26 януари 2016 г.

ВКС потвърди присъдата на САС, с която Цветан Цветанов е оправдан по обвинението за неизпълнение на служебни задължения с цел осуетяване на наказателно преследване – постановени от него шест отказа за разпореждане за подслушване на три лица

 

С Решение № 430/26.01.2016 г. по наказателно дело № 1454/2015 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) остави в сила присъдата от 14.09.2015 г. на Софийския апелативен съд (САС), с която е отменена присъдата от 29.05.2014 г. на Софийския градски съд (СГС) и подсъдимият Цветан Цветанов е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 288 във вр. с чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Съдебният състав приема, че протестът на прокуратурата е неоснователен. В мотивите на решението пише, че фактическите констатации на СГС и САС не се различават съществено. Софийският градски съд е приел за установено, че в качеството си на министър на вътрешните работи Цветан Цветанов отказал да разпореди прилагането на специални разузнавателни средства (СРС) по шест искания срещу три лица, непознати на подсъдимия, след като бил мотивиран от генералния комисар на МВР Калин Георгиев да го стори под предлог, че съществува риск прилагането на СРС да стане достояние на трети лица и така да бъде провалена оперативна разработка срещу Милен Миланов – по това време директор на ОД на МВР – гр. Велико Търново. От своя страна, въззивната инстанция се е съгласила с тези изводи по фактите, след като е подложила доказателствената съвкупност на внимателен и задълбочен анализ и е изложила убедителни съображения защо разказаното от подсъдимия и свидетеля Калин Георгиев заслужава доверие. Апелативният съд е осъзнал, че същественият момент в показанията на Георгиев, а това се отнася и за обясненията на подсъдимия Цветанов, е не толкова реалното съществуване на оперативна разработка срещу Милен Миланов, колкото провеждането на разговор между двамата висши служители на МВР за наличието на опасност от разкриване на оперативните способи и проваляне на планираните мероприятия срещу Миланов, ако бъде разпоредено прилагането на специални разузнавателни средства по отношение на Орлин Тодоров (колега и подчинен на Миланов), Милен Иванов и Пламен Вачков. Според ВКС несъстоятелни са доводите в протеста, че САС не е изпълнил задълженията си по чл. 107, ал. 2 от НПК и не е извършил проверка на заявеното от Георгиев. При положение, че правно значимите обстоятелства са били установени посредством гласни доказателствени средства и не са останали неизяснени такива, не е съществувала необходимост въззивната инстанция да изисква нарочна справка за наличието на преписка срещу директора на ОД на МВР – гр. Велико Търново. „Такава впрочем не са съзрели и прокурорите, поддържащи обвинението пред двете съдебни инстанции по фактите, защото не са направили каквито и да било искания в тази насока” – пишат върховните съдии.

Касационната инстанция се солидаризира с крайния извод на апелативния съд за необходимост от оправдаване на подсъдимия поради несъставомерност на деянието, макар да приема, че трябва да внесе корекции по правото в няколко насоки. „Преди всичко не могат да бъдат споделени аргументите на САС относно невъзможността Цветанов, в качеството му на министър на вътрешните работи, да бъде субект на престъпление по чл. 288 от Наказателния кодекс, тъй като, макар да е орган на власт по смисъла на чл. 93, т. 2 от НК, разпореждането за прилагане на СРС не е дейност във връзка с наказателно преследване. Заключението за невъзможност министърът на вътрешните работи да бъде субект на престъплението по чл. 288 от НК не може да бъде изведено от факта, че той е орган на изпълнителната власт, чийто правен статут се различава съществено от този на органите на съдебната власт. „Разпоредбата на чл. 175, ал. 2 от НПК изрично овластява министъра на вътрешните работи да даде разпореждане за прилагане на специални разузнавателни средства” – пишат върховните съдии.

Според ВКС не може да бъде споделена тезата, че независимо от липсата на правомощия за отказ да разпореди прилагането на СРС, в конкретния случай подсъдимият е действал законосъобразно, което от своя страна предопределя несъставомерност на деянието от обективна страна. Преди всичко е необходимо да се подчертае, че обстоятелството, че Цветанов е бил уведомен за опасността от проваляне на оперативната разработка срещу Милен Миланов е относимо не към обективната, а към субективната страна на деянието и по-специално към изискуемата от чл. 288 от НК специална цел да бъде избавено от наказание определено лице. В същото време констатацията, че действията на Цветанов не са неправомерни нямат законово основание. Независимо от съществуващата йерархическа структура в МВР и произтичащата от нея подчиненост на директора на СД „Оперативно-технически операции” на министъра на вътрешните работи подсъдимият Цветанов не е имал правото да изземва чужди правомощия и да отказва прилагането на специални разузнавателни средства. Подобна правна възможност не е предвидена нито в ЗСРС, нито в НПК, такава отсъства и в действалия към момента на деянието ЗМВР.

Съдиите от ВКС пишат в мотивите си, че независимо от направените корекции относно субекта на престъплението по чл. 288 от НК и обективното затрудняване на производството срещу Милен Иванов, Орлин Тодоров и Пламен Вачков посредством отказа на подсъдимия Цветанов да разпореди прилагането на СРС срещу тях, не са налице предпоставките за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане. Въззивната инстанция е анализирала детайлно елементите на посочения престъпен състав и е достигнала до законосъобразна констатация за несъставомерност на деянието от субективна страна. „Тук е мястото да се подчертае, че в протеста не са изложени каквито и да било възражения срещу заключението на въззивния съд за липса на доказателства относно изискуемата от чл. 288 от НК специална цел – да бъдат избавени от наказание лицата Орлин Тодоров, Милен Иванов и Пламен Вачков” – категорични са върховните съдии. Декларативното посочване, че подсъдимият действал с цел да избави тримата от наказание не удовлетворява законовите изисквания към съдържанието на обвинителния акт. Това обстоятелство не е основният аргумент в подкрепа на тезата на апелативния съд за необходимост от оправдаване на подсъдимия. Същественото е, че въззивната инстанция е направила извод за отсъствие на безспорни и категорични доказателства, че подсъдимият е действал с цел да избави от наказание Милен Иванов, Пламен Вачков и Тодор Тодоров. Апелативният съд е подложил на критична оценка аргументите на първата инстанция за наличието на изискуемата специална цел и убедително е защитил тезата си, че тя не може да бъде изведена нито от пунктуацията, използвана от подсъдимия при формулиране на отказите, нито от факта на предходните осъждания на Милен Иванов и Пламен Вачков, нито от поставените от СГС въпроси относно причината Цветанов да разпореди впоследствие прилагане на специални разузнавателни средства спрямо Орлин Тодоров. Въззивният съд е положил усилия да събере доказателства за съществуването на преки или опосредени от други лица връзки, зависимости и отношения от лично, служебно, бизнес или друго естество между Цветанов, Орлин Тодоров, Пламен Вачков и Милен Иванов, но след задълбочен и верен прочит на показанията на самия Тодоров и на свидетелите Станимир Флоров и Петър Христов не е установил такива. САС е основал констатациите си за неустановеност и недоказаност на изискуемата от закона цел и върху заявеното от подсъдимия и Калин Георгиев за причините, поради които Цветанов е отказал да даде разпореждане за прилагане на специални разузнавателни средства – опасност от изтичане на информация за прилаганите СРС и от проваляне на разработка срещу друго лице, като е ирелевантно дали този риск е бил реално съществуващ или Цветанов е бил подведен от главния секретар на МВР за наличието му.

По делото не съществуват обстоятелства, извън коментираните, които да са били игнорирани от САС и които при евентуално обсъждане да са от естество да формират противоположен извод относно наличието на специалната цел по чл. 288 от НК. „Като елемент от субективната страна на деянието последната следва да бъде доказана по същия несъмнен начин, какъвто чл. 303, ал. 2 от НПК изисква за останалите правно значими обстоятелства. Отсъствието на безспорни и категорични доказателства, че Цветанов е извършил действията си с цел да избави трите лица от наказание закономерно е довело до оправдаването му” – пишат съдиите от ВКС.

 

 

 

 

 

За мнения и технически проблеми използвайте: web_support@vks.bg.