20.04.2017 г.

ВКС остави в сила решението на САС, с което е потвърдена осъдителната присъда на СГС по делото срещу Владимира Янева

 

С Решение № 57/19.04.2017 г. по наказателно дело № 161/2017 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) остави в сила въззивно решение № 42/10.01.2017 г. по в.н.о.х.д. № 0050/2016 г. на Софийския апелативен съд. Решението е окончателно.

С присъда от 15.01.2016 г. по н.о.х.д. № С61/2015 г. на Софийския градски съд (СГС) подсъдимата Владимира Янева е призната за виновна за извършено престъпление по чл. 284в, предл. 1 от НК (за това, че като длъжностно лице противозаконно е разрешила да се използват специални разузнавателни средства) и е оправдана да е извършила престъплението при условията на чл. 26, ал. 1 от НК. На подсъдимата е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 година, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от 3 години. Със същата присъда подсъдимият Тодор Костадинов е признат за виновен за престъпление по чл. 319а, ал. 4 вр. ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а от НК му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лв.

С атакуваното пред ВКС решение на Софийския апелативен съд (САС) присъдата е изменена, като на подсъдимата Янева е наложено и наказание „глоба“ в размер на 1000 лв., а в останала част присъдата е потвърдена.

Съдебният състав на ВКС приема, че касационната жалба е неоснователна. Не е основателен основният упрек, отправен към предходните съдебни инстанции, че изводите им се основават на предположения, като въз основа на тях неправилно са приели, че подсъдимата е осъществила от субективна страна състава на чл. 284в от НК. „Настоящият съдебен състав не констатира допуснати нарушения на процесуалните правила, свързани със събирането и оценката на доказателствените материали и изграждането въз основа на тях на вътрешното убеждение. Първоинстанционният съд е положил максимални по обем усилия за пълно, всестранно и обективно изясняване на всички факти, включени в предмета на доказване. Събраните доказателства и доказателствени средства са били предмет на задълбочена преценка, като при анализа им не са допуснати нарушения на процесуалните правила, свързани с неправилно, тенденциозно или превратно тълкуване“ – пише в решението на ВКС. Въззивният съд не си е служил с вероятности или предположения при излагане на правните си изводи, а ясно, точно и професионално е акцентирал върху всеки факт, относим към предмета на доказване, като е посочил изводимото от него правно заключение. При правилно установените факти, съобразно всички изисквания на процесуалния закон, въззивната инстанция е достигнала до законосъобразния извод за съставомерност на деянието по чл. 284в от НК, осъществено от подсъдимата Янева както от обективна, така и от субективна страна.

Въззивният съд е възприел изцяло доводите на СГС относно естеството на срока, визиран в разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС). Според тази норма срокът за прилагане на СРС е до два месеца, като в случай на необходимост може да бъде продължен, но за не повече от шест месеца общо. В решението на ВКС пише: „Разбирането и на настоящия касационен съдебен състав е, че срокът, посочен в нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗСРС, е максимално допустим, като чрез неговото фиксиране законодателят е отговорил на изискването за баланс между обществено значимите интереси, налагащи в определени случаи използване на СРС за предотвратяване, разкриване и разследване на тежки престъпления и за защита на националната сигурност, от една страна, а от друга страна – конституционно признатите права, които това използване засяга, с оглед недопускане на възможността те да бъдат ограничени за неопределено време. Този срок не започва да тече отново при всяко направено отделно искане за разрешение за експлоатация на СРС, независимо от неговото прекъсване, щом се отнася за същите лица или обекти, подадено е от един и същ заявител, при едни и същи факти, служещи като основание да се иска прилагане на СРС“. Върховните съдии са категорични, че съгласието с обратната теза означава заобикаляне на разпоредбата на чл. 21 от ЗСРС, което е недопустимо. При това, органът, който издава разрешението, в случая – подсъдимата, няма право на преценка, а е длъжен да откаже да даде ново разрешение или продължаване на срока на вече даденото такова за използване на СРС, след като констатира, че е изтекъл максималният законов срок от шест месеца.

За да приеме, че подсъдимата е била добре запозната със законовите изисквания относно максимално допустимия срок, за който могат да бъдат прилагани СРС, и умишлено е нарушила разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗСРС, въззивният съд е изходил от писмените доказателства, събрани по делото, обективиращи конкретните действия на Янева относно дадените четири на брой разрешения, съответно продължения, за използване на СРС по отношение на обекта Автоматизирана информационна система „Централен полицейски регистър“ (АИС „ЦПР“). Основният аргумент на САС, а и на СГС е, че при третото искане от 28.01.2014 г., което е било за първоначално разрешение за прилагане на СРС (поради прекъсването във времето между изтичане на срока на предишното разрешение на 15.01.2014 г. и датата на новото искане), подсъдимата е издала разрешение за продължаване на прилагането на СРС, а при четвъртото искане – от 25.03.2014 г., вместо продължение на разрешението (както е било поискано), подсъдимата издала ново разрешение за прилагане на СРС. Обстоятелството, че на 25.03.2014 г. подсъдимата е издала ново (първоначално) разрешение за прилагане на СРС спрямо същия обект, е доказателство за това, че тя е съзнавала, че законовият срок по чл. 21, ал. 2 от ЗСРС е изтекъл и не би могъл да бъде продължен. С даването на ново разрешение, тя съзнателно е нарушила разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗСРС, с което умишлено е осъществила състава на чл. 284в от НК.

В касационната жалба защитата прави оплакване за това, че САС не е обсъдил възраженията, свързани с особеностите на работната обстановка, а от друга страна, изразява недоволството си от констатациите му за това, че подсъдимата е отговорна за лошата организация, свързана с воденето на регистъра на СРС. В мотивите на ВКС пише, че след като едно от задълженията на председателя на СГС е да прецени дали в искането се съдържа посочената в ЗСРС информация, както и да следи за спазването на сроковете по чл. 21, ал. 2, негово е и задължението да направи такава организация на Регистратурата за класифицирана информация, която да му позволява на него и заместниците му (определени със заповед да го заместват при изпълнение на тази му дейност) да извършват бърза проверка на тези данни.

Съставът на ВКС не констатира въззивният съд да е допуснал нарушение и на процесуалните правила при налагането на кумулативно предвиденото наказание. С въззивното решение САС е наложил на подсъдимата Янева кумулативно предвиденото за престъплението по чл. 284в от НК наказание „глоба“, което първостепенният съд е пропуснал да стори. Въззивната съдебна инстанция е съобразила разпоредбата на чл. 337, ал. 3 вр. с ал. 2, т. 1 от НПК, като е взела предвид, че в протеста на СГП срещу първоинстанционната присъда е направено съответно искане – налагане на кумулативно предвиденото наказание „глоба“.

 

 

 

За мнения и технически проблеми използвайте: web_support@vks.bg.