31.10.2016 г.

ВКС остави в сила присъдата на Софийския апелативен съд, с която Мария Мургина е оправдана по обвинението за принуда

 

С Решение № 138/31.10.2016 г., постановено по наказателно дело № 494/2016 г., тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) остави в сила въззивната присъда от 10.12.2015 г. на Софийския апелативен съд (САС) по в.н.о.х.д. № 519/2015 г. Решението не подлежи на обжалване.

След постановено второ отменително решение на ВКС и проведено трето по ред въззивно производство с атакуваната пред ВКС присъда САС отменя присъдата на Софийския градски съд (СГС), с която Мария Мургина е призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 143, ал. 3, пр. 10 вр. ал. 1 от НК (в случая – принуда по отношение на служител на данъчната администрация по повод на изпълнение на службата).  Вместо това САС признава подсъдимата за невиновна в това, за времето от 15.02.2007 г. до 30.01.2008 г., в гр. София, като изпълнителен директор на НАП, да е принудила Милена Цолчовска – териториален директор на ТД на НАП – гр. Силистра, да извърши нещо противно на волята си – да подаде молба за напускане като териториален директор чрез подадено писмено предизвестие до изпълнителния директор на НАП относно прекратяване на трудов договор, като употребила за това заплашване, че ако не подаде молба за напускане, ще бъде дисциплинарно уволнена. Мургина е оправдана по повдигнатото обвинение.

Тричленният състав на ВКС приема, че   касационният протест и касационната жалба на частния обвинител и граждански ищец Милена Цолчовска са неоснователни. В мотивите на съда пише: „При резултатните престъпления, каквото безспорно е принудата, причинната връзка и съответно фактите, които я обуславят, следва да са посочени от обвинението или да са изводими от съдържанието му, за да е възможно да се разгърне и съответната защитна линия”. ВКС приема, че за да е изобщо възможно обсъждане на въпроса за причинната връзка при конкретното обвинение за принуда, то е изначално необходимо подсъдимата да е упражнила неправомерно психическо въздействие по отношение на Цолчовска (изразено чрез отправяне на заплахи за уволнение на срещата на 15.02.2007 г. и евентуално в телефонни разговори помежду им в периода м. февруари 2007 – м. януари 2008 г.) и вследствие на което тя, противно на волята си, да е подала предизвестие за напускане на 01.02.2008 г. 

Според съдебния състав на ВКС е налице противоречие в мотивите на САС, доколкото, от една страна, САС е приел, че няма основание „да преразглежда, интерпретира повторно и да внася корекции в основните, релевантни за правилното решаване на делото фактически положения”, установени от първата инстанция, сред които безусловно са фактите, че Мургина е заплашвала Цолчовска с уволнение, а от друга страна, практически е направил точно това. Тези процесуални нарушения по естеството си са съществени, но ВКС намира, че те могат да бъдат поправени при ползване на придадените му правомощия по чл. 354, ал. 5, изр. 2 от НПК, сред които се включва възможността за надлежно обсъждане и оценка на доказателствените материали по оспорваните от държавното и частно обвинение въпроси, имащи значение за крайните изводи за съставомерността на деянието по чл. 143, ал. 1 от НК. 

По първия основен въпрос дали подсъдимата Мургина е отправила заплашителни реплики, че ако Цолчовска не подаде молба за напускане, то ще я уволни дисциплинарно, ВКС приема, че доказателствената съвкупност е била явно противоречива. От мотивите на първата инстанция се разбира, че безкритичен кредит на доверие е отдаден на показанията на свидетелката Цолчовска. Съставът на ВКС констатира, че показанията на Цолчовска относно репликите за дисциплинарно уволнение не са нито толкова ясни и конкретни, нито пък последователни, за да бъдат безрезервно кредитирани и поставяни в основата на осъдителна присъда, както е подходил първоинстанционният съд. Според върховните съдии доказателствената основа не предпоставя и сигурен извод, че след срещата на 15.02.2007 г. подсъдимата Мургина лично е отправяла заплахи за уволнение спрямо Цолчовска в телефонна комуникация. В обвинителния акт е посочен като период м. февруари 2007 г. – м. януари 2008 г., като с основание въззивният съд е коментирал, че липсва каквато и да е конкретика, която да позволява да се организира защита. Тя не би могла да бъде адекватна и ефективна, тъй като възможностите за проверка на показанията на св. Цолчовска са безвъзвратно пропуснати, а на досъдебното производство няма събирани никакви доказателства, които да потвърждават дори факта за осъществявани изходящи/входящи обаждания между двете. 

Съдиите от ВКС са категорични, че след като твърденията в обвинителния акт за осъществено неправомерно въздействие от страна на подсъдимата Мургина не намират доказателствена подкрепа, то оспорваната въззивна присъда се явява законосъобразна.

 

 

 

 

За мнения и технически проблеми използвайте: web_support@vks.bg.