02.05.2018 г.

Според данните в Доклада за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2017 г. броят на делата се увеличава, а натовареността на съдиите е изключително неравномерна

В страницата в интернет на Върховния касационен съд (ВКС) – рубрика „За съда“, „Анализи и доклади“, са публикувани Годишният доклад за дейността на ВКС през 2017 г., приет от Пленума на съда на 11.04.2018 г., и Докладът за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2017 г., внесен във Висшия съдебен съвет (ВСС) на 30.04.2018 г.

В Годишния доклад за дейността на ВКС през 2017 г. се отбелязва, че изминалата година е била знакова за съда. „За първи път българските съдии участваха в преки избори за попълване на професионалната квота на Съдийската колегия на ВСС. Показателно е, че с вота си те ясно демонстрираха своя респект към професионализма и компетентността, както и своето доверие по отношение на принципността и мъдростта на съдиите от ВКС, като на 18 и 19 юни 2017 г. избраха четирима наши колеги за свои представители във ВСС – съдиите Цветинка Пашкунова, Красимир Шекерджиев, Олга Керелска и Севдалин Мавров. От квотата на Народното събрание бе избрана съдия Вероника Имова, като по този начин за първи път от съществуването на Висшия съдебен съвет в Република България петима съдии от Върховния касационен съд са изборни членове на тази институция“ – пише председателят на съда.

По отношение на пряката дейност на ВКС в Годишния доклад за 2017 г. са посочени данни, които за поредна година показват утвърждаване на отбелязани още през 2015 г. тенденции. Първата е за трайно намаляване на делата за разглеждане от върховните съдии. Напълно нетипичната за върховен съд натовареност на съдиите от ВКС е посочена през 2016 г. в Пътната карта за изпълнение на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система, като в Мярка 3.6.2 е предвидено намаляване на натовареността на ВКС. Статистическите данни за постъпващите дела в съда през 2017 г. показват реално изпълнение на тази мярка.

Към 1 януари 2017 г. несвършените дела, останали за разглеждане и решаване през годината, са 4 260 бр. (при 3 952 бр. през 2016 г. и 4 446 бр. през 2015 г.). Постъпилите дела през 2017 г. са 9 758 бр. (през 2016 г. те са 10 135 бр., а през 2015 г. са 11 748 бр.), т. е. общият брой на делата за разглеждане през изминалата година е 14 018 бр. (при 14 087 през 2016 г. и 16 194 през 2015 г.). „Дори при това намаление в сравнение с предишната година на делата за разглеждане от ВКС, количеството им продължава да е извън стандартите за нормална натовареност на най-висшата съдебна инстанция. Броят на разглежданите от върховен съд дела в България, както и големият брой на върховните съдии в страната в сравнение с върховните съдилища на другите европейски държави показва, че са наложителни целенасочени законодателни усилия за намаляване на натовареността, за да могат върховните съдии да изпълняват по-активно и по-качествено конституционното си задължение за уеднаквяването на съдебната практика“ – категоричен е председателят на съда.

През 2017 г. съдиите от ВКС са решили общо 9 802 бр. дела, като през 2016 г. те са 9 902 бр., а през 2015 г. са 12 113 бр.

Останалите несвършени към 31 декември 2017 г. дела са 4 024 бр. (при 4 276 бр. през 2016 г. и при 3 953 бр. през 2015 г.), т. е. в края на периода несвършените дела са по-малко от тези към 1 януари 2017 г. (4 260 бр.). Посочените данни, на фона на по-ниската натовареност на съда през 2017 г., показват, че и през 2018 г. трябва да продължат усилията, насочени към по-бързо решаване на делата, за да отговори съдът на справедливите очаквания на гражданите за правосъдие в разумни срокове. Предприетите в това отношение през 2017 г. мерки са продължение на въведеното от ръководството на съда постоянно наблюдение върху забавените актове, стартирало през 2015 г. С оглед на своевременното изготвяне на съдебните актове по обявените за решаване дела във ВКС и в съответствие с изискването на чл. 6, т. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи за разглеждане на делата в разумен срок, периодично през 2017 г. са издавани заповеди на председателя на ВКС за изготвяне от ръководителите на трите колегии на доклади с информация за необявените в срок актове по дела и предприемане на действия.

Втората отбелязана важна тенденция е все по-активната тълкувателната дейност на ВКС. През годината общо в съда са образувани 24 тълкувателни дела (включително 2 тълкувателни дела, образувани със съвместно разпореждане на председателите на ВКС и Върховния административен съд). През 2017 г. са постановени общо 13 тълкувателни решения.

През 2017 г. Върховният касационен съд е отправил до Съда на Европейския съюз (ЕС) две преюдициални запитвания. Дело № C-335/17 г. („Вълчева“) е образувано по преюдициално запитване по следния въпрос: „Следва ли понятието „право на лични отношения“, използвано в чл. 1, § 2, б. а) и чл. 2, т. 10 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. на Съвета от 27.11.2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, да се тълкува като приложимо не само за отношенията родители – деца, но и за отношенията с други близки, различни от родителите, а именно баба и дядо?“. Второто дело – № С-604/17 г., е образувано по преюдициално запитване, отправено по следния въпрос: „Допуска ли Регламент (ЕО) 2201/2003 г. разглеждането на дела, свързани с родителска отговорност, без да са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 12 от Регламента от съд на държава членка, който е компетентен да разгледа дело за развод по силата на чл. 3 от Регламента, когато националното право на съответната държава членка го задължава служебно да се произнесе по упражняването на родителските права, мерките на лични отношения, издръжката и ползването на семейното жилище заедно с иска за развод?“. По делото е постановено определение на Съда на ЕС от 16.01.2018 г.

През 2017 г. Върховният касационен съд е отправил до Конституционния съд искане за обявяване на противоконституционност и несъответствие с международните договори, по които Република България е страна, на разпоредбите на чл. 127, ал. 1, предложения предпоследно и последно, и на чл. 411а, ал. 1, т. 4 от Наказателно-процесуалния кодекс, приети със Закон за изменение и допълнение на НПК, обн. ДВ, бр. 63/04.08.2017 г. По искането е образувано Конституционно дело № 10/2017 г., като решението по него е постановено на 27 март 2018 г.

Друга значима дейност на ВКС през 2017 г., която се отбелязва в доклада, са извършените проверки на организацията и дейността на съдилища в страната. Назначена със заповед на председателя на ВКС комисия от върховни съдии е извършила проверка на организацията и дейността на Апелативния специализиран наказателен съд, като на 02.03.2017 г. е представила своя доклад (http://www.vks.bg/vks_p02_0370.htm). Комисията констатира отклонение от установената в съда практика при определянето на съдебен състав по мерки за неотклонение (на Ценко Чоков и други подсъдими по делото) и отправя препоръки.

Комисия, назначена със заповед на председателя на ВКС, е извършила проверка на организацията на дейността на Софийския апелативен съд (САС) по повод на издадената от председателя на САС заповед и е изготвила доклад, публикуван в страницата на ВКС в интернет (http://www.vks.bg/vks_p02_0434.htm). Комисията констатира нарушение на принципа на случайния подбор по отношение на търговско дело (свързано с предявени установителни искове за вземания в общ размер 102 229 519,75 лв.) и отправя препоръки.

 

В Доклада за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2017 г. са анализирани основните въпроси и предизвикателства през изминалата година – законодателни промени, неравномерна натовареност на съдилищата и необходимост от промяна на съдебната карта, проблеми със съдебни сгради, оптимизиране на съдебната администрация.

Анализът на обобщените статистически данни за дейността на апелативните, окръжните, военните, специализираните наказателни и районните съдилища през 2017 г. показва леко увеличаване на броя на разглежданите дела – със 7,55% спрямо 2016 г. (с 9,37% спрямо 2015 г.). Намаление се наблюдава в окръжните и военните съдилища, докато при останалите съдилища тенденцията е към увеличение.

Общо за всички съдилища се наблюдава увеличение на броя на приключените дела – със 7,53% спрямо 2016 г. (с 8,99% спрямо 2015 г.).

Делата, приключени през 2017 г. в 3-месечен срок, са с 10,04% повече от тези, приключени през 2016 г., и със 7,74% повече от приключените в този срок през 2015 г.

Общо в страната през 2017 г. от съдилищата – апелативни, окръжни и военни, са дадени 4 701 разрешения за използване на специални разузнавателни средства (СРС), а изготвените и получени веществени доказателствени средства (ВДС) са 1 214 бр. За сравнение през 2016 г. са дадени 4 888 разрешения и изготвени и получени 1 146 бр. ВДС, а през 2015 г. – 4 093 дадени разрешения и 1 321 получени бр. ВДС.

Данните за движението на делата за всички съдилища (без ВКС) през 2017 г. са:

- висящи в началото на годината – 101 101 бр. (при 96 863 бр. през 2016 г.);

- постъпили – 581 029 бр. (при 537 376 бр. през 2016 г.);

- дела за разглеждане – 682 130 бр. (при 634 239 бр. през 2016 г.);

- свършени дела – 573 289 бр. (при 533 142 през 2016 г.);

- свършени в 3-месечен срок – 485 042 бр., т. е. 84,61% от всички (при 440 777 бр. или 82,68% през 2016 г.);

- дела със съдебен акт по същество – 493 812 бр. (при 455 384 бр. през 2016 г.);

- прекратени производства – 79 477 бр. (при 77 758 бр. през 2016 г.);

- висящи дела в края на годината – 108 841 бр. (при 101 097 бр. през 2016 г.).

Общият брой дела за разглеждане от всички съдилища (без ВКС) през 2017 г. е увеличен с 47 891 бр. спрямо предходната година. Наред с увеличението в постъпленията на дела в съдилищата през 2017 г. (с 43 653 бр. спрямо 2016 г.), натовареността на съдиите продължава да е твърде висока и неравномерна.

Статистическите данни, върху които се базират изводите за натовареността, продължават да показват значителна неравномерна натовареност на съдилищата в страната както от едно и също ниво, така и между отделните инстанции. При средна натовареност от 9,65 дела за разглеждане месечно на един съдия за апелативните съдилища (през 2016 г. тя е 9,33), тази на Софийския апелативен съд е 14,17 дела (при 13,22 през 2016 г.), докато на Апелативния специализиран наказателен съд – 3,30 дела месечно (2,98 през 2016 г.), а на Военно-апелативния съд – 1,24 дела (1,78 през 2016 г.).

Още по-голям е диапазонът на съотношението между отделните окръжни съдилища, от една страна, и на Специализирания наказателен съд (СНС) и Софийския градски съд (СГС), от друга страна. При средна натовареност през 2017 г. на съдебните звена на това ниво на съдебната система от 14,41 дела за разглеждане месечно на един съдия (при 14,90 през 2016 г.), тази на СНС е 32,17 дела (при 31,05 през 2016 г.), на СГС е 30,97 дела (през 2016 г. е 34,09), а под 7 дела през 2017 г. за разглеждане месечно на един съдия е натовареността на окръжните съдилища в Търговище (5,26) и Кърджали (5,64).

В районните съдилища на страната състоянието на неравномерност на натовареността на съдиите е с още по-видими размери. При средна натовареност от 57,60 дела за разглеждане месечно от един съдия в районните съдилища в областните центрове (при 52,90 през миналия отчетен период), натовареността на Софийския районен съд през 2017 г. се покачва значително и е 79,39 дела (при 69,73 през 2016 г.), изключително висока е натовареността и в районните съдилища в Перник (69,22) и Монтана (68,65), докато в Районен съд – Велико Търново е 30,85 дела месечно за разглеждане на един съдия (през 2016 г. – 29,47). Другите районни съдилища в областните центрове с натовареност под 35 дела са Силистра (32,31) и Добрич (33,82).

В районни съдилища извън областните центрове (при средна натовареност от 44,34 дела за разглеждане месечно) има съдилища с натовареност и под 20 дела – Ивайловград (11,48), Ардино (12,21), Малко Търново (14,25), Трън (14,90), Крумовград (18,58), докато има районни съдилища с натовареност над 70 дела месечно – РС – Пещера (77,60), РС – Велинград (77,18), РС – Лом (75,44) и РС – Ихтиман (71,67). Отново, за поредна година, изводът от тези данни е, че малка част от съдилищата са свръхнатоварени, а друга – твърде слабо или недостатъчно. .

 

 

 

 

За мнения и технически проблеми използвайте: web_support@vks.bg.