22 декември 2015 г.

С тълкувателно решение ВКС уеднаквява съдебната практика по отношение на текст от НПК, регламентиращ условията да не се образува наказателно производство, а образуваното да се прекратява, при конкуренция между наказателна отговорност и административнонаказателна отговорност спрямо едно и също лице за едно и също деяние

 

Общото събрание на Наказателната колегия (ОСНК) на Върховния касационен съд (ВКС) постанови тълкувателно решение по тълкувателно дело № 3/2015 г., образувано по искане на председателя на съда по повод на констатирана противоречива практика на съдилищата по прилагане на чл. 24, ал. 1, т. 6 от Наказателно-процесуалния кодекс („Не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото”) при конкуренция между наказателна отговорност и административнонаказателна отговорност спрямо едно и също лице за едно и също деяние. Общото събрание на Наказателната колегия на ВКС реши:

1. Налице са основания за промяна на тълкуването, дадено с ТР № 85/1.11.1966 г. по н. д. № 79/1960 г. на ОСНК на ВС. По смисъла на чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) влязлото в сила решение на районния съд, постановено по реда, предвиден в Указа за борба с дребното хулиганство (УБДХ), е законна пречка за съдене на виновния за същото деяние, ако то съдържа признаците на престъплението хулиганство по чл. 325 от Наказателния кодекс (НК).

1.1. Наказателно производство, образувано срещу лице, по отношение на което за същото деяние е било проведено приключило с влязъл в сила акт административнонаказателно производство с характер на наказателно производство по смисъла на ЕКПЧ, подлежи на прекратяване на основание чл. 4, § 1 от Протокол № 7 по реда на чл. 24, ал. 1, т. 6 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).

1.2.1. Двойното наказване на едно и също лице за едно и също деяние в административнонаказателно производство без характер на наказателно производство по смисъла на чл. 4 от Протокол № 7 към ЕКПЧ и в наказателно производство, когато административнонаказателното производство се е развило първо във времето, се преодолява по установения от чл. 70, б. „г” от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) ред.

1.2.2. Последиците от повторното наказателно преследване на едно и също лице за същото деяние, за което спрямо него е било проведено приключило с влязъл в сила акт административнонаказателно производство с наказателен характер по смисъла на Конвенцията, се преодоляват чрез:

- прекратяване на второто по ред наказателно производство, образувано и/или проведено срещу дееца за същото деяние след окончателното приключване на административнонаказателното производство с наказателен характер, съответно с отмяна на постановените по него съдебни актове и прекратяването му на основание чл. 4, § 1 от Протокол № 7, вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК;

- възобновяване на окончателно приключилото административнонаказателно производство с наказателен характер по смисъла на чл. 4 от Протокол № 7 към ЕКПЧ при наличие на предпоставките на чл. 70, б. „в” от ЗАНН, отмяна на постановените по него актове и прекратяването му;

- възобновяване на прекратеното наказателно производство на основание чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК или отмяна на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство по реда на чл. 243, ал. 9 от НПК и провеждане на наказателното производство след отпадане на процесуалната пречка по чл. 4, § 1 от Протокол № 7.

1.2.3. Когато административнонаказателното производство не може да бъде възобновено, последиците от повторното наказателно преследване на лицето за същото деяние, за което спрямо него е било проведено приключило с влязъл в сила акт административнонаказателно производство с наказателен характер по смисъла на чл. 4 от Протокол № 7 към ЕКПЧ, се преодоляват чрез прекратяване на наказателното производство на основание чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ по реда на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, съответно, отмяна на постановените по него съдебни актове и прекратяването му или възобновяване на наказателното производство, отмяна на постановените по него съдебни актове и прекратяването му.

2. Налице са основания за промяна на тълкуването, дадено с ТР № 46/16.10.1979 г. по н. д. № 36/1979 г. на ОСНК на ВС. Недопустимо е съдът, разглеждащ обвинение за престъпление по чл. 325 от НК, да изпраща делото като преписка на съответния компетентен орган по чл. 4 от УБДХ – районния съдия, когато не намери основания за издаване на осъдителна присъда по чл. 325 от НК и оправдае подсъдимия, но констатира, че има достатъчно доказателства за административно нарушение по УБДХ.

2.1. Недопустимо е съдът, разглеждащ обвинение за престъпление по НК, да наложи на подсъдимия административно наказание, когато приеме, че не са налице основания за постановяване на осъдителна присъда и го оправдае по повдигнатото обвинение, но констатира, че има достатъчно доказателства за административно нарушение.

3. Налице са основания за частична промяна на тълкуването, дадено с ТР № 51/29.12.1978 г. по н. д. № 50/1978 г. на ОСНК във втората му част.

3.1. Деецът не следва да носи едновременно наказателна и административнонаказателна отговорност в случаите, когато с извършеното от него деяние са нарушени едновременно наказателна и административнонаказателна норма с различни обекти на защита.

 

 

 

 

За мнения и технически проблеми използвайте: web_support@vks.bg.