30.03.2018 г.

ВКС потвърди решението на САС, с което на Александър Донов и Патрик Първев (причинили тежка телесна повреда на малолетния Христо Татеосян) им е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 г.

С Решение № 15/22.03.2018 г. по наказателно дело № 1120/2017 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) остави в сила решението от 07.06.2017 г. по в.н.о.х.д. № 405/2017 г. на Софийския апелативен съд (САС) срещу Александър Донов и Патрик Първев, причинили тежка телесна повреда на малолетния Христо Татеосян. Решението не подлежи на обжалване.

Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимите срещу решението по в.н.о.х.д. № 405/2017 г. на Софийския апелативен съд.

С присъда от 10.02.2017 г. по н.о.х.д. 4862/2016 г. на Софийския градски съд подсъдимите Донов и Първев са признати за виновни в това, че на 20.07.2015 г. за времето между 18.00 ч. и 21.20 ч. в гр. София в съучастие (съизвършителство) са причинили на малолетния Христо Татеосян тежка телесна повреда – престъпление по 131, ал. 1, т. 4 вр. чл. 128, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54 от НК им е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 години при първоначален строг режим в затвор от закрит тип. На основание чл. 304 от НПК са оправдани по първоначалната квалификация по чл. 116, ал. 1, т. 4, 5 и 6 вр. чл. 115 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 от НК. Подсъдимите са осъдени да заплатят на гражданския ищец Христо Татеосян, чрез неговия законен представител, сумата от 60 000 лв. – обезщетение за причинените с деянието неимуществени вреди.

С решението на САС първоинстанционната присъда е изменена единствено във връзка с определеното място за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.

 

Според тричленния състав на ВКС касационните жалби са неоснователни. По предявеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и оспорването на вида на причиненото телесно увреждане върховните съдии приемат, че въззивният съд правилно го е квалифицирал като тежка телесна повреда по смисъла на чл. 128 от НК. Видът на телесното увреждане е преценен съобразно промяната в здравословното състояние на малолетния Христо Татеосян, настъпила веднага след инцидента и изразена в остър кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка и хигром, експертно определена като постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота на пострадалия. Вещите лица са защитили своето становище, възприето и от инстанционните съдилища, че без проведената спешна, адекватна и високоспециализирана оперативна интервенция в болнично заведение закритата тъпа травма на главата неминуемо е щяла да доведе до смъртта на детето. „Даденото от тях заключение правилно е съобразено от съдебните състави със законовия текст на чл. 128, ал. 2 от НК, а видът на увреждането е точно определен“ – категорични са върховните съдии.

По отношение на предявеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК твърденията на жалбоподателите за недоказаност на деянието не могат да бъдат разгледани в касационното производство, тъй като приетите от въззивната инстанция факти по случая са окончателни. В решението си САС мотивирано е изследвал събраните по делото доказателствени източници. Доводи за съвместния принос на двамата подсъдими в причиненото от тях телесното увреждане са изложени в актовете на предходните съдебни инстанции, поради което касационната проверка приема правната теза на тези съдилища за единна. Възражението за допуснато съществено процесуално нарушение с отказа на въззивната инстанция да събере нови доказателства, се приема от върховните съдии за неоснователно. Според тричленния състав на ВКС отказът на въззивния съд да назначи нова съдебно-медицинска експертиза за здравословно състояние на малолетния Христо Татеосян след проведената оперативна интервенция (в подкрепа на тезата им за друго телесно увреждане, различно от приетото с присъдата) не е повлиял върху правилността на обжалвания съдебен акт и правата на подсъдимите не са били накърнени.

По предявеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК (за явна несправедливост на наказанието) съставът на ВКС намира искането на подсъдимия Първев за неоснователно. Въззивният съд е подкрепил изложените от първата инстанция съображения при индивидуализацията на санкцията, където са посочени всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства за конкретната обществена опасност на извършеното деяние и личността на двамата подсъдими. Според съдебния състав на ВКС санкцията, наложена на подсъдимия Първев, е съответна на тежестта на престъплението и на личностовата му характеристика, поради което е справедлива. Направеното в съдебно заседание искане за намаляване на наказанието на подсъдимия Донов, което не е предявено в касационната му жалба, не подлежи на касационна проверка. Съдът приема, че отсъства необходимост от занижаване на санкцията в интерес на този подсъдим, наложена от други, служебно изведени от съдебния състав, обстоятелства.

Тричленният състав на ВКС приема, че правилно е преценено като справедливо и присъденото обезщетение за причинените с деянието неимуществени вреди в размер на 60 000 лева, дължими от всеки от подсъдимите.

 

 

 

 

За мнения и технически проблеми използвайте: web_support@vks.bg.