30.03.2018 г.

След окончателно решение на ВКС Николай Шанков ще изтърпява наказание „лишаване от свобода“ за срок от 22 г. заради умишлено убийство на дете в с. Слана бара

С Решение № 10/19.03.2018 г. по наказателно дело № 1235/2017 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) остави в сила решението по в.н.о.х.д. № 981/2017 г. на Софийския апелативен съд (САС). Решението не подлежи на обжалване.

Делото пред ВКС е образувано по касационна жалба на подсъдимия Николай Шанков срещу решението от 13.10.2017 г. на САС, с което е изменена присъда от 13.07.2017 г. по н.о.х.д. № 186/2017 г. на Окръжен съд – Видин.

Първоинстанционната присъда е постановена по реда на съкратеното съдебно следствие (подсъдимият е признал изцяло фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за това). С нея Шанков е признат за виновен в това, че на 07.05.2017 г. в село Слана бара, област Видин, в стая на постройка в стопанския двор, чрез нанасяне на побой – удари с крака, ръце и метална тръба по тялото и главата, умишлено е умъртвил тригодишната Аксиния Димитранова – престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 2, вр. чл. 115 от НК, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК вр. чл. 58а, ал. 2 от НК. Определено му е наказание „доживотен затвор“, което съдът е заменил (заради съкратеното съдебно следствие) с „лишаване от свобода“ от 20 до 30 г. и му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 25 години. Подсъдимият е осъден да заплати на частния обвинител и граждански ищец Димитрина Георгиева (майка на жертвата) сумата от 80 000 лева, представляваща обезщетение за причинените в резултат от престъплението неимуществени вреди.

С въззивното решение на САС присъдата е изменена, като при условията на чл. 58а, ал. 2 и ал. 3 от НК наложеното на подсъдимия наказание е намалено на 22 години „лишаване от свобода“.

В жалбата си подсъдимият сочи касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК за допусната явна несправедливост на наказанието и иска намаляване на размера му на 20 години, атакува и присъденото обезщетение.

Тричленният състав на ВКС намира, че инстанциите по същество са определили адекватно по вид наказание измежду предвидените алтернативни. Наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 22 години е около и под средния размер на предвидената в чл. 58а, ал. 2 и 3 от НК замяна на „доживотен затвор“ с наказание „лишаване от свобода“ за срок от 15 до 30 години. При определянето на размера на наложеното наказание и двете инстанции са отчели в достатъчна степен смекчаващите обстоятелства по делото (направено самопризнание, грижа за семейството). Въпреки това, отегчаващите обстоятелства (жертвата е „малолетно лице“, убийството е осъществено с особена жестокост, съдебното минало на подсъдимия) изключват възможността за по-благоприятно третиране на подсъдимия чрез допълнително намаляване на наложеното му наказание.

Върховните съдии не намират основания за изменение на решението на въззивния съд и в гражданско-осъдителната му част, като отчитат, че съдилищата правилно са приели съществуващата роднинска връзка като доказателство за основателността на иска, а определеният по справедливост размер е съобразен с интензитета и продължителността на негативните емоционални преживявания.

 

 

 

 

За мнения и технически проблеми използвайте: web_support@vks.bg.