29 март 2016 г.

ВКС измени наложеното на подсъдимия Диян Станчев наказание, като го намали от две години и шест месеца на две години „лишаване от свобода”

 

С Решение № 300/2016 г. по наказателно дело № 671/2015 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) измени въззивно решение от 26.02.2015 г. на Варненския апелативен съд в частта относно наложеното на подсъдимия Диян Станчев наказание, като го намали от две години и шест месеца „лишаване от свобода” на две години „лишаване от свобода”. Решението не подлежи на обжалване и протест.

През 2011 г. делото пред Варненския окръжен съд (ВОС) е образувано в производство по Глава двадесет и девета от НПК – по постигнато споразумение между прокуратурата, подсъдимия Станчев и защитата му. След одобряване на споразумението, по силата на което подсъдимият е осъден за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в” от НК, като му е наложено наказание от две години „лишаване от свобода”, чието изпълнение е отложено за срок от четири години, наказателното производство е прекратено. Станчев е лишен и от правото да управлява МПС за срок от две години.

С решение от 05.07.2012 г. по н. д. № 533/2012 г. на ВКС производството е възобновено, определението на ВОС – отменено, а делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. С присъда от 06.12.2012 г. ВОС признава подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в” от НК и на основание чл. 54 от НК му налага наказание „лишаване от свобода” за срок от две години, като на основание чл. 66 от НК отлага изтърпяването за срок от четири години. С решение от 03.04.2013 г. Варненският апелативен съд (ВАпС) отменя изцяло атакуваната пред него първоинстанционна присъда и връща делото на първата инстанция за ново разглеждане.

С Присъда № 100/28.10.2013 г. Варненският окръжен съд признава подсъдимия Диян Станчев за виновен в това, че на 17.07.2011 г. в гр. Варна, при управлението на МПС – мотоциклет „Хонда”, нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на Лора Казанлиева, поради което му налага наказание „лишаване от свобода” за срок от две години и шест месеца. С въззивно решение от 26.02.2015 г. ВАпС потвърждава изцяло атакуваната пред него първоинстанционна присъда.

Съдебният състав на ВКС приема, че касационната жалба на подсъдимия се явява частично основателна. В мотивите на съда пише, че проведеното съдебно производство на две инстанции по общия ред е в унисон с всички процесуални правила и в пълен обем е гарантирало упражняване правата на всички страни в процеса. Според съда са неоснователни и оплакванията за допуснати нарушения на материалния закон като последица от допуснати съществени процесуални нарушения.

В жалбата се сочат и доводи за явна несправедливост по отношение на наказанието „лишаване от свобода” и постановеното му ефективно изтърпяване. Съдебният състав намира, че някои от базисните данни, относими към индивидуализацията на наказанието, не са правилно установени от решаващите съдилища, а други – не са отчетени. Значимите за определяне на наказанието смекчаващи обстоятелства са: чистото съдебно минало, липсата на други нарушения на ЗДвП, добрите характеристични данни, изразеното съжаление, наличното съпричиняване от страна пострадалата – чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП (което се обсъжда от въззивния съд, но не се отчита при определяне на наказанието). Налице е съпричиняване, тъй като пострадалата, без да се огледа, е предприела пресичане, като не се е съобразила с разстоянието до приближаващото МПС и неговата скорост на движение и е попаднала в опасната зона за спиране. На пешеходеца не е предоставено правото да не държи сметка за приближаващите превозни средства. Съдебният състав цитира в мотивите си Решение №1089/77г. по н. д. № 928/77 г. на Върховния съд: „Правото на предимство на пешеходците, както и на водачите на пътни превозни средства, е абсолютно по своето съдържание, но относително по своя ефект. А това означава, че никога не може да загуби своите права носителят на това право, което законът му е предоставил, но когато безопасността на носителя на правото е застрашена и той има възможност да се откаже от неговото осъществяване, възниква задължението да не го осъществи на всяка цена”. Съдиите допълват, че в случая пострадалата е следвало да се огледа и да прецени, че подсъдимият се е движел бързо и е на близко разстояние. Това е направила свидетелката Едрева, която, поглеждайки надясно, е видяла бързо приближаващи се светлини на МПС и не е предприела пресичане.

В мотивите на съда се посочва, че са налице и отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства – две нарушения на правилата за движение, както и динамиката на разпространение на престъпленията от този вид. От значение е и степента на обществена опасност на деянието и дееца, но за да бъде същата завишена, трябва да са налице конкретни данни, които да характеризират дееца и деянието с по-висока степен на обществена опасност от обикновените случаи на престъпления от този вид, тъй като принципно за всяко по вид престъпление законодателно е заложена съответна степен на обществена опасност на деянието, намерила израз в предвидената санкция. В случая от значение е, че подсъдимият е водач на МПС с неголям стаж, което изисква допълнителна осторожност при управлението на МПС и избирането на скоростта за движение, както и фактът, че той е познавал пътя, по който се е движел, и освен знаковото обозначение е знаел за намиращата се пешеходна пътека, което макар и в ранния час на деня е изисквало повишено внимание и управление не само с разрешена скорост, но и със съобразена такава.

В решението на ВКС пише, че във връзка с определянето на наказанието е необходимо да бъде посочено принципното разбиране на съдебния състав за това, че при индивидуализацията на наказанието няма място за механичен формален подход при съпоставката между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически величини, а за различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца. „Всичко гореизложено дава основание да се направи извод, че на подсъдимия следва да се определи наказание при превес на смекчаващите обстоятелства, което изисква отмерване на наказание под средния предел на предвиденото в закона, а не в близост до него, както са сторили контролираните съдилища” – се казва в мотивите, като съдиите са категорични, че в случая не трябва да се прилага институтът на условното осъждане. „Принципно са налице формалните предпоставки на разпоредбата на чл. 66 от НК, а именно наложеното наказание да е до три години „лишаване от свобода” и деецът да не е осъждан, но при преценката дали целите на наказанието ще се постигнат, се налага отрицателен извод. Съгласно трайната съдебна практика, за приложението на института на условното осъждане е необходимо да се прецени преди всичко дали подсъдимият ще може да се поправи без ефективно изтърпяване на наказанието, като съдът е длъжен да не пренебрегва и нуждите на генералната превенция. Затова следва да се преценят не само личните качества на подсъдимия, но и конкретната обществена опасност на деянието. Това е така, независимо че НК изрично подчертава преобладаващото значение на целта за превъзпитание и поправяне на дееца. Не може да се игнорира въздействието по отношение на останалите граждани, особено когато е извършено престъпление от вид, който актуално е много по-често явление и изисква по-интензивна реакция, така че да се осигури въздействие не само върху дееца, но и по отношение на останалите членове на обществото” – пишат върховните съдии.

Решението е подписано с особено мнение от председателя на състава Севдалин Мавров. Той не споделя приетото от състава на съда и предходните инстанции съпричиняване на престъпния резултат от страна на пострадалата Лора Казанлиева, предприела пресичане на платното за движение по пешеходната пътека, без да се огледа, като не се е съобразила с разстоянието до приближаващото МПС и неговата скорост на движение, възприето като нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, при което е попаднала в опасната зона за спиране, отразяващо се на наказанието.

 

 

 

 

 

За мнения и технически проблеми използвайте: web_support@vks.bg.