06 юли 2016 г.

ВКС – Търговска колегия се произнесе по делото на КТБ

 

С определение № 172 от 06.07.2016 г. по т.д.№ 3343/15 г. състав на ВКС, ТК, І отделение потвърди решението по т.д.н. №2216/2015 г. на Софийски апелативен съд, в частта, имаща характер на определение, с която са оставени без разглеждане въззивните жалби на „Бромак“ ЕООД, гр.София „Бългериан Акуизишън Къмпани С. а. р. л.“, Люксембург и на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./, гр.София, чрез изпълнителните й директори и чрез „Бромак” ЕООД, срещу решението на Софийски градски съд за обявяване на неплатежоспобността на „Корпоративна търговска банка“ АД и за прекратяване на въззивното производство по тях.

Със същото определение съставът на ВКС остави без разглеждане касационните жалби на изпълнителните директори на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ и „Бромак“ ЕООД и на „Бългериан Акуизишън Къмпани С. а. р. л.“ срещу решението на Софийски апелативен съд за определяне за начална дата на неплатежоспособността на „Корпоративна търговска банка“ АД на датата 20.06.2014 г.

Съображенията на състава са, че подадената от „Корпоративна търговска банка“ АД чрез изпълнителните й директори и чрез „Бромак”ЕООД въззивна жалба срещу решението на Софийски градски съд е недопустима като подадена от лица без надлежна представителна власт по отношение на банката съгласно чл.11, ал.3 от Закона за банковата несъстоятелност. (чл.11, ал.3 ЗБН: „Банката, за която се иска откриване на производство по несъстоятелност, се представлява по делото от назначените от Централната банка квестори или от назначените по реда на чл. 12, ал. 1, т. 2 временни синдици или от упълномощени от тях лица.”)

За недопустими са счетени и подадените от „Бромак“ ЕООД и „Бългериан Акуизишън Къмпани С. а. р. л.“ в качеството им на акционери, встъпили в производството по несъстоятелност, въззивни жалби срещу решението на Софийски градски съд, тъй като съгласно изричната разпоредба на чл.16 ал.1 изр.3 от Закона за банковата несъстоятелност, акционерите не са от кръга на лицата, разполагащи с право на жалба срещу решенията, постановявани в производството по банкова несъстоятелност. (чл.16, ал.1, изр.3 ЗБН: „Право на жалба имат квесторите или временните синдици на банката и Централната банка, а право на протест – прокурорът.”)

По същите съображения се счетени за недопустими и подадените от посочените лица касационни жалби срещу решението на Софийския апелативен съд за определяне за начална дата на неплатежоспособността на „Корпоративна търговска банка“ АД на датата 20.06.2014 г.

Съставът на ВКС сезира Конституционния съд с искане за обявяване на противоконституционност на разпоредби на чл.11, ал.3 и на чл.16, ал.1, изр.3 от Закона за банковата несъстоятелност с постановено на 11.01.2016 г. определение по това дело по съображения, че правото на гражданите на ефективни правни средства за защита пред съд е утвърдено едновременно в чл.56, чл.121 и чл.122 от Конституцията на Република България и в член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.

С решение №6 от 14.06.2016 г. по конст. дело №1/2016 г. /обн. ДВ бр.47/21.06.2016 г./, Конституционният съд отхвърли искането за установяване на противоконституционност на разпоредбите на чл.11 ал.3 от ЗБН и чл.16 ал.1 предл.3 от ЗБН. В мотивите си Конституционният съд изтъква, че с оглед особената функция на банките, законите, регулиращи дейността им, предвиждат засилен контрол и спешни мерки при съмнение за нарушение на правилата от страна на управителните им органи или неправилно управление. Посочва, че оспорената разпоредба на чл.11 ал.3 от ЗБН само потвърждава правилото, че от момента, в който банка е застрашена от неплатежоспособност, управлението й се поема от лица, различни от управителните й органи. С оглед на това приема,че това законово решение е в интерес на вложителите и не противоречи на никоя конституционна норма. Също така излага съображения,че лишаването на участващите в производството по банкова несъстоятелност акционери с повече на 5 на сто от капитала на банката, от възможността да обжалват решенията на съда по чл.13 ал.1 и чл.14 от ЗБН, съгласно оспорената разпоредба на чл.16 ал.1 изр.3 от ЗБН, не противоречи на Конституцията, защото подлежащите на въззивно и касационно обжалване съдебни актове не засягат техните права и законни интереси. С оглед на това стига до извода, че разпоредбата на чл.16 ал.1 изр.3 от ЗБН не нарушава равенството на страните в процеса, нито правото им на защита.

Съгласно разпоредбата на чл. 14 ал. 6 от Закона за Конституционния съд, постановените решения по конституционни дела са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани.

Предвид задължителната за състава на ВКС преценка на Конституционния съд, че разпоредбите на чл.11 ал.3 от ЗБН и чл.16 ал.1 предл.3 от ЗБН не са в противоречие с конституционните разпоредби, тъй като не нарушават равенството на страните в процеса, нито правото им на защита, което право е обект на закрила и от разпоредбите на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставът на ВКС следва да приложи посочените разпоредби на Закона за банковата несъстоятелност. Разпоредбите на ЗБН не са обявени за противоконституционни, а доколкото е задължителен изводът на Конституционния съд, че те не нарушават равенството на страните в процеса, нито правото им на защита, същите не могат да се приемат за противоречащи на ЕКПЧОС и съответно за отменени по силата на прякото отменително действие на ЕКПЧОС по отношение на онези разпоредби от законите и подзаконовите нормативни актове, които й противоречат.

В частта, с която са оставени без разглеждане касационните жалби срещу решението на Софийски апелативен съд, определението на ВКС подлежи на обжалване с частна жалба, пред друг състав на ВКС.

В останалата част определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

За мнения и технически проблеми използвайте: web_support@vks.bg.