6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 37
София, 02.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІІІ г.о.в открито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при участието на секретаря Райна Стоименова
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4500 по описа за 2016 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,постъпила от „Обединена българска банка”АД срещу решение № 913 от 5.05.16г., постановено по в.гр.дело № 4630/15г.на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение от 7.07.15г.по гр.дело № 2779/12г.на Софийски градски съд,І-19 състав.С него са отхвърлени предявените от същата страна искове против Т. С. Симеонов и В. Малинова К. с правно основание чл.135 ЗЗД.
С определение № 747 от 7.11.19г.е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по следните въпроси: 1. Приложима ли е разпоредбата на чл.135 ЗЗД по отношение на поръчителя в отговорността му за неизпълнено задължение на главния длъжник към кредитора; 2. Следва ли по отношение на лицата, съжителстващи на семейни начала и имащи общо дете, да се приложи презумпцията на чл.135 ал.2 ЗЗД.
Отговор на първия правен въпрос е даден в Тълкувателно решение № 2 от 9.07.19г.по тълк.дело № 2/17г.на ОСГТК на ВКС, в което е прието,че защитата на кредитора по чл.135 ЗЗД е приложима по отношение на извършени от поръчителя разпоредителни действия.
По втория правен въпрос настоящият съдебен състав намира, че следва да се приложи разрешението,дадено в решение № 423 от 29.11.12г.по гр.дело № 1623/11г.на ІV г.о. на ВКС. В него е посочено,че относителната недействителност по чл. 135 от ЗЗД е установена от законодателя с оглед защита интересите на кредитора от съзнателните действия на длъжника, които го увреждат. От друга страна, с оглед защита интересите на лицето, което е сключило увреждаща възмездна сделка с длъжника, законът поставя изискването то също да е знаело за увреждането. Когато обаче договарящият с длъжника е негов съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра, разпоредбата на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД установява предположението, че знанието му се предполага до доказване на противното. Тази оборима законова презумпция, с която се обръща тежестта за доказване в процеса, също изхожда от основната цел на относителната недействителност по чл. 135 от ЗЗД – да се даде приоритет на защитата на интересите на кредитора пред тези на изброените близки на длъжника, които са сключили с последния увреждаща възмездна сделка и са придобили права по нея, а също и от обичайната житейска ситуация, че в тези случаи, както длъжникът, така и договарялият с него негов близък обикновено знаят за увреждането. В отговор на конкретния въпрос разпоредбата на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД следва да се тълкува разширително, като се включи в приложното й поле (с оглед конкретния казус) и лицето, с което длъжникът живее на семейни начала, тъй като близките им отношения предполагат, че това лице знае за задълженията към кредитора и че с прехвърлителната сделка се цели увреждането му.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че между банката –ищец от една страна и от друга – „Пропърти Сим „ЕООД и „Нов дом Симеонов”ЕООД,чийто управител и едноличен собственик на капитала е Т. С. Симеонов, като съдлъжници бил сключен договор за „Бизнес ипотечен кредит”на 27.08.08г.,по силата на който е отпуснат и усвоен кредит в размер на 1 000 000 евро,обезпечен чрез договорни ипотеки върху два недвижими имота,като в съответствие с чл.5 т.2 размерът на обезпечението бил повече от 140% от размера на кредита.Освен чрез договорни ипотеки кредитът бил обезпечен и с договор за поръчителство от 27.08.08г.,сключен между „ОББ”АД като кредитор и Т. Симеонов като поръчител,с който договор последният се задължил да отговаря за изпълнението на задълженията на главния длъжник”Пропърти Сим”ЕООД,произтичащи от договора за „Бизнес ипотечен кредит” от 27.08.2008г.,включително и след падежа,с цялото си имущество до окончателното издължаване на дълга,без да съществува задължение кредиторът да предяви иск против главния длъжник в определен срок.Прието е още, че към 17.11.10г.задължението на кредитополучателя е с левова равностойност 1 902 865 лв, с просрочие от 144 дни.В общите условия по договора „Бизнес ипотечен кредит”, сключвани с корпоративни клиенти са предвидени предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита при просрочие на погасителна вноска с повече от 90 дни автоматично, без да е нужно изрично волеизявление на банката.Установено е, че със заповед за незабавно изпълнение и с изпълнителен лист от 20.12.10г.по ч.гр.д.№ 56333/10г.на СРС „Пропърти Сим”ЕООД ,”Нов дом Симеонов”ЕООД и Т. Симеонов са задължени да заплатят солидарно на „ОББ”АД сумата от 936 616.47 евро,дължима по процесния договор,ведно със законната лихва от 18.11.10г.; 30 305.32 евро – договорна лихва за периода 27.06.10г.-17.11.10г.; 1363.39 евро – наказателна лихва за същия период,4634.34 евро – такса по договора кредит,както и сумата 57 535.95 лв – разноски в заповедното производство. Образувано било изп.дело при ЧСИ Ц. Н.,по което на 22.02.11г.била връчена покана за доброволно изпълнение на Т. Симеонов.С влязло в сила на 27.07.12г.решение по т.д.№ 1140/11г.на СРС в полза на ищеца „ОББ”АД е признато,че „Пропърти Сим”ЕООД,”Нов дом Симеонов”ЕООД и Т. Симеонов солидарно дължат сумите главница,лихва и разноски по заповедта за изпълнение.Прието е,че след връчване на поканата за доброволно изпълнение, на 2.03.11г.Т. Симеонов се е разпоредил с договор за прехвърляне право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане в полза на ответницата В. К. за следните недвижими имоти : апартамент със застроен площ от 165.07 кв.м.в [населено място], гараж /надземен/ с площ от 21.65 кв.м. и гараж /надземен/ с площ от 23.08 кв.м.,оформен с нот.акт № 22,том І,рег.№ 1219,дело № 21/11г.Във връзка с оспорване наличието на субективния елемент за знание за увреждане от ответника и неговия съконтрахент по атакувания договор е изслушана съдебно –медицинска експертиза,от която се установява, че Т.Симеонов е страдал от генетично заболяване – бъбречна поликистоза- адулторен тип,която била установена през 2003г.,хроничен пиелонефрит, подагра, подагрозна нефропатия, симптоматична хипертония, вторична анемия и др. Според показанията на св.В.К. ответникът прехвърлил описаните имоти на втората ответница В.К., с която живеел на семейни начала, поради влошеното си здравословно състояние, тъй като в нейно лице виждал нужната му опора и подкрепа.
При тези данни по делото въззивният съд е приел от правна страна, че ищецът е имал качеството на кредитор по отношение на първия ответник Симеонов,чието вземане е възникнало по силата на сключения помежду им договор за поръчителство, с който се е задължил да отговаря солидарно с главния длъжник. Според съда обаче правото на кредитора по чл.135 ЗЗД е неприложимо по отношение действията на поръчителя, което е достатъчно за отхвърляне на иска, без да се обсъжда наличието на останалите законови предпоставки.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.Касаторът „ОББ” АД поддържа,че е установено качеството му на кредитор по отношение на ответниците,че поръчителят отговаря по иск по чл.135 ЗЗД, както и че презумпцията за знание по чл.135 ал.2 ЗЗД следва да се тълкува разширително и да се приложи по отношение на втората ответница. Искането е за отмяна на обжалваното решение и уважаване на иска.
Ответникът по жалбата Т. Т. Симеонов /правоприемник на Т. Симеонов/чрез законния си представител В. Малинова К. моли да бъде потвърдено въззивното решение. Счита,че не са налице основания да бъде приета презумпцията по чл.135 ал.2 ЗЗД поради това,че приобретателят не е в кръга на лицата, изрично изброени в цитираната норма.Твърди,че ищецът не е доказал знанието на ответницата за увреждането.Прехвърлителната сделка има за предмет издръжка и гледане на Т. Симеонов поради тежкото му здравословно състояние, установено от медицинската експертиза и свидетелските показания.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като провери правилността на обжалваното решение съгласно чл.290 ал.2 ГПК, намира следното:
Решението е неправилно.
Незаконосъобразен е изводът на въззивния съд,че правото на кредитора по чл.135 ЗЗД е неприложимо по отношение действията на поръчителя, с оглед даденото тълкуване в ТР № 2/17г.на ОСГТК на ВКС.Ето защо, настоящият съдебен състав,при разглеждане на спора по същество,следва да извърши преценка налице ли са предпоставките на чл.135 ЗЗД за успешното провеждане на иска.
Предмет на конститутивния иск по чл. 135 ЗЗД е потестативното субективно материално гражданско право на ищеца-кредитор да бъде обявена само спрямо него за недействителна правна сделка или друго правно или фактическо действие на ответника-длъжник, с които последният го уврежда. За да възникне потестативното право, съответно за да е основателен искът следва да се установят материалноправните предпоставки: 1. ищецът да е кредитор на ответника-длъжник, т.е. ищецът да е титуляр на друго субективно материално гражданско право, противопоставимо на ответника-длъжник; 2. извършеното от последния действие/сделка да уврежда интереса на ищеца-кредитор, т.е. да осуетява или да затруднява по някакъв начин упражняването на правата му спрямо ответника-длъжник; 3. длъжникът да е знаел за увреждането към момента на извършването на атакуваната сделка/действие. Когато тя е възмездна – и договарящото с него лице трябва да е знаело за увреждането; когато увреждащата сделка/действие е извършена преди възникване на вземането на ищеца-кредитор, е необходимо намерение (а не само знание) у ответниците за увреждането. Презумпция за знание е установена по отношение на ограничен кръг трети лица - съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника – чл.135,ал.2 ЗЗД.
В настоящият случай по делото е установено със сила на пресъдено нещо качеството на кредитор на „ОББ”АД по отношение на Т. Симеонов, който се е задължил да отговаря като поръчител солидарно с кредитополучателя „Пропърти сим”ЕООД.Съгласно чл.2 от договора за поръчителство и чл.133 ЗЗД цялото му имущество служи като обезпечение на кредитора.Освен поръчител по договора за кредит на кредитополучателя „Пропърти сим” ЕООД и длъжника „Нов дом Симеонов”ЕООД, Т. Симеонов е и едноличен собственик на капитала на двете дружества.Обективно атакуваната разпоредителна сделка уврежда интересите на кредитора,тъй като осуетява възможността за удовлетворяването му, още повече,че в края на 2009г. Симеонов е извършил множество разпоредителни сделки с притежаваното от него имущество,видно от справките от Служба по вписванията – [населено място].Към момента на атакуваната сделка същият е знаел за задълженията си към банката.С оглед отговора на втория въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, следва да се приложи оборимата презумпция по чл.135 ал.2 ЗЗД за знание за увреждането по отношение на втората ответница,която е живяла с Т. Симеонов на семейни начала и имат общо дете.Презумпцията за знание не е оборена, като тежестта на доказване е за ответниците – последните следва да докажат незнание, което в случая не е сторено.Неоснователен е доводът,че атакуваната сделка е сключена единствено с оглед здравословното състояние на Симеонов, тъй като генетичното му заболяване е установено от 2003г., а алеаторният договор е сключен след получаване на призовката за доброволно изпълнение.В допълнение на изложеното, Т. Симеонов и В. К. свързани лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ – работник и работодател,видно от приложената по делото справка от НАП. Разпоредбата на чл.649 ал.4 ТЗ предвижда, че в производсдтво по обявяване на недействителност на сделка или действие, презумпцията по чл.135 ал.2 ЗЗД се прилага за всички свързани лица.
По изложените съображения съдът намира,че в настоящият случай са установени всички елементи от фактическия състав на чл.135 ал.1 ЗЗД и предявеният иск е основателен.Поради това обжалваното въззивно решение следа да се отмени и искът да се уважи.
С оглед изхода на спора ответниците по жалбата следва да заплатят на касатора направените по делото разноски за трите инстанции в размер на 33 710.72 лв съгласно списъка по чл.80 ГПК.Неоснователно е направеното от тях възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.При цена на иска 336 409.20 лв /съгласно данъчна оценка на СО отд.С. / Т., изх.№ 771/5.03.12г./,минималният размер на адвокатското възнаграждение по чл.7 ал.2 т.5 от Наредба № 1/04г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 8258 лв, т.е. претендираното е под минимума.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 913 от 5.05.16г., постановено по в.гр.дело № 4630/15г.на Софийски апелативен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА за относително недействителен на основание чл.135 ЗЗД по отношение на „Обединена българска банка”АД [населено място] сключения на 2.03.2011г.договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нот.акт № 22, том І, рег.№ 1219,дело № 21 /2011г.на нотариус Е. З., с район на действие СРС,рег.№ 432 на НК,с който Т. С. Симеонов е продал на В. Малинова К. следните недвижими имоти:
- АПАРТАМЕНТ №10 от блок 25 Е,вх.А,ет.3,кота +5.26 метра,находящ се в[жк],кв.Мотописта ІІ ч., [населено място],район „Т.”,със застроена площ от 165.07 кв.м.,състоящ се от три спални, дневна ,кухня със столова, антре, две бани с тоалетни и три балкона, при съседи : изток-двор,запад – ап.№ 11, коридор и стълбище,север – двор, юг- двор, заедно с избено помещение № 10 с площ от 4.12 кв.м.,при съседи: изток – коридор, запад – мазе № 30,север – мазе № 11,юг – мазе № 9, заедно с 3.524 идеални части от общите части от правото на строеж върху дворното място,в което е построена сградата,представляващо УПИ,целият с площ от 3565 кв.м.,съставляващо парцел ІІ -1236,кв.11 по плана на [населено място],местността „Жилищна група Мотописта – ІІ част,при съседи: от три страни [улица].
- ГАРАЖ № 2, надземен от блок № 25 Е, вх.А, ет.1,находящ се в[жк],[жк]ІІ,гр.София,район „Т.”, със застроена площ от 21.65 кв.м.,при съседи : изток – гараж № 1,запад – гараж № 3,север – гараж № 19 и помещение за ел.табла,юг – двор,заедно с 0.431% идеални части от правото на строеж върху дворното място,върху което е построена сградата, представляващо УПИ, целият с площ от 3565 кв.м.,съставляващо парцел № -1236,кв.11, по плана на [населено място], местността „Жилищна група Мотописта – ІІ част,при съседи: от три страни [улица].
- ГАРАЖ № 3, надземен блок № 25 Е,вх.А,ет.1,находящ се в[жк],[жк]ІІ,гр.София,район „Т.”, със застроена площ от 23.08 кв.м.,при съседи : изток – гараж № 2, запад – гараж № 4,север – коридор, юг- двор, заедно с 0.458% идеални части от правото на строеж върху дворното място,върху което е построена сградата, представляващо УПИ, целият с площ от 3565 кв.м.,съставляващо парцел № -1236,кв.11, по плана на [населено място], местността „Жилищна група Мотописта – ІІ част, при съседи: от три страни [улица].
ОСЪЖДА Т. Т. Симеонов чрез законния му представител В. М. К. и В. М. К. , с адрес : [населено място],ЖК „Г. Д.” 25 Е,вх.А,ет.3, ап.10 да заплатят на „Обединена българска банка”АД [населено място] сумата 33 710.72 лв /тридесет и три хиляди седемстотин и десет лв и седемдесет и две ст/ разноски за трите съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.