1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 60071
гр. София, 30.07.2021 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публично заседание на трети юни през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1453 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290, вр. чл.386, ал.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „К. Йес“ООД срещу решение № 44/25.03.2020г. по в.гр.д. №589/2019г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 141/22.04.2019 г. по гр.д. № 277/2018г. на Хасковски окръжен съд в частта, с която е прието за установено по отношение на касатора, че чл.6 ал.1; чл.7, ал.2; чл.7, ал.3, предл. 1-во и предл.последно; чл.7, ал.4 и чл.13 от Типови договори за паричен заем, сключени преди и след 29.12.2017г., както и чл.10 ал.1 и чл.19 от Общи условия по договор за заем в сила от 20.12.2017г., предлагани от „К. йес“ООД са неравноправни клаузи, като са обявени за нищожни: чл.6, ал.1 от Типов договор за паричен заем, предоставян от „К. йес“ООД-гр.Хасково, със следното съдържание, а именно:“ /1/ Запис на заповед, издаден от заемателя“ ; чл.7 ал.2 от Типов договор за паричен заем, предоставян от „К. йес“ООД-гр.Хасково, със следното съдържание, а именно: “Заемателят се съгласява, че в случай на неизпълнение на задължението за заплащане на дължимите погасителни вноски заемодателят ще бъде задължен да направи разходи за събиране на просрочените вземания във вид на телефонни разговори, лични посещения и изпращане на писма , с които да уведоми Заемателя за некоректното му поведение“; чл.7, ал.3, предл.1-во и предл.последно от Типов договор за паричен заем, предоставян от „К. йес“ООД-гр.Хасково, със следното съдържание, а именно: “В случай на неизпълнение на Договора от страна на Заемателя, заемодателят може да предприеме едно или няколко от следните действия, но не само: да уведоми за неизпълнението на Заемателя всички свои търговски партньори, банки и финансови институции, което ще рефлектира върху кредитния рейтинг на Заемателя ; да подаде информация за неизпълнението на договора до лица и организации, в които Заемателят е нает по трудови или граждански договори; да възложи събирането на просрочения договор на трета страна, като с това й предостави цялата й нужна информация /условия за сключване на договора, информация за просрочията по него, адрес, телефон за контакт и др./; да прекрати предсрочно Договора за заем, да обяви цялото вземане по него за предсрочно изискуемо , съгласно Общите условия към Договора за заем и да предприеме принудителни действия за неговото събиране“; чл.7 ал.4 от Типов договор за паричен заем, предоставян от „К. йес“ООД-гр.Хасково, със следното съдържание, а именно: “Страните се съгласяват, че всички задължения по настоящия договор, който служи и като разписка за получената сума /главница, договорена лихва, обезщетения за забава и дължими неустойки / стават автоматично предсрочно изискуеми в случай на забава на плащане на четири седмични погасителни вноски или дължими неустойки. Заемателят декларира, че безусловно се съгласява с написаното в предходното изречение, без да е необходимо Заемодателят да го уведомява допълнително и изрично в случай на настъпване на визираните събития“; чл.13 от Типов договор за паричен заем, предоставян от „К. йес“ООД-гр.Хасково, със следното съдържание, а именно: “За всички неуредени в настоящия договор и Общи условия въпроси се прилага действащото българско законодателство. Всички въпроси, възникнали във връзка с изпълнението на договора, се решават по споразумение между страните, а при непостигане на съгласие по съдебен ред или пред Арбитражния съд при Стопанска Асоциация-гр.Пловдив, от един арбитър“ ; чл.10 ал.1 от Общи условия по договор за заем, предоставян от „К. йес“ООД-гр.Хасково, със следното съдържание, а именно: “Страните се съгласяват, че Заемодателят има право едностранно да обяви своето вземане, в това число дължими и изискуеми по договора задължения-цялата дължима главница, дължимите до момента на обявяване на предсрочната изискуемост по заема лихви, остатъкът от дължимата по чл.8 от договора за заем неустойка/ако има начислена такава /, начислени наказателни лихви за забава по чл.7, ал.1 от договора, за предсрочно изискуемо в целия му размер при неплащане в срок от 4 погасителни вноски, считано от падежа на четвъртата вноска, при ежеседмично погасяване на договора за заем; 3 погасителни вноски, считано от падежа на третата вноска, при двуседмично погасяване на договора за заем; 2 погасителни вноски, считано от падежа на втората вноска, при ежеседмично погасяване на договора за заем“; чл.19, ал.1 от Общи условия по договор за заем, предоставян от „К. йес“ООД-гр.Хасково, със следното съдържание, а именно: “В случай, че Заемодателят по вина на заемателя упражни правото си да обяви договорът за заем за предсрочно изискуем, Заемателят дължи на заемодателя еднократна неустойка в размер на 20 % от непогасената главница по Договора за заем“ . Със същото решение е осъдено „К. йес“ООД-гр.Хасково, на основание чл.186, ал.3 от ЗЗП, да отстрани неравноправната клауза на чл.19 от Общи условия по договор за заем и е постановена забрана за бъдещо ползване на обявените за нищожни неравноправни клаузи от Типов договор за паричен заем, предоставян от „К. йес“ООД-гр.Хасково: чл.6, ал.1, чл.7, ал.2, чл.7, ал.3 предл.1-во и предл.последно, чл.7, ал.4 , чл.13 и на чл.10, ал.1 и чл.19 от Общи условия по договор за заем, предоставян от „К. йес“ООД-гр.Хасково, на основание чл.186, ал.3 от ЗЗП. Касаторът е задължен да огласи за своя сметка диспозитива на решението в едноседмичен срок от влизането му в сила чрез съобщение, публикувано в национален ежедневник и съобщение, направено на интернет страницата на дружеството и да заплати на Комисията за защита на потребителите- [населено място] направените по делото разноски в размер на 307,40лв.
В касационната жалба е инкорпорирана и частна касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено определение № 763/25.09.2019 г. по гр. д. № 277/2018г. по описа на ОС – Хасково, с което е оставено без уважение искане от „К. йес“ ООД (инкорпорирано във въззивна жалба вх. № 4495/08.05.2019 г.) за изменение на решение № 141/22.04.2019 г. по гр. д. № 277/2018г. по описа на ОС – Хасково в частта за разноските.
Касаторът моли обжалваното въззивно решение да бъде обезсилено като недопустимо и производството по делото да бъде прекратено, евентуално – решението да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени или делото да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на въззивния съд. Претендира разноски. По частната касационна жалба отправя искане за присъждане в негова полза на разноски за всички инстанции на осн. чл.78, ал. 2 и 3 ГПК.
От насрещните страни - Комисия за защита на потребителите, чрез пълномощник, в открито съдебно заседание и от М. В. К. в депозиран писмен отговор, се изразяват становища за неоснователността на касационната жалба. Претендират се разноски пред ВКС.
Не е постъпил писмен отговор от Българска национална асоциация „Активни потребители“.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, като прецени данните по делото и обсъди заявените касационни основания, съобразно чл.290 ал.2 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, в предвидения в чл. 283 ГПК срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен акт и отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.
За да достигне до атакувания краен резултат, съставът на въззивния съд е приел, че производството по делото е било образувано въз основа на искова молба по колективен иск с правно основание чл.186, ал.1 ЗЗП, предявен от Комисия за защита на потребителите, към който са се присъединили Българска национална асоциация „Активни потребители“ и М. К., за установяване на нищожността на основание чл. 143 от ЗЗП и за осъждане на касатора да преустанови прилагането и да отстрани процесните клаузи от Типови договори за паричен заем и от Общи условия по договор за заем в сила от 20.12.2017г., предлагани от „К. йес“ООД. Съобразно наведените оплаквания във въззивната жалба ПАС е счел, че според чл. 6 от Типов договор за паричен заем, договорът за заем следва да бъде обезпечен с поне две от посочените по-долу обезпечения: запис на заповед, издаден от заемателя и банкова гаранция или поръчител. Записът на заповед е предвиден като едно от задължителните за всеки заем обезпечения, следователно не се предоставя възможност на заемателя да избира начина, по който ще обезпечи отпуснатия му заем. Според ПАС клаузата не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Тя е и в противоречие с чл. 34, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, според която норма кредиторът не може да задължава потребителя да гарантира потребителския кредит чрез издаване на запис на заповед или менителница. По отношение на клаузата по чл. 7, ал. 2 от Типов договор за паричен заем решаващият състав е приел, че противоречи на разпоредбата на чл.10а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Посочените в клаузата дейности, са именно такива, които са свързани с усвояването и управлението на кредита, поради което кредиторът не следва да събира такси. По отношение на клаузата по чл. 7, ал. 3, хипотеза първа от Типов договор за паричен заем е било счетено, че тя дава възможност на търговеца да уведоми широк кръг от лица в случай на неизпълнение от страна на потребителя, без да се отчита причината за неизпълнението, което представлява недопустимо вмешателство в личната и правна сфера на потребителя. Правата и задълженията на потребителя по договора за паричен заем съществуват самостоятелно и независимо от други видове правоотношения. Уведомяването на трети лица е неправомерно, тъй като преследва недопустима от закона цел - увреждане на потребителя, поради което противоречи на добрите нрави. По чл. 7, ал. 3, хипотеза последна от Типов договор за паричен заем ПАС е посочил, че тази клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като представлява уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като задължава потребителя, при неизпълнение на неговите задължения, да заплати необосновано високо обезщетение и неустойка. След обявяването на цялото вземане по договора за предсрочно изискуемо се дължи само главницата по отпуснатия заем, както и договорената възнаградителна лихва, дължима до този момент. А процесната клауза неправомерно вменява в тежест на потребителя заплащането на всички начислени или подлежащи на начисляване лихви до крайната дата на издължаване на кредита. По отношение на клаузата по чл. 7, ал. 4 от Типов договор за паричен заем съдът е преценил, че същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка -неправомерно вменява в тежест на потребителя заплащането на всички начислени или подлежащи на начисляване до крайна дата на издължаване на кредита лихви в случаите на предсрочно прекратяване на договора за заем. ПАС е разгледал и клаузата по чл. 13 от Типов договор за паричен заем, предвиждаща разрешаване на споровете чрез арбитраж, като противоречаща на чл. 19, ал. 1 от ГПК, която изключва възможността за арбитражно споразумение при спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. ПАС е посочил, че съгласно чл. 3, ал. 4 от ЗЗП, е недействителна всяка клауза в договор, сключен между търговец и потребител, с която страните възлагат на арбитражен съд решаване на спор между тях, извън процедурата за алтернативно решаване на потребителски спорове по смисъла на този закон.
По отношение на оспорените клаузи от Общи условия по договор за заем, въззивната инстанция е съобразила, че клаузата на чл.10, ал.1 от цитираните ОУ задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. След прекратяване на договора и обявяването му за предсрочно изискуем, се дължи главницата по отпуснатия заем и договорената възнаградителна лихва, дължима до този момент. Посочената клауза неправомерно вменява в тежест на потребителя заплащането на всички начислени или подлежащи на начисляване до крайна дата на издължаване на кредита лихви в случаите на предсрочно прекратяване на договора за заем. Освен това в текста „остатъкът от дължимата по чл. 8 от договора за заем неустойка (ако има начислена такава)“ се предвижда заплащането на неустойка за едно акцесорно задължение, каквото представлява непредоставянето на обезпечение. Предвидената неустойка цели да предвиди още едно обезщетение, освен дължимите лихви за забава.
Изрично ПАС е отбелязал, че всички коментирани по-горе клаузи от Типов договор и от Общите условия са коригирани от касатора, което е видно от писмо изх. № 2198/22.12.2017 г. (л. 51 от делото на ОС), но тази промяна не се отразява на нищожността на първоначалните редакции на текстове на посочените клаузи.
По отношение на последната оспорена клауза - чл. 19 от Общи условия по договор за заем, е посочено, че същата задължава потребителя при прекратяване на договора поради настъпила предсрочна изискуемост да заплати необосновано високо обезщетение. След тази дата за потребителя възниква задължението да върне остатъка от главницата, а в случай на забава дължи само обезщетение за забавено изпълнение. Развити са съображения, че развалянето на договора и обявяването на предсрочна изискуемост са правни действия, с които се цели преустановяване на възникнала правна връзка по корелативни права и задължения. Упражняването на тези права предизвикват тежки правни последици в правната сфера на неизправната страна. Развалянето на договора и обявяването на предсрочната изискуемост са и санкции в случай на неизпълнение от страна на потребителя и водят до възникване на вземане за неустойка в размер на 20% от непогасената главница по договора за заем, който е изключително обременителен и противоречи на добросъвестността. Предвид дължимостта на лихвата за забава върху предсрочно изискуемите суми, начисляването на неустойка би довело до кумулиране на два различни вида обезщетение върху една и съща главница за едно и също неизпълнение.
Обобщено е, че всички посочени клаузи са нищожни и по смисъла на чл. 146 от ЗЗП, тъй като не са уговорени индивидуално, изготвени са предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, а така също се касае за типови по характера си договори и за Общи условия.
По основателността на касационната жалба, съставът на Върховния касационен съд намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл.148, ал.1, т.4 вр. чл.146 вр. чл.143, т.5 и т.19 /т.16 по отношение на арбитражната клауза/ и чл.186 ЗЗП, в съответната редакция на закона към момента на подаване на исковата молба.
По оплакванията за недопустимост на въззивното решение:
Неоснователно е поддържаното в касационната жалба оплакване за липса правен интерес от предявяване на исковете, тъй като касаторът преди завеждане на иска е направил промени в атакуваните клаузи /освен тази на чл.19 от ОУ/. Касае се до типов договор и до ОУ, т.е. многократно прилагана регламентация, което може да засегне голям брой потребители или е възможно същата да бъде използвана и от други търговци и която вече е засегнала /до началото на въведените от касатора изменения – 19.12.2017г., според въззивната му жалба/ неограничен брой лица. Освен това интересът от предявяване на колективен иск се обосновава в исковата молба и с констатация на Комисията, че независимо от получения отговор на търговеца на отправените препоръки от ищеца, след извършена повторна проверка се установява, че касаторът е продължил да прилага спрямо потребителите съдържание на договор за заем, което не е променено. Доказването на това твърдение има отношение по същество на спора по чл.379, ал.3 ГПК.
Неоснователно е и оплакването, че въззивният съд се е произнесъл извън наведеното от ищеца основание за нищожност на клаузата на чл.10, ал.1 от ОУ, като е коментирал неравноправността й с оглед начисляването на неустойка по чл.8, а не само на посоченото в исковата молба основание за неравноправността й – изискуемост на всички възнаградителни лихви по договора за заем. Изрично в исковата молба /л.12 от делото на Х./ ищецът се е позовал на възлагането в тежест на потребителя на още едно обезщетение освен дължимите лихви за забава – и на неустойка по чл.8 за недадено обезпечение, преценката по отношение даването на която е предоставена изключително на волята на кредитора. Следователно не е налице отклонение от принципа за диспозитивното начало в гражданския процес в произнасянето на ПАС.
По оплакванията срещу правилността на въззивното решение:
Позоваването на нарушение по чл.236, ал.2 ГПК е бланкетно. Общо се твърди, че не са взети предвид оплакванията във въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, а ПАС се е произнесъл само по исканията на ищеца в исковата молба. На осн. чл.284, ал.1, т.3 ГПК касаторът следва да напарви точно и мотивирано изложение на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, което задължение не е изпълнено по отношение на така коментираното оплакване в касационната жалба.
Оплакването за произнасяне на въззивния съд по отношение на вече променени правила няма отношение към правилността на въззивното решение и е обсъдено по-горе от касационната инстанция във връзка с доводите на касатора относно недопустимостта на атакувания от него съдебен акт.
Неоснователно е оспорването на даденото от ПАС тълкуване относно характера на процесните договори – типови, върху съдържанието на които не може да въздейства потребителят. Както правилно са констатирали предходните съдебни инстанции, в случая е налице типов, бланков договор, предварително изготвен, в чийто текст не са предвидени възможности за избор, изменение или допълване на клаузите. На попълване подлежат само идентификационните данни на страните, общата сума на плащане, размерът на неустойката /но не и условията за начисляването й/, т.е. потенциално засегнати от оспорените клаузи са всички физически лица – купувачи, притежаващи качеството „потребител“. Освен това в тежест на търговеца е да докаже твърдението си за индивидуалност в уговорката на отделните клаузи по чл.146, ал.1 ЗЗП, като такова доказване не е било проведено.
Не следва да се споделят и съображенията на касатора по отношение изводите на ПАС за неравноправен характер на клаузата на чл.19 от ОУ. Въззивният съд е посочил критериите, въз основа на които счита, че начисляването на еднократна неустойка в размер на 20% от непогасената главница, при упражняване на право от страна на кредитора да обяви остатъка от кредита за предсрочно изискуем, е уговорено във вреда на потребителя, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Въззивната инстанция е поставила акцент върху кумулирането на обезщетение за забава върху непогасената част от главницата и на неустойка в голям размер – от 20% върху тази главница. От друга страна ПАС е посочил, че самата предсрочна изискуемост и прекратяването на облигационната връзка поради обявяването й е своеобразна санкция по отношение на виновното поведение на длъжника – той губи преимуществото на срока и възможността да погасява дълга си на вноски. Изводите на съда са отнесени към момента на сключване на договор за заем с горепосоченото съдържание на клаузата и никъде не се излагат съображения за изчисляване на тежестта на санкцията в нарушение на добрите нрави към момента на неизпълнението. В допълнение настоящата инстанция излага и арагументи, че в основата за начисляване на неустойка се включва не само неизпълнената на падежа част от главницата по погасителен план, поведението по отношение на която от страна на кредитополучателя е станало основание за обявяване на предсрочната изискуемост, а и останалата част от главницата, чиято изискуемост настъпва едва с упражняване на правото на кредитора да я обяви за предсрочно изискуема, т.е. по отношение на последната не е налице неизпълнение от страна на длъжника. Така уговорената неустойка от 20% върху непогасената част от главницата, при това дължима още на датата на обявяване на предсрочната изискуемост, излиза извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.
По частната касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено определение № 763/25.09.2019 г. по гр. д. № 277/2018г. по описа на ОС – Хасково:
Неоснователни са възраженията на касатора, че не е дал повод за завеждане на колективния иск. ВКС вече е изложил съображения относно неотпадане на правния интерес за ищеца от предявяване на такъв иск. Дори и да е налице промяна в редакцията на някои текстове, тя не се отразява на нищожността на първоначалните редакции на спорните клаузи, при които вече са сключени договори за заем с неорганичен кръг лица. Произнасянето по искания по чл.379, ал.3 ГПК е предпоставено преди всичко от главния иск по чл.379, ал.2 ГПК. Следователно само при отхвърляне на претенция за установяване на нарушение на колективния интерес ответникът може да се позове на чл.78, ал.2 и 3 ГПК.
Предвид изложеното дотук, въззивното решение следва да бъде оставено в сила. В полза на КЗП, [населено място] следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 200лв., на осн. чл.78, ал.8 ГПК.
Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № № 44/25.03.2020г. по в.гр.д. №589/2019г. на Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА „К. Йес“ООД, [населено място] да заплати на Комисия за защита на потребителите, [населено място] сума в размер на 200лв., представляваща разноски за юрисконсулт за касационна инстанция, на осн.чл.78, ал.8 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: