06 юни 2016 г.

ВКС реши, че в производството по чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред са приложими общите правила на ГПК за присъждане на разноските

            С Тълкувателно решение № 2/2015 г., постановено на 06.06.2016 г. по Тълкувателно дело № 2/2015 г., Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд реши, че в производството по чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред са приложими общите правила на ГПК за присъждане на разноските.

 Делото бе образувано заради наличието на противоречива съдебна практика. Според едното становище Националният осигурителен институт (НОИ) като държавен орган, който по силата на чл. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (ЗУТОССР) е ответник по исковете за установяване на трудов стаж, не дължи направените от ищците деловодни разноски в тези производства, тъй като неговата процесуална легитимация е във връзка с изпълнение на възложената му със закон компетентност; че предявяването на иска е необходимо за постигане на целения правен резултат, независимо от поведението на ответника по иска. Прието е, че не се прилагат общите правила за отговорността за разноски като санкция за страната, предизвикала неоснователно правния спор.

Според другото становище в производството по чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (за установяване на времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г.) са приложими общите правила на ГПК за присъждане на разноските.

В постановеното днес решение Общото събраните на Гражданската колегия на Върховния касационен съд намира за правилно второто становище по въпроса – ако искът е основателен, НОИ дължи направените от ищците деловодни разноски в тези производства. В мотивите на решението пише: „При липса на официални удостоверителни документи за установяване на трудовия стаж на лицата, единствено приложим и допустим е исковият ред по специалния закон, т. е. спорът може да бъде разрешен само по съдебен ред. Когато субектът на трудовото правоотношение е натоварен с това да води процес и да установи правото си пред съд, с цел да извлече благоприятни правни последици и когато държавата е определила един орган да отговаря по този иск, именно този орган ще трябва да понесе разноските по делото, ако искът е основателен”.

Според върховните съдии, ако действителната воля на законодателя би била, предвид особеностите на пасивната процесуална легитимация на НОИ по чл. 3 от закона, ищците в производствата за установяване на трудов стаж по чл. 1, ал. 1, т. 1 и т. 3 да понасят тежестта на направените разноски по тези дела, респективно тази тежест и отговорността за тези разноски да не се разпределя и те да не се присъждат според общите правила на чл. 78 от ГПК (най-общо казано според изхода на делото), то законодателят изрично би установил такова специално правило, подобно на това по чл. 9, ал. 2 – относно разноските за исковите производства за установяване на осигурителен стаж по чл. 1, ал. 1, т. 2 от ЗУТОССР.

 

 

 

 

За мнения и технически проблеми използвайте: web_support@vks.bg.