28 януари 2016 г.

ВКС не допусна касационно обжалване на решението на САС по искането на Мюсюлманското изповедание за установяване на правоприемственост между вероизповеданието и местни поделения, религиозни, религиозно-просветни и социално-благотворителни юридически лица, съществували в периода до 1949 г.

 

С Определение № 74/28.01.2016 г., постановено по търговско дело № 2451/2015 г., тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) не допусна касационно обжалване на Решение № 966/12.05.2015 г., поправено с Решение № 1028/19.05.2015 г. и Решение № 1190/05.06.2015 г., всички постановени по фирмено дело № 964/2014 г. на Софийския апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване.

С акта на апелативния съд е обезсилено изцяло решението от 04.06.2013 г., поправено с решение от 11.10.2013 г. по ф. дело № 1659/2003 г. на Софийския градски съд (СГС) и е оставено без разглеждане искането на Мюсюлманското изповедание за установяване на правоприемственост между вероизповеданието и описани местни поделения, религиозни, религиозно-просветни и социално-благотворителни юридически лица, съществували в периода до 1949 г., учредени и действали при режима на Временните правила за духовно управление на мюсюлманите, утвърден и обнародван по силата на Указ № 63 на княз Фердинанд, Устава за духовно устройство и управление на мюсюлманите в Царство България, одобрен и обнародван по силата на Указ № 12/23.05.1919 г., и Устава за духовно устройство и управление на мюсюлманите в България, одобрен от Министерство на външните работи и изповеданията на 23.11.1945 г., действал до 1951 г.

За да обезсили решението на СГС и прекрати производството по заявеното искане, въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е недопустимо, тъй като не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, защото е постановено в едностранно регистърно производство, в отклонение от предвидения в Закона за вероизповеданията (ЗВ) процесуален ред за установяване на такова правоприемство. Поради непрецизната редакция на разпоредбите на § 4, ал. 2, 3 и 4 от ПЗР на ЗВ, в които са употребени понятия от исковото и охранителното производство, решаващият съдебен състав е тълкувал посочените правни норми и след анализ на основните им характеристики е направил извод, че предвиденият от законодателя процесуален ред, относим към установяване на правоприемство между регистрирано вероизповедание и съществували религиозни, религиозно-просветни и социално-благотворителни юридически лица в периода до 1949 г., е исковият процес.

В мотивите на ВКС пише, че не са налице сочените от Мюсюлманското изповедание основания за допускане на касационно обжалване. Пълният текст на определението е публикуван в страницата на съда (http://www.vks.bg).

 

 

 

 

 

За мнения и технически проблеми използвайте: web_support@vks.bg.