29 март 2016 г.

ВКС остави в сила решение, с което е потвърдена осъдителната присъда за Ем. Азов и М. Миков – умишлено умъртвили бременна жена в „Красна поляна” през 2013 г.

 

С Решение № 413/2016 г., постановено по касационно наказателно дело от общ характер (к.н.о.х.д.) № 1455/2015 г., тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) остави в сила въззивното решение от 29.07.2015 г. по в.н.о.х.д. № 1134/2014 г. на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване.

С присъда от 26.03.2014 г. на Софийския градски съд Емил Азов и Михаил Миков са признати за виновни в това, че на 04.03.2013 г. в гр. София, ж. к. „Красна поляна” в съучастие, като съизвършители, умишлено умъртвили Петя Тодорова, като убийството е на бременна жена, извършено по особено мъчителен начин, с особена жестокост и предумишлено. На подсъдимите са определени наказания „доживотен затвор”, които на основание чл. 373, ал. 2 от НПК във вр. чл. 58а, ал. 2 от НК са заменени с наказание „лишаване от свобода” в размер на 30 години за Азов и 20 години „лишаване от свобода” за Миков. Двамата подсъдими са осъдени да заплатят обезщетение в размер от по 150 000 лева за причинени от престъплението неимуществени вреди на гражданските ищци. С оставеното в сила от ВКС въззивно решение от 29.07.2015 г. на Софийския апелативен съд първоинстанционната присъда е потвърдена.

Съдебният състав на ВКС приема, че подадените касационни жалби са неоснователни. Производството пред СГС е протекло по реда на Глава двадесет и седма от НПК „Съкратено съдебно следствие”. Предпоставка за провеждането на диференцираната процедура е доброволното признаване на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, заявено от Азов и Миков пред СГС, и изразеното от тях съгласие да не се събират доказателства за тези факти. „Процедурата е проведена законосъобразно, като следва да се посочи, че всички тези действия са осъществени в присъствието на защитниците на двамата подсъдими. Доводите за допуснато нарушение при провеждане на съкратеното съдебно следствие не намират основание по делото” – категорични са върховните съдии.

Тричленният състав на ВКС не приема за основателни и наведените оплаквания срещу квалификацията на деянието като извършено предумишлено: „Предвид установения по делото мотив за извършване на деянието, подсъдимият Азов е започнал неговото планиране от момента, в който пострадалата го е информирала, че е бременна – 02.03.2013 г., за което сочи обсъждането на следващия ден 03.03.2013 г. и планирането на дейността, съвместно с другия подсъдим по делото и реализиране на планираното деяние на 04.03.2013 г., т. е. подсъдимият е разполагал с два дни за обмисляне и обсъждане на мотивите за извършване на стореното. При това положение, категорично установено по делото от инстанциите по фактите, следва несъмненият извод, че е налице квалифициращият признак по чл. 116, ал. 1, т. 9 от НК”.

Според съда неоснователни са твърденията за липса на квалифициращите обстоятелства по чл. 116, ал. 1, т. 6 и т. 9 от НК. Пострадалата е била в състояние, в което е възприемала и осъзнавала случващото се, изпитвала е силни болки и страдания, обуславящи квалифицирането на деянието като извършено по особено мъчителен начин.

Не кореспондира със съдебната практика и възражението на защитата, че квалифициращият признак особена жестокост касае единствено личността на дееца, с каквато характеристика подсъдимият Азов не се отличава. В мотивите на съдебното решение пише: „Правилно е прието от въззивния съд, че обективираното деяние изразява явно незачитане на човешкия живот и личност, проявено в конкретна жестокост и необяснима ярост. Към това безспорно сочи цялата верига и видът на действията, предприети при осъществяване на деянието, но особено впечатление правят обстоятелствата, че подсъдимият Азов не е прекратил действията си, въпреки това, че пострадалата го е молила да спре и му се извинявала, както и че след като умъртвили жертвата, подсъдимите съблекли тялото и го захвърлили в намираща се в близост бетонна шахта, които действия несъмнено представляват проява на безпощадна бруталност и садизъм, обуславящи квалификацията на деянието като извършено с особена жестокост”.

По отношение на довода за явна несправедливост на наказанието, обоснован от защитниците на Азов с твърдението, че подсъдимият улеснил в значителна степен разкриването на обективната истина, върховните съдии пишат: „Следва отново да се отбележи, че признаването на фактите от подсъдимия, което е обусловило провеждане на производството по реда на съкратеното съдебно следствие, респективно заменяването в конкретния случай на определеното наказание „доживотен затвор” с „лишаване от свобода”, не може да бъде ценено в контекста на смекчаващите вината му обстоятелства, тъй като същото е предпоставило по-благоприятното санкциониране на подсъдимия”.

В мотивите на ВКС се подчертава, че характерът и степента на участие на подсъдимия Миков в инкриминираното деяние са взети предвид от въззивния съд, като именно обстоятелството, че е установена водеща роля на подсъдимия Азов в извършването му, е обусловило определянето на по-нисък размер на наказанието по отношение на Миков.

 

 

 

 

За мнения и технически проблеми използвайте: web_support@vks.bg.