10.11.2017 г.

ВКС отмени арбитражно решение в частта, с която е изменен текст от договора за приватизационна продажба на акции, съставляващи 70% от капитала на „Параходство Български морски флот“ ЕАД

С решение № 189/09.11.2017 г., постановено по търговско дело № 1675/2017 г., тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя, на основание чл. 47, ал. 1, т. 5 от Закона за международния търговски арбитраж (ЗМТА), арбитражното решение от 30.03.2017 г. на Арбитражния съд при Българската търговско промишлена палата (АС при БТПП) в частта, с която по иска на „Кей Джи Маритайм Шипинг“АД, на основание чл. 307 от ТЗ е изменен чл. 4.8 (i) от сключения на 08.08.2008 г. договор за приватизационна продажба на акции, съставляващи 70% от капитала на „Параходство Български морски флот“ ЕАД, и в частта за разноските, присъдени в тежест на държавата.

ВКС връща делото на АС при БТПП. Осъжда „Кей Джи Маритайм Шипинг“АД да заплати на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) сумата 2 129 167,71 лв. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, както и сумата 100 лв. разноски за съдебното производство. Решението не подлежи на обжалване.

Според нормата на чл. 307 от Търговския закон (ТЗ) съдът може по искане на една от страните да измени или да прекрати договора изцяло или отчасти, когато са настъпили такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят, и запазването на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността. В решението си Арбитражният съд при БТПП е посочил, че ищецът „Кей Джи Маритайм Шипинг“АД е основал претенцията си на чл. 307 от ТЗ с искане договореният между страните в договора за приватизационна продажба от 08.08.2008 г. текст на чл. 4.8 (i) – „с този договор купувачът се задължава за срок от 10 години след приключване да поддържа средногодишно общ тонаж на корабите на дружеството не по-малък от 1 300 000 DWT, включително и чрез дъщерни дружества“, да бъде изменен, както следва: „с този договор купувачът се задължава за срок от 10 години след приключване да поддържа средногодишно общ тонаж на корабите на дружеството не по-малък от 880 000 DWT, включително и чрез дъщерни дружества“. Този иск е уважен, като е изменена клаузата на чл. 4.8 (i) в искания от ищеца смисъл.

В мотивите на решението на ВКС е посочено, че в арбитражното производство ответникът е оспорил своевременно компетентността на АС по предявения иск с правно основание чл. 307 от ТЗ, поддържайки, че такъв спор не е включен в арбитражната клауза на договора и не би могъл да бъде включен, тъй като чл. 307 от ТЗ е неприложим към приватизационните договори, включително и поради забраната на чл. 32, ал. 5 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол (ЗПСК), каквато позиция поддържа и в исковата молба за отмяна на арбитражното решение.

Съдебният състав на ВКС пише, че за преценката на наличието на въведеното от ищеца основание за отмяна на арбитражното решение – обхванат ли е спорът по чл. 307 от ТЗ от сключеното арбитражно споразумение, следва да се изходи от характера на съдържащата се в приватизационния закон разпоредба на чл. 32, ал. 5 и правното значение на въведената с нея забрана; от възможността редът по чл. 307 от ТЗ да бъде приложен по отношение на приватизационния договор, независимо че законът забранява предоговаряне на поетите с него задължения. Върховните съдии уточняват, че процесната приватизационна сделка е сключена при действието и е под специалния режим на ЗПСК от 2002 г., с който е въведен принципът за недопустимост на предоговарянето на задълженията по приватизационната сделка. Конкретната цел на императивната разпоредба е: да се гарантира защитата на обществения интерес от изпълнението на приватизационния договор във вида, в който е бил сключен; в процеса на сключване на договора купувачите да бъдат стимулирани да дават само такива предложения, които са действително изпълними. Според върховните съдии изводът от изложеното е, че поради забраната на чл. 32, ал. 5 от ЗПСК и целта на института на стопанската непоносимост, редът по чл. 307 от ТЗ за изменение на поети задължения е неприложим по отношение на приватизационните договори.

За да се произнесе по предявения иск, съдебният състав на ВКС приема, че следва да обсъди и въпроса може ли в арбитражното споразумение страните да предвидят разрешаване на спор, който не може да бъде решаван по взаимното им съгласие поради законова забрана. „Очевидно е, че спорът за изменение на клаузата от приватизационния договор в искания от купувача смисъл не подлежи на разрешаване чрез доброволни преговори поради изрична законова забрана. Всяко допълнително споразумение към приватизационния договор, с което се променят първоначално поетите задължения, ще бъде нищожно и няма да обвързва страните“ – категорични са върховните съдии. Изводът на съдебния състав на ВКС е, че забраната страните по приватизационния договор да предоговарят задълженията си, означава и забрана по договорен път да включват такъв спор в арбитражна клауза, да договарят арбитраж за разрешаването му посредством иск по чл. 307 от ТЗ.

Крайният извод, посочен в мотивите на съдебното решение, е за уважаване на искането за отмяна на арбитражното решение на въведеното от ищеца основание – чл. 47, ал. 1, т. 5, предл. първо от ЗМТА поради основателност на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба твърдение, че спорът по чл. 307 от ТЗ „не случайно не е включен в обсега на тези, които могат да бъдат отнесени към арбитраж, тъй като разногласие между страните относно необходимостта от промяна в договора изобщо не би могло да възникне поради законовата забрана на чл. 32, ал. 5 ЗПСК“.

В мотивите на съдебното решение е посочено още, че при основателност на иска за отмяна на арбитражното решение по съществото на спора, отмяната на арбитражното решение и в частта за разноските, присъдени в тежест на АПСК, се явява законова последица.

 

 

 

 

За мнения и технически проблеми използвайте: web_support@vks.bg.