Р Е Ш Е Н И Е
№ 18
София, 25.02. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и осми януари, две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря Ванюша Стоилова като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 2541 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.290 ГПК.
Образувано по касационна жалба на С. Т. Т. – П. чрез адвокат В. А. от АК-В. срещу решение № 306/11.03.2019 г. по гр.д. № 2297/2018 г. на Окръжен съд Варна, с което се потвърждава решение № 3054/27.06.2018 г. по гр.д. № 10815/2017 г. на Районен съд Варна и се определя режим на лични отношения на С. А. П. и Е. Г. П.-П. с техния внук Б. Е. П.: „Всяка нечетна седмица от календарната година, считано от началото на годината, за времето от 10,00 часа до 17,00 часа в събота“, както и „правото да осъществяват определения режим на лични контакти на бащата Е. С. П., ЕГН [ЕГН], с детето Б. Е. П., ЕГН [ЕГН] /определен по гр.д. № 6770/2017 г./ в случаите, в които бащата временно не е в състояние да го упражнява поради отсъствие от страната на основание чл.128, ал.3 СК“.
Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос, за: Кои са предпоставките, при които съдът преценява най-добрия интерес на детето, при определяне режима на лични отношения между малолетното дете и неговите баба и дядо, съгласно чл.128, ал.1 и 3 СК.
По тълкувателен път се извличат критериите, които следва да бъдат взети предвид при изследване „най-добрия интерес на детето“ по смисъла на §1, т.5 ДР на ЗЗакрД, когато съдът определя мерки за лични отношения на бабата и дядото с детето. В решение № 275/2018 от 18.01.2019 г. по гр.д. № 799/2018 г. на ВКС, ІV г.о. се приема, че при определяне режима на лични контакти на бабата и дядото с детето, независимо дали те са от страна на родителя, който упражнява родителските права или на родителя, имащ право на лични контакти с детето, съдът следва да изхожда от конкретно съществуващите отношения между поколенията в семейството, като се ръководи от интереса на детето. В случаите, когато родителят не само не препятства, но и насърчава контактите на детето със своите родители, предоставяйки възможност бабата и дядото да общуват с техния внук през времето, когато детето е при него, то съдът следва да съобрази това обстоятелство. Когато родителят, през времето определено му за лични контакти с детето, пребивава при родителите си или без да живее в едно домакинство с тях им дава възможност за контакти с внука им, вкл. и предоставяйки им го за гледане, това обстоятелство също следва да бъде съобразено. Съдът следва да прецени дали контактите между детето и бабата и дядото да бъдат осъществявани съвместно с тези на родителя, комуто е изрично определено време за това или с оглед нуждите на детето следва да се определи и допълнително време за самостоятелни отношения между детето и бабата и дядото.
Настоящият състав на Върховния касационен съд споделя изцяло формираната съдебна практика, в съответствие с разясненията в т.3 от Постановление № 1/12.11.1974 г. на Пленума на ВС, че под „интереси на децата“ се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание - формиране на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на детето като съзнателен гражданин. В допълнение следва да се посочи, че правото на лични контакти на детето с неговите баба и дядо е самостоятелно и подлежи на защита отделно от правото на родителя, който не упражнява родителските права. Режимът за лични контакти между малолетното дете и неговите баба и дядо, следва да бъде определян от съда след съвкупната преценка на всички обстоятелства от значение за конкретния интерес на детето, независимо на кого са били предоставени родителските права или при кого живее детето.
С оглед дадения отговор на повдигнатия правен въпрос, доводите в касационната жалба са частично основателни. Въззивният съд правилно е приел, че няма пречка отношенията между дядото и бабата по бащина линия с техния внук да бъдат осъществявани отделно от режима на родителя, при когото детето не живее постоянно, както и правото те да осъществяват определения режим на лични контакти между бащата и детето, с оглед отсъствието му за сравнително дълъг период от време. В нарушение на материалния закон, обаче, въззивният съд не е съобразил в достатъчна степен конкретните и специфични обстоятелства, свързани с интереса на малолетното дете и необходимостта от постигане на баланс при разпределяне на времето, определено за лични контакти с детето.
Тези обстоятелства налагат касиране на решението в частта, в която се предоставя на С. А. П. и Е. Г. П.-П. „правото да осъществяват определения режим на лични контакти на бащата Е. С. П., ЕГН [ЕГН], с детето Б. Е. П., ЕГН [ЕГН] /определен по гр.д. № 6770/2017 г./ в случаите, в които бащата временно не е в състояние да го упражнява поради отсъствие от страната, на основание чл.128, ал.3 СК“, като бъдат определени мерки на лични отношения, съобразени с конкретния интерес на детето. От доказателствата по делото се установява, че С. А. П. и Е. Г. П.-П. са дядо и баба по бащина линия на Б. Е. П.. Бащата на детето е морски офицер, а работата му е свързана с периодично продължително отсъствие от страната, поради което след настъпилата раздяла между него и майката на детето, съдът му е определил мерки на лични отношения, както следва: „всяка нечетна седмица от календарната година, считано от началото на годината, от 18 часа в петък до 17 часа в неделя с преспиване“, разпределил е времето за контакти между двамата родители през официалните и лични празници на детето и е предоставил време за отдалечен контакт с бащата, отчитайки неговата трудова заетост.
Въззивният съд правилно е посочил, че интересът на детето следва да се преценява с оглед възможностите на бабата и дядото да общуват с него, т.е. доколко ищците могат да отглеждат и възпитават детето и какво влияние могат да окажат върху развитието му като личност. От социалния доклад по делото е видно, че битовите и хигиенни условия, при които живеят ищците са на много добро ниво, а в хода на проучването не са били констатирани особени обстоятелства, налагащи ограничаване на контактите с детето. В този смисъл, изводите на социалните работници, че с оглед възрастта и здравословното състояние на ищците, отношенията между тях и техния внук трябва да е съобразен със сравнително ниската възраст на малолетния и режима на посещенията в детското заведение, следва да бъдат споделени изцяло. При тези данни следва да се приеме, че краткото време на общуване между малолетния и неговите баба и дядо по бащина линия не е станало причина за прекъсване на емоционалната им връзка поради това, че когато осъществява определения от съда режим на лични контакти, бащата води детето при тях, с оглед на което следва да се приеме, че личните контакти на бабата и дядото с техния внук Б. са в интерес на детето.
Предвид изложените обстоятелства, съдът счита, че правилно е бил определен самостоятелен режим на лични отношения между детето и неговите баба и дядо, които са част от семейната среда на детето (§1, т.7 ЗЗакрД), но неправилно им е предоставено правото да осъществяват изцяло определения режим на лични контакти на бащата, на основание чл.128, ал.3 СК. При определяне на подходящите мерки за контакти с детето Б. Е. П., съдът взема предвид неговата възраст, изградения до момента режим на детето, както и обстоятелството, че местоживеенето на детето е в същото населено място, където са неговите баба и дядо, т.е. контактите между тях няма да затруднят съществено режима на малолетния. Ищците притежават нужния житейски опит и подходящи битови условия, необходими за отглеждане и възпитание на детето, но при определяне режим на лични отношение на бабата и дядото с техния внук, съдът отчита, че при осъществяването им детето не следва да се откъсва от обичайната среда за по-продължителен период от време, което да създава прекомерно неудобство за него и майка му, чиято е основната отговорност, заедно с бащата на детето, да полагат грижи за отглеждането и възпитанието му.
При определяне на мерките на лични отношения, освен посочените обстоятелства, обуславящи „най-добър интерес на детето“, следва да се предвиди и подходящ период от време, при който бабата и дядото по бащина линия ще имат възможност да контактуват с детето през времето, определено за лични контакти с бащата, когато той не може да изпълнява установения за него режим. Отсъствието от страната за сравнително дълъг период от време, когато бащата изпълнява трудовите си задължения, очевидно затруднява възможността за общуване с неговия син. Ето защо, въпреки сравнително ниската възраст на детето, следва да се приложи подходящ режим на лични отношения с неговите баба и дядо по начин, който разпределя свободното време на малолетното дете между тях и родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права, като се съобрази, че трудностите при осъществяване на контакти с бащата не го освобождават от задължението му да се грижи за своя син и не може да бъде заменено чрез контакти на детето с неговите баба и дядо.
Страните по делото са поискали разноските по делото, но с оглед изхода на спора и частичното уважаване на касационната жалба, съдът не присъжда такива.
Воден от изложеното и на основание чл.293, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 306/11.03.2019 г. по гр.д. № 2297/2018 г. на Окръжен съд Варна в частта, в която на С. А. П. и Е. Г. П.-П. се предоставя „правото да осъществяват определения режим на лични контакти на бащата Е. С. П., ЕГН [ЕГН], с детето Б. Е. П., ЕГН [ЕГН] /определен по гр.д. № 6770/2017 г./ в случаите, в които бащата временно не е в състояние да го упражнява поради отсъствие от страната, на основание чл.128, ал.3 СК“ и вместо това:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между С. А. П. и Е. Г. П.-П. и малолетното дете Б. Е. П., род. на 12.05.2015 г., както следва:
Всяка нечетна седмица от календарната година, за времето от 18,00 часа в петък до 17,00 часа в събота с преспиване, както и две седмици през лятото - една седмица през месец юли и една седмица през месец август същата година, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, при условие и доколкото бащата Е. С. П. не е в състояние да изпълнява и не е осъществил определеният му режим на лични контакти с детето Б. Е. П., на основание чл.128, ал.3 СК.
ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение № 306 от 11.03.2019 г. по гр.д. № 2297/2018 г. на Окръжен съд Варна в частта, в която е определен режим на лични контакти, на основание чл.128, ал.1 СК
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.