19 май 2016 г.

ВКС върна на Софийския апелативен съд за ново разглеждане делото срещу Стивън Мейсън Кристофър

 

С Решение № 94/18.05.2016 г. по наказателно дело № 279/2016 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отмени изцяло въззивното решение на Софийския апелативен съд (САС), с което е потвърдена присъдата на Стивън Мейсън Кристофър, постановена от Софийския градски съд (СГС) г. С акта на СГС подсъдимият е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 119 вр. чл. 115 от НК – убийство (на Емил Ботев в училищен двор в квартал „Горубляне”) при превишаване на пределите на неизбежната отбрана. Осъден е на „лишаване от свобода” за срок от четири години. ВКС връща делото на САС за ново разглеждане от друг състав и от етапа на допускане на доказателства. Решението не подлежи на обжалване.

ВКС приема, че при използваните от съдилищата доказателствени материали е установен поводът за възникване на конфликта. Спорна е останала втората, същинската част от процесното събитие, свързана пряко с предмета на доказване по делото. То се е развило във връзка с първата част от конфликта, но системата от телодвижения е установена чрез разпитите на свидетели, които са предимно от групата от квартал „Горубляне”. При множеството проведени разпити, особено на свидетеля Софрониев, са останали налични противоречия, свързани именно с поведението на пострадалия и на подсъдимия.

Според ВКС самата избрана процедура (съкратено съдебно следствие) не дава възможност за надлежно съпоставяне на отделните противоречия по предвидения в НПК ред. „Избраната процедура обаче не изключва възможността на съда да се ползва от принципа на чл. 18 от НПК (съдът, прокурорът и разследващите органи основават решенията си върху доказателствени материали, които те събират и проверяват лично, освен в случаите, предвидени в този кодекс), който е правилото в наказателния процес. Напротив, той е задължен да го стори, когато това е единствената възможност да отсее спорното от безспорното. Съдебният състав на ВКС приема, че установените факти, както са възприети от съдилищата по същество, съвсем очевидно са основани на спорни доказателства, които не е било възможно да бъдат проверени по избрания от тях ред на съкратената процедура. Това съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените и което не е било отстранено от въззивната инстанция, в рамките на чиито правомощия това е било напълно възможно. Въззивната инстанция не е можела да отстрани това противоречие без извършването на съответното съдебно следствие и съпоставяне на спорните моменти, а пропускът й е довел до посоченото съществено процесуално нарушение.

В мотивите на ВКС пише: „За да се достигнат изводите на съдилищата за продължаващо преследване с цел побой по отношение на подсъдимия Кристофър, тъй като това е правнозначимият факт, трябва да бъде отстранено цитираното противоречие, което се съдържа най-вече в показанията на свидетеля Софрониев. Изясняването му е от изключително съществено значение, тъй като е важно обстоятелството дали пострадалият Ботев е гонел до последния момент подсъдимия или се е спрял, отказвайки се от преследването”. Съдиите подчертават, че при новото разглеждане на делото съдът следва да извърши непосредствен разпит на свидетелите Софрониев, Скрински, Йотов, Филипов и Крачунов. Освен всичко останало, по делото са установени участници, които не са разпитвани в качеството на свидетели, но които имат пряко и непосредствено възприятие от случилото се – такъв например е Николай Веселинов. Не е установено дали това лице е идентично с братовчед на свидетеля Филипов, използвал обидни изрази на етническа основа, възпламенили затихващия конфликт. „Това са обстоятелства, които са останали неизяснени, но са от значение за обективното установяване на фактите по делото и в действителност са попречили на всяка една от страните по делото да защити своята теза, била тя обвинителна или защитна” – категорични са съдиите от ВКС.

 

 

 

 

За мнения и технически проблеми използвайте: web_support@vks.bg.