02 март 2016 г.

ВКС образува тълкувателно дело по въпроси, свързани с прилагането на текстове от Семейния кодекс, засягащи упражняването на родителски права

 

Във Върховния касационен съд (ВКС) бе образувано Тълкувателно дело № 1/2016 г. по искане от председателя на съда за приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на Гражданската колегия (ОСГК) по въпросите: „При какви ограничения, с оглед интересите на детето, съдът следва да разреши по реда на чл. 127а от Семейния кодекс (СК) пътуването му в чужбина без съгласието на единия родител?” и „Изключва ли разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители?”.

В искането се уточнява, че първият въпрос се поставя в контекста на решението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото „Пенчеви срещу България” от 10.02.2015 г., с което е прието, че отказът на ВКС да разреши неограничено извеждане от страната за период от 1 година на малолетно дете, придружено от своята майка, без съгласие на бащата представлява намеса в правото на защита на семейния живот на майката и детето по чл. 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), като позоваването от страна на съдебния състав на константната съдебна практика, според която съдът не може да разреши неограничено пътуване в чужбина на дете без съгласие на единия родител, е определено като „прекалено формалистичен подход”. Според ЕСПЧ съдът следва да прецени всички факти от значение за интереса на детето – адаптирането му към средата в съответната чужда държава, възможността там да му бъдат осигурени подходящи условия на живот, наличието на реален и конкретен риск при пътуването му с единия родител в чужбина. „Постановеното осъдително решение на ЕСПЧ срещу България обаче изисква въпросът за допустимите параметри на разрешението по чл. 127а от СК да бъде поставен на вниманието на ОСГК, като се преценят предпоставките посочената практика да бъде променена като неправилна.” – пише Лозан Панов.

По отношение на въпроса дали чл. 59, ал. 2 от СК изключва възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители в искането се посочва, че още при действието на СК от 1968 г. е прието Постановление на Пленума № 1/1974 г., с което е обобщена съдебната практика по предоставяне упражняването на родителските права и определяне на личните отношения между децата и родителите при развод. Според т. 3 бракоразводният съд определя родителя, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще. Тези указания, основаващи се на разпоредбата на чл. 29, ал. 1 СК (1968 г. – отм.), респ. чл. 106, ал. 1 от СК (1985 г. – отм.), не са обявени за изгубили актуалност и при действието на СК (в сила от 01.10.2009 г.), доколкото разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от СК предвижда, че при липса на споразумение между съпрузите бракоразводният съд служебно постановява при кого от родителите да живеят децата и на кого се предоставя упражняването на родителските права. Същевременно в практиката са налице и случаи, при които споразумението по чл. 59, ал. 1 СК предвижда т. нар. споделено/съвместно родителство, при което двамата родители продължават съвместно да упражняват родителските права и задължения и детето пребивава и при двамата. „Доколкото обаче задължителните постановки на ПП № 1/74 г. се явяват пречка такъв режим да бъде постановяван от бракоразводния съд при липса на съгласие между съпрузите, а същевременно следва да бъде отчетено неговото несъмнено предимство от гледна точка на съхраняването на емоционалната връзка на детето с двамата му родители и пълноценното му възпитаване и израстване, следва да се прецени евентуалната необходимост от преразглеждане на дадените императивни указания, според които при развод родителската власт винаги се концентрира в единия родител. Извършеното проучване на практиката на районните и окръжните съдилища в страната показа, че действително по въпроса са процедира противоречиво” – пише в искането на председателя на ВКС. Той допълва, че в случаите, при които бракът се прекратява с одобряване на споразумение между съпрузите при развод по взаимно съгласие, в практиката са налице както актове, с които родителските права се предоставят за упражняване на единия родител, така и такива, с които са предоставени за съвместно упражняване на двамата родители. „При така установените колебания в практиката относно предоставянето на родителските права за упражняване на единия или на двамата родители са налице предпоставките за сезиране на Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС, като по тълкувателен път на съдилищата се дадат указания относно принципната възможност при развод родителските права да се предоставят за съвместно упражняване на двамата родители и се прецени необходимостта от допълване на постановките, обективирани в т. 3 от ПП № 1/1974 г.” – пише в искането.

 

 

 

 

За мнения и технически проблеми използвайте: web_support@vks.bg.