26.03.2018 г.

ВКС наложи наказание от 5 г. „лишаване от свобода“ и „лишаване от право на управление на МПС“ за 7 г. на Любомир Трайков, причинил смърт на трима души при катастрофа на бул. „Руски“ в Пловдив

С Решение № 8/14.03.2018 г. по наказателно дело № 1047/2017 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) изменя въззивното решение по в.н.о.х.д. № 297/2017 г. на Апелативен съд – Пловдив, като намалява наложеното на Любомир Трайков наказание „лишаване от свобода“ от 6 години на 5 години. Потвърждава решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване.

Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимия и на частните обвинители срещу въззивното решение на Апелативен съд – Пловдив, с което е изменена присъдата по н.о.х.д. № 243/2017 г. на Окръжен съд – Пловдив.

Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, подсъдимият е признал изцяло фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за това. С присъдата е признат за виновен да е извършил престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1 и 5, б. „б“ вр. ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК (причиняване на смърт в транспорта в пияно състояние на повече от едно лице), за което са му е наложени наказания от 4 г. „лишаване от свобода“ и „лишаване от право на управление на МПС“ за 6 г. С въззивното решение е увеличено наказанието „лишаване от свобода“ на 6 г., а наказанието „лишаване от право на управление на МПС“ – на 7 г.

С касационната жалба подсъдимият иска намаляване на наложените му наказания, а с касационните жалби на частните обвинители се иска връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд с указания за увеличаване на наказанията.

Тричленният състав на ВКС посочва в мотивите си, че от фактите по делото е установено движение направо на подсъдимия Трайков и пресичане на неговата посока на движение от страна на пострадалия Ламджиев. Върховните съдии пишат: „Подсъдимият и пострадалият са се движели в едно и също платно за движение, в две насрещни ленти, напълно равнопоставено. В момента, в който разделителната ивица е прекъснала и е дала възможност на пострадалия да извърши маневрата завой наляво, равностойното движение се е променило, като това на подсъдимия е било с предимство пред извършващия маневрата пострадал“. Съгласно съдебната практика, независимо от своята скорост на движение, водачите с предимство не губят това свое право. Според съда на първо място, по реда на закона, на правната и житейска логика, стои задължението на пострадалия да осигури предимството на правоимащите го. Ако той беше изпълнил това свое задължение, до съприкосновение не би се стигнало, независимо от това каква е била скоростта на имащия право на предимство при преминаване. След като не е изпълнил своето задължение, се е стигнало до удар между двете превозни средства и тогава неизпълнението на задължението на подсъдимия да шофира с позволена и/или съобразена скорост влиза в причинно-следствената връзка за настъпването на тежкия резултат, свързан със смъртта на пострадалите.

В мотивите на решението на ВКС се сочи също, че е безспорно наличието не на един, който е достатъчен, а на два квалифициращи признака – деянието е извършено от подсъдимия в пияно състояние (0,8‰ алкохолна концентрация) и е причинена смърт на повече от едно лице (като е достатъчно да е причинена смърт на поне две лица, в случая те са три, което обстоятелство само по себе си е отегчаващо вината).

Преценявайки посочените във въззивното решение смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства върховните съдии напомнят, че определянето на наказанието не е чисто механичен процес, при който с математически подход се изчислява съотношението между тях. „Възможно е отделни обстоятелства да имат значително по-голяма относителна тежест, а други пък следва да се преценяват с един по-балансиран подход. Така например няма спор, че подсъдимият е нарушил чл. 21 от ЗДвП – почти двукратно е превишил позволената в градски условия скорост. От друга страна обаче, той е бил с предимство и е очаквал то да му бъде осигурено, независимо от скоростта му на движение“ – пише в мотивите.

Съдебният състав на ВКС приема, че наложеното от Апелативен съд – Пловдив наказание не е справедливо отмерено при посочения от въззивната инстанция баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Неправилно са посочени отегчаващи обстоятелства, които не съществуват или е недопустимо да се отчитат наслагващо се. „Това говори в подкрепа на извода, че наказанието следва да се определи при превес на смекчаващите вината обстоятелства, но не и толкова значителен, колкото е възприет от съда от първата инстанция. Относителната тежест на допуснатото нарушение на правилата за движение – двукратно почти превишена скорост, както и наличието на един погубен човешки живот повече от предвиденото в закона, в съвкупност е твърде висока, за да може наказанието да се определя толкова близко към минимума на предвидената в закона санкция“ – категорични са съдиите. Те обаче подчертават, че следва да се отчита и последващото поведение на дееца и проявеното разкаяние.

Според съда наказанието „лишаване от свобода“ трябва да се определи на 7,5 години, като със законовата редукция (намаляване с 1/3 заради съкратеното съдебно следствие) окончателният размер трябва да е 5 години. Наказанието „лишаване от право на управление на МПС“ трябва да остане в определения от въззивната инстанция размер от 7 години, като в този си вид и двете наказания ще са напълно достатъчни, за да изпълнят заложените в чл. 36 от НК цели на специалната и на генералната превенция.

 

 

 

 

За мнения и технически проблеми използвайте: web_support@vks.bg.