08 юни 2006 год.  

Искане от Пленума на Върховния касационен съд на Република България, наказателна, гражданска и търговска колегии, за обявяване противоконституционността на параграф 7 от Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България

Днес, 8 юни 2006 г. се проведе Пленум на Върховния касационен съд за приемане на искане за сезиране на Конституционния съд за обявяване противоконституционността на параграф 7 от Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (Д.В. бр.27/31.03.2006 г.) в частта му, с която се създава нов член 130а, т. 3: "министърът на правосъдието може да прави предложения за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдии, прокурори и следователи".

Искането беше гласувано единодушно от върховните съдии.

ДО

КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД НА

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ИСКАНЕ
ОТ ПЛЕНУМА НА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА, ГРАЖДАНСКА И ТЪРГОВСКА КОЛЕГИИ, ЗА ОБЯВЯВАНЕ ПРОТИВОКОНСТИТУЦИОННОСТТА НА ПАРАГРАФ 7 ОТ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (Д.В., БР. 27/ 31.03.2006 Г.) В ЧАСТТА МУ, С КОЯТО СЕ СЪЗДАВА НОВ ЧЛЕН 130А, Т. 3: "МОЖЕ ДА ПРАВИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА НАЗНАЧАВАНЕ, ПОВИШАВАНЕ, ПОНИЖАВАНЕ, ПРЕМЕСТВАНЕ И ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ДЛЪЖНОСТ НА СЪДИИ, ПРОКУРОРИ И СЛЕДОВАТЕЛИ".

УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,

Моля да обявите за противоконституционен изцяло параграф 6 от Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.

Моля да обявите за противоконституционен параграф 7 в атакуваната от нас част на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 153 и чл. 158, т. 3 от Конституцията, както и т. 3 от тълкувателно решение на Конституционния съд №3 по к.д. 22/ 2002 г.

Правомощието на Конституционния съд се обосновава с това, че с атакуваното изменение 40-тото Обикновено народно събрание е надхвърлило своята компетентност, като се е произнесло по въпрос, който може да бъде решаван единствено от Велико народно събрание. В предлаганата с параграф 7 нова разпоредба на чл. 130а, т. 3 се предвижда, че "Министърът на правосъдието може да прави предложения за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдии, прокурори и следователи".

Съгласно конституционно решение №3 по к.д.№22/ 2002 г., "недопустимо е Обикновено народно събрание да прави промяна в определените от Конституцията организация, функции и статут на основните конституционни органи, които осъществяват държавното управление, както и баланса между тях".
Ако трябва синтезирано да изложим основанията, поради които следва да бъде обявена за противоконституционна атакуваната разпоредба, с оглед липсата на материалноправна компетентност на Обикновено народно събрание да я въвежда, то те са следните:

1. Министърът на правосъдието не е структуриран като елемент на съдебната власт. Затова за него е неприложимо и решение №8 по к.д. 67/ 2005 г., което дава отговор докъде може да се извършва конституционосъобразно вътрешно преструктуриране на съдебната власт. Невъзможно е приетата промяна да се обоснове с мотивите на Конституционния съд, залегнали в това решение. Това е така, защото единствената конституционна функция, отредена на министъра в главата "Съдебна власт", е само да председателства Висшия съдебен съвет, при това - без право на глас. Никаква друга компетенция от материалноправен характер не му е дадена - той не е орган или част от орган на съдебната власт.

2. Въвеждането на орган на изпълнителната власт в лицето на министъра на правосъдието като елемент от съдебната власт със съответни правомощия категорично нарушава принципа за разделение на властите, така както го е схващал и инкорпорирал в Конституцията конституционният законодател (Великото народно събрание от 1991 г.).

3. Правомощието "може да прави предложения за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдии, прокурори и следователи" дублира, а може би по-точно конкурира, най-важната компетентност по Конституция на Висшия съдебен съвет. Тази негова основна компетентност (на ВСС) всъщност оправдава самото му съществуване - да е кадрови орган на системата. Нарушен е не само принципът за разделение на властите, но и на правовата държава, стълб на която са конституционно установените и ясно разграничени компетенции на висшите държавни органи и институции. Формата на държавно управление, разбирано според критериите, въведени с цитираното решение на Конституционния съд, сред които основни са посочените по-горе принципи за разделение на властите и правовата държава, без съмнение е нарушена. Това прави Обикновеното народно събрание некомпетентно да възлага посочените правомощия на министъра с промени в сега действащата Конституция.

4. Несъстоятелността на направената промяна е доведена до абсурд, който се вижда от последните изменения в Закона за съдебната власт. Според тях се въвежда повсеместно конкурсното начало за назначаване на съдии от всички нива, като се игнорира принципът на кадровото израстване. Същевременно се запазват конституционните правомощия на министъра да може да кадрува, съгласно разпоредбата на новия чл. 130а, т. 3. Резултатът е превръщане на ВСС в орган, регистриращ резултатите от конкурсите и предложенията на министъра - идея, напълно чужда на конституционния законодател при създаването на Висшия съдебен съвет, който бе замислен и въведен в Конституцията като основен кадрови орган на съдебната система (препращаме към работните протоколи при приемане на Конституцията относно главата "Съдебна власт"). Да добавим към това и забраната кадрови предложения да правят ръководителите в съдебната система - съответните председатели на съдилища, прокуратури и следствени служби. Нарушава се още един от признаците на формата на управление на държавата, така както са очертани в диспозитива на решение №3/2002 г. на Конституционния съд - независимостта на съдебната власт. По всички, изложени дотук съображения, молим ви, уважаеми конституционни съдии, на основание чл. 149, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 153 и чл. 158, т. 3 от Конституцията, да обявите противоконституционността на параграф 7 от Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, с който се създава нов чл. 130а, т.3 със съдържание: "може да прави предложения за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдии, прокурори и следователи". Текстът засяга формата на държавно управление, нарушавайки принципите за разделение на властите, установения баланс между тях, принципа на правовата държава и независимостта на съдебната власт (решение №3 по к.д. 22/ 2002 г.).

Молим да изискате и приложите по делото протоколите, включително от работните съвещания по групи, при разработване на глава "Съдебна власт" на Конституцията от 1991 г.

Моля да конституирате като заинтересовани страни по делото Народното събрание, Министерския съвет, Висшия съдебен съвет, Министъра на правосъдието, председателя на ВАС и главния прокурор.
 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВКС:
               ИВАН ГРИГОРОВ

               ЗАМ.ПРЕДСЕДАТЕЛ:
               БЛАГОВЕСТ ПУНЕВ

              ЗАМ.ПРЕДСЕДАТЕЛ:
              РУМЕН НЕНКОВ

               ЗАМ.ПРЕДСЕДАТЕЛ:
               ЛЮБКА ИЛИЕВА