ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД

на Република България

До КОНСТИТУЦИОНЕН СЪД

на Република България

                                                          

 

И С К А Н Е

 От: Тричленен състав на Търговска колегия на Върховен касационен съд

 На основание: чл.150, ал.2 във връзка с чл.149, ал.1, т.2 от Конституцията на Република България

 

          За: Установяване на противоконституционност на разпоредбите на чл.16, ал.1, изр.3 от Закона за банковата несъстоятелност: „Право на жалба имат квесторите или временните синдици на банката и Централната банка, а право на протест - прокурорът.” и на чл.11, ал.3 от Закона за банковата несъстоятелност: „Банката, за която се иска откриване на производство по несъстоятелност, се представлява по делото от назначените от Централната банка квестори или от назначените по реда на чл.12, ал.1, т.2 временни синдици или от упълномощени от тях лица.”, поради противоречие с чл.122, ал.1, във връзка чл.117, ал.1, чл.121, ал.1 и чл.56 и с чл.4, ал.1 от Конституцията на Република България, и противоречие с чл.121, ал.1, във връзка с чл.117, ал.1, чл.122, ал.1 и чл.56 и с чл.4, ал.1 от Конституцията на Република България и за установяване на несъответствието им с чл.6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

 

 

УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,

  Във Върховния касационен съд е висящо т.д.№ 3343/15г., образувано по касационни жалби на „Корпоративна търговска банка”АД, представлявана от изпълнителните директори и на „Бромак” ЕООД и „Бългериан Акуизишън Къмпани ІІ” с.а.р.л., като акционери в банката, срещу решение № 1443/03.07.2015г. по т.д.н.№ 2216/2015г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено решение № 664/22.04.2015г. по т.д.№ 7549/2014г. на Софийския градски съд в частта за началната дата на неплатежоспособност на „Корпоративна търговска банка” АД и е определена за начална датата 20.06.2014г.

   Делото е образувано и по частни жалби срещу същото решение № 1443/ 03.07.2015 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която са оставени без разглеждане въззивните жалби срещу решението на Софийския градски съд, подадени от търговската банка, за която е открито производство по несъстоятелност, представлявана от изпълнителните й директори, чиито правомощия са прекратени на основание чл.107, ал.1 от Закона за кредитните институции, и на двамата акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на банката, които са встъпили в първоинстанционното производство на основание чл.11, ал.4 от Закона за банковата несъстоятелност. С решението на СГС е обявена неплатежоспособността на банката, определена е началната дата на неплатежоспособността, банката е обявена в несъстоятелност, прекратена е дейността на предприятието й, прекратени са правомощията на органите й, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото, банката е лишена от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и е постановено започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и разпределение на осребреното имущество.

Изложените от Софийския апелативен съд и оспорвани от частните жалбоподатели в производството по т.д.№ 3343/15 по описа на ВКС, І т.о. съображения, по които следва да се произнесе съставът на Върховния касационен съд, са относно разрешението, че съобразно специфичните процесуалноправни правила, въведени в Закона за банковата несъстоятелност, по отношение на участници в производството по искане на БНБ за откриване на производство по несъстоятелност на банка не е предвидено право на жалба.

Съгласно разпоредбата на 11, ал.4 от Закона за банковата несъстоятелност акционерите, които към датата на отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност са притежавали повече от 5 на сто от капитала на банката, могат да встъпят в производството по разглеждане на искането на Централната банка. Според нормата на чл.11, ал.3 ЗНБ банката, за която се иска откриване на производство по несъстоятелност, се представлява по делото от назначените от Централната банка квестори или от назначените по реда на чл.12, ал.1, т.2 временни синдици или от упълномощени от тях лица. По силата на чл.26, ал.1 ЗНБ Фондът за гарантиране на влоговете в банките /Фонда/ назначава за синдик на банката лица от списъка, воден от Централната банка, в деня на получаването по реда на чл.13, ал.4 ЗБН на препис от решението за откриване на производството по несъстоятелност на банката или най-късно на следващия работен ден.

Съгласно разпоредбата на чл.16, ал.1 от Закона за банковата несъстоятелност решенията по чл.13, ал.1 ЗБН (за откриване на производство по несъстоятелност) и по чл.14 ЗБН (за отхвърляне на искането за откриване на производство по несъстоятелност) подлежат на въззивно и касационно обжалване по общия ред. Срокът за въззивно обжалване е 7-дневен, а според изр.3 на чл.16, ал.1 ЗБН право на жалба имат квесторите или временните синдици на банката и Централната банка, а право на протест – прокурорът.

   С въведеното от законодателя изброяване на лицата, имащи право на въззивно и касационно обжалване на решението за откриване на производство по несъстоятелност, от право на жалба са лишени участници в процеса по искането на Централната банка за откриване на производство по несъстоятелност – акционерите, които към датата на отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност са притежавали повече от 5 на сто от капитала на банката и са встъпили в производството по делото. Регламентирането на кръга на лицата, които могат да подадат жалба от името на банката изключва правото на банката да бъде представлявана от изпълнителните си органи с прекратени правомощия, като това право е предоставено на органи, които към момента на депозиране на жалбата са също с прекратени правомощия – квесторите или временните синдици. Квесторите или временните синдици са единствените легитимирани представители на банката по делото по разглеждане на искането за откриване на производството по несъстоятелност.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че разпоредбите на чл.16, ал.1, изр.3 от Закона за банковата несъстоятелност: „Право на жалба имат квесторите или временните синдици на банката и Централната банка, а право на протест - прокурорът.” и на чл.11, ал.3 от Закона за банковата несъстоятелност: „Банката, за която се иска откриване на производство по несъстоятелност, се представлява по делото от назначените от Централната банка квестори или от назначените по реда на чл.12, ал.1, т.2 временни синдици или от упълномощени от тях лица.”, са противоконституционни, тъй като противоречат на прогласеното в 122, ал.1 от Конституцията на Република България право на съдебна защита във всички стадии на процеса, осъществявана от съдебната власт съгласно чл.117, ал.1 КРБ, при осигуряване на равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес по чл.121, ал.1 КРБ, представляващи специфично проявление на правото по чл.56 от Конституцията на Република България на защита на всяко лице, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси и на принципа на правовата държава съгласно чл.4, ал.1 от Конституцията на Република България.

Съставът на ВКС намира, че с оспорваната разпоредба на чл.16, ал.1, изр.3 ЗБН, ако се приеме, че същата регламентира ред за упражняване на правото на защита по смисъла на чл.122, ал.2 от Конституцията, законодателната уредба надхвърля целения в основния закон резултат и съществено нарушава прокламираното право на съдебна защита.

По отношение на акционерите, встъпили в производството по делото по чл.11, ал.4 ЗБН, разпоредбата на чл.16, ал.1, изр.3 ЗБН ограничава участието им в производството по делото, като ги лишава от право на жалба, с което се нарушават правото на защита във всички стадии на процеса съгласно чл.122, ал.1 КРБ и принципът на равенство и състезателност в съдебния процес по силата на чл.121, ал.1 КРБ.

По отношение на банката съгласно разпоредбите на чл.11, ал.3  и на чл.16, ал.1, изр.3 ЗБН представителството по делото и правото на жалба се осъществяват от лица и органи, които са зависими в определена степен от другите страни в производството (Централната банка и Фонда). Лимитирането на представителството на банката и на правото на жалба до квесторите или временните синдици на банката, лишава представителните й органи от съдебна защита в условията на равенство и състезателност на всички стадии на процеса съгласно чл.121, ал.1 и чл.122, ал.1 КРБ.

Оспорваните разпоредби противоречат на Конституцията на Република България и не са в съответствие с чл.6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

С определение № 4/11.01.2016г. по т.д.№ 3343/15г.  тричленният състав на ВКС постанови на основание чл.150, ал.2 от Конституцията спиране на производството по делото и внася настоящото искане в Конституционния съд на Република България.

 

Мотивите в подкрепа на становището за противоконституционност са следните:

І. По отношение на правото на съдебна защита на акционерите, встъпили в производството по чл.11, ал.4 ЗБН, във връзка с искането за обявяване на противоконституционност на разпоредбата на чл.16, ал.1, изр.3 ЗБН:

 

          1.Противоречие с чл.122, ал.1, във връзка с чл.117, ал.1, 121, ал.1, чл.56 и чл.4, ал.1 от Конституцията на Република България.

 

          Съгласно конституционната норма на чл.122, ал.1 от Конституцията на Република България гражданите и юридическите лица имат право на защита във всички стадии на процеса. Съдебната защита по чл.117, ал.1 от Конституцията и тълкувана във връзка с чл.56 от Конституцията се предоставя в случай на нарушаване или застрашаване на права или законни интереси на всяко лице. Предвидената в специалния закон (в нормата на чл.11, ал.4 ЗБН) възможност на акционерите, които към датата на отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност са притежавали повече от 5 на сто от капитала на банката, да встъпят в производството по разглеждане на искането на Централната банка за откриване на производство по несъстоятелност, сочи на законодателна преценка за наличието на интерес от съдебна защита на правата на посочените лица в конкретното съдебно производство. Редът за реализиране на правото на съдебна защита във всички стадии на производството по състезателни граждански дела е регламентиран в общия процесуален закон – ГПК, прилагането на който предоставя на легитимираните в процеса страни право на жалба срещу крайния съдебен акт. Предвидени са ограничения в правото на защита в процесуалния закон относно инстанционния контрол на някои актове по движение на делата, които подлежат на проверка за законосъобразност с обжалването на крайния съдебен акт, и са въведени ограничения относно касационното обжалване на изчерпателно посочени видове дела (чл.274 и чл.280, ал.2 ГПК). За разлика от общия, специалният закон – ЗБН въвежда ограничение за обжалване на крайния съдебен акт по отношение на част от легитимираните в първоинстанционното производство страни (акционерите по чл.11, ал.4 ЗБН), поради изчерпателното изброяване на лицата, имащи право на жалба. Разпоредбата на чл.16, ал.1, изр.3 ЗБН е императивна и не подлежи на разширително тълкуване при прилагането й от съдилищата. Конституционните норми, регламентиращи конституционното право на съдебна защита по чл.122, ал.1 и чл.117, ал.1, не биха могли да се приложат пряко на основание непосредственото действие на Конституцията по чл.5, ал.2, доколкото те не установяват процесуалния ред за упражняване на това право.

 

2.Противоречие с чл.121, ал.1, във връзка с чл.117, ал.1, 122, ал.1, чл.56 и чл.4, ал.1 от Конституцията на Република България и несъответствие с чл.6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

 

          Правото на съдебна защита по чл.117, ал.1 от Конституцията не би следвало да се изразява единствено в участие на лицето, чиито права или интереси биха били нарушени или застрашени, чрез присъствие на негови представители в съдебните заседания по разглеждане на искането на Централната банка за откриване на производство по несъстоятелност на банката.  Това право на защита изисква предоставяне от съдилищата на ефективна съдебна защита чрез осигуряване на равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес съгласно чл.121, ал.1 от Конституцията.     

Съгласно чл.6.1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, прогласяващ  правото на справедлив съдебен процес, всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения, или при наличието на каквото и да е обвинение срещу него, има право на справедливо и публично  разрешаване на възникналия спор в разумен срок от независим и безпристрастен съд   Правото на достъп до съд не е изрично гарантирано в чл.6 Конвенцията, но Европейският съд по правата на човека приема, че то се съдържа имплицитно в тази разпоредба.  Сред основните принципи за справедливост, които  макар и да не са формулирани в тази разпоредба, се утвърждават чрез действието й, е принципът за равнопоставеност на средствата, изразяващ се в това, че страните в производството трябва да имат равни възможности да изложат своите аргументи  и че никоя от страните не трябва да се ползва от някакви съществени предимства пред своя опонент.

В този смисъл в практиката на Европейския съд по правата на човека в Страсбург по прилагането на чл.6 от Конвенцията правото на достъп до съд и състезателен процес се разглежда като възможност на страните да участват ефективно в производството и да сочат доказателства, да излагат доводи и да влияят на съдебното решение. Разглеждани са случаи и е прието нарушение на Конвенцията например при различно прилагане на процесуални срокове за представяне на допълнителни становища пред касационния съд по отношение на различните страни в производството (Решение от 05.11.2002г. по дело Wynen срещу Белгия); отказан достъп до доказателства, на които са позовава насрещната страна (Решение от 24.07.2003г. по дело Yvon срещу Франция); невъзможност на едноличен собственик и изпълнителен директор на търговско дружество да оспори заповед за ликвидация, тъй като с това право разполага само назначен ad hoс  представител (Решение от 09.07.2007г. по дело Arma срещу Франция). Прието е, че въвеждането на различно третиране на част от участниците в производството, спрямо останалите, които нямат такова право, не се позовава на обективни и разумни критерии, не  е подчинено на легитимна цел и липсва пропорционалност на въведеното ограничение в правото на жалба (Решение от 06.04.2000г. по дело  Thlimmenos срещу Гърция).

Нарушение на чл.6 от КЗПЧОС е констатирано и в Решение от 24.11.2005г. на ЕСПЧ по делото „Капитал банк”АД срещу България относно достъпа до съд и състезателния процес с оглед на забраната за съдебно обжалване на решението на БНБ за отнемане на лиценза за банкова дейност съгласно чл.21, ал.5 Закона за банките /отм./. В това решение ЕСПЧ се е позовал на практиката си и по други искове за нарушения на чл.6 от Конвенцията, свързани с достъпа до съд и състезателния процес.

           

   Предоставянето на право на обжалване на решението по чл.13, ал.1 ЗБН за откриване на производство по несъстоятелност на една от страните в производството, по чието искане се произнася съдът по несъстоятелността (Централната банка), и ограничаването на това право чрез изключване от кръга на легитимираните лица с право на жалба на встъпили в производството по реда на специалния закон лица (акционерите) създава непропорционалност при упражняване на правото на съдебна защита и като резултат съществено нарушение на правото на защита.

 

ІІ. По отношение на правото на съдебна защита на банката, във връзка с искането за обявяване на противоконституционност на разпоредбите на чл.16, ал.1, изр.3 и на чл.11, ал.3 ЗБН:

 

1.Противоречие с чл.121, ал.1, във връзка с чл.117, ал.1, 122, ал.1, чл.56 и чл.4, ал.1 от Конституцията на Република България и несъответствие с чл.6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

 

Правото на жалба на банката не е отречено в разпоредбата на чл.16, ал.1, изр.3 ЗБН, но същото може да се упражни чрез ограничен кръг лица и органи. В производството пред съда по несъстоятелността банката се представлява от назначените от Централната банка квестори или от назначените по реда на чл.12, ал.1, т.2 временни синдици съгласно чл.11, ал.3 ЗБН. След постановяване на решение за откриване на производство по несъстоятелност на банката се назначава синдик съгласно чл.26, ал.1 ЗНБ от Фонда за гарантиране на влоговете в банките най-късно до следващия работен ден след деня на получаването по реда на чл.13, ал.4 на препис от решението за откриване на производството по несъстоятелност.

В срока за въззивно обжалване ефективно обжалване от името на банката може да се осъществи от синдика, назначен по реда на чл.26, ал.1 ЗБН, който или които лица са изключени от законодателя от легитимираните представители на банката с право на жалба по чл.16, ал.1, изр.3 ЗБН. При подадена въззивна жалба от временните синдици (на следващия ден след деня на постановяване на решението съгласно чл.13, ал.4 ЗБН) във въззивното производство банката ще бъде представлявана от синдика с оглед изпълнението на задължението по чл.26, ал.1 ЗБН на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Синдикът представлява банката във въззивното производство и съответно правомощията му не са ограничени по отношение на възможността подадената въззивна жалба от временните синдици да бъде оттеглена.

Синдиците се назначават от Фонда за гарантиране на влоговете в банките, но измежду лица от списъка, воден от Централната банка – чл.26, ал.1 ЗБН. Нарушение на чл.6 от КЗПЧОС относно представителството е изрично констатирано в аналогична хипотеза в Решение от 24.11.2005г. на ЕСПЧ по делото „Капитал банк”АД срещу България. В този случай нарушението е обвързано с достъпа до съд и състезателния процес в съдебното производство по откриване на производство по несъстоятелност, изразяваща се в представителство на банката от назначените й от БНБ синдици. Нарушението, констатирано от ЕСПЧ не е отстранено, предвид  нормата на чл.31, ал.1 т.1 ЗБН относно представителството на банката от синдика, осъществявано във въззивното и касационното производство. Нарушение на чл.6 от КЗПЧОС по аргумент на по-силното основание може да се изведе и от въведеното законодателно ограничение относно легитимираните лица и органи с право на жалба по чл.16, ал.1, изр.3 ЗБН от името на банката.

Временният синдик се назначава от съда по несъстоятелността съгласно чл.12, ал.1, т.2 ЗБН, но по предложение на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, като съдът е длъжен да назначи предложения синдик – чл.12, ал.2 ЗБН. Освобождаването на временния синдик се извършва по предложение на Фонда по всяко време, като съдът е длъжен да се съобрази с предложението – чл.12а, ал.3 ЗБН. Отношенията между временния синдик и Фонда се уреждат с договор – чл.12а, ал.1, изр.4 ЗБН. В производството по разглеждане на искането за откриване на производство по несъстоятелност участва и Фондът съгласно чл.11, ал.2 ЗБН.  

При така уреденото представителство в производството по разглеждане на искането на Централната банка за откриване на производство по несъстоятелност (чл.11, ал.3 ЗБН) и при упражняване на правото на жалба (чл.16, ал.1, изр.3, пр.1 ЗБН) защитата на правата и интересите на банката е предоставена изцяло на органи, които са в определена степен зависими от другите страни в производството – Централната банка и Фонда за гарантиране на влоговете в банките, поради което се нарушава равенството и състезателността на страните в гражданския процес.

 

2. Противоречие с чл.122, ал.1, във връзка с чл.117, ал.1, 121, ал.1, чл.56 и чл.4, ал.1 от Конституцията на Република България.

Противоречието на оспорваните разпоредби на чл.16, ал.1, изр.3 и чл.11, ал.3 ЗБН с конституционната норма на чл.121, ал.1 относно представителството на банката  има за резултат и противоречие с разпоредбата на чл.122, ал.1 от Конституцията, предоставяща право на съдебна защита на юридическото лице във всички стадии на процеса. Съображенията са аналогични на мотивите по т.І.1 от искането.

В обобщение: Тричленният състав на Търговската колегия на ВКС счита, че разпоредбата на чл.122, ал.1 от Конституцията на Република България, регламентираща съдебната защита на гражданите и юридическите лица, следва да се тълкува в смисъл, че съдебната защита включва правото на жалба срещу крайния съдебен акт на лице, на което законодателят е предоставил изрично право на участие в състезателно съдебно производство по гражданско дело, като императивна норма в специален закон, която в посочената хипотеза ограничава това негово право, е противоконституционна – основание за противоречие с Конституцията на Република България на разпоредбата на чл.16, ал.1, изр.3 ЗБН.

Специален закон, който лишава от право на жалба една от страните в производството, като предоставя такова право на другите страни, както и предвижда представителство в производството и упражняване на право на жалба от името на една от страните в производството да се осъществява чрез лица или органи, които се назначават, определят или са в зависимост от другите страни в производството, противоречи на прокламираните в чл.121, ал.1 от Конституцията на Република България принципи на равенство и на осигуряване на условия за състезателност на всяка от страните по гражданските дела - основание за противоречие с КРБ на разпоредбите на чл.16, ал.1, изр.3 и чл.11, ал.3 ЗБН.

Тълкуването на конституционните норми в посочения смисъл и обявяването на оспорените разпоредби за противоконституционни ще отстрани и констатираното несъответствие с чл.6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

Съставът на ВКС не намира основания предвидените в специалния закон ограничения чрез нормите за представителство и чрез очертаване на кръга на лицата с право на жалба да могат да бъдат обосновани от защитата на специфичен обществен интерес, на който да се отдаде приоритет пред интересите на лицата, участници в състезателното съдебно производство. Съображения, изведени от значението на банковата стабилност за икономиката на страната и основани на интересите на вложителите и другите кредитори на банката, не следва да бъдат определящи, доколкото ЗБН  предвижда специални процесуални срокове за производството по банкова несъстоятелност, възможност за налагане на предварителни обезпечителни мерки  и  незабавно действие на решението за откриване на производството по несъстоятелност по правилото на чл.13, ал.2 ЗБН.

Обявяването на разпоредбите на чл.16, ал.1, изр.3 ЗБН и на чл.11, ал.3 ЗБН за противоконституционни ще позволи да се приложат общите правила на ГПК относно легитимацията на страните в общия исков процес да обжалват крайния съдебен акт и относно представителството на юридическите лица, в случая - до влизане в сила на решението по чл.13, ал.1 ЗБН.

          По изложените съображения тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, І отделение, отправя до Конституционния съд на Република България следното

 

 

И С К А Н Е

УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,

 Молим, на основание  чл.149, ал.1, т.2  от Конституцията на Република България

1.Да обявите за противоконституционна разпоредбата на чл.16, ал.1, изр.3 от Закона за банковата несъстоятелност: „Право на жалба имат квесторите или временните синдици на банката и Централната банка, а право на протест - прокурорът.”, поради противоречие с чл.122, ал.1, във връзка чл.117, ал.1, чл.121, ал.1 и чл.56 и с чл.4, ал.1 от Конституцията на Република България, и противоречие с чл.121, ал.1, във връзка с чл.117, ал.1, чл.122, ал.1 и чл.56 и с чл.4, ал.1 от Конституцията на Република България и установите несъответствието й с чл.6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, и

2. Да обявите за противоконституционна разпоредбата на чл.11, ал.3 от Закона за банковата несъстоятелност: „Банката, за която се иска откриване на производство по несъстоятелност, се представлява по делото от назначените от Централната банка квестори или от назначените по реда на чл.12, ал.1, т.2 временни синдици или от упълномощени от тях лица.”, поради противоречие с чл.122, ал.1, във връзка чл.117, ал.1, чл.121, ал.1 и чл.56 и с чл.4, ал.1 от Конституцията на Република България, и противоречие с чл.121, ал.1, във връзка с чл.117, ал.1, чл.122, ал.1 и чл.56 и с чл.4, ал.1 от Конституцията на Република България и установите несъответствието й с чл.6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

На основание чл.18, ал.2, т.3 от Правилника за организацията и дейността на Конституционния съд посочваме като заинтересовани институции Народното събрание и Министерския съвет на Република България.

На основание чл.18, ал.5 от Правилника за организацията и дейността на Конституционния съд прилагаме преписи от определение № 4/11.01.2016г. по т.д.№ 3343/15г. по описа на ВКС, І т.о. и от настоящото искане за посочените заинтересовани институции.

 

 

Съдебен състав:

Тотка Калчева

 Ирина Петрова

 Вероника Николова

 

 

 

 

За мнения и технически проблеми използвайте: web_support@vks.bg.