17 ноември 2006год. 

Реч на председателя на Върховния касационен съд на Първата национална конференция на магистратите

 

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО,

ВАШИ ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВА,

СКЪПИ КОЛЕГИ,

Позволете ми да ви поздравя по случай първия национален форум на българските магистрати - съдии, прокурори и следователи. Миналата година в тази най-голяма зала на Националния дворец на културата бяхме само съдии. Днес тук е представена цялата съдебна власт, както е по Конституция. Убеден съм, че на конференцията професионално и отговорно ще бъдат обсъдени задачите, които стоят пред нас и проблемите, с които се сблъскваме. Тук сме, за да говорим открито и сериозно за нашата работа, която е изключително важна за обществото и ние сме длъжни да я вършим съвестно и качествено.

Всички знаем, че основна цел на реформата е създаването на силна, професионална и независима съдебна власт. Тя следва да бъде ясно рeгламентирана, да гарантира равенството на гражданите пред закона и равен достъп до правосъдие, да бъде добре организирана и да създава условия за бързо и ефективно решаване на наказателните, гражданските и търговски дела.

Съдебната ни система от години е подложена на критики от българското общество и нашите партньори от Европейския съюз. На 29 ноември предстои приемането на последния доклад на Европейския парламент за напредъка на България преди пълноправното членство в Европейския съюз от 1 януари 2007 г. Докладчик е г-н Джефри ван Орден, с когото сме имали няколко делови срещи в София и Брюксел. На 13 ноември докладът беше разгледан в комисията по външни работи на Европейския парламент в Страсбург. Комисията е констатирала, че:

- България продължава да осъществява прогрес в съдебната реформа;

- Висшият съдебен съвет е приел правила за състезателни изпити при назначаването и оценяването на магистратите;

- Електронната система за разпределение на делата по случаен признак вече действа в повечето съдилища у нас;

- Има подобрение в обучението на магистрати в Националния институт на правосъдието. В доклада изрично се подчертава ролята на Върховния касационен съд през последните години и на новия главен прокурор за напредъка в съдебната реформа. Евродепутатите от комисията не са направили възражения по тези констатации, оценката им е била единодушна. Комисията е отправила и някои сериозни забележки към България:

- Необходимост от реформа на Висшия съдебен съвет. Критикува се начинът на съставяне и функциониране на Съвета. Констатирано е, че членовете на Висшия съдебен съвет имат и други професионални задължения, поради което не могат да бъдат ефективно ангажирани с работата на Съвета. Поставена е под съмнение способността на Висшия съдебен съвет да действа като водещ орган на съдебната власт за подобряване на нейните стандарти.

- Посочват се трудности при прилагането на НПК - нереалистично кратки срокове, противоречиви текстове;

- Отбелязва се, че все още не е приет новият ГПК;

- В доклада е записано, че не са приети промените в Конституцията, които да премахнат всякакви съмнения за накърняване независимостта на съдебната власт;

- Един от изводите е, че трябва да продължат усилията за по-прозрачен и ефективен процес чрез приемане на нов Закон за съдебната власт.

Критиките на приятелите ни от обединена Европа към нас напълно съвпадат с вижданията на Върховния касационен съд. От Европейската комисия стигат до заключението, че това, което зависи от самата съдебна система, е направено във висока степен. Необходими са обаче по-сериозни законодателни усилия, което е в правомощията на парламента и правителството. Разбира се, ако имат желание, политиците могат да разчитат на искрена и професионална подкрепа от страна на съдиите от Върховния касационен съд.

По актуалната тема за така наречената четвърта поправка в Конституцията: Върховният касационен съд приема, че трябва да има действащ и с широк обхват на пълномощия Инспекторат, който да бъде избиран от парламента с квалифицирано мнозинство и да изпълнява формулираните в проекта функции. Но лично аз смятам, че мястото на този орган е както досега към Министерството на правосъдието, каквато е и вековната традиция в България. Народното събрание ще осъществява контрол върху него като част от изпълнителната власт, към която принадлежи и министърът на правосъдието. По отношение на останалите предложения, свързани със съдебната власт, аз споделям идеята за пълно отпадане на магистратския имунитет - теза, която поддържам години наред. Смятам за сполучлива и идеята да се представя подробен годишен доклад за дейността на Върховния касационен съд както пред Висшия съдебен съвет, така и пред Народното събрание.

По отношение на критиката към дейността на Висшия съдебен съвет мисля, че в Закона за съдебната власт трябва да се регламентират час по-скоро поне две неща. Първо, парламентарната квота във Висшия съдебен съвет да се избира с две трети от гласовете на народните представители. По този начин ще се ограничи и възможността за политизиране на Висшия съдебен съвет. Така, както е предвидено за членовете на бъдещия Инспекторат. На второ място, и във връзка с препоръките на Европейската комисия, Висшият съдебен съвет с изключение на тримата ръководители в системата - членове по право, трябва да стане постоянно действащ орган, като членовете му да излизат в 5-годишен отпуск и след мандата да се връщат на предишните си работни места.

Друга важна законодателна промяна, която трябва да се извърши спешно, е свързана с триинстанционното производство в съдилищата. Не е необходимо делата, които не представляват фактическа и правна сложност - а такива са около две трети от делата, да минават задължително през три съдебни инстанции. Уморихме се да повтаряме, че хилядите трудови дела, с които е затрупан Върховният касационен съд, могат да приключват на две инстанции. Такова повсеместно триинстанционно производство няма никъде в Европейския съюз. Върховният касационен съд трябва да се занимава само със сложните казуси, за да има време и сили да осъществява основната си конституционна функция - уеднаквяване практиката на съдилищата по прилагането на законите.

В проектодоклада на Европейската комисия е отбелязано като положителен факт, че главният прокурор и председателят на Върховния касационен съд са поискали от магистратите на ръководни длъжности да декларират публично своите доходи. През пролетта на тази година заедно с председателя на Върховния административен съд г-н Константин Пенчев и главния прокурор г-н Борис Велчев внесохме във Висшия съдебен съвет предложение за деклариране на пълното имуществено състояние на членовете на Висшия съдебен съвет и магистратите на ръководни постове. Целта ни беше да се съпоставят законните доходи на членовете на Висшия съдебен съвет и магистратите на ръководни длъжности и притежаваното от тях имущество, както и техните разходи. На 23 май Висшият съдебен съвет взе решение в този смисъл и постави едномесечен срок за подаване на декларациите. Още през лятото председателят на Върховния касационен съд, тоест аз, тримата ми заместници - Благовест Пунев (днес вече конституционен съдия), Румен Ненков и Любка Илиева, както и Бойка Попова - член на Висшия съдебен съвет, подадохме своите декларации във Висшия съдебен съвет и ги качихме на сайта на Върховния касационен съд, където всеки може да ги прочете и сега. Другите двама вносители на предложението - председателят Пенчев и главният прокурор Велчев, също подадоха своите декларации навреме. За голямо съжаление, днес аз съм принуден да призная пред вас, че сполучливо наречената от медиите "операция чисти ръце" в съдебната власт, претърпя пълен провал!

Декларации трябваше да подадат 65 ръководители в системата. Допусках, че един-двама може да не го направят, което би било смущаващо. Ако бяха 5-6 души, това щеше да е тревожно. Но 13 висши магистрати, като четирима от тях - членове на Висшия съдебен съвет, да не изпълнят решението на Съвета, е срам за съдебната власт! За каква ефективна борба с корупцията можем да говорим ние днес, след като някои ръководители в съда, прокуратурата и следствието отказват демонстративно да кажат какво са придобили по време на своята работа в съдебната система? Как ще обясним този абсурд на българските граждани и на нашите приятели в Брюксел?

Попълването на предложените от мен, колегата Пенчев и главния прокурор Велчев декларации не е задължително, но става въпрос за морал. Освен отделни висши магистрати, за съжаление, бойкотира идеята за прозрачност и откритост една цяла струкртура на военно-апелативно ниво - ръководител и двамата му заместници, които явно не се срамуват да укриват имуществото и доходите си. Очевидно само добри намерения и апел към морал и почтеност не са достатъчни за някои хора в системата. Затова изходът е един - промяна в Закона за съдебната власт, като тези декларации, които са много по-подробни и всеобхватни от подаваните в Сметната палата, станат задължителни за всеки магистрат на ръководен пост и предвиждане на строги санкции при неизпълнение на закона, включително отстраняване от съдебната система.

Надявам се, че повдигнатите от мен въпроси няма да останат само в тази зала, а ще бъдат дискутирани по време на отделните сесии на конференцията.

Накрая, искам да изкажа благодарност на Американската агенция за международно развитие и конкретно на Инициативата за укрепване на съдебната система, на американското правителство и на всички, които работиха за организирането и успешното провеждане на Първата национална конференция на магистратите в България.

Благодаря и на всички съдии, прокурори и следователи, които са днес тук. Присъствието им в тази зала е доказателство, че обичат своята професия, че искат да се развиват като магистрати и са загрижени за българското право. Убеден съм, че ние ще направим всичко по силите ни, за да заслужи съдебната власт в Република България добра оценка и признание от обществото и от Европейския съюз.

Пожелавам ползотворна работа на Първата национална конференция на българските магистрати!