лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Раздел IV
Други престъпления
(Загл. изм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.)

Чл. 108. (Доп. - ДВ, бр. 41 от 1985 г., изм., бр. 99 от 1989 г., бр. 10 от 1993 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Който проповядва фашистка или друга антидемократична идеология или насилствено изменяне на установения от Конституцията на Република България обществен и държавен строй, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Който по какъвто и да е начин опетни герба, знамето или химна на Република България, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до три хиляди лева.

Чл. 108а. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Който с цел да създаде смут и страх в населението или да заплаши, или да принуди орган на властта, представител на обществеността или представител на чужда държава или на международна организация да извърши или пропусне нещо в кръга на неговите функции, извърши престъпление по чл. 115, чл. 128, чл. 142, чл. 143, чл. 143а, чл. 216, ал. 1 и 5, чл. 326, чл. 330, чл. 333, чл. 334, чл. 337, чл. 339, чл. 340, чл. 341а, чл. 341б, чл. 344, чл. 347, ал. 1, чл. 348, чл. 349, чл. 350, чл. 352, ал. 1, 2 и 3, чл. 354, чл. 356е, чл. 356з, се наказва за тероризъм с лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а когато е причинена смърт - с лишаване от свобода от петнадесет до тридесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Който по какъвто и да е начин, пряко или косвено, събира или предоставя финансови или други средства за извършване на престъпление по ал. 1, като знае или предполага, че те ще бъдат използвани с такава цел, се наказва с лишаване от свобода от три до петнадесет години и глоба до тридесет хиляди лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Който набира или обучава отделни лица или групи от хора с цел извършване на престъпление по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода от две до десет години.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Предметът на престъплението по ал. 2 се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, присъжда се неговата равностойност.

Чл. 109. (1) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г., бр. 92 от 2002 г., бр. 75 от 2006 г.) Който образува или ръководи организация или група, която си поставя за цел да извършва престъпления по тази глава, се наказва с лишаване от свобода до дванадесет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., доп., бр. 75 от 2006 г.) Който членува в такава организация или група, се наказва с лишаване от свобода до десет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.

(3) (Нова - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Когато организацията или групата си поставя за цел да извършва престъпление по чл. 108а, наказанието е:

1. по ал. 1 - лишаване от свобода от десет до двадесет години;

2. по ал. 2 - лишаване от свобода от две до десет години.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм., бр. 92 от 2002 г., доп., бр. 75 от 2006 г., предишна ал. 3, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Участник в организацията или групата, който доброволно се предаде на органите на властта, разкрие всичко, което му е известно за организацията или групата и по този начин съществено улесни разкриването и доказването на извършени от нея престъпления по тази глава, се наказва при условията на чл. 55.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., доп., бр. 75 от 2006 г., предишна ал. 4, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Не се наказва участник в организацията или групата, който доброволно се предаде на властта и разкрие организацията или групата, преди да е извършено от нея или от него друго престъпление по тази глава.

Чл. 110. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г., бр. 92 от 2002 г.) За приготовление към престъпление по чл. 95, 96, 99, 106, 107 и чл. 108а, ал. 1 наказанието е лишаване от свобода до шест години.

2. по ал. 2 - лишаване от свобода от две до десет години. (4) (Доп. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм., бр. 92 от 2002 г., доп., бр. 75 от 2006 г., предишна ал. 3, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Участник в организацията или групата, който доброволно се предаде на органите на властта, разкрие всичко, което му е известно за организацията или групата и по този начин съществено улесни разкриването и доказването на извършени от нея престъпления по тази глава, се наказва при условията на чл. 55. (5) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., доп., бр. 75 от 2006 г., предишна ал. 4, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Не се наказва участник в организацията или групата, който доброволно се предаде на властта и разкрие организацията или групата, преди да е извършено от нея или от него друго престъпление по тази глава.

Чл. 112. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г., отм., бр. 99 от 1989 г.).

Чл. 112а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г., отм., бр. 99 от 1989 г.).

Чл. 114. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 92 от 2002 г., в сила от 1.01.2005 г., по отношение на наказанието пробация - изм., бр. 26 от 2004 г., в сила от 1.01.2004 г., бр. 103 от 2004 г.) За престъпления по тази глава съдът може да постанови лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 - 10 .

(2) (Доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) За престъпления по чл. 95 - 107 , чл. 108а и 109 съдът може да постанови конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

Чл. 115. Който умишлено умъртви другиго, се наказва за убийство с лишаване от свобода от десет до двадесет години.

Чл. 116. (1) (Предишен текст на чл. 116 - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) За убийство:

1. (доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 62 от 1997 г.) на длъжностно лице, на представител на обществеността, както и на военно лице, включително от съюзна или приятелска държава или войска, при или по повод изпълнение на службата или функцията му, или на лице, ползуващо се с международна защита;

2. от длъжностно лице, както и от представител на обществеността, от лице от състава на полицията при или по повод изпълнение на службата или функцията му;

3. на баща или на майка, както и на рожден син или на рождена дъщеря;

4. (доп. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) на бременна жена, на малолетно лице или на повече от едно лице;

5. на лице, което се намира в безпомощно състояние;

6. по начин или със средства, опасни за живота на мнозина, по особено мъчителен начин за убития или с особена жестокост;

8. с цел да бъде улеснено или прикрито друго престъпление;

10. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;

11. (предишна т. 10 - ДВ, бр. 92 от 2002 г., доп., бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) извършено по хулигански, расистки или ксенофобски подбуди и

12. (предишна т. 11 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) представляващо опасен рецидив или осъществено от лице, извършило друго умишлено убийство по предходния или настоящия член, за което не е постановена присъда, (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., доп., бр. 50 от 1995 г., изм., бр. 153 от 1998 г., бр. 92 от 2002 г., в сила от 1.01.2005 г., по отношение на наказанието пробация - изм., бр. 26 от 2004 г., в сила от 1.01.2004 г., бр. 103 от 2004 г.) наказанието е лишаване от свобода от

(2) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм., бр. 153 от 1998 г., изм. и доп., бр. 103 от 2004 г., доп., бр. 43 от 2005 г., изм., бр. 27 от 2009 г., бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) За убийство на съдия, прокурор, следовател, полицейски орган, разследващ полицай, държавен съдебен изпълнител, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител, както и на митнически служител, на орган по приходите, на служител от Изпълнителната агенция по горите или на служител на Министерството на околната среда и водите, осъществяващ контролна дейност при или по повод изпълнение на службата или функцията му, наказанието е лишаване от свобода от двадесет до тридесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

Чл. 117. (1) Приготовление за убийство по чл. 115 и 116 се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който подбужда другиго към убийство.

Чл. 118. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За убийство, извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, наказанието е: в случаите на чл. 115 - лишаване от свобода от една до осем години, а в случаите на чл. 116, точки 1 - 6 - лишаване от свобода от три до десет години.

Чл. 119. За убийство, извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 120. За убийство, извършено от майка върху рожба във време на раждане или веднага след него, наказанието е лишаване от свобода до три години.

Чл. 121. За убийство на току-що родена рожба с чудовищен вид виновният родител се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.

Чл. 122. (1) Който причини другиму смърт по непредпазливост, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Ако смъртта е причинена с огнестрелно оръжие или със силно действуващо отровно вещество или ако е причинена смърт на две или повече лица, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 123. (1) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.

(3) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 - лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години.

Чл. 124. (1) Който причини другиму смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години при тежка телесна повреда, от две до осем години при средна телесна повреда и до пет години при лека телесна повреда.

(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм., бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години; при средна телесна повреда - лишаване от свобода до три години; при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм., бр. 92 от 2002 г., в сила от 1.01.2005 г. - изм., бр. 26 от 2004 г., в сила от 1.01.2004 г., бр. 103 от 2004 г.) Ако телесната повреда, от която е последвала смъртта, е опасен рецидив, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а при средна телесна повреда - лишаване от свобода от три до десет години.

(4) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато деянието по ал. 1 или 3 е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години, при средна телесна повреда - лишаване от свобода до четири години, а при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години.

Чл. 125. Не се наказва майка, която по непредпазливост причини смърт на своята недородена или току-що родена рожба.

Чл. 126. (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., бр. 75 от 2006 г.) Който със съгласието на бременна жена умъртви плода й извън акредитирано лечебно заведение или в нарушение на утвърдените медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако виновният няма висше медицинско образование или е умъртвил плода на две или повече жени, наказанието е лишаване от свобода до осем години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако деянието по предходните алинеи е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години.

(4) Бременната жена не носи наказателна отговорност по предходните алинеи, включително и за подбудителство и помагачество.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако умъртвяването на плода е извършено без съгласието на бременната, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако в последния случай е последвала смъртта на бременната, наказанието е лишаване от свобода от пет до дванадесет години.

Чл. 127. (1) Който по какъвто и да е начин подпомогне или склони другиго към самоубийство и последва такова или само опит, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) За същото престъпление, извършено спрямо непълнолетно лице, или спрямо лице, за което виновният знае, че е неспособно да ръководи постъпките си или че не разбира свойството или значението на извършеното, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

(3) Който чрез жестоко отнасяне или системно унизяване на достойнството на лице, намиращо се в материална или друга зависимост от него, го доведе до самоубийство или до опит за самоубийство, като е допущал това, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.

(4) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до три години.

Чл. 128. (1) Който причини другиму тежка телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.

(2) Телесната повреда е тежка, ако е причинено: продължително разстройство на съзнанието; постоянна слепота с едното или с двете очи; постоянна глухота; загуба на речта; детеродна неспособност; обезобразяване, което причинява завинаги разстройство на речта или на сетивен орган; загуба на единия бъбрек, слезката или на крило на белия дроб; загуба или осакатяване на крак или ръка; постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.

Чл. 129. (1) Който причини другиму средна телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) Телесната повреда е средна, ако е причинено: трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или на други части от тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина.

Чл. 130. (1) Който причини другиму разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 , се наказва за лека телесна повреда с лишаване от свобода до две години или с пробация.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., попр., бр. 31 от 1982 г., изм., бр. 10 от 1993 г.) За лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето, наказанието е лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева.

(3) Ако в случаите на предходните алинеи пострадалият е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда, съдът може да освободи и двамата от наказание.

Чл. 131. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., доп., бр. 28 от 1982 г.) (1) (Предишен текст на чл. 131 - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) За причиняване телесна повреда:

1. (изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) на длъжностно лице, на представител на обществеността, както и на военно лице, включително и от съюзна или приятелска държава или войска, при или по повод изпълнение на службата или функцията му, или на лице, ползуващо се с международна защита;

2. от длъжностно лице, от представител на обществеността, от лице от състава на полицията при или по повод изпълнение на службата или функцията му;

4. (доп. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) на бременна жена, на малолетно лице или на повече от едно лице;

5. по начин, особено мъчителен за пострадалия;

6. от лице, извършило умишлено друга тежка или средна телесна повреда по чл. 128 и 129 или по този член, за която не е постановена присъда;

7. повторно, ако телесната повреда е тежка или средна;

8. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;

9. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) по начин или със средства, опасни за живота на мнозина или с особена жестокост;

11. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) с цел да бъде улеснено или прикрито друго престъпление;

12. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) по хулигански подбуди, наказанието е лишаване от свобода: от три до дванадесет години при тежка телесна повреда; от една до пет години при средна телесна повреда; до три години при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 и до една година или пробация по чл. 130, ал. 2 .

(2) Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. и доп., бр. 103 от 2004 г., доп., бр. 43 от 2005 г., изм., бр. 27 от 2009 г.) За причиняване на телесна повреда на съдия, прокурор, следовател, полицейски орган, разследващ полицай, държавен съдебен изпълнител, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител, както и на митнически служител, на служител от данъчната администрация, на служител от Изпълнителната агенция по горите или на служител на Министерството на околната среда и водите, осъществяващ контролна дейност при или по повод изпълнение на службата или функцията му, наказанието е лишаване от свобода:

1. от пет до петнадесет години при тежка телесна повреда;

2. от три до десет години при средна телесна повреда;

3. от една до пет години при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1;

4. до три години при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2.

Чл. 131а. (Предишна ал. 2 на чл. 131 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 89 от 1986 г., бр. 92 от 2002 г., в сила от 1.01.2005 г., по отношение на наказанието пробация - изм., бр. 26 от 2004 г., в сила от 1.01.2004 г., бр. 103 от 2004 г., бр. 75 от 2006 г.) В случаите на опасен рецидив, наказанието е: при тежка телесна повреда лишаване от свобода от пет до дванадесет години, а при средна телесна повреда лишаване от свобода от три до осем години.

Чл. 132. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., доп., бр. 89 от 1986 г.) За телесна повреда, освен в случаите на чл. 131а , причинена другиму в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида, с клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, наказанието е:

1. лишаване от свобода до три години при тежка телесна повреда;

2. лишаване от свобода до една година при средна телесна повреда;

3. лишаване от свобода три месеца или пробация до шест месеца при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 ;

4. (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) пробация до шест месеца или глоба от сто до триста лева по чл. 130, ал. 2 .

(2) Наказанията по предходната алинея се налагат и в случаите на причиняване телесна повреда при превишаване пределите на неизбежната отбрана.

Чл. 133. Който причини другиму по непредпазливост тежка или средна телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.

Чл. 134. (1) Който причини другиму тежка или средна телесна повреда поради незнание или поради немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва:

1. с лишаване от свобода до три години при тежка телесна повреда и

2. с лишаване от свобода до две години или с пробация при средна телесна повреда.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г.) Който по непредпазливост причини другиму тежка или средна телесна повреда чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва за тежка телесна повреда с лишаване от свобода до пет години, а за средна телесна повреда - с лишаване от свобода до три години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г.) Ако в случаите на предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена повреда на повече от едно лице, наказанието е лишаване от една до шест години свобода при тежка телесна повреда и лишаване от свобода до пет години при средна телесна повреда.

(4) Ако деецът след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, това се взема предвид като смекчаващо обстоятелство при определяне на наказанието.

Чл. 135. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от 1997 г.) Който, като знае, че страда от венерическа болест, зарази другиго със същата болест, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до двеста лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от 1997 г.) Ако в случая на предходната алинея заразените са непълнолетни лица до 16-годишна възраст или са заразени повече от две лица, наказанието е лишаване от свобода до пет години или глоба до петстотин лева.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от 1997 г.) Който, като знае, че страда от венерическа болест, зарази по непредпазливост другиго със същата болест, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до двеста лева.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от 1997 г.) Който чрез полово сношение или по друг начин постави друго лице в опасност да бъде заразено от венерическа болест, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до двеста лева.

(5) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от 1997 г.) Лице, болно от венерическа болест, което откаже да се лекува или се отклонява от редовно задължително лекуване, се наказва с глоба до триста лева, налагана по административен ред.

(6) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до шест месеца.

Чл. 136. (1) Който наруши правила, установени за охрана на безопасността на труда, и с това изложи на опасност живота или здравето на трудещите се, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация, както и с обществено порицание.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато с деяние по предходната алинея по непредпазливост се изложи на опасност животът или здравето на трудещите се, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация.

Чл. 137. Който изложи лице, лишено от възможността да се самозапазва поради малолетство, престарялост, болест или изобщо поради своята безпомощност, по такъв начин, че животът му може да бъде в опасност, и като съзнава това, не му се притече на помощ, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 138. Който съзнателно не окаже помощ на лице, за което е длъжен да се грижи и което се намира в опасност за живота си и няма възможност да се самозапази поради малолетство, престарялост, болест или изобщо поради своята безпомощност, в случаите, когато е могъл да окаже помощ, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.

Чл. 139. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който при непосредствена опасност за живота на другиго не се притече на помощ, която е могъл да му даде без опасност за себе си или за другиго, се наказва с пробация до шест месеца или с глоба от сто до триста лева.

Чл. 140. Водач на превозно средство, който след превозна злополука, в която има участие, не окаже необходимата помощ на пострадалото лице, която е могъл да му даде без опасност за себе си или за другиго, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.

Чл. 141. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Лице, което упражнява медицинско занятие, ако след като бъде поканено, не се притече на помощ на болен или на родилка без уважителна причина, се наказва с пробация или с глоба от сто до триста лева.

(2) Ако на виновния е било известно, че болният или родилката са в опасно положение, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който, като е длъжен да окаже помощ на болен, не му окаже такава помощ без уважителни причини, се наказва с пробация до шест месеца или с глоба от сто до триста лева.

Раздел IV
Отвличане и противозаконно лишаване от свобода
(Загл. изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.)

Чл. 142. (Нов - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който отвлече лице с цел противозаконно да го лиши от свобода, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.

(2) Наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, когато:

2. деянието е извършено от две или повече лица;

3. (изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) отвлеченото лице е бременна жена или не е навършило 18 години;

4. отвлеченото лице се ползва с международна защита;

5. деянието е извършено по отношение на две или повече лица;

6. (нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) деянието е извършено от лице, което се занимава с охранителна дейност, от служител в организация, която извършва охранителна или застрахователна дейност, от лице, което действа по поръчка на такава организация или се представя, че действа по такава поръчка, от лице от състава на Министерството на вътрешните работи или лице, което се представя за такова;

7. (нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., доп., бр. 92 от 2002 г.) отвличането е с користна цел или с цел лицето да бъде изведено извън границите на страната;

8. (нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм., бр. 92 от 2002 г.) деянието е извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организация или група по чл. 321а или организирана престъпна група.

(3) Ако от деянието по ал. 1 и 2 са настъпили значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години.

(4) Ако деянието е извършено повторно или към отвлеченото лице е проявена особена жестокост, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Чл. 142а. (Предишен чл. 142 - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който противозаконно лиши някого от свобода, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако деянието е извършено от длъжностно лице или от представител на обществеността в нарушение на службата или функцията му, или от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако деянието по предходните алинеи е извършено по отношение на бременна жена, малолетно или непълнолетно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако деянието по предходните алинеи е извършено по начин, мъчителен или опасен за здравето на пострадалия, или ако лишаването от свобода е продължило повече от две денонощия, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., отм., бр. 50 от 1995 г., предишна ал. 4, бр. 62 от 1997 г.) Наказанието по предходната алинея се налага и на онзи, който съзнателно настани или задържи здраво лице в здравно заведение за душевно болни.

Чл. 143. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) (Предишен текст на чл. 143 - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който принуди другиго да извърши, да пропусне или да претърпи нещо, противно на волята му, като употреби за това сила, заплашване или злоупотреби с властта си, се наказва с лишаване от свобода до шест години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако деянието е извършено от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. и доп., бр. 103 от 2004 г., доп., бр. 43 от 2005 г., изм., бр. 27 от 2009 г., бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Когато принудата се упражнява по отношение на съдия, прокурор, следовател, полицейски орган, разследващ полицай, държавен съдебен изпълнител, частен съдебен изпълнител и помощник частен съдебен изпълнител, както и на митнически служител, на орган по приходите, на служител от Изпълнителната агенция по горите или на служител на Министерството на околната среда и водите, осъществяващ контролна дейност при или по повод изпълнение на службата или на функцията му, наказанието е:

1. в случаите по ал. 1 - лишаване от свобода от две до осем години;

2. в случаите по ал. 2 - лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Чл. 143а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) (1) Който задържи някого като заложник, чието освобождаване поставя в зависимост от изпълнението на определено условие от страна на държавата, на държавна или обществена организация или на трето лице, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако деянието по предходните алинеи е извършено от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8, наказанието е:

1. по ал. 1 - лишаване от свобода от две до десет години;

2. по ал. 2 - лишаване от свобода от пет до дванадесет години.

Чл. 144. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от 1997 г.) Който се закани на другиго с престъпление против неговата личност или имот или против личността или имота на неговите ближни и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба от сто до триста лева.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от 1997 г.) За закана спрямо длъжностно лице или представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му, или спрямо лице, ползуващо се с международна защита, наказанието е лишаване от свобода до една година или глоба до двеста лева.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм., бр. 92 от 2002 г., в сила от 1.01.2005 г., по отношение на наказанието пробация - изм., бр. 26 от 2004 г., в сила от 1.01.2004 г.) Ако деецът се е заканил с убийство или деянието е извършено от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8, наказанието е лишаване от свобода до три години или пробация.

Чл. 145. (1) (Предишен текст на чл. 145, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който противозаконно открие чужда тайна, опасна за доброто име на някого, която му е поверена или му е станала известна във връзка с неговото занятие, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от сто до триста лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който разгласи тайната на осиновяването с намерение да причини вредни последици на осиновения, на осиновителя или на семейството им, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с пробация, а когато от деянието са настъпили тежки последици - с лишаване от свобода до една година.

Чл. 145а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Който използва информация, събрана чрез използване на специални разузнавателни средства, извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева.

(2) Когато деянието е извършено от длъжностно лице, което е придобило информацията или тя му е станала известна в кръга на неговата служба, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години и глоба до пет хиляди лева.

(3) В случаите по предходната алинея съдът може да постанови лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 .

Чл. 146. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 21 от 2000 г.) Който каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, се наказва за обида с глоба от хиляда до три хиляди лева. В този случай съдът може да наложи и наказание обществено порицание.

(2) Ако обиденият е отвърнал веднага с обида, съдът може да освободи и двамата от наказание.

Чл. 147. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 21 от 2000 г.) Който разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление, се наказва за клевета с глоба от три хиляди до седем хиляди лева и с обществено порицание.

(2) Деецът не се наказва, ако се докаже истинността на разгласените обстоятелства или на приписаните престъпления.

Чл. 148. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 21 от 2000 г.) За обида:

2. разпространена чрез печатно произведение или по друг начин;

3. на длъжностно лице или на представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му и

4. от длъжностно лице или от представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му,

наказанието е глоба от три хиляди до десет хиляди лева и обществено порицание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 21 от 2000 г.) За клевета, извършена при условията на предходната алинея, както и за клевета, от която са настъпили тежки последици, наказанието е глоба от пет хиляди лева до петнадесет хиляди лева и обществено порицание.

(3) В случаите на ал. 1, точка 1 може да намери приложение ал. 2 на чл. 146 .

Чл. 148а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм., бр. 21 от 2000 г.) Който разгласи устно, чрез печатни произведения или по друг начин данни, обстоятелства или твърдения за другиго, основаващи се на неправомерно придобита информация от архива на Министерството на вътрешните работи, се наказва с глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева.

Чл. 149. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 89 от1986 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 1996 г., бр. 75 от 2006 г.) Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, се наказва за блудство с лишаване от свобода от една до шест години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) Когато блудството е извършено чрез употреба на сила или заплашване, чрез използуване на безпомощното състояние на пострадалия или чрез привеждането му в такова състояние, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 1996 г., бр. 38 от 2007 г.) Когато деянието по предходните алинеи е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

(4) (Нова - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) За блудство наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години:

(5) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) За блудство наказанието е лишаване от свобода от пет до двадесет години:

1. ако е блудствано с две или повече малолетни лица;

2. ако е причинена тежка телесна повреда или е последвал опит за самоубийство;

4. (нова - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) ако представлява особено тежък случай.

Чл. 150. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 89 от 1986 г., бр. 107 от 1996 г., бр. 75 от 2006 г.) Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, чрез употреба на сила или заплашване, чрез използуване на безпомощното му състояние или чрез привеждането му в такова състояние, се наказва с лишаване от свобода до шест години, а в особено тежък случай - с лишаване от свобода от две до осем години.

Чл. 151. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г.) Който се съвъкупи с лице, ненавършило 14-годишна възраст, доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл. 152 , се наказва слишаване от свобода от две до шест години.

(2) Който се съвъкупи с лице, навършило 14-годишна възраст, което не разбира свойството или значението на извършеното, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 152. (1) Който се съвъкупи с лице от женски пол:

1. лишено от възможност за самоотбрана, и то без негово съгласие;

2. като го принуди към това със сила или заплашване;

се наказва за изнасилване с лишаване от свобода от две до осем години.

(2) За изнасилване наказанието е лишаване от свобода от три до десет години:

1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) ако изнасилената не е навършила осемнадесет години;

3. (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) ако е извършено повторно.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За изнасилване наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години:

4. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) ако е извършено с цел въвличане в последващи развратни действия или проституция;

5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) ако представлява опасен рецидив.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 92 от 2002 г.) За изнасилване наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години:

1. ако изнасилената не е навършила четиринадесет години;

Чл. 153. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г.) Който се съвкупи с друго лице, като го принуди към това чрез използване на служебната му или материална зависимост от него, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 154. Съвъкупление между възходящи и низходящи, между братя и сестри и между осиновители и осиновени се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 155. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от 1997 г., бр. 92 от 2002 г., бр. 26 от 2004 г., бр. 75 от 2006 г.) Който склонява друго лице към проституция или свожда към блудствени действия или съвкупление, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от хиляда до три хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от 1997 г., бр. 75 от 2006 г.) Който предоставя систематически помещение на различни лица за полови сношения или за блудствени действия, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм., бр. 92 от 2002 г., бр. 75 от 2006 г.) Когато деянията по ал. 1 и 2 са извършени с користна цел, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева.

(4) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм., бр. 75 от 2006 г.) Който склони или принуди друго лице към употреба на наркотични вещества или техни аналози с цел проституиране, съвкупление, блудствени действия или извършване на полово сношение или действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години и с глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева.

(5) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм., бр. 92 от 2002 г., доп., бр. 75 от 2006 г., изм., бр. 38 от 2007 г.) Когато деянието по ал. 1 - 4 е извършено:

1. от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;

2. по отношение на лице, ненавършило 18 години, или невменяем;

5. при условията на опасен рецидив,наказанието в случаите по ал. 1 и 2 е лишаване от свобода от две до осем години и глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева, в случаите по ал. 3 - лишаване от свобода от три до десет години и глоба от десет хиляди до двадесет и пет хиляди лева, а в случаите по ал. 4 - лишаване от свобода от десет до двадесет години и глоба от сто хиляди до триста хиляди лева.

(6) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., предишна ал. 4, бр. 21 от 2000 г., отм., бр. 75 от 2006 г.).

(7) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 62 от 1997 г., предишна ал. 5, бр. 21 от 2000 г., изм., бр. 92 от 2002 г., в сила от 1.01.2005 г., по отношение на наказанието пробация - изм., бр. 26 от 2004 г., в сила от 1.01.2004 г., отм., бр. 103 от 2004 г.).

Чл. 155а. (Нов - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) (1) Който, за да се установи контакт с лице, ненавършило 18 години, за извършване на блудствено действие, съвкупление, полово сношение или проституция предоставя в интернет или по друг начин информация за него, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който с цел извършване на блудствено действие, съвкупление или полово сношение установи контакт с лице, ненавършило 14 години, като използва информация, предоставена в интернет или по друг начин.

Чл. 156. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) (Предишен текст на чл. 156, изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., бр. 75 от 2006 г.) Който отвлече друго лице с цел да бъде предоставено за развратни действия, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години и с глоба до хиляда лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм., бр. 75 от 2006 г.) Наказанието е лишаване от свобода от пет до дванадесет години, когато:

2. отвлеченото лице е предоставено за развратни действия, или

3. отвличането е с цел лицето да бъде предоставено за развратни действия извън границите на страната.

(3) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2006 г.) Наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева, когато:

1. деянието е извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;

2. отвлеченото лице е предоставено за развратни действия извън границите на страната;

Чл. 157. (1) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 92 от 2002 г., бр. 75 от 2006 г.) Който извърши полово сношение или действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, като употреби за това сила или заплашване или използува положение на зависимост или надзор, както и с лице, лишено от възможност за самоотбрана, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2006 г.) Когато деянието по ал. 1 е извършено по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 89 от 1986 г., бр. 62 от 1997 г., бр. 92 от 2002 г., бр. 26 от 2004 г., предишна ал. 2, изм., бр. 75 от 2006 г.) Който извърши полово сношение или действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, ненавършило 14-годишна възраст, се наказва с лишаване от свобода от две до шест години.

(4) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г., предишна ал. 3, бр. 89 от 1986 г., отм., бр. 92 от 2002 г., изм., бр. 26 от 2004 г., предишна ал. 3, изм., бр. 75 от 2006 г.) Който извърши полово сношение или действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, навършило 14-годишна възраст, което не разбира свойството или значението на извършеното, се наказва с лишаване от свобода от две до шест години.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 4, бр. 89 от 1986 г., изм., бр. 10 от 1993 г., бр. 92 от 2002 г., бр. 103 от 2004 г., отм., бр. 75 от 2006 г.).

Чл. 158. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите на чл. 149 - 151 и 153 деецът не се наказва или наложеното наказание не се изпълнява, ако до привеждане на присъдата в изпълнение последва брак между мъжа и жената.

Чл. 159. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от 1997 г., бр. 92 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Който създава, излага, представя, излъчва, предлага, продава, дава под наем или по друг начин разпространява порнографски материал, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба от хиляда до три хиляди лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Който разпространява чрез интернет порнографски материал, се наказва с лишаване от свобода до две години и глоба от хиляда до три хиляди лева.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Който излага, представя, предлага, продава, дава под наем или по друг начин разпространява порнографски материал на лице, ненавършило 16 години, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до пет хиляди лева.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., предишна ал. 3, изм., бр. 38 от 2007 г.) За деянията по ал. 1 - 3 наказанието е лишаване от свобода до шест години и глоба до осем хиляди лева, ако за създаването на порнографския материал е използвано лице, ненавършило 18 години, или лице, което изглежда като такова.

(5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Когато деянието по ал. 1 - 4 е извършено по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба до десет хиляди лева, като съдът може да постанови и конфискация на част или на цялото имущество на дееца.

(6) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Който държи или набавя за себе си или за другиго чрез компютърна система или по друг начин порнографски материал, за създаването на който е използвано лице, ненавършило 18 години, или лице, което изглежда като такова, се наказва с лишаване от свобода до една година или глоба до две хиляди лева.

(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.

Раздел IХ
(Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.)
Трафик на хора

Чл. 159а. (1) Който набира, транспортира, укрива или приема отделни лица или групи от хора с цел да бъдат използвани за развратни действия, за принудителен труд, за отнемане на телесни органи или за да бъдат държани в принудително подчинение независимо от съгласието им, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години и глоба до осем хиляди лева.

1. спрямо лице, ненавършило осемнадесет години;

2. чрез използване на принуда или чрез въвеждане на лицето в заблуждение;

3. чрез отвличане или противозаконно лишаване от свобода;

6. чрез обещаване, даване или получаване на облаги,

наказанието е лишаване от свобода от две до десет години и глоба до десет хиляди лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2006 г.) Когато деянието по ал. 1 е извършено спрямо бременна жена с цел продажба на детето, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години и глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева.

Чл. 159б. (1) Който набира, транспортира, укрива или приема отделни лица или групи от хора и ги преведе през границата на страната с целта по чл. 159а, ал. 1 , се наказва с лишаване от свобода от три до осем години и глоба до десет хиляди лева.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г.) Ако деянието по ал. 1 е извършено при условията на чл. 159а, ал. 2 и 3, наказанието е лишаване от свобода от пет до десет години и глоба до петнадесет хиляди лева.

Чл. 159в. Когато деянието по чл. 159а и 159б представлява опасен рецидив или е извършено по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба до двадесет хиляди лева, като съдът може да постанови и конфискация на част или на цялото имущество на дееца.

Чл. 160. (1) За престъпленията по чл. 116, точка 2, чл. 123, чл. 126, чл. 131, точка 2, чл. 134, чл. 142, ал. 2 - 4 , съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6 или 7 .

Чл. 161. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., доп., бр. 89 от 1986 г., изм., бр. 50 от 1995 г., бр. 21 от 2000 г., предишен текст на чл. 161, бр. 92 от 2002 г., изм., бр. 26 от 2004 г.) За лека телесна повреда по чл. 130 и 131, ал. 1, точки 3 - 5 , за лека и средна телесна повреда по чл. 132 , за престъпленията по чл. 144, ал. 1, чл. 145, чл. 146 - 148а , както и за телесна повреда по чл. 129 , 132 , 133 и 134, причинена на възходящ, низходящ, съпруг, брат или сестра, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.

(2) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) За престъпления по чл. 133, чл. 135, ал. 1, 3 и 4 и чл. 139 - 141 наказателното преследване от общ характер се възбужда по тъжба на пострадалия до прокуратурата и не може да се прекрати по негово искане.

Глава трета
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ
ПРАВАТА НА ГРАЖДАНИТЕ
Раздел I
Престъпления против равенството на гражданите

Чл. 162. (1) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Който чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, народност или етническа принадлежност, се наказва с лишаване от свобода от една до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Който употреби насилие срещу другиго или повреди имота му поради неговата раса, народност, етническа принадлежност, религия или политически убеждения, се наказва с лишаване от свобода от една до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Който образува или ръководи организация или група, която си поставя за цел извършването на деяния по ал. 1 и 2 или системно допуска извършването на такива деяния, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от десет хиляди до тридесет хиляди лева, както и с обществено порицание.

(4) Който членува в такава организация или група, се наказва с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание.

(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 92 от 2002 г., в сила от 1.01.2005 г., по отношение на наказанието пробация - изм., бр. 26 от 2004 г., в сила от 1.01.2004 г., отм., бр. 103 от 2004 г.).

Чл. 163. (1) (Доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Лицата, които участвуват в тълпа, събрана за нападение на групи от населението, отделни граждани или техни имоти във връзка с националната, етническата или расовата им принадлежност, се наказват:

1. подбудителите и предводителите - с лишаване от свобода до пет години;

2. всички други - с лишаване от свобода до една година или с пробация.

(2) Ако тълпата или някои от участниците са въоръжени, наказанието е:

1. за подбудителите и предводителите - лишаване от свобода от една до шест години;

2. за всички други - лишаване от свобода до три години.

(3) Ако е извършено нападение и от него е последвала тежка телесна повреда или смърт, подбудителите и предводителите се наказват с лишаване от свобода от три до петнадесет години, а всички останали - с лишаване от свобода до пет години, когато не подлежат на по-тежко наказание.

Раздел II
Престъпления против изповеданията

Чл. 164. (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) (1) Който проповядва омраза на религиозна основа чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин, се наказва с лишаване от свобода до четири години или с пробация, както и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.

(2) Който оскверни, унищожи или повреди религиозен храм, молитвен дом, светилище или прилежаща към тях сграда, техни символи или надгробни паметници, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация, както и с глоба от три хиляди до десет хиляди лева

Чл. 165. (1) Който със сила или заплашване пречи на гражданите свободно да изповядват своята вяра или да извършват религиозните си обреди и служби, с които не се нарушават законите в страната, общественият ред и добрите нрави, се наказва с лишаване от свобода до една година.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който по същия начин принуди другиго да участвува в религиозни обреди и служби.

(3) За деянията по чл. 163 , извършени против групи от населението, отделни граждани или техни имоти във връзка с религиозната им принадлежност, се прилагат предвидените в него наказания.

Чл. 166. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 92 от 2002 г., в сила от 1.01.2005 г., по отношение на наказанието пробация - изм., бр. 26 от 2004 г., в сила от 1.01.2004 г., бр. 103 от 2004 г., бр. 27 от 2009 г.) Който образува политическа организация на религиозна основа или който чрез слово, печат, действие или по друг начин използува църквата или религията за пропаганда против държавната власт или нейните мероприятия, се наказва с лишаване от свобода до три години, ако не подлежи на по-тежко наказание.

Раздел III
Престъпления против политическите права на гражданите
(Загл. изм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.)

Чл. 167. (1) (Предишен текст на чл. 167 - ДВ, бр. 75 от 2006 г., изм., бр. 27 от 2009 г.) Който чрез насилие, измама, заплашване или по друг незаконен начин пречи на някого да осъществи избирателното си право или да бъде избран, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от хиляда до десет хиляди лева. (2) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2006 г., изм. и доп., бр. 27 от 2009 г.) Който предложи или даде на другиго имотна облага с цел да го склони да упражни избирателното си право в полза на определен кандидат, политическа партия или коалиция, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от десет хиляди до двадесет хиляди лева. (3) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2007 г., изм. и доп., бр. 27 от 2009 г.) Който организира предлагането или даването на другиго на имотна облага с цел да го склони да упражни избирателното си право в полза на определен кандидат, политическа партия или коалиция, се наказва с лишаване от свобода до шест години и с глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева. (4) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Наказанието по ал. 3 се налага и на лице, което предоставя имотната облага на лицата по ал. 2 и 3, за да бъде предложена или дадена на другиго с цел да бъде склонен да упражни избирателното си право в полза на определен кандидат, политическа партия или коалиция. (5) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) В случаите по ал. 2, 3 и 4 съдът постановява и наказание лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6. (6) (Нова - ДВ, бр. 19 от 2008 г., предишна ал. 4, доп., бр. 27 от 2009 г.) Деецът по ал. 2 не се наказва, ако доброволно съобщи на надлежен орган на властта за извършено престъпление по ал.3 и 4.

Чл. 167а. (Нов - ДВ, бр. 85 от 2007 г.) (1) (Предишен текст на чл. 167а - ДВ, бр. 19 от 2008 г., изм., бр. 27 от 2009 г.) Който с цел да упражни избирателното си право в полза на определен кандидат поиска или получи имотна облага, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева. (2) (Нова - ДВ, бр. 19 от 2008 г., изм., бр. 27 от 2009 г.) Деецът не се наказва, ако доброволно съобщи на надлежен орган на властта за извършено престъпление по чл. 167, ал. 2, 3 или 4.
Чл. 168. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., предишен текст на чл. 168, бр. 75 от 2006 г.) Който упражни избирателно право, без да има такова право, се наказва с пробация до шест месеца или с глоба от сто до триста лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2006 г.) Който упражни избирателното си право два или повече пъти при един избор, се наказва с пробация и с глоба от петстотин до две хиляди лева.

Чл. 169. Длъжностно лице, както и лице от състава на избирателна комисия, което наруши тайната на гласуването или по какъвто и да е начин преправи резултат от избори, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация.

Чл. 169а. (Нов - ДВ, бр. 1 от 1991 г., изм., бр. 10 от 1993 г.) Който чрез насилие, заплашване или по друг незаконен начин принуди някого противно на убежденията или волята му да участвува или да напусне политическа партия, организация, движение или коалиция с политическа цел, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба от сто до триста лева.

Чл. 169б. (Нов - ДВ, бр. 1 от 1991 г., изм., бр. 10 от 1993 г.) Който чрез насилие, заплашване или по друг незаконен начин попречи на някого да осъществи своите конституционни политически права, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба от сто до триста лева.

Чл. 169в. (Нов - ДВ, бр. 1 от 1991 г.) Когато деянието по чл. 169а и 169б е извършено от длъжностно лице при или по повод изпълнение на служебните му задължения, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 169г. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) (1) Който образува или ръководи група, която си поставя за цел да извършва престъпления по този раздел, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години. (2) Който членува в такава група, се наказва с лишаване от свобода до шест години. (3) Участник в групата, който доброволно се предаде на органите на властта, разкрие всичко, което му е известно за групата, и по този начин съществено улесни разкриването и доказването на извършени от нея престъпления, се наказва при условията на чл. 55. (4) Не се наказва участник в групата, който доброволно се предаде на властта и разкрие групата, преди да е извършено от нея или от него друго престъпление по този раздел.

Раздел IV
Нарушаване неприкосновеността на
жилище, помещение или превозно средство
(Загл. изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.)

Чл. 170. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от 1997 г.) (1) Който влезе в чуждо жилище, като употреби за това сила, заплашване, хитрост, ловкост, злоупотреба с власт или специални технически средства, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация до шест месеца.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено нощем или от въоръжено лице, или от две или повече лица, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години.

(3) Ако деянията по предходните алинеи са насочени срещу жилище, превозно средство или служебно помещение на лице, което се ползува с международна защита, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода от една до пет години, а по ал. 2 - лишаване от свобода от две до осем години.

(4) Който противозаконно остане в чуждо жилище въпреки изричната покана да го напусне, се наказва с лишаване от свобода до една година.

Раздел V
Нарушаване неприкосновеността на кореспонденцията

Чл. 171. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който противозаконно:

1. отвори, подправи, скрие или унищожи чуждо писмо, телеграма, запечатани книжа, пакет или други подобни;

2. вземе чуждо, макар и отворено, писмо или телеграма с цел да узнае тяхното съдържание или пък със същата цел предаде другиму чуждо писмо или телеграма;

3. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) узнае неадресирано до него съобщение, изпратено по електронен път, или отклони от адресата му такова съобщение, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от сто до триста лева.

(2) Ако деянието е извършено от длъжностно лице, което се е възползувало от служебното си положение, наказанието е лишаване от свобода до две години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6 .

(3) (Доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който чрез използуване на специални технически средства противозаконно узнае неадресирано до него съобщение, предадено по телефон, телеграф, чрез компютърна мрежа или по друго далекосъобщително средство, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(4) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Когато деянието по ал. 3 е извършено с користна цел или са причинени значителни вреди, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до пет хиляди лева.

Раздел VI
Престъпления против трудовите права на гражданите

Чл. 172. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 1 от 1991 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. и доп., бр. 92 от 2002 г.) Който съзнателно попречи на някого да постъпи на работа или го принуди да напусне работа поради неговата народност, раса, религия, социален произход, членуване или нечленуване в синдикална или друга организация, политическа партия, организация, движение или коалиция с политическа цел или поради неговите или на ближните му политически или други убеждения, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева.

(2) Длъжностно лице, което не изпълни заповед или влязло в сила решение за възстановяване на неправилно уволнен работник или служител, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Раздел VII
Престъпления против интелектуалната собственост
(Загл. изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.)

Чл. 172а. (Нов - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., бр. 75 от 2006 г.) Който записва, възпроизвежда, разпространява, излъчва или предава, или използва по друг начин чужд обект на авторско или сродно на него право, или екземпляри от него, без необходимото по закон съгласие на носителя на съответното право, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до пет хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., бр. 75 от 2006 г.) Който без необходимото по закон съгласие държи материални носители, съдържащи чужд обект на авторско или сродно на него право на стойност в големи размери, или държи матрица за възпроизвеждане на такива носители, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години и глоба от две хиляди до пет хиляди лева.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., бр. 75 от 2006 г.) Ако деянието по ал. 1 и 2 е извършено повторно или са причинени значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от три хиляди лева до десет хиляди лева.

(4) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2006 г.) Когато деянието по ал. 2 е в особено големи размери, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 75 от 2006 г.) За маловажни случаи деецът се наказва по административен ред по Закона за авторското право и сродните му права .

(6) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г.) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е, и се унищожава.

Чл. 172б. (Нов - ДВ, бр. 75 от 2006 г.) (1) Който без съгласието на притежателя на изключителното право използва в търговската дейност марка, промишлен дизайн, сорт растение или порода животно, обект на това изключително право, или използва географско означение или негова имитация без правно основание, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до пет хиляди лева.

(2) Ако деянието по ал. 1 е извършено повторно или са причинени значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода от пет до осем години и глоба от пет хиляди до осем хиляди лева.

(3) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е, и се унищожава.

Чл. 173. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който издава или използува под свое име или под псевдоним чуждо произведение на науката, литературата или изкуството или значителна част от такова произведение, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева, както и с обществено порицание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 1999 г.) Със същото наказание се наказва и онзи, който представи за регистрация или регистрира от свое име чуждо изобретение, полезен модел или промишлен дизайн.

Чл. 174. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., бр. 81 от 1999 г.) Който, като злоупотреби със служебното си положение, се включи като съавтор на изобретение, полезен модел или промишлен дизайн или на произведение на науката, литературата или изкуството, без да е взел участие в творческата работа по неговото създаване, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева, както и с обществено порицание.

Престъпления против свободата на събранията, митингите и манифестациите

Чл. 174а. (1) Който с насилие, измама, заплашване или по друг незаконен начин разтури или попречи да се проведе събрание, митинг или манифестация, допустими по Закона за събранията, митингите и манифестациите , се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) Организатор, който в нарушение на чл. 12, ал. 3, и 13, ал. 1 от Закона за събранията, митингите и манифестациите проведе забранени или продължи да провежда прекратени събрание, митинг или манифестация, се наказва с лишаване от свобода до една година.

Чл. 175. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., доп., бр. 62 от 1997 г., изм., бр. 92 от 2002 г.) (1) За престъпления по чл. 170, ал. 1 и 4, чл. 171, ал. 1, чл. 172, ал. 2 и чл. 173 наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2008 г.) За престъпления по чл. 172, ал. 1 и чл. 174 наказателното преследване от общ характер се възбужда по тъжба на пострадалия до прокуратурата и не може да сепрекрати по негово искане.

Глава четвърта
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ
БРАКА, СЕМЕЙСТВОТО И МЛАДЕЖТА
Раздел I
Престъпления против брака и семейството

Чл. 176. (1) Който при встъпване в брак съзнателно укрие от длъжностното лице по гражданското състояние законна пречка за брака, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) Длъжностно лице по гражданското състояние, което извърши бракосъчетание, като знае, че има законна пречка за сключването на брака, се наказва с лишаване от свобода до три години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6 .

Чл. 177. (1) Който склони някого по насилствен начин да встъпи в брак и поради това бракът бъде обявен за недействителен, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Който отвлече лице от женски пол с цел да го принуди да встъпи в брак, се наказва с лишаване от свобода до три години, а ако пострадалата е непълнолетна, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 178. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Родител или друг сродник, който получи откуп, за да разреши да встъпи в брак негова дъщеря или сродница, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от сто до триста лева, както и с обществено порицание.

(2) Същото наказание се налага и на този, който дава или който посредничи при даването или получаването на такъв откуп.

Чл. 179. (1) Който при наличност на законен брак сключи друг, се наказва за многобрачие с лишаване от свобода до три години.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който сключи брак с лице, за което знае, че се намира в законен брак.

(3) Ако първият брак бъде обявен за недействителен или бъде прекратен на друго основание, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация.

Чл. 180. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., отм., бр. 1 от 1991 г.).

Чл. 181. Който наруши свое задължение към съпруг, възходящ или низходящ, неспособен да се грижи за себе си, и с това го постави в положение на сериозно затруднение, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с пробация, както и с обществено порицание.

Чл. 182. (1) Родител или настойник, който остави лице, намиращо се под родителски грижи или настойничество, без надзор и достатъчна грижа и с това създаде опасност за неговото физическо, душевно или морално развитие, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация, както и с обществено порицание.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 10 от 1993 г.) Родител или друг сродник, който не изпълни или по какъвто и да е начин осуети изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете, се наказва с пробация или глоба от сто до триста лева, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба от сто до триста лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Деецът не се наказва, ако след предупреждение от надлежен орган на властта изпълни решението или отстрани пречките за изпълнението му. Тази разпоредба не се прилага повторно.

Чл. 182а. (Нов - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) (1) Който с цел имотна облага склонява родител чрез дарение, обещание, заплаха или злоупотреба със служебно положение да изостави свое дете или да даде съгласие за осиновяването му, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба до две хиляди лева.

(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който склонява непълнолетен да даде съгласие за осиновяването си, когато законът го изисква.

(3) Който с цел противозаконна имотна облага посредничи между лице или семейство, желаещо да осинови дете, и родител, желаещ да изостави свое дете, или жена, приемаща да износи в утробата си дете с цел да го предаде за осиновяване, се наказва с лишаване от свобода до две години и глоба до три хиляди лева.

(4) Ако деянието по ал. 3 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до четири хиляди лева.

Чл. 182б. (Нов - ДВ, бр. 75 от 2006 г.) (1) Лице от женски пол, което даде съгласие за продажбата на детето си у нас или в чужбина, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева.

(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на бременна жена, която дава съгласие за продажбата на детето си преди раждането му.

Чл. 183. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 92 от 2002 г., в сила от 1.01.2005 г., по отношение на наказанието пробация - изм., бр. 26 от 2004 г., в сила от 1.01.2004 г., бр. 103 от 2004 г., доп., бр. 47 от 2009 г., в сила от 1.10.2009 г.) Който, като е осъден да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски, се наказва с лишаване от свобода до една година или пробация.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който нарочно се постави в невъзможност да дава издръжка, било като прехвърли имуществата си, било като не упражнява правата си или по друг начин.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Деецът не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия. Тази разпоредба не се прилага повторно.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 1.01.2005 г., по отношение на наказанието пробация - изм., бр. 26 от 2004 г., в сила от 1.01.2004 г.) Ако деянието по ал. 1 и 2 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание.

Чл. 184. (1) Който умишлено замени, скрие или подхвърли малко дете или по друг начин укрие или замени гражданското състояние на някого, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Ако това бъде извършено с користна цел, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба от сто до триста лева.

Чл. 185. (1) Който самоволно прибере или задържи при себе си чуждо дете, ненавършило четиринадесет години, и незабавно не уведоми властта или не го върне на родителите или на настойника му, се наказва с лишаване от свобода до една година.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Ако това е станало с насилие, заплашване или измама или с намерение да използува детето за користни или безнравствени цели, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба от сто до триста лева.

Чл. 186. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който прибере подхвърлено или заблудено дете по-малко от седем години и незабавно не съобщи за това на властта, на родителите или настойника му, се наказва с пробация или глоба от сто до триста лева.

Чл. 187. Който изтезава малолетно или непълнолетно лице, намиращо се под негови грижи или чието възпитание му е възложено, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация, както и с обществено порицание.

Чл. 188. (1) Който принуждава малолетно или непълнолетно лице към извършване на престъпление или към проституция, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с обществено порицание.

(2) Когато от това са настъпили вредни последици за физическото, душевното или моралното развитие на пострадалия, ако деянието не представлява по-тежко престъпление, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и обществено порицание.

Чл. 189. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., бр. 27 от 2009 г.) Който системно използува за вършене на просия лице, намиращо се под негови грижи, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от хиляда до три хиляди лева.

(2) Ако деецът е родител или настойник на пострадалия, наказанието е лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание.
Чл. 190. Който, като злоупотреби с родителската си власт, принуди свое дете, ненавършило 16-годишна възраст, да заживее съпружески с другиго, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация, както и с обществено порицание.

Чл. 191. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Пълнолетно лице, което без да е сключило брак, заживее съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация, както и с обществено порицание.

(2) Пълнолетно лице, което склони или улесни непълнолетно лице от мъжки пол и лице от женски пол, което не е навършило 16-годишна възраст, да заживеят съпружески, без да са сключили брак, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако деянието по предходните алинеи е извършено с лице, ненавършило 14-годишна възраст, наказанието е лишаване от свобода от две до пет години.

(4) В случаите по ал. 1 деецът не се наказва, а наложеното наказание не се изпълнява, ако до привеждане на присъдата в изпълнение последва брак между мъжа и жената.

Чл. 192. (1) (Предишен текст на чл. 192, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Родител или друг сродник, който получи откуп, за да разреши на своя дъщеря или сродница, ненавършила 16-годишна възраст, да заживее съпружески с другиго, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева, както и с обществено порицание.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Същото наказание се налага и на този, който дава или посредничи при даването на такъв откуп.

Чл. 192а. (Нов - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Който без надлежно разрешение приеме на работа лице, ненавършило 18-годишна възраст, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца и глоба от хиляда до три хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Ако деянието по ал. 1 е извършено по отношение на лице, ненавършило 16-годишна възраст, наказанието е лишаване от свобода до една година и глоба от три хиляди до пет хиляди лева.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Ако деянието по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до една година и глоба от две хиляди до пет хиляди лева, а по ал. 2 - лишаване от свобода до три години и глоба от три хиляди до осем хиляди лева.

Чл. 193. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г., бр. 10 от 1993 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който упие с алкохолни напитки лице, ненавършило 18-годишна възраст, или невменяем, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до петстотин лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., бр. 27 от 2009 г.) Който продаде алкохолна напитка на лице, ненавършило 18-годишна възраст, или невменяем за лична употреба, се наказва с глоба до хиляда лева и пробация, а ако върши това системно - с лишаване от свобода до три години и глоба до три хиляди лева.

Чл. 193а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм., бр. 92 от 2002 г., доп., бр. 26 от 2004 г.) За престъпления по чл. 182, ал. 2 и чл. 183 наказателното преследване от общ характер се възбужда по тъжба на пострадалия до прокуратурата и не може да се прекрати по негово искане.

Глава пета
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ СОБСТВЕНОСТТА
(Загл. изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.)
Раздел I
Кражба

Чл. 194. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, се наказва за кражба с лишаване от свобода до осем години.

(2) Кражба има и тогава, когато част от вещта принадлежи на виновния.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева.

Чл. 195. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. и доп., бр. 10 от 1993 г.) За кражба наказанието е лишаване от свобода от една до десет години:

1. ако е извършена във време на пожар, наводнение, корабокрушение, катастрофа, война или друго обществено бедствие;

2. ако откраднатата вещ не е под постоянен надзор;

3. ако е извършена чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени за защита на лица или имот;

4. ако за извършването на кражбата е използувано моторно превозно средство, техническо средство или специален начин;

5. ако е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното осъществяване, когато не представлява маловажен случай;

6. ако кражбата е извършена от длъжностно лице, което се е възползувало от служебното си положение, и

7. в немаловажни случаи, ако е извършена повторно;

8. ако кражбата е извършена от гроб на покойник;

9. (нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) ако кражбата е извършена от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8 ;

10. (нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм., бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) ако предмет на кражбата са взривни вещества, пиротехнически изделия, оръжия или боеприпаси за огнестрелни оръжия.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 92 от 2002 г., в сила от 1.01.2005 г. по отношение на наказанието пробация - изм., бр. 26 от 2004 г., в сила от 1.01.2004 г. бр. 103 от 2004 г.) За кражба в големи размери наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години, като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния.

(3) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм., бр. 102 от 2006 г., бр. 102 от 2008 г., бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. и доп., бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Наказанието по ал. 2 се налага и за кражба на взривни вещества, огнестрелни оръжия или боеприпаси за огнестрелни оръжия от структурните звена на Министерството на вътрешните работи, от Министерството на отбраната, от Българската армия и от структурите на подчинение на министъра на отбраната, от Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", от Държавна агенция "Национална сигурност", от Главна дирекция "Охрана" и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието, от Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., предишна ал. 3, бр. 26 от 2004 г.) В маловажни случаи по точки 2 и 6 на ал. 1 наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева.

(5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) За приготовление към кражба по ал. 1, точки 3 и 4 наказанието е лишаване от свобода до три години или пробация.

Чл. 196. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) За кражба, която представлява опасен рецидив, наказанието е:

1. в случаите на чл. 194, ал. 1 - лишаване от свобода от две до десет години;

2. (доп. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) в случаите на чл. 195, ал. 1 и 2 - лишаване от свобода от три до петнадесет години, а в случаите по чл. 195, ал. 3 - лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 1.01.2005 г. по отношение на наказанието пробация - изм., бр. 26 от 2004 г., в сила от 1.01.2004 г., бр. 103 от 2004 г.) Съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния.

Чл. 196а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм., бр. 10 от 1993 г., бр. 75 от 2006 г.) За кражба в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години и конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния.

Чл. 197. Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатата вещ бъде върната или заместена, наказанието е:

1. в случаите на чл. 194, ал. 1 - лишаване от свобода до пет години;

2. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 26 от 2004 г.) в случаите на чл. 194, ал. 3 и чл. 195, ал. 4 - пробация или глоба от сто до триста лева;

3. (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) в случаите на чл. 195, ал. 1, точки 2 - 6 - лишаване от свобода до осем години;

4. (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) в случаите на чл. 195, ал. 2 във връзка с чл. 194 или с чл. 195, ал. 1, точки 2 - 6 - лишаване от свобода до осем години;

5. (нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) в случаите на чл. 196а - лишаване от свобода от осем до двадесет години.

Чл. 197а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г., отм., бр. 10 от 1993 г.).

Чл. 198. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго с намерение противозаконно да я присвои, като употреби за това сила или заплашване, се наказва за грабеж с лишаване от свобода от три до десет години.

(2) Под заплашване се разбира застрашаване с такова непосредствено деяние, което излага на тежка опасност живота, здравето, честта или имота на заплашения или на друго някое присъствуващо лице.

(3) Грабеж е и всяка кражба, при която завареният на мястото на престъплението употреби сила или заплашване, за да запази владението върху откраднатата вещ.

(4) Грабеж има и когато за отнемане на вещта лицето е било приведено в безсъзнание или поставено в беззащитно състояние.

Чл. 199. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) За грабеж на вещи:

2. извършен от две или повече лица, сговорили се предварително да вършат кражби или грабежи;

3. придружен с тежка или със средна телесна повреда;

5. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм., бр. 92 от 2002 г., в сила от 1.01.2005 г. по отношение на наказанието пробация - изм., бр. 26 от 2004 г., в сила от 1.01.2004 г.) извършен от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група,

(изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г.) наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години, като съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм., бр. 10 от 1993 г., доп., бр. 50 от 1995 г.) За грабеж на движима вещ:

1. придружен с тежка или със средна телесна повреда, от които е последвала смърт;

2. придружен с убийство или с опит за убийство;

3. в особено големи размери, ако деецът е бил въоръжен,

(изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Съдът може да постанови и конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния.

Чл. 200. За приготовление към грабеж по чл. 198 наказанието е лишаване от свобода до две години, а по чл. 199 - лишаване от свобода до три години.

Чл. 201. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 10 от 1993 г., доп., бр. 50 от 1995 г.; Решение № 19 на КС на РБ, бр. 97 от 1995 г.) Длъжностно лице, което присвои чужди пари, вещи или други ценности, връчени в това му качество или поверени му да ги пази или управлява, се наказва за длъжностно присвояване с лишаване от свобода до осем години, като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 .

Чл. 202. (1) За длъжностно присвояване наказанието е лишаване от свобода от една до десет години:

1. ако за улесняването му е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание;

2. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) ако е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително.

(2) За длъжностно присвояване наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години:

1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) ако е в големи размери,

2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) ако представлява опасен рецидив или

3. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) ако присвоените средства са от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 92 от 2002 г., в сила от 1.01.2005 г. по отношение на наказанието пробация - изм., бр. 26 от 2004 г., в сила от 1.01.2004 г., бр. 103 от 2004 г.) В случаите на предходните алинеи съдът лишава виновния от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 . Съдът може да постанови и конфискация по ал. 1 до една втора, а по ал. 2 - на част или на цялото имущество на виновния.

Чл. 203. (1) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., бр. 75 от 2006 г.) За длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 1.01.2005 г. - бр. 26 от 2004 г.) Съдът постановява конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния и го лишава от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 .

Чл. 204. В маловажни случаи на длъжностно присвояване наказанието е:

а) (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) по чл. 201 - лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева;

б) по чл. 202, ал. 1 - лишаване от свобода до две години или пробация.

Чл. 205. (1) Ако присвоените пари, вещи или ценности бъдат внесени или заместени до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, наказанието е:

1. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) в случаите на чл. 201 - лишаване от свобода до пет години;

2. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) в случаите на чл. 202, ал. 1 - лишаване от свобода от една до седем години;

3. в случаите на чл. 202, ал. 2 - лишаване от свобода от три до десет години;

4. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г.) в случаите на чл. 203 - лишаване от свобода от осем до двадесет години;

5. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) в случаите на чл. 204, буква "а" - пробация или глоба от сто до триста лева;

6. в случаите на чл. 204, буква "б" - лишаване от свобода до шест месеца или пробация.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите на точки 2, 3 и 4 на предходната алинея съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 , като в случаите по точка 3 може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния, а в случаите по точка 4 постановява конфискация на част или на цялото имущество.

Чл. 206. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който противозаконно присвои чужда движима вещ, която владее или пази, се наказва за обсебване с лишаване от свобода до шест години.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Обсебване има и когато част от вещта принадлежи на дееца, както и когато вещта принадлежи на дееца, но е обременена със залог и деецът се разпореди с нея неправомерно, без да запази правата на заложния кредитор, или когато деецът заложи чужда вещ, с което се затруднява удовлетворяването на кредитора.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако обсебването е в големи размери или представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, като съдът лишава виновния от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 и може да постанови конфискация на част или на цялото му имущество.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За обсебване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години, като съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 и конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

(5) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева.

(6) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако присвоеното имущество бъде внесено или заместено до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, наказанието е:

1. по ал. 1 - лишаване от свобода до три години;

2. по ал. 3 - лишаване от свобода от две до осем години;

3. по ал. 4 - лишаване от свобода от три до дванадесет години;

4. (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) по ал. 5 - пробация или глоба от сто до триста лева.

(7) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите на точка 2 на предходната алинея съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 , а в случаите на точка 3 постановява конфискация на част или на цялото имущество на виновния и го лишава от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 .

Чл. 207. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., попр., бр. 31 от 1982 г., изм., бр. 10 от 1993 г.) (1) Който намери чужда движима вещ и в продължение на една седмица не съобщи за нея на собственика, на властта или на този, който я е загубил, се наказва с глоба от сто до триста лева.

(2) Същото наказание се налага и на този, който противозаконно присвои чужда вещ, която е попаднала у него случайно или по погрешка.

Чл. 208. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 26 от 2004 г., изм. и доп., бр. 27 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) Който открие съкровище и в продължение на седем дни не съобщи на властта, се наказва с пробация или с глоба от петстотин до хиляда лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм., бр. 26 от 2004 г., бр. 27 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) Който, като търси, открие съкровище и в продължение на две седмици не съобщи на властта, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от хиляда до пет хиляди лева.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., бр. 26 от 2004 г.) Ако съкровището е в особено големи размери, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода до две години или глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, а по ал. 2 - лишаване от свобода до пет години или глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.

(4) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) Когато съкровището съдържа културна ценност или деянието по ал. 1 - 3 е извършено повторно, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода до две години и глоба до пет хиляди лева, по ал. 2 - лишаване от свобода до пет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, а по ал. 3 - лишаване от свобода от една до шест години и глоба от десет хиляди до двадесет хиляди лева.

(5) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) Когато деянието по ал. 2 - 4 е извършено по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група или представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба от десет хиляди до тридесет хиляди лева. (6) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г., предишна ал. 4, бр. 27 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.

Чл. 209. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва за измама с лишаване от свобода до шест години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който със същата цел използува заблуждението, неопитността или неосведомеността на някого и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(3) В маловажни случаи по предходните алинеи наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация.

Чл. 210. (1) За измама наказанието е лишаване от свобода от една до осем години:

1. ако деецът се е представил за длъжностно лице или за лице, което действува по поръка на властта;

2. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) ако е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното извършване;

3. (доп. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) ако измамата е извършена от длъжностно лице или от пълномощник в кръга на неговата длъжност или пълномощие или от лице, което непосредствено извършва по занятие сделки с валута в наличност;

4. ако е извършена повторно в немаловажни случаи;

5. (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) ако причинената вреда е в големи размери.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите на точки 4 и 5 съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния.

Чл. 211. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 92 от 2002 г., в сила от 1.01.2005 г. по отношение на наказанието пробация - изм., бр. 26 от 2004 г., в сила от 1.01.2004 г., бр. 103 от 2004 г.) Когато измамата по чл. 209, ал. 1 и 2 и по чл. 210 е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай или представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години. Съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния.

Чл. 212. (Доп. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм., бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който чрез използуване на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ получи без правно основание чуждо движимо имущество с намерение да го присвои, се наказва с лишаване от свобода до осем години.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който чрез съставяне на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ съзнателно даде възможност на друго физическо или юридическо лице да получи без правно основание такова имущество.

(3) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Когато имуществото е от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставено от тях на българската държава, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако имуществото по предходните алинеи е в големи размери или деянието представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) За документна измама в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) В маловажни случаи по алинеи 1 и 2 наказанието е лишаване от свобода до две години или пробация.

(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм., бр. 27 от 2009 г.) В случаите на ал. 1 съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7, а в случаите на ал. 3, 4 и 5 постановява конфискация на част или на цялото имущество на виновния и го лишава от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

Чл. 212а. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Който с цел да набави за себе си или за другиго облага възбуди или поддържа заблуждение у някого, като внесе, измени, изтрие или заличи компютърни данни или използва чужд електронен подпис и с това причини на него или на другиго вреда, се наказва за компютърна измама с лишаване от свобода от една до шест години и глоба до шест хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Същото наказание се налага и на този, който, без да има право, внесе, измени, изтрие или заличи компютърни данни, за да получи нещо, което не му се следва.

Чл. 212б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишен чл. 212а, бр. 92 от 2002 г.) (1) Ако полученото имущество по чл. 212 бъде върнато или заместено до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, наказанието е:

1. по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до пет години;

2. по ал. 3 - лишаване от свобода от две до осем години;

3. (доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г.) по ал. 4 и 5 - лишаване от свобода от пет до петнадесет години;

4. (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., бр. 75 от 2006 г.) по ал. 6 - пробация или глоба от сто до триста лева.

(2) В случаите по точка 2 на предходната алинея съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 , а по точка 3 постановява конфискация на част или на цялото имущество на виновния и го лишава от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 .

Чл. 213. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който разруши, повреди или унищожи с измамлива цел свое осигурено имущество, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от сто до триста лева.

Чл. 213а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Който с цел да принуди другиго да се разпореди с вещ или със свое право или да поеме имуществено задължение го заплаши с насилие, разгласяване на позорящи обстоятелства, увреждане на имущество или друго противозаконно действие с тежки последици за него или негови ближни, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от хиляда до три хиляди лева.

(2) Наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба от три хиляди до пет хиляди лева, когато деянието е:

1. придружено със заплаха за убийство или тежка телесна повреда;

2. придружено с причиняване на лека телесна повреда;

3. придружено с отнемане, унищожаване или повреждане на имущество;

5. извършено от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8 ;

(3) Наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, като съдът може да постанови конфискация до 1/2 от имуществото на дееца, когато:

1. е причинена средна или тежка телесна повреда, ако за извършеното престъпление не се предвижда налагане на по-тежко наказание;

2. са причинени значителни имуществени вреди;

3. деянието е извършено от организация или група или по поръчение на лице, организация или група;

5. деянието е извършено от или с участието на длъжностно лице;

6. деянието е извършено спрямо длъжностно лице във връзка със службата му;

(4) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години или доживотен затвор, или доживотен затвор без замяна, като съдът може да постанови конфискация на част или на цялото имущество на дееца, когато деянието е:

1. придружено с тежка или средна телесна повреда, от която е последвала смърт;

2. придружено с убийство или с опит за убийство.

Чл. 214. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. и доп., бр. 50 от 1995 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага принуди някого чрез сила или заплашване да извърши, да пропусне или да претърпи нещо противно на волята му и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва за изнудване с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от хиляда до три хиляди лева, като съдът може да наложи конфискация до 1/2 от имуществото на дееца.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) За изнудване при условията на чл. 213а, ал. 2, 3 и 4 наказанието е:

1. по ал. 2 - лишаване от свобода от две до десет години и глоба от четири хиляди до шест хиляди лева, като съдът може да постанови конфискация до 1/2 от имуществото на дееца;

2. по ал. 3 - лишаване от свобода от пет до петнадесет години, глоба от пет хиляди до десет хиляди лева и конфискация до 1/2 от имуществото на дееца;

3. (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) по ал. 4 - лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна и конфискация на не по-малко от 1/2 от имуществото на дееца.

(3) За изнудване наказанието е от пет до петнадесет години лишаване от свобода и глоба до петстотин лева, като съдът може да постанови конфискация до една втора част от имуществото на виновния, ако:

1. е придружено с тежка или със средна телесна повреда;

Чл. 214а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) За приготовление към престъпление по чл. 213а и 214 наказанието е лишаване от свобода от една до три години.

Чл. 215. (1) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 10 от 1993 г., доп., бр. 62 от 1997 г.) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага укрие, придобие или спомогне да бъдат отчуждени чужди движими вещи, за които знае или предполага, че са придобити от другиго чрез престъпление или чрез друго общественоопасно деяние, се наказва с лишаване от свобода до пет години, но с наказание, не по-тежко от предвиденото за самото престъпление.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от 1997 г.) Наказанието е лишаване от свобода от три до десет години и глоба от хиляда до три хиляди лева, ако укривателството:

4. е извършено повторно или представлява опасен рецидив.

Чл. 216. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който унищожи или повреди противозаконно чужда движима или недвижима вещ, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който унищожи, разруши или повреди свое ипотекирано или заложено имущество, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба до две хиляди лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който, като осъществи нерегламентиран достъп до компютър от значение за предприятие, учреждение, юридическо или физическо лице, и по този начин унищожи или повреди чуждо имущество, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба до десет хиляди лева.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., предишна ал. 2, бр. 92 от 2002 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до шест месеца или глоба от сто до триста лева.

(5) (Доп. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., предишна ал. 3, бр. 92 от 2002 г., изм. и доп., бр. 26 от 2004 г.) Ако са причинени значителни вреди или са настъпили други тежки последици или ако деянието е извършено от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8 , или ако деянието е свързано с унищожаване или повреждане на елементи от далекосъобщителната мрежа, наказанието е лишаване от свобода до десет години, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 .

(6) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., предишна ал. 4, изм., бр. 92 от 2002 г.) Ако деянието по ал. 1, 2, 3 и 5 е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до две години или глоба от сто до триста лева.

Чл. 216а. (Нов - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Който сам или чрез другиго неправомерно наруши целостта на съоръжения или обекти от електропреносна или електроразпределителна мрежа, от газотранспортна или топлопреносна система, от система за пренос на течни горива, или на водоснабдителна или канализационна система, с което създаде условия за отклоняване на електрическа енергия, природен газ, течни горива, топлинна енергия или вода, или отвеждане на отпадъчна вода, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба до двадесет хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Ако деянието по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до десет години и глоба до тридесет хиляди лева.

Раздел VIII
Злоупотреба на доверие
(Загл. изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.)

Чл. 217. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) Който съзнателно ощети чуждо имущество, поверено му да го управлява или пази, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева.

(2) Със същото наказание се наказва представител или пълномощник, който съзнателно действа против законните интереси на представлявания.

(3) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) С наказанието по ал. 1 се наказва и този, който се разпореди със запорирана или заложена вещ, оставена му за пазене.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако от горните деяния са последвали значителни или невъзстановими щети, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба от сто до триста лева.

Чл. 218а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1979 г., изм., бр. 89 от 1986 г., отм., бр. 10 от 1993 г.).

Чл. 218б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от 1997 г., бр. 21 от 2000 г., бр. 26 от 2004 г.) За деяния по чл. 194, ал. 3 , чл. 195, ал. 4 , чл. 204, буква "а" , чл. 206, ал. 1 и 5 и чл. 207 и за вещно укривателство във връзка с тях, когато стойността на предмета е до сто и петдесет лева, наказанието е глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред, ако предметът на престъплението е възстановен или заместен.

(2) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага, когато:

1. (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от 1997 г., бр. 21 от 2000 г.) деецът в продължение на една година е извършил две или повече деяния, общата стойност на предмета на които е над сто и петдесет лева;

2. деецът е осъждан за такова престъпление, както и ако му е налагано административно наказание за такова деяние и не е изтекла една година от извършването му;

3. (изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) предметът на деянието е оръжие, боеприпаси за огнестрелно оръжие, взривни, отровни или наркотични вещества, пиротехнически изделия, бойна и друга специална техника.

Чл. 218в. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм., бр. 10 от 1993 г., бр. 92 от 2002 г.) За престъпления по чл. 216, ал. 1, 4 и 6 , чл. 217, ал. 1 и 2 , както и за кражба, обсебване, измама и изнудване, когато предмет на престъплението е частно имущество, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия, ако той е съпруг, възходящ, низходящ или роднина по съребрена линия до втора степен на виновния или живее с него в едно общо домакинство, или ако пострадалият е настойник или попечител на виновния.

Глава шеста
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ СТОПАНСТВОТО
Раздел I
Общи стопански престъпления

Чл. 219. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 62 от 1997 г.) Длъжностно лице, което не положи достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на повереното му имущество или за възложената му работа и от това последва значителна повреда, унищожение или разпиляване на имуществото или други значителни щети на предприятието или на стопанството, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до пет хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 62 от 1997 г.) Който въпреки задълженията си не е упражнил достатъчен контрол върху работата на лица, на които е възложено управлението, разпореждането или отчитането на обществено имущество, и от това са последвали значителни щети на предприятието или на стопанството, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до пет хиляди лева.

(3) Ако деянието по предходните алинеи е извършено умишлено и не съдържа признаците на по-тежко престъпление, наказанието е лишаване от свобода до осем години, като съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6 .

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За престъпление по предходните алинеи в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода от една до пет години, а по ал. 3 - лишаване от свобода от една до десет години, като в тези случаи съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 .

Чл. 220. (1) Длъжностно лице, което съзнателно сключи неизгодна сделка и от това произлезе значителна вреда за стопанството или за учреждението, предприятието или организацията, които то представлява, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6 .

(2) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) В особено тежки случаи по предходната алинея наказанието е от една до десет години лишаване от свобода, като съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 .

(3) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., отм., бр. 101 от 2001 г.).

Чл. 221. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., отм., бр. 1 от 1991 г.).

Чл. 221а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 1973 г., изм., бр. 28 от 1982 г., попр., бр. 31 от 1982 г., изм., бр. 86 от 1991 г., попр., бр. 90 от 1991 г., изм., бр. 10 от 1993 г.) (1) Който нареди или в нарушение на своите задължения допусне да се вземе и използва за строителство и за други неземеделски нужди неотчуждена или непредадена по установения ред земеделска земя или пасища, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от сто до триста лева.

(2) Който продължи, нареди или в нарушение на своите задължения допусне да бъде продължено строителството или друго неземеделско ползване върху земи по предходната алинея, след като строежът и другото ползване са били спрени от надлежните органи по установения ред, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от сто до триста лева.

Чл. 221б. (Нов - ДВ, бр. 44 от 1984 г., отм., бр. 1 от 1991 г.).

Чл. 223. (1) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който даде неверни данни относно количеството, качеството или вида на произведеното или на извършената работа с цел да бъде получена имотна облага, която не се следва, ако това не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който за произведеното от него или за извършената работа получи възнаграждение, което не му се следва, като знае, че то е определено въз основа на такива неверни данни, ако това не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с пробация или с глоба от сто до триста лева.

(3) Придобитото от дееца в резултат на престъпленията по предходните алинеи се връща на съответната организация.

Чл. 224. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който получи дар или друга имотна облага, за да даде или загдето е дал на чужда държава, чужда организация или дружество, или на чужд гражданин сведения, от които са произлезли или могат да произлязат значителни вреди за стопанството, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от сто до триста лева.

(2) Същото наказание се налага и на този, който е дал дара или имотната облага.

(3) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.

Чл. 225. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., доп., бр. 89 от 1986 г., изм., бр. 81 от 1990 г., бр. 10 от 1993 г.) Който продаде стока на цена над определената или преди да е определена или утвърдена по установения ред или получи за услуга възнаграждение, по-голямо от законно допустимото, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1973 г., доп., бр. 81 от 1990 г., изм., бр. 10 от 1993 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно и е немаловажен случай или ако получената в повече сума е значителна, наказанието е лишаване от свобода от шест месеца до три години и глоба от сто до триста лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1973 г., изм., бр. 89 от 1986 г., отм., нова, бр. 81 от 1990 г.) Който, след като е наказан за нарушение по чл. 3 от Закона за борба със спекулата , извърши същото нарушение, преди да е изтекла една година от влизане на наказателното постановление в сила, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(4) (Нова, предишна ал. 2 - ДВ, бр. 26 от 1973 г., отм., предишна ал. 5, бр. 89 от 1986 г.) Който съзнателно състави неверни сведения или представи неверни данни за определяне цена на стока или услуга и от това са последвали или са могли да последват щети за държавно учреждение или предприятие, за обществена организация или за граждани, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.

(Ал. 5, предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г., бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 6, бр. 89 от 1986 г., отм., бр. 81 от 1990 г.)

(5) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., предишна ал. 8, бр. 89 от 1986 г., предишна ал. 7, бр. 81 от 1990 г.) В случаите, когато по предходните алинеи определи наказание лишаване от свобода, съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6 или 7.

(6) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм., бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 7, бр. 89 от 1986 г., отм., бр. 81 от 1990 г.).

(7) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., предишна ал. 8, бр. 89 от 1986 г., отм., бр. 81 от 1990 г.).

Чл. 225а. (Нов - ДВ, бр. 26 от 1973 г., изм., бр. 89 от 1986 г., отм., бр. 1 от 1991 г.).

Чл. 225б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който за извършена работа или оказана услуга получи имотна облага, която не му се следва, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба от сто до триста лева.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно или облагата е в големи размери, наказанието е лишаване от свобода до три години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) В маловажни случаи по ал. 1 наказанието е глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред.

(4) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.

Чл. 225в. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Който, като изпълнява работа за юридическо лице или едноличен търговец, поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за дар или облага, за да извърши или да не извърши действие в нарушение на задълженията си при осъществяване на търговска дейност, се наказва с лишаване от свобода до пет години или с глоба до двадесет хиляди лева.

(2) Който при осъществяване на търговска дейност предложи, обещае или даде дар или каквато и да е облага на лице, което изпълнява работа в юридическо лице или при едноличен търговец, за да извърши или да не извърши действие в нарушение на неговите задължения, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до петнадесет хиляди лева.

(3) Наказанията по предходните алинеи се налагат и когато със съгласие на лицето по ал. 1 дарът или облагата са предложени, обещани или дадени другиму.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Който посредничи да се извърши някое от деянията по предходните алинеи, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до една година или глоба до пет хиляди лева.

(5) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.

Чл. 226. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който, като използува държавна, кооперативна или друга обществена организация, развива частна стопанска дейност в нарушение на установените разпоредби и по този начин получи значителни неправомерни доходи, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от сто до триста лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 3, бр. 89 от 1986 г., изм., бр. 10 от 1993 г.) Който развива частна стопанска дейност, като я прикрива под форма на държавна, кооперативна или друга обществена организация, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба от сто до триста лева.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Длъжностно лице от съответната държавна, кооперативна или друга обществена организация, което допусне да се извърши престъплението по предходните алинеи, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация.

(4) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1973 г., изм., бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г., бр. 92 от 2002 г., в сила от 1.01.2005 г. по отношение на наказанието пробация - изм., бр. 26 от 2004 г., в сила от 1.01.2004 г., бр. 103 от 2004 г.) При повторно извършване на престъплението по предходните алинеи или когато неправомерният доход е в големи размери, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години.

(5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г., бр. 89 от 1986 г., изм., бр. 92 от 2002 г., в сила от 1.01.2005 г. по отношение на наказанието пробация - изм., бр. 26 от 2004 г., в сила от 1.01.2004 г., бр. 103 от 2004 г.) Ако неправомерният доход по предходните алинеи е в особено големи размери и случаят е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години.

Чл. 227. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г., бр. 81 от 1999 г., отм., бр. 75 от 2006 г.).

Чл. 227а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 10 от 1993 г., отм., бр. 75 от 2006 г.).

Раздел I а
(Нов - ДВ, бр. 107 от 1996 г.)
Престъпления против кредиторите

Чл. 227б. (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1998 г., бр. 75 от 2006 г.) Търговец, който изпадне в неплатежоспособност и в 30-дневен срок от спиране на плащанията не заяви това пред съда, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева.

(2) С наказанието по ал. 1 се наказват и лицата, които управляват и представляват търговското дружество или кооперация, ако в 15-дневен срок от спиране на плащанията не са поискали от съда да открие производство по несъстоятелност.

(3) С наказанието по ал. 1 се наказва и прокуристът, който не е изпълнил задължението си по чл. 626, ал. 3 от Търговския закон .

(4) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм., бр. 59 от 2006 г.) С наказанието по ал. 1 се наказват и лицата, които, като са били длъжни да уведомят Българската народна банка за изпадане на банка в неплатежоспособност, съгласно Закона за кредитните институции , не са извършили това.

Чл. 227в. (1) Търговец, който след откриване на производство по несъстоятелност:

1. скрие, унищожи, повреди или отчужди безвъзмездно пари, вещи, ценни книжа или други ценности, които могат да послужат за удовлетворяване на неговите кредитори;

2. отчужди пари, вещи, ценни книжа или други ценности, които могат да послужат за удовлетворяване на неговите кредитори, когато даденото значително надхвърля полученото и е извършено в противоречие с нормалното водене на стопанската дейност;

4. признае или поеме по какъвто и да е начин или удовлетвори несъществуващо задължение;

5. вземе заем, като знае, че не може да го издължи;

6. предостави в кредит принадлежащи му стоки, пари, вещи, ценни книжа или други ценности по начин, противоречащ на нормалното водене на стопанската дейност;

7. противозаконно удовлетвори само един или няколко кредитори или ги обезпечи във вреда на останалите кредитори;

8. унищожи, скрие или преправи търговските си книги или документи или ги води в нарушение на закона по начин, който затруднява установяването на активите и пасивите на неговото предприятие или дейност,

ако от изброените деяния са настъпили значителни щети, се наказва за умишлен банкрут с лишаване от свобода до три години.

(2) Когато с деяние по ал. 1 са причинени щети в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години. Съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

Чл. 227г. С наказанията по чл. 227в се наказват и лицата, които управляват и представляват търговското дружество или кооперацията, ако извършат или допуснат да се извършат посочените в същия член деяния, като в случаите на ал. 1 съдът може да постанови и глоба до 500 лв., а по ал. 2 - конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

1. не е водил търговските си дела с грижата на добър търговец или е участвал в очевидно рискови сделки, които не влизат в кръга на обикновената му дейност;

2. правил е лични, семейни или други разходи, очевидно неприсъщи и несвързани с дейността и несъобразени с имущественото му състояние;

3. пропуснал е да състави или е съставил неправилен годишен счетоводен отчет и баланс, като е бил длъжен да направи това,

поради което е обявен в несъстоятелност и от това са последвали щети за кредиторите, се наказва за непредпазлив банкрут с лишаване от свобода до две години, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 .

(2) С наказанията по ал. 1 се наказва и търговец, който е обявен в несъстоятелност, без да е изпълнил задълженията си по предшестващ оздравителен план.

(3) С наказанията по ал. 1 се наказват и лицата, които управляват и представляват търговското дружество или кооперацията, ако извършат или допуснат да се извършат посочените в същата алинея деяния.

(4) Лицата по ал. 1 - 3 не се наказват, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция удовлетворят кредиторите си. Тази разпоредба не се прилага повторно.

Чл. 227е. (1) Търговец, който има задължения към друг търговец, за който има открито производство по несъстоятелност, като знае това и не изпълни задължението си в уговорения или обичайния срок, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до 200 лв.

(2) Търговец, който с одобрението, знанието или в интерес на свой кредитор укрие изцяло или отчасти задължение към него и с това причини щета на негов кредитор, се наказва с лишаване от свобода до две години и глоба до 300 лв.

(3) Който, като знае, че за търговец има открито производство по несъстоятелност, укрие или унищожи със съгласието му негови вещи, които принадлежат или биха принадлежали към масата на несъстоятелността, се наказва с лишаване от свобода до две години и глоба до 300 лв.

Раздел II
Престъпления в отделни стопански отрасли

Чл. 228. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който като ръководител или контролен орган нареди или допусне да се произведат недоброкачествени, нестандартни или некомплектни промишлени произведения или произведения, които не отговарят на установените за тях изисквания за качество, тип или белези, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация.

(2) Който в нарушение на служебните си задължения маркира като стандартна или не маркира стока, която не отговаря на съответните изисквания, когато това е задължително, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г., бр. 10 от 1993 г.) Когато произведенията или стоките по предходните алинеи не са в значителни количества или със значителна стойност, наказанието по ал. 1 е глоба от сто до триста лева, а по ал. 2 - глоба от сто до триста лева, налагани по административен ред.

Чл. 229. Който, като приема селскостопански произведения за сметка на изкупвателна или търговска организация, измами доставчика относно качеството или количеството на тия произведения, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация, както и с обществено порицание.

Чл. 230. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който наруши наредба, издадена против разпространяването или появяването на заразна болест по домашни животни, се наказва с пробация до шест месеца или с глоба от сто до триста лева.

(2) Ако от това е последвала зараза, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация.

(3) Ако заразната болест бъде широко разпространена, наказанието е лишаване от свобода до три години.

(4) Съобразно с различията в предходните алинеи се наказва и този, който наруши наредба, издадена за борба против болести и вредители по растенията.

Чл. 231. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който пуска в продажба промишлени или селскостопански стоки в значителни количества или със значителна стойност, неотговарящи на изискванията, посочени в ал. 1 на чл. 228 , без да е обявил изрично тези техни недостатъци, се наказва с лишаване от свобода до две години, с глоба от хиляда до три хиляди лева и с лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6 .

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) При маловажни случаи по предходната алинея наказанието е глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред.

Чл. 232. (1) Продавач, който измами купувач при тегленето или меренето на стока или който си служи с неверни мерки и теглилки, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.

а) който измами купувач чрез примесване на чужди вещества или влошаване качеството на стоката по друг начин;

б) който измами клиент относно качеството на стоките, материалите или услугите.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 27 от 2009 г.) Когато с едно или повече деяния по предходните алинеи е причинена вреда до 100 лева, наказанието е глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред.

(4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм., бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено, след като на лицето е било наложено по същата алинея административно наказание с постановление, влязло в сила, и не е изтекла една година от извършване на първото нарушение, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева.

(5) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) В случаите, когато по предходните алинеи определи наказание лишаване от свобода, съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6 или 7 .

Чл. 233. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 89 от 1986 г., изм. и доп., бр. 81 от 1990 г., отм., бр. 10 от 1993 г., нов, бр. 102 от 1995 г.) (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм., бр. 26 от 2004 г., бр. 38 от 2007 г.) Който без съответни лиценз, регистрация или разрешение изнася, внася, трансферира, транспортира, транзитира, извършва брокерска дейност с оръжия или с изделия или технологии с двойна употреба, както и когато такива дейности са осъществени в нарушение на забрани, ограничения или санкции, наложени от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа или от Европейския съюз, указани в акт на Министерския съвет или произтичащи от международен договор, по който Република България е страна, се наказва с лишаване от свобода до шест години и с глоба до двеста хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) За особено тежки случаи по ал. 1 наказанието е лишаване от свобода от 3 до 8 години и глоба до петстотин хиляди лева.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) В маловажни случаи по ал. 1 наказанието е глоба до двадесет хиляди лева.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., бр. 26 от 2004 г., бр. 38 от 2007 г.) Оръжието или изделията, или технологиите с двойна употреба, предмет на престъплението, се отнемат в полза на държавата независимо чия собственост са, а ако липсват или са отчуждени, присъжда се тяхната равностойност, определена съгласно външнотърговския договор.

Чл. 234. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 26 от 1973 г., изм., бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г., отм., бр. 1 от 1991 г., нов, бр. 107 от 1996 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който продава или държи на склад акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон, в немаловажни случаи, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до 10-кратния размер на пазарната цена на продаваните стоки, както и с лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 .

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Наказанието е лишаване от свобода до пет години и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 , когато деянието:

2. е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително;

3. ако предметът на престъплението е в големи размери.

(3) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.

Чл. 234а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който извършва външнотърговска дейност без разрешение, което се изисква по закон или по постановление на Министерския съвет или в нарушение на издадено такова разрешение, се наказва с лишаване от свобода до три години, глоба от пет до десет хиляди лева и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 .

Чл. 234б. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., бр. 26 от 2010 г., бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Който изкупува или извършва търговска дейност с отпадъци от черни или цветни метали без лиценз, който се изисква по нормативен акт, или в негово нарушение, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба от две хиляди до петдесет хиляди лева, както и с лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7.

(2) Отпадъците, предмет на деянието по ал. 1, се отнемат в полза на държавата, а ако липсват или са отчуждени, се присъжда тяхната равностойност.

Чл. 234в. (Нов - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Който сам или чрез другиго осъществи неправомерно присъединяване към електропреносна или електроразпределителна мрежа, или към газотранспортна, топлопреносна, водоснабдителна или канализационна система, система за пренос на течни горива, или неправомерно въздействие върху уредите за търговско измерване на електрическа енергия, природен газ, течно гориво, топлинна енергия или вода, или отведена отпадъчна вода, с което създаде условия за непълно отчитане на потребените електрическа енергия, природен газ, течно гориво, топлинна енергия или вода, или на отведена отпадъчна вода, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба до петнадесет хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Ако деянието по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години и глоба до двадесет хиляди лева.

Чл. 235. (Изм. - ДВ, бр. 86 от 1991 г., бр. 85 от 1997 г., бр. 26 от 2004 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г.) Който без редовно писмено позволително или с редовно позволително, но извън указаните в него места, срокове, количество и дървета сече, събира, добива, взема или извозва от горския фонд каквито и да било дървета или част от тях, включително отсечени или паднали, се наказва с лишаване от свобода до шест години и с глоба от хиляда до двадесет хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г.) С наказанието по ал. 1 се наказва и този, който укрие, товари, транспортира, разтоварва, съхранява или преработва незаконно добит от другиго дървен материал.

(3) За престъпление по ал. 1 и 2 наказанието е лишаване от свобода от една до осем години и глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева, ако:

1. е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително за неговото осъществяване;

2. е извършено в съучастие със служител по горите, който се е възползвал от служебното си положение;

3. е извършено чрез използване на неистински или преправен документ или на документ с невярно съдържание;

5. предметът на престъплението е в големи размери.

(4) Когато престъпленията по ал. 1 - 3 са извършени от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група или представляват опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години и глоба от десет хиляди до сто хиляди лева.

(5) Когато предметът на престъплението е в особено големи размери и случаят е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от петдесет хиляди до петстотин хиляди лева.

(6) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2006 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева.

(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 75 от 2006 г.) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.

Чл. 236. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 86 от 1991 г., бр. 85 от 1997 г., бр. 75 от 2006 г.) Който унищожи или повреди по какъвто и да е начин горски дървета, младеняк, подраст, горска култура или горски разсадник, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация, както и с глоба от сто до триста лева, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода до пет години.

Чл. 237. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., доп., бр. 89 от 1986 г., изм., бр. 86 от 1991 г., бр. 85 от 1997 г.) Който убие или улови без надлежно разрешение едър дивеч, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от сто до триста лева, както и с лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 7 .

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., доп., бр. 89 от 1986 г., изм., бр. 86 от 1991 г., бр. 85 от 1997 г.) Който, без да притежава ловен билет, убие или улови дребен дивеч, специално указан в Закона за лова, както и онзи, който макар и да притежава ловен билет, убие или улови такъв дивеч в забранено време, в забранено място или със забранени средства, се наказва с пробация до шест месеца или с глоба от сто до триста лева, както и с лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 7 .

(3) Убитият или уловен дивеч се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.

Чл. 238. (1) (Предишен текст на чл. 238 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който улови риба:

а) (доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 27 от 2009 г.) в рибостопански води с взривни, отровни или зашеметяващи вещества или в количества, надхвърлящи значително нормите за любителски риболов;

в) в непромишлени води през размножителния период на рибата или

г) от видове, застрашени от изчезване, (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., доп., бр. 89 от 1986 г., изм., бр. 86 от 1991 г., бр. 85 от 1997 г., бр. 27 от 2009 г.) се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до една година и с глоба от сто до хиляда лева, както и с лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 7.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 27 от 2009 г.) Разпоредбите на предходната алинея се прилагат и при улов на други водни организми. (3) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Уловената риба, другите уловени водни организми, както и уредите и средствата, с които е извършено престъплението, се отнемат в полза на държавата.

Чл. 239. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. и доп., бр. 86 от 1991 г., изм., бр. 85 от 1997 г., бр. 27 от 2009 г.) Ръководител на предприятие, фирма, учреждение, организация или друго длъжностно лице, което наруши или допусне да се извърши нарушение на правилата, установени със специален закон за запазване на рибата и другите водни организми и за правилното развитие на риборазвъждането в страната, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация, както и с глоба от сто до триста лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Със същото наказание се наказва всяко лице, което пусне или изхвърли в рибостопанските води замърсени води или вещества, които с количеството или със свойствата си могат да увредят на рибата и другите водни организми.

Чл. 240. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Чужд гражданин, който навлезе с плавателен съд в териториалните води на Република България в Черно море и върши стопански риболов без разрешение на съответните гранични власти, ако не подлежи на по-тежко наказание по друг закон, се наказва с лишаване от свобода до три години, независимо от отговорността по Закона за рибарството и аквакултурите.

(2) Ако това е извършено от група чужди граждани, които са въоръжени, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Уловената риба, другите уловени водни организми, както и уредите и средствата, с които е извършено престъплението, се отнемат в полза на държавата.

Раздел III
Престъпления против митническия режим
(Загл. изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.)

Чл. 242. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., бр. 10 от 1993 г., изм. и доп., бр. 62 от 1997 г.) Който пренесе през границата на страната стоки без знанието и разрешението на митниците, когато това е извършено:

а) от лица, които системно се занимават с такава дейност;

б) (изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) чрез използване на документ с невярно съдържание, на чужд, неистински или преправен документ;

в) от длъжностно лице, което е в непосредствена връзка с митническата служба;

г) (доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., бр. 26 от 2004 г., бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) когато са пренесени силно действуващи или отровни вещества, взривни вещества, оръжие или боеприпаси за огнестрелно оръжие, пиротехнически изделия, ядрен материал, ядрени съоръжения или други източници на йонизиращи лъчения или компоненти, или прекурсори за тях, определени със закон или с акт на Министерския съвет;

д) стоки и предмети за търговски или производствени цели в големи размери;

е) от две или повече лица, сговорили се предварително;

ж) (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;

з) (нова - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) чрез пренасяне на екземпляр от защитен вид от дивата флора или фауна или негова част, или продукт, (изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., бр. 26 от 2010 г.) се наказва за квалифицирана контрабанда с лишаване от свобода от три до десет години и с глоба от двадесет хиляди до сто хиляди лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм., бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от 1997 г., бр. 21 от 2000 г.) Който без надлежно разрешително пренесе през границата на страната наркотични вещества и/или техни аналози, се наказва за високорискови наркотични вещества с лишаване от свобода от десет до петнадесет години и глоба от сто хиляди до двеста хиляди лева и за рискови наркотични вещества - с лишаване от свобода от три до петнадесет години и глоба от десет хиляди до сто хиляди лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм., бр. 89 от 1986 г., бр. 10 от 1993 г., отм., бр. 50 от 1995 г., нова, бр. 21 от 2000 г.) Който без надлежно разрешение пренесе през границата на страната прекурсори или съоръжения и материали за производство на наркотични вещества, се наказва с лишаване от свобода от две до десет години и глоба от петдесет хиляди до сто хиляди лева.

(4) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм., бр. 10 от 1993 г., предишна ал. 4, бр. 50 от 1995 г., изм. и доп., бр. 62 от 1997 г., предишна ал. 3, изм., бр. 21 от 2000 г.) Когато предметът на контрабандата по предходните алинеи е в особено големи размери и случаят е особено тежък или когато някое от лицата по буква "е" на ал. 1 е митнически служител, наказанието е: в случаите по ал. 1 - лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от петдесет хиляди до двеста хиляди лева, а в случаите по ал. 2 и 3 - лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години и глоба от двеста хиляди до триста хиляди лева.

(5) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., доп., бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 4, изм., бр. 89 от 1986 г., предишна ал. 5, изм., бр. 50 от 1995 г., предишна ал. 4, изм., бр. 21 от 2000 г., бр. 92 от 2002 г., в сила от 1.01.2005 г. по отношение на наказанието пробация - изм., бр. 26 от 2004 г., в сила от 1.01.2004 г., бр. 103 от 2004 г.) В случаите по ал. 1, букви "а", "г" и "д", както и по ал. 2, 3 и 4, съдът може вместо глоба да наложи конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

(6) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., доп., бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 5, бр. 89 от 1986 г., изм., бр. 10 от 1993 г., предишна ал. 6, бр. 50 от 1995 г., изм., бр. 62 от 1997 г., предишна ал. 5, изм., бр. 21 от 2000 г.) В маловажни случаи по ал. 1, 2 и 3 наказанието е глоба до хиляда лева, налагана по административен ред.

(7) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 95 от 1975 г., предишна ал. 6, доп., бр. 89 от 1986 г., предишна ал. 7, бр. 50 от 1995 г., предишна ал. 6, бр. 21 от 2000 г.) Предметът на контрабандата се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е, а ако липсва или е отчужден, присъжда се неговата равностойност по съответни държавни цени на дребно.

(8) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 95 от 1975 г., предишна ал. 7, изм., бр. 89 от 1986 г., предишна ал. 8, бр. 50 от 1995 г., предишна ал. 7, бр. 21 от 2000 г.) Превозното или преносното средство, послужило за превозването или пренасянето на стоките, предмет на контрабандата, се отнема в полза на държавата и когато не е собственост на дееца освен ако стойността му явно не съответствува на тежестта на престъплението.

(9) (Нова - ДВ, бр. 41 от 1985 г., предишна ал. 8, изм., бр. 89 от 1986 г., предишна ал. 9, изм., бр. 50 от 1995 г., предишна ал. 8, изм., бр. 21 от 2000 г.) За приготовление по ал. 2, 3 и 4 наказанието е лишаване от свобода до пет години. В тези случаи се прилага ал. 7.

Чл. 242а. (Нов - ДВ, бр. 21 от 2000 г., доп., бр. 26 от 2004 г.) Който пренесе през държавната граница стока с документи за транзитен пренос и в нарушение на установения ред разтоварва стоката на територията на страната, се наказва с лишаване от свобода до шест години и глоба от петдесет хиляди до петстотин хиляди лева. Стоката и превозното средство, послужило за пренасянето й, се отнемат в полза на държавата независимо чия собственост са.

Раздел IV
Престъпления против паричната и кредитната система

Чл. 243. (1) Който изготви неистински или преправи истински парични знаци с курс в страната или в чужбина, се наказва за подправка на парични знаци с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който подправи: 1. таксови или пощенски марки и 2. облигации, издадени от държавата, или други държавни ценни книжа; 3. (нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм., бр. 27 от 2009 г.) платежни инструменти.

Чл. 244. (1) (Предишен текст на чл. 244, изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. и доп., бр. 24 от 2005 г., изм., бр. 27 от 2009 г.) Който прокара в обращение подправени парични или други знаци или платежни инструменти по чл. 243, ал. 2, придобие или си служи с такива, като знае, че са подправени, или ги пренесе през границата на страната, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.

НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС