12 февруари 2016 г.

ВКС потвърди присъдата, с която Адил Решидов – бивш кмет на община Исперих, е признат за виновен за нецелево разходване на бюджетни средства в размер на 365 358,86 лева

 

С Решение № 31/11.02.2016 г. по н. д. № 1509/2015 г. тричленен състав на ВКС остави в сила въззивната присъда на Варненския апелативен съд, с която Адил Решидов – бивш кмет на община Исперих, е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 254а, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК (нецелево разходване на бюджетни средства, от което са настъпили вредни последици за държавата) и му е наложено наказание пробация. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

С присъда от 13.05.2014 г. на Разградския окръжен съд Адил Решидов е признат за невиновен в това, че за времето от 18.11.2008 г. до 09.09.2009 г., при условията на продължавана престъпна дейност, в качеството на длъжностно лице, в нарушение на чл. 1, ал. 2, ІІ Разходи, т. 4.2 от Закона за държавния бюджет за 2009 г. и без наличие на предвидените основания по чл. 19-21 от Правилника за организацията и дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към МС (ПОДМКВПМС) се разпоредил с целеви бюджетни средства за преодоляване на последици от бедствия и аварии не по предназначението им, като са настъпили вредни последици за държавата. Присъдата е потвърдена от Варненския апелативен съд. С решение № 172/12.06.2015 г. на ВКС въззивният съдебен акт е отменен поради допуснати процесуални нарушения и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. С присъдата от 18.09.2015 г., потвърдена днес от ВКС, въззивната инстанция е ангажирала наказателната отговорност на Адил Решидов за инкриминираното престъпно деяние по чл. 254а, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК с произтичащите от това санкционни последици – пробация със задължителни мерки за контрол и въздействие.

Съдебният състав на ВКС приема касационната жалба на Адил Решидов за неоснователна. Апелативният съд, в изпълнение на дадените от ВКС указания и след задълбочено обсъждане на доказателствената съвкупност е формирала вътрешното си убеждение за значимата фактология по повдигнатото обвинение. Според установената конкретика на 18.11.2008 г. подсъдимият в длъжностното качество на кмет на община Исперих подал искане за предоставяне на бюджетни средства по реда на чл. 19 от действащия към момента ПОДМКВПМС, в което визирал нанесени от силен вятър и дъжд на 05.10.2008 г. сериозни щети на стопанисвани от него обекти (две сгради на общинската администрация в гр. Исперих, масивна и полумасивна постройки на кметството и детската градина в с. Лудогорци, джамията в с. Драгомъж и църквата в с. Малък поровец), налагащи осъществяване на неотложен ремонт, като оторизираният орган взел решение за целево финансиране, отпуснал претендираната парична сума и при последвалите строително-монтажни работи от същата били усвоени 365 358,86 лв. Безспорно са доказани и обстоятелствата, че на посочената дата е валял слаб до умерен дъжд и духал силен вятър, влошили състоянието на намиращите се в окаяно състояние процесни сгради, които били стари, неподдържани с грижата на добър стопанин, с течове по покривите, фасадите, дограмата и пода в резултат на дългогодишното въздействие на атмосферните условия, като описаните от Адил Решидов в молбата до Междуведомствената комисия природни явления не са отразени в регистрите на гражданска защита като бедствие в съответните населени места.

Според върховните съдии в рамките на приетите факти правилно е приложен материалният закон. В мотивите им пише: „Депозираното от Адил Решидов искане на средства с бюджетен произход пред оправомощения държавен орган е необосновано предявено с оглед на лимитираните в чл. 2 от Закона за защита при бедствия параметри на понятието, явяващо се задължителна предпоставка за предоставяне на сумите и удовлетворяващо необходимите критерии при определяне на техния размер за всеки отделен случай. Според вложената в легалното определение воля „бедствие” е това събитие и поредица от събития, предизвикани от природни явления, инциденти, аварии или други извънредни обстоятелства, които засягат или застрашават живота или здравето на населението, имуществото или околната среда в измерения, изискващи предприемането на специални мерки или участието на специални сили и използването на специални ресурси, и то не се покрива от конкретиката по настоящото дело за наличен дъжд и придружаващ го вятър”. Логическа последица от това е и изведеното от Варненския апелативен съд заключение, че със съзнателното разходване на отпуснатите пари от подсъдимото лице за ремонт на стари и лошо поддържани в годините сгради, който е следвало да се финансира с ресурс на общината, при форма на вина пряк умисъл, е реализирано изпълнителното деяние на престъплението по чл. 254а от НК – неправомерно разпореждане с бюджетни средства с целево предназначение, като с оглед на важността на засегнатите интереси и на абсолютния размер на стойността на инкриминирания предмет са настъпили значителни вредни последици за държавата.

 

 

 

 

За мнения и технически проблеми използвайте: web_support@vks.bg.