27.04.2018 г.

ВКС потвърди решението на САС за оправдаване на Светлозар Георгиев по обвинение за склоняване на прокурор да прекрати досъдебно производство

С Решение № 81/26.04.2018 г. по наказателно дело № 1277/2017 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) остави в сила решение от 01.11.2017 г. по в.н.о.х.д. № 693/2017 г. на Софийския апелативен съд (САС). Решението не подлежи на обжалване.

Делото е образувано по касационен протест срещу решението на САС, с което първоинстанционната присъда по н.о.х.д. 1205/2017 г. на Софийския градски съд е потвърдена. С нея подсъдимият Светлозар Георгиев е признат за невиновен за това, че на 02.12.2016 г. в гр. Варна, в сградата на Съдебната палата, склонявал длъжностно лице от прокурорските органи – Здравка Задгорска – прокурор при Районна прокуратура – Варна, да наруши свои служебни задължения във връзка с правораздаването, като я подбуждал, в качеството й на наблюдаващ разследването по досъдебно производство, водено срещу лицето Николай Добрев, да вземе решение за прекратяване на досъдебното производство с мотива, че деянието е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Подсъдимият е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 289, пр. 2 от НК (склоняване на длъжностно лице от прокурорските органи да наруши свое служебно задължение във връзка с правораздаването).

 

Съдебният състав на ВКС приема, че касационният протест не може да бъде уважен и въззивното решение, макар и не по изложените в него съображения, следва да бъде оставено в сила.

Върховните съдии пишат, че за разлика от предходните съдебни състави, принципно споделят становището, застъпено в посоченото в протеста решение на ВКС по н. д. № 508/2017 г., че инкриминираните разпоредби на чл. 10 („при осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и разследващите органи са независими и се подчиняват само на закона“) и чл. 14, ал. 1 от НПК („съдът, прокурорът и разследващите органи вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона“), освен че представляват основни принципи на наказателния процес, те съдържат и безусловни правни задължения към държавните органи – субекти на този процес. Едно от най-важните такива е именно правораздавателните органи да вземат решенията си по вътрешно убеждение, без каквато и да било външна намеса, т. е. всички наказателно отговорни лица следва да се въздържат от оказването на въздействие върху психиката на лицата, осъществяващи правораздавателна дейност при изпълнение на служебните им задължения. Това в още по-голяма степен би следвало да се отнася за самите магистрати по отношение на делата, разглеждани и решавани от техните колеги.

Мнозинството от касационния състав приема (при установеното принципно различие с предходните инстанции в тълкуването на горепосочените разпоредби), че с изречената от подсъдимия реплика „Мисля, че от човешка гледна точка си е за помагане, член девет отвсякъде. Ти ще си прецениш вече...“ е осъществено мотивационно въздействие от страна на Георгиев върху психиката на прокурор Задгорска при осъществяване на правомощията й след завършване на разследването по висящото досъдебно производство. С уговарянето – внушаването й да възприеме предложената от подсъдимия правна квалификация на извършеното от познатия му Добрев деяние, макар и като един напълно възможен и правно регламентиран изход, е оказано въздействие – натиск върху вътрешното й убеждение.

Според мнозинство от касационния състав обаче извършеното от подсъдимия Георгиев деяние разкрива толкова ниска степен на обществена опасност, че тя е явно незначителна по смисъла на чл. 9, ал. 2, пр. 2 от НК. Макар и да осъществява признаците на състава на престъплението по чл. 289, пр. 2 от НК, като очертава типичните особености на общественоопасното деяние, то е засегнало съвсем незначително обществените отношения, които са обект на защита, като самият интензитет на оказаното въздействие е изключително нисък. В решението на ВКС пише: „Буквално веднага – още със следващата реплика, подсъдимият е засвидетелствал уважение и респект към правомощието на свидетелката да вземе своето решение по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона. Въпреки проведеното щателно разследване, което в някои моменти, както е приел първоинстанционният съд, съдържа проявления на форми за упражняване на натиск върху разпитаните по делото като свидетели магистрати, по делото не са установени други реплики или действия, осъществени от подсъдимия, които да имат връзка с решаването на въпросното дело. Самият прокурор Задгорска не само не е сезирала компетентните органи за проведената с Георгиев среща, но само четири дни след инкриминираната по настоящото дело дата, е внесла обвинителен акт срещу Николай Добрев“.

Решението на ВКС е подписно с особеното мнение на член на съдебния състав, свързано с несъгласие с направения от мнозинството извод за съставомерност на деянието по чл. 289, пр. 2 от НПК. Според особеното мнение извършеното от подсъдимия деяние не притежава характеристиките на склоняване към нарушение на служебни задължения.

 

 

 

 

За мнения и технически проблеми използвайте: web_support@vks.bg.