24 юни 2016 г.

С тълкувателно решение ВКС уеднаквява практиката по прилагането на текстове от Закона за кооперациите от 1991 г. и ЗЗД по отношение на жилищностроителните кооперации, както и на норми от Закона за управление на етажната собственост и Закона за собствеността

 

С Тълкувателно решение № 5/2014 г. от 24.06.2016 г. по Тълкувателно дело № 5/2014 г. Общото събрание на Гражданската колегия (ОСГК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши, че:

1. При действието на забраната, установена с чл. 31, ал. 3 от Закона за кооперациите (ЗК) от 1991 г., отменен със Закона за кооперациите от 1999 г., правото на собственост върху вещ, собственост на жилищностроителна кооперация (ЖСК), може да се придобие по давност.

2. Жилищностроителната кооперация не е материалнолегитимирана да претендира обезщетение по чл. 59, ал. 1 от Закон за задълженията и договорите (ЗЗД) за лишаването й от възможността да ползва свой собствен имот, разпределен на член на кооперацията.

3. Молбата за спиране изпълнението на решение на общото събрание на етажна собственост (чл. 40, ал. 3 от Закон за управление на етажната собственост) подлежи на разглеждане по реда на обезпечителното производство. Определението, с което съдът се произнася по такава молба, подлежи на обжалване по реда за обжалване на обезпеченията.

4. Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността (ЗС) е приложима при съпружеска имуществена общност, когато при фактическа раздяла общият имот се ползва само от единия съпруг.

Тълкувателното дело е образувано поради наличието на противоречива съдебна практика. По отношение на въпроса: „Може ли да се придобие по давност право на собственост върху вещ, собственост на ЖСК, при действието на забраната, установена с чл. 31, ал. 3 („не може да се придобие по давност вещ, която е собственост на кооперация”) от отменения Закон за кооперациите от 1991 г., ОСГК приема, че забраната не намира приложение спрямо имуществото на ЖСК поради спецификата на имуществените отношения, които Законът за жилищностроителните кооперации (ЗЖСК) урежда. Върховните съдии уточняват, че кооперацията е доброволно сдружение на физически лица, които извършват търговска дейност за задоволяване на интересите си. Кооперациите са търговци. В решението пише, че ЖСК също представляват форма на доброволно сдружаване на лица, но съществено се различават от кооперациите по ЗК. Жилищностроителната кооперация е правен субект със строго определен предмет на дейност и специфична цел – да построи сграда и да снабди член-кооператорите със собствени жилища, гаражи и др. обекти. ЖСК има преходен характер като юридическо лице и с постигането на изначално известната цел се прекратява. С чл. 1, ал. 2, т. 2 от Търговския закон те изрично са изключени от кръга на търговците. В мотивите си върховните съдии пишат, че ЖСК разкриват съществени особености в сравнение с другите видове кооперации. Поради това и законите, които уреждат обществените отношения, свързани с тях, не се отнасят като общ към специален, а всеки има самостоятелно приложно поле. В мотивите на решението се уточнява, че въвеждането на забраната по чл. 31, ал. 3 от ЗК е продиктувано от предвиденото в Допълнителните разпоредби на ЗК от 1991 г. възстановяване на правата на съществуващите и възстановени кооперации върху тяхното иззето и одържавено имущество след 10 септември 1944 г. Тя има временен характер и в следващия ЗК от 1999 г. не е възпроизведена. Затова нормата не може да се тълкува разширително или да се прилага по аналогия.

По отношение на въпроса дали е материалнолегитимирана ЖСК да претендира обезщетение по чл. 59 от ЗЗД за лишаването й от възможността да ползва свой собствен имот, разпределен на член на кооперацията, ОСГК приема, че след разпределяне на обектите на член-кооператорите ЖСК като юридическо лице не е легитимирана да търси обезщетение за лишаването й от ползване на тези обекти, тъй като самият закон (чл. 38а от ЗЖСК) е предоставил защитата на владението им не на кооперацията, а на съответните член-кооператори.

Във връзка с въпроса дали подлежи на разглеждане по реда на обезпечителното производство молбата за спиране изпълнението на решение на общо събрание на етажна собственост и подлежи ли на обжалване определението, с което съдът се произнася по нея, ОСГК приема, че по своя характер спирането на изпълнението на решение на общото събрание на етажна собственост е вид обезпечителна мярка, която се предприема, за да се ограничат евентуалните вреди, които биха настъпили от изпълнението му, докато трае исковият процес. В мотивите на тълкувателното решение пише: „Определението, с което съдът се произнася по молбата за спиране на изпълнението, представлява по същество произнасяне по искане за налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението”, предвидена в чл. 397, ал. 1, т. 3, предл. последно от ГПК и намираща се в Част четвърта на ГПК „Обезпечително производство”. Тези определения по чл. 40, ал. 3 от ЗУЕС се обжалват по реда, предвиден за обжалване на обезпеченията.

По отношение на въпроса дали е приложима разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗС („когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване”) при съпружеската имуществена общност, когато общият имот се ползва само от единия съпруг, ОСГК приема, че няма пречка при фактическа раздяла съпругът, който е лишен от ползването на имот – съпружеска имуществена общност, да иска да бъде обезщетен от другия съпруг за ползите, от които е лишен за времето на едностранното ползване на основание разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗС, която в случая намира приложение по аналогия. Върховните съдии пишат в мотивите си, че съпружеската имуществена общност като особена съсобственост има правен статут, различен от този на обикновената съсобственост. Тя е бездялова и неделима, но както и при обикновената съсобственост, съпрузите имат равни права на ползване върху общите вещи. Както в действащия Семеен кодекс, така и в отменените от 1968 г. и 1985 г. не е изрично предвидено право за търсене на обезщетение от съпруга, лишен от ползването на общата вещ до прекратяване на общността. Когато общата вещ се ползва само от единия съпруг, другият, макар и да е фактически отстранен от ползването, продължава да има право на ползване. То ще остане неосъществено, ако неползващият съпруг не може да получи никаква компенсация. Това би довело до нарушаване на основен принцип в правото – да не се допусне неоснователно обогатяване на един правен субект за сметка на друг. „Имайки предвид този принцип, следва да се приеме, че всеки от съпрузите има право да иска заплащане на обезщетение за ползите, от които е лишен, от другия съпруг, който при фактическа раздяла ползва общата вещ изцяло или над правата си” – категорични са върховните съдии.

.

 

 

 

 

За мнения и технически проблеми използвайте: web_support@vks.bg.