28 април 2016 г.

ВКС ще тълкува дали братята, сестрите, дядовците, бабите и внуците имат право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техни близки

 

С разпореждане на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) бе образувано Тълкувателно дело № 2/2016 г., като Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) трябва да приеме тълкувателно решение по въпроса „Включват ли се в кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техни близки, братята и сестрите, както и низходящите и възходящите от втора степен?”

Делото е образувано по предложение на заместниците на председателя на ВКС и ръководители на Гражданската и Търговската колегии, които констатират необходимостта от допълване и надграждане на съдебната практика по въпроса какъв е кръгът на легитимираните лица, имащи право да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техни близки. Те посочват, че задължителната съдебна практика, определяща кръга на легитимирани лица, е формирана с постановления на Пленума на Върховния съд № 4/1961 г., № 5/1969 г. и № 2/1984 г. Според тази практика право на обезщетение имат съпругът, лицата, живеещи на съпружески начала с пострадалия, както и най-близките му роднини – низходящи и възходящи от първа степен и взетите за осиновяване, но неосиновени деца.

В предложението за образуване на делото пише: „От приемането на посочените постановления на Пленума на Върховния съд са изминали повече от 30 години. Предварителното изключване от кръга на лицата, имащи право на обезщетение, на роднини, с които починалият може да е имал особена емоционална връзка, освен че е житейски неоправдано, съставлява и значително по-стеснително тълкуване на понятието за близки роднини на лица – жертви на деликти, отколкото е прието в голяма част от европейските страни. Особени затруднения в практиката поражда изключването от кръга на братята и сестрите на починалия, както и неговите низходящи и възходящи от втора степен – внуци и баби и дядовци. По отношение на роднини с по-далечно родство анализът на съдебната практика показва, че претенции, предявени от тях, са изключение”.

Заместниците на председателя на ВКС пишат, че предложеният въпрос, по който трябва да се произнесе ОСГТК, би дал възможност по тълкувателен път да се изясни дали формираната с постановленията на Пленума на Върховния съд № 4/1961 г., № 5/1969 г. и № 2/1984 г. задължителна съдебна практика следва да бъде допълнена.

 

 

 

 

 

За мнения и технически проблеми използвайте: web_support@vks.bg.