05 юни 2006 год.  

Искане от Пленума на Върховния касационен съд на Република България, наказателна, гражданска и търговска колегии, за обявяване противоконституционността на параграф 6, т. 1 и т. 2 от Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България

 

ДО

КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД НА

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ИСКАНЕ
ОТ ПЛЕНУМА НА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА, ГРАЖДАНСКА И ТЪРГОВСКА КОЛЕГИИ, ЗА ОБЯВЯВАНЕ ПРОТИВОКОНСТИТУЦИОННОСТТА НА ПАРАГРАФ 6, Т. 1 И Т. 2 ОТ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (Д.В., БР. 27 ОТ 31.03.2006 Г.), С КОЙТО В ЧЛ. 129 СЕ ПРАВЯТ СЛЕДНИТЕ ИЗМЕНЕНИЯ: Т. 1: 1. СЪЗДАВА СЕ НОВА АЛ. 4: "В СЛУЧАИТЕ ПО АЛ. 3, Т. 5 ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД, ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД И ГЛАВНИЯТ ПРОКУРОР СЕ ОСВОБОЖДАВАТ ОТ ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА ПО ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЕДНА ЧЕТВЪРТ ОТ НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ, ПРИЕТО С МНОЗИНСТВО ДВЕ ТРЕТИ ОТ НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ. ПРЕЗИДЕНТЪТ НЕ МОЖЕ ДА ОТКАЖЕ ОСВОБОЖДАВАНЕТО ПРИ ПОВТОРНО НАПРАВЕНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ."; Т. 2: "ДОСЕГАШНИТЕ АЛ. 4 И 5 СТАВАТ СЪОТВЕТНО АЛ. 5 И 6."

 

УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,

Моля да обявите за противоконституционен изцяло параграф 6 от Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.

Отправяме към вас това искане на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 153 и чл. 158, т. 3 от Конституцията, както и т. 3 от тълкувателно решение на Конституционния съд №3 по к.д. 22/ 2002 г.
Първият основен въпрос, който се поставя пред вас, естествено се отнася до компетентността на Конституционния съд да разглежда дела с искане за обявяване на противоконституционност на закони, с които се изменя или допълва Конституцията на Република България. На този въпрос Конституционният съд е отговорил еднозначно и ясно в т. 3 от диспозитива си по к.д. №22/ 2002 г.: "Закон за изменение и допълнение на Конституцията, приет от Обикновено народно събрание, подлежи на общо основание на контрол за конституционосъобразност относно това дали е спазен редът, установен в чл. 154 и 155 от Конституцията и дали в съответствие с чл. 153 от нея, промяната не засяга въпроси от изключителна компетентност на Велико народно събрание (чл. 158 от Конституцията)".

Съставът на Върховния касационен съд счита, че приемайки параграф 6 от Закона, 40-тото Обикновено народно събрание е превишило компетентността си и се е произнесло по въпрос, който е от изключителната компетентност на Велико народно събрание.

Съгласно чл. 153, Народното събрание може да изменя и допълва всички разпоредби на Конституцията, с изключение на тези, предоставени в правомощията на Велико народно събрание. Според чл. 158, т. 3 от Конституцията, Велико народно събрание решава въпросите за промени във формата на държавно устройство и на държавно управление. Дефиниция на понятието "форма на държавно управление" е направена с тълкувателно решение №22/ 2002 г., която в интересуващия ни тук смисъл е потвърдена и с решение №8 по конституционно дело №7/2005 г. И двете решения на Конституционния съд имат за предмет нормативно тълкуване, което обосновава безусловно задължителния им характер.

Според Конституционния съд, в понятието "форма на държавно управление" се включват не само определянето характера на държавата като парламентарна или президентска република, или монархия, а и системата от висши държавни институции, тяхното съществуване, организация, начин на формиране и мандат. Във формата на държавното управление се включват и възложените от Конституцията на тези институции дейности и правомощия, доколкото с изменението им се нарушава балансът между тях при съблюдаване на основните принципи, върху които е изградена държавата - народен суверенитет, върховенство на основния закон, политически плурализъм, разделението на властите, правовата държава и независимостта на съдебната власт.
Излишно е да се добавят аргументи към решенията на Конституционния съд. Ще акцентираме само на един от тях.

Дискусиите, които решенията на Конституционния съд породиха основно в политическите и юридическите среди, сякаш заобиколиха един централен проблем. Формата на държавно управление в неговия модерен смисъл не може да игнорира понятието за правовата държава, което е и основен принцип и изискване към конституционализма, включително относно формата на държавното управление като елемент от този конституционализъм. Правовата държава провъзгласява върховенството на закона и разделението на властите и е контрапункт на тоталитарно устроената държава, която поради естествения си характер игнорира както върховенството на закона, така и разделението на властите, включително реалната независимост на съдебната власт. Бъде ли нарушен принципът на правовата държава с конституционни изменения, които ревизират статута и съотношенията между основни органи и институции, формиращи държавното управление в неговата цялост, ще има съвсем разбираемо и промяна във формата на държавното управление. Не може правовият характер на държавата, принципът на разделение на властите и независимостта на съдебната власт да бъдат нарушени и това да не касае по някакъв начин формата на държавно управление. В такива случаи всякакви съображения за единен характер и същност на държавната власт, които едва ли не преодолявали принципа за разделение на властите, звучат несериозно.

Конкретният случай е точно такъв. Директната възможност Народното събрание да предизвиква смяна на някои от висшите ръководители на съдебната власт (чрез повторно решение при първоначален отказ на президента) е явна и недопустима намеса на законодателната власт в съдебната. Чрез направеното конституционно изменение се извършва и недопустима промяна в статуса на висшите ръководители на съдебната система, отнасящ се до предсрочното прекратяване на мандата им. И двете последици от приемането на параграф 6 водят директно до промени, попадащи в характеристиката на понятието "форма на държавно управление". Това е казано изрично в решение №3/ 2002 г.: "Неразривно свързано с формата на държавно управление, която би се променила е и ако се променят структурата, формирането и функциите на звената от съдебната система и статутът на нейните органи, включително висшите конституционно установени длъжности".

Изложеното дотук е напълно достатъчно, за да се мотивира цялостната противоконституционност на параграф 6 от Закона, като недопустимо приет от Обикновено народно събрание, което не е овластено да стори това, предвид забранителната норма на чл. 158, т. 3 от Конституцията.

Ще изложим само още няколко съображения относно това колко сериозно е нарушен принципът за разделение на властите и правовият характер на държавата с приемането на параграф 6.

Първо. Прекият контрол и интервенция по отношение на статута на тримата ръководители на съдебната власт се извършва на практика от най-политизирания орган в държавата - Народното събрание. Това създава опасности в две насоки. Конституционното изменение може да способства за реализиране на политически мотив за предсрочно прекратяване на мандата на някои от тях. Обратно, може да създаде политически комфорт и закрила, макар да са налице обективно условия за прекратяване на мандата на конкретен висш ръководител.

Второ. Създават се два органа, които биха могли да прекратяват мандата на висшите ръководители на съдебната система - Народното събрание и Висшия съдебен съвет. Съществува опасност практическото прилагане на критериите съдържателно и смислово да се размине - казано иначе, липсва механизъм, който да уеднакви прилагането на тези критерии. На практика ВСС винаги ще очаква политическо решение при новосъздадената възможност Народното събрание да отстранява ръководителите. Това ще е една естествена реакция не само поради върховенството на парламента, който например приема бюджета на съдебната власт, но дори и само поради обстоятелството, че една втора от неговите членове са излъчени от него. Твърде силно става участието на законодателната власт (политическа по дефиниция) в дейността на съдебната власт. Напълно достатъчно е, че парламентът излъчва една втора от състава на Висшия съдебен съвет, който е кадровият орган на системата, както и че министърът на правосъдието, като представител на изпълнителната власт, ръководи неговите заседания.

Трето. И без атакувания параграф 6, съдебната система е достатъчно интегрирана в единната държавна власт. Като справка: новите правомощия на министъра, някои от които, ако не бъдат премахнати, би могло да бъдат евентуално самостоятелен предмет за атакуване пред Конституционния съд; публичните доклади от ръководителите на системата, които те представят пред парламента; сведеният до функционален имунитет на магистратите; разширяването на основанията за освобождаването на магистратите, ограничавайки реално принципа за несменяемост. Нужно ли е наред с всичко това да се установява явен политически контрол и върху висшите ръководители на системата.

Накрая, вероятно не е без значение да се каже, че в хода на приемане на Конституцията към Народното събрание бяха отправени редица предупреждения от авторитетни държавни институции, органи и неправителствени организации във връзка с приемането на атакуваната сега от нас конституционна разпоредба. Всички те изразиха становище, че разпоредбата е насочена срещу независимостта на съдебната система и нарушава принципа за разделение на властите. За голямо съжаление всички те бяха отхвърлени. Ще посочим няколко от по-важните предупреждения: обръщението на президента Георги Първанов към народните представители и нацията по повод четвъртата годишнина от встъпването му в длъжност като държавен глава от 20.01.2006 г.; становищата на председателя на ВКС Иван Григоров, председателя на ВАС Константин Пенчев, главния прокурор Борис Велчев, директора на НСлС Ангел Александров и представителя на президента Пламен Киров, изказани при изслушването им от Временната комисия на Народното събрание за подготовка на предложения за промени в Конституцията на Република България - протокол №2 от 27.01.2006 г., становище до председателя на Народното събрание от Управителния съвет на Съюза на съдиите от месец февруари 2006 г. (прилагаме ги към искането).

Уважаеми конституционни съдии, вземайки предвид изложените съображения, молим да уважите направеното от нас искане, като обявите за изцяло противоконституционен параграф 6 от Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България на основание чл. 149, ал. 1, т. 2, чл. 153 и чл. 158, т. 3 от Конституцията на Република България.

Моля, като заинтересовани страни по делото, да призовете Народното събрание, Министерския съвет, Висшия съдебен съвет, Министъра на правосъдието, Висшия адвокатски съвет, Върховния административен съд, главния прокурор, Съюза на съдиите в България, Асоциацията на прокурорите в България, Камарата на следователите, института "Отворено общество", както и други обществени организации, участвали в дебата по приемане на Конституцията, чиито становища счетете, че биха били от значение при решаването на делото.

Приложения:
1. Обръщение на президента Георги Първанов към народните представители и нацията по повод четвъртата годишнина от встъпването му в длъжност като държавен глава от 20.01.2006 г.;
2. Протокол №2 от 27.01.2006 г. от заседанието на Временната комисия за подготовка на предложения за промяна в Конституцията на Република България;
3. Становище до председателя на Народното събрание от Управителния съвет на Съюза на съдиите от месец февруари 2006 г.
 

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВКС:

ИВАН ГРИГОРОВ

ЗАМ.ПРЕДСЕДАТЕЛ:

БЛАГОВЕСТ ПУНЕВ

ЗАМ.ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РУМЕН НЕНКОВ

ЗАМ.ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЛЮБКА ИЛИЕВА