28 години затвор за убиеца на Мирослава от Перник

 
     
     

 

 

 

 

ДО

КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
ПРИ 41 НАРОДНО СЪБРАНИЕ

ВИСШ СЪДЕБЕН СЪВЕТ

МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО

 

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Отправям до всички Вас настоящото изложение, породено от тревогата ми във връзка със състоянието и перспективите пред кадровата дейност в съдебната власт. Извън всякакво съмнение е, че тази дейност е от изключително значение за нормалното функциониране на системата, поради което всички трудности и проблеми имат непосредствено отражение върху ефективността на българското правосъдие. В качеството си на председател на Върховния касационен съд поддържам непрекъснат и непосредствен контакт с административни ръководители и съдии от всички йерархични нива, и на тази база мога и съм длъжен да заявя, че съществуващото положение се оценява от колегите, меко казано, като обезпокоително. Очертават се проблеми в няколко направления.

На първо място, в продължение на повече от 2 години ВСС не обявява конкурс за повишаване и преместване, чрез който да се заемат свободните места в съдилищата и прокуратурите. Не тук е мястото да се обсъждат причините за това, но констатацията е вярна. Като резултат - командироването, предвидено в Закона за съдебната власт като временно решение, се превръща в правило. За илюстрация - в най-големите съдилища са командировани съответно 20 съдии в Софийски градски съд и 19 в Софийски районен съд, като някои от тях в продължение на повече от година или две. В СРС има командировани съдии от 18 различни градове, измежду които Бургас, Видин, Петрич, Айтос, Варна и др. Всички тези колеги имат право на сигурност и предвидимост относно кариерното си развитие, а в крайна сметка и относно установяването си в определено населено място, което има пряко отношение към техния личен и семеен статус. Отделно от това, разглеждането на наказателни дела от командирован съдия е свързано със значителни неудобства предвид принципа за неизменност на състава /чл.258 НПК/ - в случай, че командированият съдия не бъде избран за съдия в съответния съд и му се наложи да се върне на работа в съда, където първоначално е назначен. От изложеното следва, че конкурсите за заемане на свободните места в системата следва да са регулярни, при което към командироване да се прибягва действително по изключение и за непродължителен срок.

С последния Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт /обн.ДВ, бр.1 от 2011 г./ бяха създадени предпоставки за ускоряване на конкурсната процедура за преместване и повишаване на съдии, прокурори и следователи. Според чл.189, ал.1 ЗСВ, „свободните длъжности в съдилищата, прокуратурите и следствените служби, извън тези по чл.178 /за първоначално назначаване/ се обявяват от ВСС по реда на чл.179 поотделно за всеки орган на съдебната власт”. Според мен, по този начин законът предвижда децентрализирано провеждане на конкурсите за преместване и повишаване, т.е. за отделните органи на съдебната власт, а не общо за магистратите от съответните звена /районно, окръжно, апелативно и т.н./. Мнението ми е, че този начин на провеждане на конкурса задължително следва да залегне в бъдещата наредба на ВСС по чл.194в ЗСВ, като по този начин ще се създадат предпоставки за ускорено попълване на свободните щатове, при което решаването на кадровия проблем на отделен съд или прокуратура няма да е обвързано от провеждане на конкурс и за останалите звена на съответното йерархично ниво. В съзвучие с идеята, залегнала в чл.176, ал.3 ЗСВ относно конкурсите за първоначално назначаване, би било целесъобразно да се предвиди, че за всеки орган на съдебната власт се провежда вътрешен конкурс за преместване и повишаване поне два пъти годишно /разбира се, при наличие на незаети места/.

Макар и Законът за съдебната власт да беше изменен съвсем наскоро и то тъкмо в частта относно конкурсите, струва ми се наложително да поставя за обсъждане още веднъж необходимостта от преразглеждане на някои положения в действащия им вид. Няма никакво съмнение, че конкурсът следва да е задължителен при постъпване в органите на съдебната власт, както и при повишаване на магистратите в длъжност- като гаранция за високо качество и мотивация при изпълнение на служебните задължения, а и с оглед укрепване на общественото доверие към правораздавателната система. Запазването обаче на конкурсите за преместване на равна по степен длъжност в друг орган на съдебната власт намирам за неприемливо, излишно или най-малкото - затормозяващо системата. Наред с това, наличието на конкурсна процедура за преместване поставя тъкмо съдиите, прокурорите и следователите в неравнопоставеност с други юридически професии. Конкурс за придобиване на правоспособност като нотариус, съдия по вписванията и държавен съдебен изпълнител също е необходим, но тяхното преместване се извършва без конкурс, а със заповед на министъра на правосъдието /чл.34б ЗННД, чл.270 и чл.286 ЗСВ/, без това да се счита за недемократично или несправедливо. Не трябва да се забравя също така, че преместването понякога е житейски мотивирано - наложително е по семейни, лични или здравословни причини, които нямат връзка с работата на съответния магистрат. В крайна сметка, ако едно лице е избрано за районен съдия например в Пловдив, то на него е признато, че има качествата да изпълнява тези функции навсякъде в страната. Противното би означавало, че гражданите в отделните съдебни райони не са равнопоставени. Лишено от житейска и чисто човешка логика е да поставим една съпруга и майка в състояние на необходимост да се яви на изпит, за да се събере със семейството си или за да се премести с детето си в друг град, където единствено може да му се осигури адекватно на състоянието му лечение. По тези съображения съществуващите конкурси с елементи за изпит при преместване на равна по степен длъжност в друг орган на съдебната власт следва по мое мнение да бъдат преуредени, като се предвидят гаранции както за публичност, демократичност и равни възможности на отделните кандидати, така и за преценка на всички налагащи преместването причини, включително тези, които не са пряко свързани със служебния статус на лицата. Удачно е обаче конкурсите за преместване да бъдат запазени при кандидатстване за професия, различна от упражняваната, макар и равна по ранг- например при желание на прокурор в районна прокуратура да бъде назначен за районен съдия или обратно.

Накрая, от особена важност е да се заяви позиция по приетия на първо четене от Парламента нов Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт- в частта, уреждаща конкурсите за младши съдии и прокурори и тяхното обучение в Националния институт на правосъдието. Мотивите на вносителите в тази част са изключително пестеливи и общо формулирани, поради което не става съвсем ясно какъв общественозначим резултат се цели с предлаганите промени. Преди обаче законът да стане факт, се чувствам длъжен, като Председател на Върховния касационен съд и Председател на Управителния съвет на Националния институт на правосъдието да предупредя ясно и отчетливо, че съществува опасност тези промени да допринесат за задълбочаване на кадровия хаос и за понижаване нивото на кандидатите и на избраните сред тях младши съдии и прокурори. Не мога да си представя сериозен кандидат, който да е готов предварително да се откаже от упражняваната от него дейност /адвокатска, търговска, трудово правоотношение/, за да кандидатства /а не да бъде назначен/ за магистрат- а тъкмо това е изискването на параграф 9 от законопроекта, който предвижда като предпоставка за допускане до конкурс /както за младши магистрат, така и за външно назначаване/ подаването на декларация по чл.195, ал.1 ЗСВ. На следващо място, не намирам за целесъобразна идеята младшите магистрати да бъдат разпределяни по конкретни органи на съдебната власт едва въз основа на резултатите от писмения и устния изпит след обучението в НИП /Пар.19 от проектозакона/. На практика това означава кандидатите да бъдат постановени в положение, при което от тях се изисква предварително да преустановят извършваната от тях друга професионална дейност като рискуват след 9-месечно обучение да бъдат разпределени в съдебни райони, несъобразени с техните желания, и което е по-важно - възможности /защото много от тези хора имат семейства, за чието преместване и битово устройване в друго населено място държавата не се ангажира, както и не осигурява на съответния магистрат жилище или средства за наемане на такова/. Резултатът е лесно предвидим- намаляване както на броя, така и на качеството на кандидатите, съгласни да участват в конкурс при такива условия, а оттук- и на качеството на правораздаването като цяло. Този негативен ефект няма да стане осезаем веднага- натрупването ще е скрито и продължително във времето. Друг съпътстващ резултат от реализирането на тази идея ще бъде също така рязкото увеличаване броя на магистратите желаещи преместване, защото никой не може да бъде принудително „закрепостен” в даден съдебен район. Ако идеята е да се гарантира по-висока мотивация на обучаващите се в НИП, за целта е достатъчно да се предвиди, че успешното завършване на обучението в НИП е предпоставка за встъпване в длъжност. По този начин ще се постигне и друг положителен резултат- щатните бройки за младши съдии и прокурори няма да бъдат заети по време на обучението, т.е. при подходящо планиране на конкурсите на тези места реално ще работят младши магистрати от предходен конкурс, което е от значение за осигуряване възможността органите на съдебната власт да работят с пълния си кадрови капацитет.

Уважаеми дами и господа,

Съдиите в Република България подходиха изключително добросъвестно, професионално и активно в хода на предстоящите промени в ЗСВ през 2010 г. Техните конкретни предложения бяха обсъдени по региони в отделните съдилища и на национално съвещание, като всички предложения, ведно с обобщен доклад бяха предоставени на вносителите.

Без да претендирам за изчерпателност или окончателност, считам, че е наложително да се инициира дискусия по поставените въпроси, която в условията на чуваемост ще генерира идеи от обща за всички ни полза.

Надявам се, че настоящото изложение, чиято единствена цел е подобряване на кадровата дейност и на функционирането на правораздавателната система като цяло, ще срещне Вашата подкрепа и разбиране - в интерес на държавността и на българските граждани, които имат правото да изискват съдбите им да се решават от компетентни и мотивирани служители на закона.

 

23.03.2011.                              С УВАЖЕНИЕ:

                                                                      Лазар Груев
                                                                                     Председател на ВКС