30 октомври 2015 г.

ВКС измени наложеното на Филип Златанов наказание от 3 години и 6 месеца на 3 години лишаване от свобода и отложи изтърпяването му за срок от 5 години

 

 С Решение № 136/29.10.2015 г., постановено по наказателно дело № 196/2015 г., тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) измени решението от 19.12.2014 г. на Софийския апелативен съд (САС) по въззивно наказателно дело от общ характер № 513/2014 г., като намали наложеното на подсъдимия Филип Златанов наказание от 3 години и 6 месеца на 3 години лишаване от свобода и на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи изтърпяването му за срок от 5 години. Съдът остави в сила въззивното решение в останалата част. Решението не подлежи на обжалване.

С атакувания пред ВКС акт на САС е потвърдена присъдата на Софийския градски съд (СГС) от 03.04.2014 г., с която Златанов е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 282, ал. 2 от НК – неизпълнение на служебни задължения от длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение, като са му наложени наказания „лишаване от свобода” за срок от 3 години и 6 месеца и „лишаване от право да заема ръководна и изборна длъжност в администрацията на Република България”.

Върховният касационен съд приема за неоснователни изтъкнатите в касационната жалба на подсъдимия Златанов доводи за допуснати нарушения на процесуални и материален закон. Като неоснователни са оценени възраженията срещу съдържанието на обвинителния акт и годността му да информира подсъдимия за естеството на обвинението, както и във връзка с производството пред първата и въззивната инстанции. Освен пред СГС, въпросът относно правото на подсъдимия да дава обяснения, които впоследствие да бъдат ценени като източник на доказателства, е бил поставен на разглеждане и пред въззивната инстанция, пред която той последно е могъл да го упражни, но не е сторил това. ВКС отхвърля и възраженията срещу отказа на САС да провежда разпит на поискани свидетели (Б. Борисов, Искра Фидосова, Цв. Цветанов и Ц. Цачева), чиито инициали били коментирани в медийното пространство, с цел преодоляване на внушенията, че подсъдимият е действал под тяхно давление. Върховните съдии пишат: „В настоящото дело обвинителната власт не е събирала доказателства и в нито един момент не е поддържала, че зад въпросните инициали стоят поисканите за свидетели лица”, поради което и „те нямат никаква връзка с повдигнатото на подсъдимия Златанов обвинение, касаещо единствено бездействията му за публикуване и съобщаване на решенията по подадени сигнали за конфликт на интереси срещу Р. Плевнелиев и Д. Ранкова”.

Съдът не приема и възраженията на защитата, свързани с авторството на записки в черен тефтер, иззет от кабинета на Златанов, и достоверното им възпроизвеждане в копия, оценявани като заместващи доказателства. Изчезването на оригиналния черен тефтер и невъзможността той да бъде предявен и приобщен като веществено доказателство, както и евентуално експертно изследван съобразно намеренията на САС, е отчетено от върховните съдии като процесуално нарушение, което не може да бъде поправено. Същевременно обаче в мотивите на решението на ВКС пише, че „липсата на оригиналния черен тефтер не е довела до съществено ограничаване правото на защита на подсъдимия и осъждането му въз основа на предположения”, защото изводите по фактите, съотносими към субективната страна на престъплението, са валидно установени от комплекс от други доказателствени източници, както и от констатациите на почеркова експертиза от досъдебното производство. Съдът приема, че съмнението за манипулация на оригинала, а и на самите копия, е преодоляно чрез подробна проверка на следствените действия по претърсване и изземване на черния тефтер, последващия му оглед, участието на незаинтересовани и несвързани с обвинението поемни лица, положените от тях, както и лично от Златанов подписи върху всяка копирана страница от оригинала, заявленията му в съдебно заседание, че разпознава своя подпис на предявените му копия.

По отношение на доводите в касационната жалба за явна несправедливост на наказанието върховните съдии споделят направените възражения, че в конкретния случай индивидуалната тежест на извършеното престъпление не е била оценена съобразно действителното й съдържание и специфика, което е довело до определяне и последващо потвърждаване на наказание, несъразмерно на извършеното. Макар ВКС да се съгласява, че естеството на длъжността на дееца като председател на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, мястото на тази институция в структурата на държавната администрация и важността на специфичните й функции за контрол за конфликт на интереси на лица, заемащи отговорни постове в държавата, определят обществената опасност на деянието в по-висока норма, то третирането на всяко едно от тези обстоятелства като отегчаващо е явно неоправдано. В мотивите на решението пише: „Престъпното бездействие на подсъдимия в ръководно качество в посочената институция е реализирано само в два отделни случая, отнася се до не толкова съществени функции на ръководителя, като поведението му не е довело до настъпване на тежки последици, а само до поставяне в опасност на обществените отношения, охранявани от нормата на чл. 282 от НК чрез намаляване на общественото доверие и като цяло авторитета на тази институция. Затова, отдавайки нужната тежест на спецификата на извършване на деянието и съотнасяйки нейното значение към останалите обстоятелства по чл. 54 от НК, които са правилно отчетени, включително положителните данни за личността на дееца и липсата на предходни осъждания, ВКС намира, че определеното наказание следва да бъде намалено на 3 години лишаване от свобода. В този размер то е съразмерно на извършеното престъпление и заедно с лишаването от право да заема ръководна и изборна длъжност в администрацията е достатъчно за постигане на всички цели по чл. 36 от НК (да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото)”.

Съдът приема, че с оглед на ниската персонална обществена опасност на дееца следва да бъде отдаден приоритет на личната превенция, като се отчете, че неговото поправяне може да бъде постигнато без изолирането му в пенитенциарно заведение, като съответно се отложи изпълнението на коригираното наказание от 3 години за максимално предвидения срок от 5 години.

 

 

 

 

За мнения и технически проблеми използвайте: web_support@vks.bg.