15 март 2016 г.

Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС постанови тълкувателно решение по Тълкувателно дело № 4/2014 г.

 

С Тълкувателно решение № 4/2014 г., постановено по Тълкувателно дело № 4/2014 г., Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд реши:

1А. Исковете с правна квалификация чл. 42 от Закона за наследството са оценяеми, като съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК цената им се формира от стойността на завещаното имущество.

Когато завещателното разпореждане има за предмет вещни права върху конкретен имот, цената на иска се определя от размерите по чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК.

Когато завещанието е универсално, при завеждане на делото цената на този иск се определя приблизително от съда съгласно чл. 70, ал. 3 ГПК.

Държавната такса по този род искове се определя съгласно чл. 71, ал. 2 ГПК – върху една четвърт от цената на иска.

1Б. Разпоредбата на чл. 71, ал. 2 ГПК е приложима при определяне на държавната такса по исковете, чиято цена се определя по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК.

1В. Въззивно решение, постановено по иск за собственост на имот с цена под посочения в чл. 280, ал. 2 ГПК (редакция преди изменението със ЗИД на ГПК, публ. в ДВ, бр. 50 от 03.07.2015 г.) размер, не подлежи на касационно обжалване, дори ако решението обективира и произнасяне по възражение на ответника за право на задържане на имота до заплащане на подобрения на стойност над този размер.

2А. Съдът, сезиран с осъдителен иск по чл. 108 от Закона за собствеността, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца.

2Б. Не е допустимо по реда на изменение на иска (чл. 214, ал. 1 ГПК) преминаване от положителен установителен или ревандикационен към отрицателен установителен иск и обратно.

2В. Допустимо е по реда на изменение на иска (чл. 214, ал. 1 ГПК) ищецът по предявен иск за собственост да се позове при условията на евентуалност и на друго придобивно основание, различно от посоченото в обстоятелствената част на исковата молба.

2Г. За да се приложи нормата на чл. 17а от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (отм.), не е необходимо предоставеният за стопанисване или управление имот да е заприходен нито в баланса на държавното предприятие към момента на преобразуването, нито в баланса на преобразуваното търговско дружество.

3А. Недопустим е установителен иск с правна квалификация чл. 14, ал. 4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, ако в полза на ищеца не е било подадено заявление в срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ или не е бил предявен иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ до 12.05.2007 г.

3Б. Налице е правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба.

По тълкувателното дело са депозирани особени мнения.

 

 

 

 

 

За мнения и технически проблеми използвайте: web_support@vks.bg.